Робърт Хайнлайн
Достатъчно време за любов (41)

Кода IV

— Айра! Галахад! Взехте ли го?

— Да! Вкарай ни вътре! Ама че работа! Ищар, приготви два литра и повече желе.

— Дайте го тук да видя. Лор, можеш да ни махаш от това място.

— Дора, затваряй и да потегляме.

— Затворих, набирам височина, щитовете са спуснати. Какво са направили с шефа, по дяволите?

— Точно това се опитвам да разбера, Дора. Приготви камерата, може би ще се наложи да го замразим.

— Готово е, Иш. Лаз и Лор, нали ви казвах, че трябва още по-рано да го вземем. Нали ви казвах!

— Млъкни, Дора. А ние му казвахме, че ще му надупчат задника. Но той ни се смееше…

— … и не ни благодари…

— … и не дойде…

— … знаете, какъв инат е.

— Тамара — каза Ищар. — Вдигни главата му и поговори с него. Поддържай живота му. Не искам да го замразявам, докато не направя всичко необходимо. Хамадриад, прищипи тук! Мм… Галахад, един от куршумите е улучил предавателя. Ето защо всичките му вътрешности са се разбъркали.

— Клонинг-транс?

— Може би. Но при неговия начин на регенерация може да е достатъчна и първата помощ. Джъстин, ти беше прав: датите в писмата му удостоверяваха смъртта му, сигналът на предавателя изчезва именно тук и сега. Нови парчета ли си намерил, Галахад? Искам да ги поставя на мястото им. Тамара, вдигни го, нека говори! Не ми се иска да го замразявам. Останалите нека млъкнат и се махат. Помогнете на Минерва да се оправи с децата.

— С удоволствие — дрезгаво каза Джъстин. — Призлява ми.

— Морийн! — измърмори Лазарус.

— Тук съм, скъпи — отговори Тамара и притисна главата му до гърдите си.

— Сънувах… ужасен сън. Сякаш… бях умрял…

— Това е бил само сън, скъпи. Ти не можеш да умреш.