Робърт Хайнлайн
Достатъчно време за любов (11)

Контрапункт III

След като двамата се озоваха сами в колата, Галахад попита Ищар:

— Сериозно ли беше предложението ти към Старейшината? Да имаш дете от него?

— Как бих могла да се шегувам в присъствието на двама свидетели, единият от които самият pro tem председател?

— Не виждам как би могла. Но защо, Ищар?

— Защото не съм сантиментална атавистка^[1].

— Не може ли без да си показваш зъбите?

Тя го прегърна през раменете с едната си ръка, а с другата пое дланта му.

— Извинявай, скъпи. Денят беше дълъг… пък и не спах предишната нощ, не че съжалявам… Обезпокоена съм от няколко неща и повдигнатата от теб тема не може да ме остави равнодушна.

— Не трябваше да те питам. Това е нахлуване в личния свят — направо не знам какво ми стана. Да забравим, а? Става ли?

— Скъпи мой! Аз знам какво ми стана на мен… и това е част от причината да съм толкова непрофесионално емоционална. Кажи ми, ако беше жена, щеше ли да пропуснеш шанса да му направиш такова предложение? На него.

— Аз не съм жена.

— Знам, че не си, ти си възхитителен мъж. Но опитай за миг да си логичен като жена. Опитай!

— Не е задължително мъжете да са нелогични; това е женска измишльотина.

— Извинявай. Когато се приберем, ще трябва да взема успокоително — не ми се е налагало да ги използвам от години. Но опитай да помислиш по въпроса, сякаш си жена. Моля те. Само за двайсет секунди.

— Не ми трябват двайсет секунди. — Той повдигна ръката й и я целуна. — Ако бях жена, и аз нямаше да пропусна подобна възможност. Кой може да предложи подобри наследствени белези на детето ти?

— И това не е всичко!

Той примигна.

— Може би аз нямам представа какво имаш предвид, като казваш „логика“.

— Уф… всъщност има ли значение? Нали достигнахме до един и същ отговор? — Колата зави към мястото за паркиране и спря. Ищар се надигна от мястото си. — И така, да забравим за разговора, скъпи. Вече сме си у дома.

— Ти си у дома си; аз не съм. Мисля да…

— Мъжете не мислят.

— Мисля, че имаш нужда да се наспиш, Ищар.

— Ти ме опакова в това нещо, сега ти ще го събличаш.

— Така ли? А после ще решиш да ме нахраниш и накрая пак няма да се наспиш. Свали я през главата, както постъпих вместо тебе в залата за обезпаразитяване.

Тя въздъхна.

— Галахад — не знам дали съм ти избрала правилното име, — трябва ли да ти предлагам договор за съжителство само защото искам да прекараме още една нощ заедно? Твърде вероятно е и двамата отново да не спим изобщо.

— И аз говорех за същото.

— Не съвсем. Защото може да ни се наложи да работим цялата нощ. Дори и да решиш да отделиш три минути за съвместното ни удоволствие.

— Три минути?! Не съм свършил толкова бързо дори и първия път!

— Добре де… пет минути?

— Правилно ли чух, че ми предлагат двайсет минути… плюс извинение?

— Ох, мъже! Трийсет минути, скъпи, без извинения.

— Прието!

Той се надигна от мястото си.

— Но пет от тях ти вече похарчи за препирни. Да тръгваме, сърдитко мой.

Той я последва в антрето на дома й.

— А какво беше това за цялата нощ работа?

— Не само цялата нощ, но и утре. Ще знам, като проверя какво съм получила по телефона. Ако се окаже, че няма нищо, ще трябва да се свържа с pro tem председателя, колкото и да не ми се иска. Ще се наложи да огледам онази колиба на покрива му и да помисля какви промени трябва да се направят, за да можем да се грижим за Старейшината там. После двамата с теб ще го преместим там; за това не мога да се доверя на никой друг. След което…

— Ищар! Наистина ли възнамеряваш да се съгласиш на такова нещо? Нестерилно жилище, без резервно оборудване и т.н.

— Скъпи… моят ранг може да впечатли теб, но не и мистър Уедърал. А на Старейшината не му пука дори от властта на Уедърал; Старейшината е Старейшината. Надявах се, че мистър pro tem председателят ще намери някакъв начин да го разубеди и да няма преместване. Но не се получи. Така че сега аз имам две възможности: да се подчиня или да изляза от играта. Като директорката. Което аз няма да направя. Значи оставам без избор. Така че през нощта трябва да изследвам новата му квартира и да видя какво може да бъде направено до утре преди обяд. За стерилност на подобно място не може и дума да става, но все нещо ще трябва да се промени, за да стане жилището по-удобно, преди Лазарус да го види.

— И не забравяй за резервно оборудване, Ищар.

— Като че ли бих могла да забравя, глупчо. А сега ми помогни да се измъкна от това проклето нещо… исках да кажа: „от тази прекрасна дреха, която ти избра за мен и която явно се хареса на Старейшината“. Моля те!

— Стой, не се върти и млъкни.

— Не ме гъделичкай! О, по дяволите, телефонът звъни! Сваляй това от мене, скъпи… по-бързо!