Робърт Хайнлайн
Достатъчно време за любов (18)

Вариации на тема IX
Разговор преди разсъмване

— Не ви ли се доспа, Лазарус? — попита компютърът.

— Не ме тормози, скъпа. Преживял съм хиляди подобни нощи, но още съм тук. Човек никога няма да си пререже гърлото заради безсънна нощ, ако има компания, която да го наглежда. Ти си хубава компания, Минерва.

— Благодаря ви, Лазарус.

— Това е самата истина, момиче. Ако заспя — прекрасно. Ако не — няма нужда да се казва на Ищар. Няма да има полза; тя ще нареди да ми се направят куп изследвания и няма да се успокои, докато не разучи всичките графики и диаграми. Не съм ли прав?

— Боя се, че сте прав, Лазарус.

— Прекрасно знаеш, че е така. Искам пак да имам свой личен живот — една основателна причина да се държа като ангелче, да не забравям да си мия ушите и да гледам по-бързо да приключа с това подмладяване. Личният живот е нещо не по-малко необходимо от компанията на себеподобните. Можеш да докараш човек до лудост, ако го лишиш от едно от двете неща. Ето още една причина, поради която реших да стана съдружник в „Мейсън Лонг“: исках децата да имат повече свободно време, въпреки че те не бяха наясно какво им е необходимо.

— Нещо не разбрах, Лазарус. Забелязах, че времето им за „ерос“ се е увеличило и схванах, че си е заслужавало. Трябваше ли да си направя и други изводи от данните, с които разполагам?

— Не, защото не ти дадох всичките данни. Дори не и една десета от тях. Просто ти дадох обща представа за тези четирийсет години, през които ги познавах, и описах някои от критичните моменти — но не всичките. Например — споменах ли ти за случая, в който Джо обезглави един човек?

— Не.

— Не че тази история е от особена важност. Една вечер някакъв тип се опитал да ги принуди да споделят с него парите си. Лита държала Джоузеф-Аарон в дясната си ръка, тя го кърмела или тъкмо се готвела да започне да го кърми и не можела да се пресегне за пистолета, който държала в касата; тя не можеше да стреля и имаше достатъчно ум, за да не се пробва при подобни обстоятелства. Предполагам, че глупакът просто не е знаел, че Джо е излязъл за момент в съседната стая.

Точно в момента, когато този независим борец за социално равенство започнал да събира дневния оборот, се появил Джо с един сатър. И завесата паднала. Трябва да се отбележи, че в създалата се ситуация Джо действал бързо и точно, въпреки че съм сигурен, че преди това не е участвал в никакви битки, освен тези, които му устройвах на борда на „Либи“. Джо продължил да действа по правилния начин и по-нататък: довършил отрязването на главата, изхвърлил тялото на улицата — за да го приберат приятелчетата на покойника, ако желаят, или боклукчиите, в противен случай, — а после набучил главата на кол, поставен пред магазина специално за целта. Сетне сложил капаците на прозорците и измил заведението. Едва тогава може и да е намерил време да повърне — Джо имаше меко сърце. Залагам обаче седем към две, че Лита не е повърнала.

Градският комитет за обществена безопасност присъдил на Джо обичайната за подобни случаи награда; уличният комитет добавил нещо и от себе си: все пак случаят заслужавал особено внимание — нож срещу пистолет. Рекламата за „Кухнята на Естел“ била добра, но общо взето нямала особено значение, освен че децата намериха пари, с които по-бързо да си изплатят дълга и които несъмнено в края на краищата се озоваха в моя джоб. Не разбрах веднага за това малко приключение — по онова време не съм бил в Нова Канавера. При следващото ми посещение в „Кухнята на Естел“ истинската глава вече беше махната — знаеш, заради мухите — и Джо я беше заменил с пластмасов макет, както изискваха правилата на уличния комитет. Но аз се отклоних от темата за личното време.

Когато избирах помещение за „Мейсън Лонг“, имах предвид, че членовете на семейството увеличават броя си: три дребосъчета в наличие и още едно в перспектива. Свободното време би дало възможността на всички и да си починат един от друг. Колкото и да е приятно да се прави любов, когато си наистина уморен, по-добре е да се наспиш сам в леглото. Новият начин на живот не само допускаше това, но и го правеше необходимо, тъй като те вече ежедневно имаха свободно време.

Погрижих се обаче да имат и стая, където да не бъдат обезпокоявани от децата, а също така помислих и върху другия проблем, който Лита не искаше да погледне в очите и за който вероятно Джо изобщо не си даваше сметка. Минерва, знаеш ли какво е това „инцест“?

— Инцестът — отвърна компютърът — е юридически термин, а не биологически. Сексуална връзка между индивиди, на които законът забранява да сключат брак помежду си. Актът сам по себе си също е незаконен, без изобщо да се разглежда въпросът за евентуалното потомство от подобна връзка. Забраната има широки вариации сред различните култури и обикновено, но не винаги, се базира върху степента на кръвно родство.

— Правилно казваш „не винаги“. Има култури, които позволяват сватбата между братовчеди — което е рисковано в генетично отношение — но не забраняват на човек да се жени за вдовицата на брат си, което не е толкова рисковано, колкото в първия случай. Когато бях млад, във всеки щат на родната ми държава имаше свой закон и когато пресечеш невидимата граница — на петдесет фута по-нататък законът се променяше в своята противоположност. На други места и в други времена бяха разрешавани и двата вида брак. Или пък забранявани. Безкрайни правила, безкрайни дефиниции за инцест — и никаква логика. Минерва, доколкото си спомням, Семействата Хауард бяха първите в историята, които отхвърлиха юридическия подход и дефинираха „инцест“ изключително чрез потенциалния генетичен риск.

— Това отговаря на информацията, с която разполагам — съгласи се Минерва. — Хауардовия генетик може да се възпротиви срещу съюз между две личности, които нямат общи предци, но същевременно да няма нищо против брак между брат и сестра. От решаващо значение е анализът на генетичните карти.

— Да, безспорно. А сега да оставим генетиката настрана и да си поговорим за табуто. Инцестът, въпреки че под това понятие може да се разбира всичко, най-често означава връзка между брат и сестра или родители и деца. Случаят на Лита и Джо беше уникален; от културна гледна точка те бяха брат и сестра, без да имат никаква връзка в генетично отношение… или поне не по-голяма, отколкото между двама случайно срещнали се непознати.

И ето че възниква проблемът на следващото поколение. Тъй като на Лендфол съществуваше табуто за връзките между родните брат и сестра, бях наредил на Джо и Лита никога да не позволят някой да научи, че мислят един за друг като за „брат“ и „сестра“.

Известно време всичко си беше наред. Те се вслушваха в думите ми и нямаха никакви проблеми. Най-накрая дойде нощта, в която трябваше да обсъдим откриването на „Мейсън Лонг“. Кръщелникът ми бе на тринайсет и бе започнал вече да се интересува от въпросите на секса, Либи бе на единайсет и скоро и на нея щеше да й стане интересно. При истинските брат и сестра съществуват и двете опасности — и нарушаване на табуто, и генетичен риск. Всеки, който е отглеждал кученца или е възпитавал деца, знае, че малкото момченце е способно да изпитва към сестра си същите чувства, каквито и към всяко друго момиченце на улицата, с тази разлика, че сестрата е много по-достъпна.

А мъничката Либи беше такава червенокоса фея, толкова сексуално привлекателна за своите единайсет години, че дори аз можех да го усетя. Скоро щеше да достигне възрастта, в която всеки самец, който я види, щеше да започне да пръхти и да хвърля къчове.

Когато човек събаря някаква преграда, не може да не се замисли какво ще последва. Преди четиринайсет години бях освободил двама роби… защото поясът на целомъдреност, в който бе заключено момичето, оскърбяваше моята представа за човешко достойнство. Нима сега трябваше да се опитвам да надяна нещо подобно на кръста на дъщерята на същите тези роби? Ние винаги се движим в кръг! Какво трябваше да направя, Минерва? Аз бях бутнал първата преграда!

— Лазарус, аз съм машина!

— Хм! Искаш да кажеш, че човешката концепция за морална отговорност е недостъпна за машините? Скъпа, иска ми се да беше нормално момиче с истински задник, по който човек хубаво да може да те напляска! Точно така бих постъпил! В твоята памет се съхранява повече опит, отколкото притежава което и да било същество от плът и кръв! Престани да хитруваш.

— Лазарус, няма човек, който да е в състояние да поеме върху себе си безкрайна отговорност. Той би полудял от непоносимата тежест на безкрайната вина. Могли сте да дадете съвет на родителите на Либи. Но поемането на отговорност в този случай не е уместно.

— Уф. Права си, скъпа. Смущаващо е колко често се оказваш права. Но аз съм непоправим. Четиринайсет години по-рано замалко да обърна гръб на две деца и всичко имаше добър край благодарение на късмета, а не на точната преценка. Сега бях в подобна ситуация, но този път изходът можеше да е трагичен. Не ме интересуваха никакви морални съображения, Минерва; не бих си помръднал и пръста заради някакви игрички на „чичо доктор“, на „правене на бебе“ или други подобни експерименти на децата; просто не исках кръщелникът ми да дари малката Либи с увредена рожба.

Така че реших да се намеся и се захванах с родителите им. Позволи ми да добавя, че Лита и Джо разбираха от генетика колкото свиня от политика. На борда на „Либи“ бях държал страховете си вътре в себе си и никога по-късно не ги обсъдих с децата. Независимо от значителните успехи, постигнати от тях в качеството им на свободни човешки същества, по повечето въпроси Лита и Джо бяха просто невежи. Не би могло и да бъде другояче. Бях ги обучил на четене, писане, аритметика и относно някои практически въпроси. От момента на пристигането им на Лендфол те постоянно бяха заети с работа и не бе останало никакво време за попълване на пропуските в образованието им.

И което беше още по-лошо — бидейки емигранти, те не бяха проумели местното табу върху инцеста. Да, знаеха за него, нали ги бях предупредил, но това не беше нещо, което е набито в главите им от най-ранно детство. На Благословена табутата върху инцеста бяха малко по-различни, освен това не важаха за домашните животни — тоест за робите, които се размножаваха според волята на господаря си или както самите те намерят за добре. А на моите две деца им е било съобщено, от най-големите авторитети за тях — майка им и свещеника, че са „двойка за разплод“. Така че тук според тях не би могло да има никакво табу, не виждаха нищо неправилно или греховно.

На Лендфол просто не биваше да се разбира нищо за произхода им, защото забраната за подобни бракове бе набита в главите на местните обитатели.

Да, трябваше да помисля за всичко това предварително. Разбира се! Но аз имах и други задължения, Минерва. Не можех през всичките тези години да играя ролята на ангел-хранител за Лита и Джо. Аз имах собствена жена, деца, наемни работници, няколко хиляди хектара земеделски земи и два пъти повече девствени борови гори. Освен това живеех далеч, независимо че имах високоорбитално джамп-бъги. Ищар, Хамадриад и донякъде дори Галахад ме смятат за супермен само защото съм живял толкова дълго. Но аз не съм супермен. Аз притежавам ограниченията на всяко същество от плът и кръв и дълги години бях зает със собствените си проблеми, тъй както Джо и Лита бяха заети със своите. „Небесен рай“ не бе нещо, което ми е паднало от небето.

 

 

Когато най-накрая приключихме с ресторантьорските дела, извадих подаръците, които беше изпратила Лаура за малките, възхитих се на последните фотографии на семейството им и на свой ред показах снимки на Лаура и нашите деца. Докато изпълнявахме този древен ритуал, през цялото време си мислех за малката фея. Дългокракият и дългоръкият Джоузеф-Аарон вече не беше малкото момче, което помнех от предишното си посещение. Либи беше около година по-млада от най-голямото ни дете, а възрастта на Джоузеф-Аарон я знаех до последната секунда, което означаваше, че беше приблизително на същата възраст, на която хиляда години по-рано едва не ме бяха хванали с едно момиче в камбанарията на църквата.

Кръщелникът ми вече не беше дете; той се превръщаше в юноша и топките му вече не служеха само за украшение. Дори да не бе успял досега да изпробва как действат, несъмнено нервничеше и мислеше по въпроса.

През мозъка ми пробягваха всевъзможни варианти; както според общоприетото схващане — погрешно, между другото — през паметта на умиращия преминават картини от отминалия живот. Обаче се взех в ръце и реших да подходя дипломатично към въпроса.

„Джо — попитах, — а кого заключваш през нощта? Либи? Или малкото вълче?“

Машината се изхили.

— Доста дипломатично.

— А ти как би постъпила на мое място, скъпа? Те изглеждаха озадачени. Когато им обясних какво имам предвид, Лита се възмути. Да лишава децата си от взаимната им компания? При положение че те спят заедно още от бебета? И че просто няма възможност всеки да спи в отделна стая? Или аз искам да й предложа да спи в една стая с Либи, а в другата да са Джоузеф-Аарон и Джо? Ако е така, по-добре да забравя.

Минерва, повечето хора не разбират нищо от наука, да не говорим пък за генетиката, която е на последно място в списъка. По онова време вече бяха минали дванайсет века от смъртта на Грегор Мендел, но повечето хора продължаваха да вярват на бабините приказки. Прочее, и в наши дни си е същото.

И така, аз пристъпих към обяснения, като си давах сметка, че Лита и Джо не бяха глупави, а само невежи. Тя веднага ме прекъсна: „Да, да, Аарон, разбира се. Вече съм размишлявала върху възможността Либи да пожелае да се омъжи за Джо-Аарон — а тя ще го пожелае, сигурна съм. И знам, че тук гледат с лошо око на подобни неща. Но е глупаво да се разрушава щастието на децата заради разни суеверия. Така че, ако нещата се развият по подобен начин, решихме, че ще е най-добре да ги преместим в Коломбо или в краен случай в Кингстън. Там ще могат да си сменят фамилните имена и да се оженят, без никой да ги упреква. Естествено, ще ни е мъчно, че живеят толкова далеч, но нямаме намерение да пречим на щастието им.“

— Тя ги е обичала — каза Минерва.

— Да, обичаше ги, скъпа, според точната дефиниция на думата любов. За Лита беше много по-важно да са щастливи децата й, отколкото самата тя. Така че аз се опитах да обясня защо табуто върху брака между брат и сестра не е суеверие, а такъв брак е наистина опасен, независимо че в техния случай всичко се бе оказало наред.

Най-трудно бе да обясня причините. Да започнеш направо със сложността на генетиката, когато разговаряш с хора, дето не са наясно даже с елементарната биология, е все едно да се опиташ да запознаеш с многомерната матрична алгебра човек, който си сваля обувките, за да преброи до двайсет.

Джо се подчини на авторитета ми. Но Лита бе от онези хора, които винаги трябва да знаят всичко, защото в противен случай се ограничават с любезна упорита усмивка и правят това, което са си намислили от самото начало. Лита беше достатъчно умна — над средното равнище, но страдаше от присъщата за демократичните общества заблуда, че личното й мнение е не по-лошо от мнението на всеки друг; докато пък Джо притежаваше аристократичния недостатък да приема без никакво съмнение мнението на авторитета. Не знам коя от двете заблуди е по-патетична; всяка от тях може да те подведе. Обаче напълно разбирах Лита и знаех, че ще трябва да я убедя.

Минерва, как могат да се съберат хиляда години изследвания в едночасов разговор? Лита нямаше представа дори, че организмът й произвежда яйца, тоест яйцеклетки. Напротив, тя бе сигурна, че не е така — та нали беше приготвяла яйца хиляди пъти — пържени, бъркани, варени и така нататък. Обаче тя слушаше, а аз се потях — имах на разположение само молив и лист хартия, а се нуждаех от обучаваща машина по генетика.

Но аз не се предавах, чертаех схеми, опитвах се да опростя прекалено сложните проблеми, докато не реших, че те са усвоили идеята за гените, хромозомите, редукцията на хромозомите, чифтовете гени, доминантните и рецесивните белези, и че от лошите гени се получават увредени деца. А Лита беше чула още от най-ранната си възраст някои неща за увредените деца — от по-възрастните робини — така че престана да се усмихва.

Попитах ги дали още играят карти. Без особена надежда, тъй като знаех, че нямат време за подобни неща. Но Лита донесе няколко колоди от детската стая. Картите бяха най-обикновени, от онези, които тогава се използваха на Лендфол: петдесет и шест карти от четири бои, червени купи и кари, черни пики и трефи. Демонстрирах старинната симулация с използване на случайни ходове, която е позната на всеки начинаещ генетик: играта „Да си направим здраво бебе“ — нея я играят и децата на Секундус, и то когато още не са пораснали достатъчно, за да се заинтересуват от половите сношения.

„Лита — казах, — черните карти са рецесивните белези, а червените — доминантните; карите и трефите са от майката, купите и пиките — от бащата. Черното асо е смъртоносен ген, предизвикващ раждане на мъртво дете; черната дама ни дава дете, което ще се нуждае от операция, за да оцелее, и така нататък.“ Минерва, аз определих правилата за определяне на възможността за усилване на лош ген и се оказа, че вероятността да се случи това при брат и сестра е четири пъти по-голяма, отколкото при хора без роднинска връзка. Обясних им защо става така, а после ги накарах да запишат резултатите от двайсет раздавания при всякакви роднински връзки във всички съчетания и комбинации.

Минерва, аналогията не беше толкова добра, колкото в детската игра „Да си направим здраво бебе“, но с помощта на две колоди с различни рисунки на гърбовете на картите успях да представя степените на кръвно родство. Отначало Лита просто беше заинтригувана, но първия път, когато черна карта усили друга черна, лицето й потъмня.

Когато раздаваше картите по правилата за брат и сестра, асото пика на два пъти се съчета с асото трефа, което означаваше смърт. Тогава Лита каза бавно, с ужас в гласа: „Аарон… означава ли това, че ще трябва да заключим Либи в пояс на целомъдрието? О, не!“

Казах й меко, че нещата не са чак толкова лоши. Мъничката Либи не бива да бъде заключвана — нито по този, нито по какъвто и да било друг начин. Трябва просто да се направи така, че децата да не могат да се оженят един за друг и да се изключи възможността Джоузеф-Аарон да направи бебе на сестра си дори случайно. И че няма за какво да се безпокои.

— Лазарус — каза компютърът, — а мога ли да попитам по какъв начин мамехте при тази игра на карти?

— Защо реши, че съм мамил, Минерва?

— Оттеглям въпроса си, Лазарус.

— Естествено, че мамех! По всички възможни начини. Нали ти споменах, че те двамата никога не бяха имали достатъчно време за карти, докато аз пък бях играл с всякакви видове колоди и по най-различни правила. Минерва, първият си петролен кладенец спечелих от един тип, който направи грешката да го заложи в игра на карти. Скъпа, трябваше да убедя Лита, но първо трябваше хубаво да я стресна. Използвах всички възможни начини — лъжливо цепене, редене на картите, измъкване на карта отдолу или отгоре — и всичко вършех пред очите им. Този път не играех за пари, а за да ги убедя, че браковете между роднини са подходящи за животните, но не и за любимите им дечица. И успях.

(Пропуснато.)

„… Тук, Лита, ще е твоята спалня, тоест на вас двамата с Джо. Стаята на Либи ще е залепена с вашата, а Джоузеф-Аарон ще е по-надолу по коридора. Как ще се устроите по-късно зависи от пола на бебето, което ще родиш, както и от броя на децата, които ще имате впоследствие и от това кога ще се появят на бял свят те. Ще трябва временно да оставите детското креватче в стаята на Либи, което ще е предлог да надниквате по-често там. Просто предпазна мярка: котката не бива да се оставя насаме с печеното. Разбира се, децата ловко заобикалят подобни забрани. Никой още не е успял да попречи на едно момиче да си разтвори краката, когато то реши, че е дошъл моментът за това. Въпросът е кога тя ще вземе подобно решение. Така че ние трябва да се погрижим децата да спят в различни легла. И после да следим дали Либи няма да вземе грешно решение. Има ли някаква причина Либи да не дойде с мен в «Небесен рай» и да посети Патикейк? А как стоят нещата с Джоузеф-Аарон, ще можеш ли да минеш известно време без него, Джо? Ние имаме достатъчно стаи, драги мои — Либи може да спи в стаята на Патикейк, а Джоузеф-Аарон — в тази на Джордж и Удроу; може би ще ги понаучи на маниери.“

Лита каза нещо в смисъл, че на Лаура ще й се отвори допълнителна работа, обаче аз я прекъснах с рязък тон: „Лаура обожава децата, скъпа; тя вече те води с едно, въпреки че започна да ражда година след теб. Тя не се занимава с къщната работа, само наглежда прислугата и никога не й се е налагало да върши тежък труд. Освен това тя си мечтаеше вие всичките да ни посетите, аз също го желая — от сърце. Не мисля, че вие двамата ще можете да заминете някъде, докато не се намери купувач за закусвалнята ви, но Либи и Джоузеф-Аарон държа да ги взема сега — искам да им разясня някои положения от генетиката и да им покажа какво означава връзката между близките роднини чрез нагледни примери с животни.“

Минерва, бях започнал осъществяването на подобни опити, за да покажа на собствените си потомци съответните генетични закономерности; прилежно регистрирах резултатите и фотографирах увредените екземпляри. Ти управляваш планета, деветдесет процента от населението на която е част от Семействата Хауард, а останалите десет процента са смесено население, което се придържа към обичаите на Хауардовците, поради което не знаеш, че в нехауардовите култури подобни предмети не се преподават, дори в по-отворените към проблемите на секса общества.

Лендфол беше заселена главно от хора с кратък живот, на нея обитаваха само няколко хиляди Хауардовци и за избягвания на конфликти ние не афиширахме присъствието си, макар че то не би могло да се скрие напълно — на планетата имаше Хауардова клиника. Но ние живеехме в „Небесен рай“ — далеч от най-близкия голям град, и можехме да си позволим да възпитаваме децата си по Хауардовите правила. Така и правехме.

Когато бях малък, възрастните в родното ми място се опитваха да втълпят на децата, че сексът не съществува — пробвай да повярваш в подобна глупост! При малките палавници, които аз и Лаура отглеждахме, този номер не минаваше. Е, не бяха виждали хора да се съвкупяват — или поне се надявам да е така; никой не обича да има свидетели, когато се занимава с подобни неща. Обаче бяха виждали как го правят животните — нали ние ги развъждахме и записвахме всичко. По-големите дечурлига — Патикейк и Джордж, бяха видели раждането на малкото си братче — Лаура сама ги бе извикала да присъстват на събитието. С твърдото ми одобрение, въпреки че самият аз никога не бих настоявал: мисля, че в такъв момент жената не бива да си отвлича вниманието. Но в природата на Лаура имаше и ексхибиционистична жилка.

Във всеки случай децата ни можеха да разсъждават за хромозомната редукция и за предимствата и недостатъците на кръстоската между близки роднини със същата лекота, с която някога децата на тяхната възраст разговаряха за телевизионните сериали…

— Извинявайте, Лазарус, какво означава последният термин?

— О, нищо съществено. Продукт на комерсиалната индустрия, по който се увличаха децата, когато бях малък. Забрави го, скъпа, не е необходимо да товариш излишно паметта си. Та исках да кажа, че попитах Джо и Лита какво знаят Джоузеф-Аарон и Либи за секса. На Лендфол се практикуваха най-разнообразни подходи и аз исках да знам с какво да се започне; още повече че Патикейк, най-голямата ми дъщеря, беше станала на дванайсет и едновременно с това бе достигнала първата си менструация, което си бе повод за гордост.

Оказа се, че Либи и Джоузеф-Аарон са осведомени по някои въпроси, но общо взето са невежи като родителите си и склонни да повторят тяхната грешка. В едно нещо обаче имаха преднина пред децата ми: бяха виждали съвкупления от самото си раждане до момента, в който „Кухнята на Естел“ не се премести в централната част на града. Което можеше да се очаква, като се има предвид сградата, където първоначално бе заведението.

(Пропуснати са около 7200 думи.)

… Лаура ми се разсърди и ми забрани да говоря с тях, докато не се успокоя. Каза още, че Патикейк е почти на годините на Джоузеф-Аарон, че всичко може да се смята за игра, тъй като Патикейк ще е безплодна четири години след първата менструация и че, в края на краищата, Патикейк е била отгоре.

Минерва, аз, разбира се, не възнамерявах да пердаша децата, независимо от това кой е бил отгоре. Вътре в себе си разбирах, че Лаура е права и трябваше да се съглася, че бащите се отнасят прекалено ревниво към дъщерите си. Бях доволен, че Лаура бе постигнала такова взаимно доверие с тях двамата, че те дори не се бяха опитали да се скрият добре, нито пък се бяха притеснили, когато тя ги бе хванала. Е, Джоузеф-Аарон може и да се е постреснал, но Патикейк казала само: „Мамо, ти не почука на вратата.“

(Пропуснато.)

… Така че ние си „сменихме“ синовете. Джоузеф-Аарон хареса фермерския живот и повече не ни напусна, докато Джордж откри у себе си извратен интерес към градския живот и Джо го взе при себе си, за да го обучи за заместник главен готвач. Джордж спеше с Елизабет, тоест с Либи. Не си спомням колко време мина, докато решат да имат дете и да се оженят. Всъщност сватбата беше двойна; четиримата младежи завинаги останаха много близки помежду си.

Решавайки проблемите си, Джоузеф-Аарон ми помогна да разреша и своите. Трябваше да се прави нещо с „Небесен рай“. По това време Лаура вече бе решила да ме напусне, а всичките ми синове от нея по един или друг начин се бяха отправили след дивите гъски; на планетата беше останал само Джордж. Дъщерите ни се бяха омъжили и никой от съпрузите им не беше фермер. Тогава Джоузеф-Аарон стана управител и de facto той се разпореждаше с „Небесен рай“ през последните десет години от престоя ми там.

Бих постигнал компромис и с Роджър Спърлинг, ако той не се бе опитал да заграби мястото. При създалото се положение прехвърлих половината ферма на Патикейк, а другата продадох на зетя си Джоузеф-Аарон срещу ипотека, а после дисконтирах хартийката в банката и успях да си купя доста по-хубав кораб, отколкото можех да си позволя, ако бях оставил половината ферма на Лаура и Роджър. По аналогичен начин отчасти продадох, отчасти подарих на Либи и Джордж своя дял от „Мейсън Лонг“. Либи промени името си на Естел Елизабет Шефилд-Лонг — по този начин се появи приемственост, която зарадва и мен, и родителите й. Всичко беше прекрасно. Когато напусках планетата, дори Лаура дойде да ме целуне за довиждане.

— Лазарус, не мога да разбера едно нещо. Казахте, че не поощрявате браковете между Хауардовци и ефимерни. И все пак сте разрешили на децата си да си търсят половинки извън границите на Семействата.

— Поправка, Минерва. На децата не се дава разрешение да се женят; те решават сами кога да го направят и кой партньор да изберат.

— Поправката е отбелязана, Лазарус.

— Да се върнем обаче в нощта, в която се намесих в отношенията между Либи и Джоузеф-Аарон. Тогава предадох на Лита и Джо всичко, което роботърговецът ми беше връчил като доказателство за произхода им, дори сметката за продажбата, като им предложих или да унищожат документите, или добре да ги скрият. Сред тях имаше и поредица фотографии, илюстриращи израстването на децата през годините. Последната беше направена точно преди да ги купя — и двамата го потвърдиха. На снимката един до друг стояха юноша и девойка в пояс на целомъдрието.

Джо погледна снимката и възкликна: „Каква двойка клоуни! Сестричке, ние изминахме дълъг път… благодарение на капитана!“

„Разбира се! — съгласи се тя и започна да изучава фотографията. — Братко, а не забелязваш ли нещо особено?“

„Какво?“ — попита той, поглеждайки снимката отново.

„Аарон ще разбере — отвърна тя и заразсъблича саронга си. — Братко, свали дрехите си и нека да застанем до стената — не в позата, в която сме свикнали да се представяме пред клиентите си, а така, както ни караха да заставаме, когато ни правеха тези фотографии.“

Тя ми подаде тази последна от всички снимки и двамата застанаха до стената с лице към мен.

Минерва, за четиринайсет години те изобщо не се бяха променили. Лита беше родила три деца и в момента бе бременна за четвърти път, освен това през цялото време те двамата бяха работили до изнемога… но в този си вид, голи и с разпуснати коси, си изглеждаха по същия начин, както и при първата ни среща. Бяха точно като на тази последна снимка, бележеща края на младостта им — някъде между осемнайсет и двайсет земни години.

Но те вече трябваше да са минали трийсет. Ако можеше да се вярва на тези документи от Благословена, би трябвало да са на трийсет и пет земни години.

Ще добавя само още един факт, Минерва. Когато ги видях за последен път, те вече бяха прехвърлили шейсет земни години, по-точно бяха на шейсет и три — ако се вярва на същите тези документи. Но на никого от двамата не му бяха посивели косите, всичките им зъби си бяха на мястото, а Лита отново беше бременна.

— Мутанти-Хауардовци, Лазарус?

Старецът сви рамене.

— Не извърта ли въпроса този термин, скъпа? За достатъчно дълъг период всеки от хилядите гени, носени от някого, претърпява мутации. Но според правилата на настоятелството човек, който не е включен в генеалогията на Семействата, може да бъде регистриран като Хауардовец само ако съществуват доказателства, че и четирите му баби и дядовци са доживели поне до стогодишна възраст. Но това правило би оставило извън Хауардовците дори мен, ако не се бях родил в едно от Семействата. От друга страна, възрастта, на която се подмладих за първи път, беше прекалено внушителна дори за участниците в Хауардовия генетичен експеримент. Сега се твърди, че в двайсетата хромозомна двойка е открит комплекс от гени, който определя дълголетието така, сякаш навива часовник. Но кой е навил моя часовник? Гилгамеш? „Мутацията“ никога не е обяснение; тя просто е название за наблюдавания факт.

Може би някой от естествените дълголетници, не непременно от Хауардовците, е посетил Благословена. Всички натурали постоянно се движат нанякъде, променят имената си, боядисват си косите; така е било винаги от началото на историята и даже преди това. Обаче, Минерва, нали си спомняш какво ти разказах за живота ми като роб на Благословена и за онзи странен и неприятен инцидент…

(Пропуснато.)

… Така че най-логично е да се предположи, че Лита и Джо бяха мои собствени далечни потомци.