Към текста

Метаданни

Данни

Серия
История на бъдещето (24)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Time Enough For Love, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Kikaha (2019 г.)
Разпознаване и начална корекция
NomaD (2019 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2020 г.)

Издание:

Автор: Робърт Хайнлайн

Заглавие: Достатъчно време за любов

Преводач: Васил Велчев

Година на превод: 2002

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Квазар“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2002

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД, София

Редактор: Валерия Полянова

Коректор: Ангелина Илиева

ISBN: 954-8826-33-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10507

История

  1. — Добавяне

Контрапункт IV

На нивото на личните апартаменти на мистър Уедърал в правителствения дворец Хамадриад и Галахад чакаха, докато Ищар даваше нарежданията си на техниците по подмладяването за дежурството им. После тримата се спуснаха с асансьора надолу, до апартамента, който Айра бе обзавел за Ищар — двойно по-просторен и удобен от помещението й в клиниката за подмладяване, и много по-разкошен от вилата на покрива, като се изключи фактът, че нямаше градина. По принцип той беше предназначен за членове на настоятелството и други ВИП гости… Но в момента разкошът нямаше значение, тъй като Ищар и Галахад прекарваха почти цялото си време с Лазарус, хранеха се горе и само нощуваха тук.

Минерва беше отделила още дузина по-малки помещения за Ищар и нейните дежурни техници. Едно от тях беше за Галахад, и тъй като той не се нуждаеше от него, Ищар и Минерва го бяха дали на Хамадриад, след като тя бе станала неофициална част от групата, грижеща се за Старейшината. Хамадриад понякога спеше там, вместо да си ходи в къщата си в провинцията. Без да уведомява за това баща си — pro tem председателят не одобряваше идеята членовете на семейството му да използват помещенията в двореца за лични цели. Понякога тя оставаше и при Ищар и Галахад.

Този път и тримата отидоха в апартамента на Ищар: трябваше да обсъдят някои неща. Когато влязоха, Ищар се обади:

— Минерва!

— Слушам те, Ищар.

— Нещо ново?

— Лазарус и Айра си приказват. Частен разговор.

— Дръж ме в течение, скъпа!

— Разбира се, скъпа!

Ищар се обърна пак към гостите си:

— Някой да иска напитка или нещо друго? Твърде рано е за ядене. Или вече е време? Хам?

— Лично за мен — обади се Галахад — първо баня, после напитка. Голяма жега е, изпотил съм се.

— Да, вониш — съгласи се Ищар. — Още в асансьора го забелязах.

— И на теб няма да ти навреди едно къпане; нуждаеш се не по-малко от мен.

— За съжаление си прав, галантни рицарю. Хам, ще ни приготвиш ли по една голяма студена напитка, докато ние с Миризливеца се изкъпем?

— Дали да не си поръчаме нещо и да се изкъпем тримата заедно? Аз не че съм работила, но се изпотих от страх докато правех предложението на Дядката. И всичко обърках! Въпреки съветите ти, Иш. Съжалявам! — тя подсмръкна.

Ищар прегърна през раменете по-младата жена.

— Недей, нищо не си объркала.

— Той ми отказа.

— Ти положи основите — и постресна стареца, а той точно от това се нуждаеше. Наистина, изненадах се, че избра точно този момент, но направи всичко както трябва.

— Сигурно няма да иска да ме види повече!

— Ще поиска. Спри да се тресеш. Хайде, скъпа; с Галахад ще ти направим продължително и отпускащо разтриване. Миризливецо, вземи напитките и ела, чакаме те в банята.

— С две жени наоколо ще трябва да се потрудя доста. Идвам.

 

 

Когато Галахад се появи със студените напитки, Ищар вече беше сложила Хамадриад върху масата за масаж.

— Скъпи — обади се Ищар, — би ли проверил, преди да се намокриш, дали в гардероба ще се намерят три халата? Аз забравих.

— Да, мадам; незабавно, мадам; ще има ли нещо друго, мадам? Халати — колкото искаш. Поръчах още сутринта. Внимавай да не я контузиш, не си знаеш силите. Ще имам нужда от нея по-късно.

— Имам намерение да те разменя с куче и после да продам кучето, скъпи. Остави тези напитки и ела да помагаш, иначе няма да получиш нито една от двете днес. Или по-късно. И въобще, ние решихме, че всички мъже са животни. — Тя продължаваше масажа, нежно, уверено и професионално се придвижваше надолу по гърба на Хамадриад, докато в същото време масата за масажи разтриваше корема на момичето. Тя позволи на Галахад да закачи чашата за врата й и да пъхне сламка в устата й, като не престана да действа с умелите си пръсти.

Галахад остави питието на Хамадриад на масата пред нея, мушна сламка и в нейната уста и я потупа по бузата, а после застана срещу Ищар и като я наблюдаваше как действа, се зае да й помага. Масата промени ритъма си, съобразявайки се с движенията на четирите ръце.

Няколко минути по-късно Галахад отдръпна устни от своята сламка и попита:

— Иш, има ли някакъв шанс Дядката да се е досетил? За вас, двете леки жени?

— Ние не сме леки, поне Хам не е.

— В английския често използват тази идиома за жени, а ти предложи да мислим и да разговаряме на английски.

— Просто казах, че Хамадриад не е много лека. Наистина, тя е имала повече деца от мен, а аз не съм раждала след подмладяването си. Но идиомът е ярък, харесва ми. Изобщо не си представям как Лазарус може да се досети, че сме бременни. Не че има значение ако се досети за мен — няма как да разбере, че съм използвала клетка от неговия клонинг. Хам, а ти нали не си се изпуснала пред Лазарус?

Хамадриад се задави с напитката си.

— Не, разбира се!

— Минерва знае — обади се Галахад.

— Разбира се, че знае, нали обсъдих всичко с нея. Но… накара ме да се зачудя. Минерва?

— Слушам те, Ищар — незабавно отговори компютърът. — Айра си тръгва, Лазарус си е вкъщи. Няма проблеми.

— Благодаря ти, скъпа. Минерва, може ли по някакъв начин Лазарус да разбере за Хамадриад и мен? Че сме бременни и как и защо се е случило?

— Не е говорил по въпроса, а и никой в негово присъствие не е споменавал. Според данните, с които разполагам, вероятността да се досети е не по-голяма от едно на хиляда.

— А Айра?

— Под едно на десет хиляди. Ищар, когато Айра ми нареди да ти помагам и да отделя за теб част от паметта си, той ме програмира така, че всяка следваща програма просто ще изтрие твоята област. Тоест не е възможно той да проникне във файловете на твоята лична памет; аз също не мога да се самопрограмирам така, че да са ми достъпни.

— Това твърдиш ти, Минерва. Но аз не разбирам нищо от компютри.

— Затова пък аз разбирам — изрече с удоволствие Минерва. — Може да се каже, че съм професионалист в областта на компютрите. Не се безпокой, скъпа, твоите тайни са на сигурно място в мен. Лазарус току-що поиска лека вечеря. След нея възнамерява да ляга да спи.

— Добре. Дръж ме в течение — какво ще яде, колко ще изяде, кога ще си легне. И ме уведоми, ако се събуди. Когато човек се събуди сам през нощта, е най-уязвим; трябва да съм готова да реагирам бързо. Но ти го знаеш.

— Ще наблюдавам мозъчните му вълни, Ищар. Ще разполагаш с от две до пет минути — освен ако Ел Диабло не скочи върху стомаха му.

— Тази проклета котка. Но подобни събуждания не потискат Старейшината; безпокоят ме самоубийствените му кошмари. Вече инсценирах едно произшествие за отвличане на вниманието, но не мога да подпалвам вилата за втори път.

— Този месец Лазарус не е имал подобни кошмари, Ищар. Аз вече знам как изглеждат вълните в такъв случай и ще съм нащрек.

— Знам, скъпа. Но ми се иска да науча от кои събития в миналото му произтича кошмарът — може би ще успеем да изтрием спомените му за тях.

— Иш — вметна Галахад, — ако продължаваш така да човъркаш из паметта му, можеш да изтриеш всичко, от което се интересува Айра.

— Но и да спася пациента. Ти си гледай търкането на гърба, скъпи, остави деликатната работа на мен и Минерва. Нещо друго, Минерва?

— Не. Всъщност да — Айра ми каза да намеря Хамадриад; иска да говори с нея. Ще приеме ли разговора тя?

— Разбира се! — Хамадриад се обърна настрани. — Нека да говори чрез теб, не мога да отида до телефона, гола съм.

— Хамадриад?

— Да, Айра?

— Съобщение за теб. Бъди любезна със стареца и продължавай да идваш във вилата, става ли? И най-добре се качвай рано и закусвай с него.

— А сигурен ли си, че той иска да ме види?

— Иска. Как да не иска, след като ти така го смути. Какво те е прихванало, Хам? Това съобщение е негова идея, не моя. Иска да е сигурен, че не те е засегнал.

Тя въздъхна с облекчение.

— Как ще съм обидена, след като ми позволява да остана? Татко, вече ти казах, че ще му отделя толкова време, колкото той пожелае. Държа на думите си. Даже казах на управителката си, че може да изкупи моя дял на дългосрочен кредит. Ето колко съм сериозна.

— Така ли? Много се радвам. Ако се решиш, тогава аз — тоест правителството — ще поемем разходите ти, докато се грижиш за Старейшината. Ще разполагаш с неограничен кредит за всички нужди, свързани с него. Само трябва да уведомим Минерва.

— Благодаря ви, сър, но не очаквам да имам нужда от помощта ви — освен ако не омръзна на дядката и не реша да инвестирам в нещо ново. Но бизнесът ми просперира, и може да реша да поработя с Присила още няколко години. Напълно просперира… мисля, че състоянието ми е по-голямо от твоето. Личното ти, имам предвид…

— Не ставай глупава, скъпа; като редови гражданин аз съм просто бедняк… но намирайки се на такъв пост, мога да конфискувам състоянието ти само като кажа една дума на Минерва и никой няма да се осмели да го оспори.

— Само че никога няма да го направиш… Ти си такъв сладур, Айра!

— Ха!

— Наистина си сладур… Нищо, че не можеш да си спомниш имената на децата ми. Така ме развесели, тате, направо съм щастлива.

— Не си ми викала „тате“ от ох… петдесет или шейсет години.

— Защото не обичаш близостта с децата си, докато те израстват. Аз също. Но покрай тази история те почувствах по-близък. Край, млъквам, утре сутринта ще бъда там по-рано. Това ли е всичко?

— Момент само. Забравих да попитам къде си. Ако си вкъщи…

— Не съм. Реших да се изкъпя с Галахад и Ищар. Ти току-що прекъсна великолепния масаж, който те ми правеха.

— Извинявай. Щом си все още в двореца, по-добре си остани тук, за да можеш да се качиш горе рано утре сутринта. Помоли ги да преспиш при тях, а ако не става, ела при мен, ще измислим нещо.

— Не се безпокой за мен, Айра. Ако те имат безсрамието да ме изгонят, Минерва ще ми намери легло. Изглежда, единственото легло, в което не мога да попадна, е това на Лазарус… може би вече имам нужда от подмладяване.

Pro tem председателят се забави с отговора:

— Хамадриад… ти сериозно ли си решила да имаш деца от него?

— Това е моя лична работа, сър.

— Извинявай. Хм… Обичаят за лична свобода не ми забранява да ти кажа — смятам, че идеята ти е много добра. Ако пожелаеш, мога да ти съдействам.

Хамадриад погледна към Ищар и разпери ръце, сякаш питайки: „Какво да правя?“, а после отговори:

— Отказът му беше доста категоричен, сър.

— Позволи ми да ти поясня каква е мъжката гледна точка, дъще. Мъжът често отказва подобни предложения, дори и да иска да ги приеме — той предпочита да знае мотивите на жената и да е сигурен, че тя е искрена. В по-късен момент може и да приеме. Но не трябва да се пришпорва — това няма да свърши работа. Но ако наистина го искаш — не протакай. Ти си очарователна жена, вярвам в теб.

— Да, сър. И ако той ме дари с дете, всички ние ще станем по-богати, нали?

— Разбира се. Но моите мотиви са малко по-различни. Ако той умре или отпътува нанякъде, ще ни останат банка със спермата му и образци от неговата тъкан — до тях той не може да се добере. Но аз не искам той да умре, Хамадриад, нито пък да тръгне нанякъде в близко бъдеще. И то не защото съм сантиментален. Старейшината е уникална личност. Хвърлих доста усилия, за да го запазя жив. Твоето присъствие му е приятно, твоето предложение е стимул за него… макар че ти се струва, че е реагирал болезнено. Благодарение на теб той още е жив и ако евентуално родиш дете от него, ще успеем да съхраним живота му за дълго време. Неопределено дълго.

Хамадриад се извърна грейнала и се усмихна на Ищар.

— Татко, караш ме да се чувствам горда.

— А аз винаги съм се гордял, че имам дъщеря като тебе, скъпа. Въпреки че заслугите не са само твои, майка ти е изключителна жена. Е, сега вече май е време да приключваме.

— Да, сър, лека нощ!

 

 

Без да става, Хамадриад сграбчи приятелите си около кръста и силно ги прегърна.

— О, чувствам се прекрасно!

— Тогава слизай от масата, лека жена такава, мой ред е!

— Ти нямаш нужда от масаж — строго изрече Ищар. — Днес не си имал емоционални стресове и най-тежката работа, която си вършил през целия ден, е да ме биеш две игри на замерваница с топка.

— Но аз съм толкова възвишен човек. Чувствителен.

— Разбира се, скъпи Галахад, и сега ти по най-възвишен начин ще ми помогнеш да я свалим от масата и ще ми помогнеш да я изкъпем — още по-възвишено.

Галахад се подчини, като през цялото време се оплакваше:

— Би трябвало вие двете да къпете мен. Аз съм сляп музикант.

Той затвори очите и запя:

Има ченге

на ъгъла;

той понякога не е много дружелюбен

към младежа,

който няма

ни мангизи, ни късмет…

— … точно като при мен — „без късмет“; принуден съм да работя при две жени в къщата. Кой цикъл да приложа, Иш?

— „Отпускащ“, естествено. Хамадриад, тъй като чухме разговора, мисля, че имам право да кажа мнението си. Съгласна съм с Айра. Твоето присъствие стимулира сексуално Лазарус, независимо дали той го съзнава, или не, следователно той не е заплашен от депресия.

— Мислиш ли, че е чак дотам възстановен? — попита Хамадриад, като повдигна ръце, за да улесни работата им. — Изглежда по-добре. Но обноските му не са се променили.

— О, определено се е възстановил. Започна да мастурбира преди месец. Шампоан, скъпа?

— Наистина ли? О, това е прекрасно! Дали искам шампоан? А, да… благодаря.

Колко е хубаво

да имаш сестричка

или поне възрастен чичо.

— Затвори очи, Хамаефирна, да не влезе шампоан в тях. За пациентите на Ищар няма уединение. Но тя не е казвала за откритието си на мен; трябваше сам да се досещам от нейните диаграми. Иш, защо винаги се възбуждам, когато търкам гърба на Хам?

— Защото ти доставя удоволствие, любими. А не съм ти казала, понеже не е имало нужда да знаеш. Но с помощта на Минерва за пациента наистина няма уединение… така и трябва да бъде; сега ми е ясно, че клиниката се нуждае от по-добро компютърно обслужване. Въпреки че според Клетвата, която сме положили, ние сме длъжни да му предоставяме възможност за уединение. Ти си външен човек, Хам, но се надявам да ме разбереш.

— О, разбира се! По-нежно, Галахад. И с нагорещени клещи не могат да ме заставят да издам разговорите си с вас. Дори на Айра. Ищар, как мислиш, ще мога ли да се обуча за подмладител?

— Ако чувстваш призвание и искаш да учиш трудни неща… А сега я изплакни, Галахад. Ти си способна да съпреживяваш, сигурна съм. Какъв ти е индексът?

Те са ти приятели, момче,

не ги забравяй

на рождени дни и Йом Кипур[1].

— Уф… „Гений-минус“ — призна си Хамадриад.

— Гений е приемливо — каза Галахад услужливо. — Но е необходимо и да си работохолик, скъпа Хам.

И на Коледа,

и на Ханука[2]

прати им картичка или бонбони.

— Пееш фалшиво, скъпи. Ти си „Гений-плюс“, Хам; индексът ти е по-висок от този на Галахад. Проверих за всеки случай. Така че си поканена. Много съм доволна.

— Фалшиво?! Ти си позволяваш твърде много.

— Ти имаш и други достойнства, мой верни рицарю, не е задължително да си и трубадур. Хамадрага, ако си искрена и в действителност го искаш, до времето на миграцията можеш да станеш помощник-техник. Ако решиш да участваш в нея, естествено. Ако не — клиниката винаги ще се нуждае от персонал; истинското призвание е нещо рядко срещано. Но на мен ужасно ми се иска да дойдеш с нас. И двамата ще ти помагаме.

— Разбира се, че ще ти помагаме, Хами! Виж ти, наистина пея фалшиво! Дали в колонията ще е разрешена полигамията?

— Питай Айра. Нима има значение? Вземи халата и помогни на Хамадриад да го облече, после може бързо да се изтъркаме един друг; гладна съм.

— Ще рискуваш ли с мен? След всичко, което каза за пеенето ми? Знам точно на кои места те е гъдел.

— Предлагам мир! Извинявам се. Обичам твоето пеене, скъпи!

— Предаваш се, значи. Вземи халати за всички, Хами, бъди добро момиче. Между другото, госпожо Дълги крака, докато пеех — абсолютно перфектно — проумях един идиом, който ме притесняваше. Не е както Минерва си го мисли: „дом за отдих“ всъщност означава бордей, следователно сестрата на „неудачника по рождение“ е хетера — и последното парче от мозайката си дойде на мястото.

— Разбира се! Не е чудно, че тя субсидира брат си — артистите винаги са печелели повече от останалите.

Хамадриад се върна с халатите и ги сложи върху масата за масаж.

— Не знаех, че не си загрял смисъла на идиома, Галахад. Аз разбрах всичко още първия път, когато чух песента.

— Иска ми се да ми беше казала.

— Толкова ли е важно?

— Просто още една улика. Когато изучаваш някоя култура, Хам, нейните митове, народни песни, идиоми и афоризми са значително по-важни от формалната й история. Не можеш да разбереш един човек, без да проумееш неговата култура. Именно „неговата“ — в английския местоимението се използва в мъжки род, независимо от пола на човека, и дори само този факт говори доста за културата, сред която е израснал нашият пациент. От него следва, че или мъжете са доминирали, или жените едва наскоро са подобрили положението си — езикът винаги отчита културните промени със закъснение. Следователно Лазарус произхожда от варварско общество, за което свидетелстват и останалите факти.

— Нима могат да се вадят такива изводи от граматическите правила?

— Понякога да. Хами, занимавах се с тези неща навремето, когато бях стар и посивял, и чаках подмладяването си. Детективска работа — невинаги е достатъчна само една улика. Например жената никога няма да достигне равно положение с мъжа, дори и да изглежда така от останалите улики — например кой е чувал за бордей, управляван от мъж? Орхана може — нали и Лазарус е работил като такъв. Но съдържател? По сегашните стандарти е нелепо. Освен ако тази колония на Марс не е била необичайно изостанала. Може и да е била, не знам…

— Да продължим, докато ядем, а, деца? Мама е гладна.

— Идваме, Иш, скъпа. Галахад, аз разбрах тази идиома, без да се замислям. Виждаш ли, майка ми е била — и все още е — хетера.

— Наистина ли? Невероятно съвпадение. Такава беше и моята, а също и на Ищар. И ние и тримата се занимаваме с подмладяване, и в момента имаме един и същ пациент. Двете професии са много редки… интересно, каква ли е вероятността за подобно съвпадение?

— Не е много голяма, тъй като и двете професии изискват умението да съпреживяваш. Но ако искаш да разбереш точната цифра, попитай Минерва — посъветва го Ищар, — а на мен ми подай халата. Не ми харесва течението и не искам да настина, докато се храним, Хамасладка, защо не си се насочила към професията на майка си? С твоята красота щеше да станеш звезда.

Хамадриад сви рамене:

— О, знам, че изглеждам добре. Но мама може да ми отмъкне някой мъж само като го повика с малкото си пръстче — така че по-добре да не се пробвам. Красотата не може да помогне кой знае колко — вие видяхте как днес бях отхвърлена от мъж. Лазарус ни показа какво е необходимо, за да си велик артист — духовно качество, което човек може да почувства. Майка ми го притежава. А аз — не.

— Разбрах мисълта ти — каза Ищар, докато те преминаваха през коридора и влизаха в столовата. Там тя заразглежда менюто, изпратено от разположената по-долу кухня. — Майка ми също имаше това качество. Тя не е особено красива, но притежава това, което се харесва на мъжете. Все още, въпреки че вече не практикува професията си.

— Дълги крака — сериозно вметна Галахад, — ти също го притежаваш.

— Благодаря ти, рицарю мой, но грешиш. Понякога го имам за един мъж. Или най-много за двама. А понякога работата дотолкова ме поглъща, че изобщо забравям за секса. Казвала съм ти колко години живях без мъж. За малко да се размина и с теб, скъпи — никога не бих приела „Седемте часа“, ако не беше емоционалното напрежение, което предизвиква у мен този пациент. Съвсем непрофесионално, Хамадриад; наивна съм като ученичка в топла пролетна нощ. Обаче, Галахад, Тамара — майка ми — го притежава през цялото време, и то за всеки. Тя никога не взема пари — не се нуждае от тях; но я заливат с подаръци. Тя вече не е млада и мисли за ново подмладяване. Но почитателите й не я оставят сама; към нея продължават да валят безброй предложения.

— Ето с това би трябвало да се занимавам — тъжно произнесе Галахад. — Но нали съм си „неудачник по рождение“. Ако мъж се захване с тази професия, няма да оцелее и месец.

— В твоя случай, скъпи Галахад, можеш да изкараш и малко повече. Яж и събирай сили — мислим да те сложим да спиш между нас двете тази нощ.

— Да смятам ли, че съм поканена? — осведоми се Хамадриад.

— Това е едно от възможните тълкувания. Но по-уместен е въпросът дали аз не се поканвам. Галахад показа красноречиво в банята, че плановете му за нощта включват теб, скъпа, но за мен нищо не спомена.

— О, спомена и теб! Той ти е навит през цялото време, чувствам го!

— Навит е… Добре, приключваме с темата. Пържола с гарнитура? Или всеки сам ще си поръча? На мен нещо не ми достига въображение.

— Мен ме устройва. Иш, защо не сключиш договор с Галахад, докато още е омаян?

— Това е лично моя работа, скъпа.

— Извинявай. Изтърсих го, без да мисля. Защото и двамата ми харесвате.

— Тази развратница с големия задник няма да се омъжи за мен — отбеляза Галахад. — А аз съм толкова добър и чист, и скромен. Твърди, че я гъделичкам. А ти ще се омъжиш ли за мен, малка Хамадрага?

— Какво? Галахад, на света няма човек, който да дразни останалите по-лошо от теб. Ти не само че в действителност не искаш да се оженим; но и много добре знаеш, че съм обвързана със Старейшината — нищо, че ми отказа. И така ще е, докато Иш не реши да ме изгони. Ако го реши.

Ищар приключи с поръчката и загаси екрана.

— Галахад, не дразни нашето бебче. Искам двете с Хамадриад да сме свободни от други задължения, докато съществува вероятност пациентът да се заинтересува от идеята за съвместно съществуване, или раждане на потомство, или и от двете неща. Не на шега, а абсолютно сериозно.

— Така ли? Тогава защо, в името на всички богове на плодородието, побърза да организираш тази бременност на вас двете? Не проумявам. Чувам бръмченето, но не се показва образ.

— Защото, скъпи ми глупчо, нямах смелост да чакам повече. Директорката може да се върне всеки момент.

— Но защо точно вие двете? След като на разположение са може би десет хиляди регистрирани здрави жени, готови за изкуствено оплождане? И защо и двете?

— Скъпи мой, извинявай, че те нарекох глупчо; не си, просто си мъж. Ние с Хамадриад прекрасно знаем какво рискуваме и защо. Бременността засега не се забелязва и така ще е още няколко седмици; и ако никоя от нас не успее да навие Лазарус да подпише договор, абортът ще отнеме само десет минути. А професионалистките, готови да носят чужд плод, не стават за тази работа. Затова аз трябва да контролирам бременността и не мога да се доверя на други. Достатъчно неприятно е, че ще трябва да се обърна към генен хирург и да рискувам със забранена операция — ако нещо се обърка, Айра ще ме изрита.

Пък и ти много добре знаеш, сладки Галахад, че и в най-нормалния клонинг понякога може да има дефект. Бих искала да разполагам с четири женски утроби, не само две. Или с осем. Или шестнайсет. За да увелича шансовете да се получи един нормален зародиш. След някой и друг месец — много преди да ни проличи — вече ще знаем какво носим вътре в себе си. Ако и двете претърпим неуспех… е, добре, аз съм готова да започна отново, Хамадриад също.

— Толкова пъти, колкото е необходимо, Ищар. Заклевам се.

Ищар я потупа по ръката.

— Ще успеем. Галахад, Лазарус ще получи своя идентична сестра-близначка, обещавам ти. И вече няма да чуем и дума за разни бутони за самоубийство, за отпътуване или нещо подобно — поне докато тя не порасне!

— Ищар?

— Да, Хамадриад?

— А ако след месец се окаже, че и двете носим нормални ембриони?

— Тогава, скъпа, ще можеш да направиш аборт, знаеш.

— Не, не и не! Няма! Какво лошо има, ако са близначки?

Галахад запримигва.

— Не си прави труда да отговаряш, Иш. Нека да ви обясня как един мъж може да се хване на въдицата. Мъжът, който ще се откаже от две идентични сестри-близначки, още не се е родил. Във всеки случай името му не е Лазарус Лонг. А има ли нещо, независимо какво, което може да увеличи шансовете и на двете? В момента?

— Не — тихо отвърна Ищар. — Засега може да се каже само, че тестовете показват бременност и у двете. Остава ни само да се молим. Но аз не знам на кого да се моля.

— Значи е време да научим!

Бележки

[1] Йом Кипур — еврейски празник, ден на прошката. — Бел.прев.

[2] Ханука — еврейски празник. Освещаване, празник на светлините. — Бел.прев.