Серия
История на бъдещето (24)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Time Enough For Love, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 4 гласа)
Сканиране
Kikaha (2019 г.)
Разпознаване и начална корекция
NomaD (2019 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2020 г.)

Издание:

Автор: Робърт Хайнлайн

Заглавие: Достатъчно време за любов

Преводач: Васил Велчев

Година на превод: 2002

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Квазар“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2002

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД, София

Редактор: Валерия Полянова

Коректор: Ангелина Илиева

ISBN: 954-8826-33-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10507


На Бил и Люси

Тази книга е литературно произведение. Имената, героите, местата на действие и събитията са продукт на авторовото въображение или са използвани фиктивно. Всякакви прилики с реални лица, живи или мъртви, както и с бизнес организации, събития или местности, са абсолютни съвпадения.

Достатъчно време за любов

Животопис на Старейшината на Семействата Хауард (Удроу Уилсън Смит; Ърнест Гибънс; капитан Аарон Шефилд; Лазарус Лонг; Щастливия Шемет; Негова ясност Серафин Младши, Главния Върховен жрец на Единия Бог във всичките Негови проявления и арбитър на Земята и Небесата; затворник № 83М2742; г-н Джастис Ленокс; ефрейтор Тед Бронсън; д-р Лейф Хюбърт; и други), най-възрастния член на човешката раса. Мемоарите се базират както върху думите на самия Старейшина, записани на различни места в различни времена и най-вече в клиниката за подмладяване „Хауард“ и в правителствения дворец в Нови Рим на Секундус през 2053 година след Великата диаспора (4272 година по григорианския календар на Старата Тера), така и върху писма и описания на очевидци, събрани, подредени, внимателно сверени, преработени и съгласувани (доколкото е възможно) с официалната история и спомените на съвременниците от почетния архивар на Хауард, под ръководството на настоятелството на фондацията „Хауард“. Резултатът е от уникално историческо значение въпреки решението на архиваря да остави вътре очевидни лъжи, самоизтъкващи се твърдения и многобройни аморални анекдоти, които не са подходящи за млади хора.