Към текста

Метаданни

Данни

Серия
История на бъдещето (24)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Time Enough For Love, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Kikaha (2019 г.)
Разпознаване и начална корекция
NomaD (2019 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2020 г.)

Издание:

Автор: Робърт Хайнлайн

Заглавие: Достатъчно време за любов

Преводач: Васил Велчев

Година на превод: 2002

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Квазар“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2002

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД, София

Редактор: Валерия Полянова

Коректор: Ангелина Илиева

ISBN: 954-8826-33-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10507

История

  1. — Добавяне

Вариации на тема X
Възможности

— Затова ли отказахте да споделите „ероса“ с нея, Лазарус?

— Какво? Не, Минерва, скъпа; изводът за кръвното си родство с тях не го направих през онази нощ, тогава дори не заподозрях подобно нещо. Разбира се, изобщо няма да крия предразсъдъците си по отношение на секса със своите собствени потомци. Възможно е да се измъкне едно момче от Библейския пояс[1], но е невъзможно да се измъкне Библейският пояс от момчето. Продължавам да съм сигурен в това твърдение, въпреки че съм имал на разположение хиляди години, за да си променя мнението.

— Значи вие все още смятахте, че тя е от ефимерните? — попита компютърът. — Объркана съм, Лазарус. Подобно на съпруга й Джо, аз мога да разбера Лита. Но не и вашите основания да й откажете.

— Минерва, не съм казвал, че съм й отказал.

— О! Да разбирам ли тогава, че сте ощастливили жената? Усещам облекчение.

— Не съм казвал и това.

— Намирам вътрешно противоречие, Лазарус.

— Просто защото не съм ти казал нищо по въпроса, скъпа. Всичко, което ти разказвам, се записва — такива са условията на моята сделка с Айра. Или мога да ти наредя да забравиш някои от думите ми, което ще е същото като да не съм ти ги казал. Вероятно все пак в двайсет и три вековния ми живот има неща, които повече заслужават да бъдат увековечени. И не виждам причина да се записват случаите, в които някоя дама е споделила леглото ми за удоволствие, а не с цел създаване на потомство.

— Оттук, без да имам възможност да разбера дали сте удовлетворили желанието на Лита, мога да предположа, че вашите правила в отношенията ви с ефимерните се отнасят само до брака и до създаването на потомство — замислено отвърна компютърът.

— Не съм казвал и това.

— В такъв случай не мога да ви разбера, Лазарус. Противоречие.

Старецът потъна в размисъл, после произнесе бавно и тъжно:

— Мисля, че ти казах вече: бракът между човек с дълъг живот и ефимерен не е добра идея… Че е така, трябваше да науча по трудния начин — чрез собствения си опит. Това беше много отдавна и страшно далеч оттук… Когато тя умря, част от мен си отиде заедно с нея. Оттогава вече не искам да живея вечно. — Той млъкна.

— Лазарус — произнесе с треперещ глас компютърът, — Лазарус, скъпи приятелю! Съжалявам!

Лазарус се сепна.

— Не, скъпа, недей да съжаляваш — енергично изрече той. — Няма никакви основания за това. Не бих променил нищо в миналото си, дори ако имах възможност. Ако имах машина на времето и можех да се върна назад, за да променя някой епизод, не бих го направил. Не само епизод — не бих променил нито един изживян миг. А сега нека да си говорим за нещо друго.

— За какво искате да си говорим, скъпи приятелю?

— Например — ти си спомняш всичко, което ти разказах за мен и Лита и явно се безпокоиш защо не съм я „ощастливил“. Обаче аз не съм я лишил от нищо, което също беше своеобразен подарък. Докато сексът невинаги е подарък. Проблемът, скъпа, е в това, че ти не разбираш същността на понятието „ерос“, защото не можеш, не си създадена за това. Не омаловажавам значението на секса, сексът си е прекрасно нещо. Но ако го оградиш със свещена аура — а ти точно това правиш, — сексът се превръща от развлечение в причина за невроза.

Още нещо по повод обвинението, че не съм ощастливил Лита: тя не изпитваше никакъв глад в сексуално отношение. В най-лошия случай понякога може да е скучаела от еднообразието. Но от нищо не е била лишена. Лита беше пряма жена и единствено тежката работа можеше да й попречи да легне по гръб — или да заеме някоя друга поза — и аз спомогнах двамата с Джо да имат повече време за подобни занимания. Лита и Джо бяха прости хора, предразсъдъците и развратът бяха непознати за тях и от четирите най-интересни за хората области — войната, политиката, парите и секса — за тях бяха важни само последните две. Под мое ръководство те получиха в изобилие и от двете неща.

Не че е свързано с разговора ни, но щом веднъж ги научих да се предпазват от нежелана бременност — тогава методите бяха същите, каквито са и сега, — се оказа, че никакви предубеждения и табута не могат да им попречат да се забавляват, като при това връзката помежду им в нито един момент не бе застрашена. Те бяха невинни епикурейци[2] и ако Лита не бе успяла да оплете в мрежите си един уморен стар космически вълк, тя вероятно не бе имала проблеми при многобройните си други опити. Същото важеше и за Джо. Те се забавляваха, като междувременно се наслаждаваха на най-щастливия от всички бракове, които някога съм виждал.

— Щастлива съм да го чуя — каза Минерва. — Прекрасно, Лазарус, оттеглям въпросите си и ще се въздържам от спекулации относно мисис Лонг и този „стар уморен космически вълк“, макар че разказът ви свидетелства, че не сте били нито стар, нито уморен, нито пък космически вълк точно по онова време. Вие споменахте за четири основни интереса на хората, но не включихте в тях науката и изкуството.

— Не защото съм ги забравил, Минерва. Просто от наука и изкуство се интересуват страшно малко хора. Но ти много добре го знаеш и просто се отклоняваш от темата.

— Нима, Лазарус?

— Недей да свистиш, скъпа. Знаеш ли приказката за Малката русалка? Готова ли си да платиш цената, която е платила тя? Знаеш, че да. И не се прави, че не разбираш за какво говоря.

Компютърът въздъхна.

— Готова съм, но нямам възможност да го направя. Правата ми са не по-големи от тези на една ръчна количка.

— Не се опитвай да се измъкнеш, скъпа. „Правата“ са фиктивни абстракции. Никой няма права — нито машините, нито съществата от плът и кръв. Хората — всички хора — разполагат не с права, а с възможности, от които успяват или не успяват да се възползват. На тебе ти се е паднала могъщата десница на властелин на тези планета. Плюс приятелството на един стар човек, който се ползва от особени привилегии. Наистина, причините за тези привилегии са нелепи, но този човек няма да се поколебае да извлече всевъзможните облаги от тях. Освен всичко изброено ти разполагаш с цялата биологична и генетична информация на клиниката „Хауард“ на Секундус — данните са записани в паметта ти във втори отсек на Дора. Това вероятно е най-голямата подобна библиотека в Галактиката и никъде другаде няма толкова информация относно човешката биология. Така че пак те питам: Готова ли си да платиш цената? Готова ли си умствените ти процеси да се забавят милиони пъти, а запасът информация, с който разполагаш, да намалее драстично? Имай предвид и че трансформацията крие в себе си известен риск. И че в края на краищата те очаква сигурна смърт, която е спестена на машините. А знаеш, че ако си останеш компютър, би могла да надживееш цялата човешка раса. На практика си безсмъртна.

— Не бих избрала да надживея създателите си, Лазарус.

— Нима? Казваш това сега, скъпа, а какво ще е мнението ти след милион години? Минерва, скъпа приятелко, единствена приятелко, с която мога да бъда откровен, сигурен съм, че ти носиш в себе си тази идея още от момента, в който си получила достъп до базата данни на клиниката. Но дори при огромната ти скорост на мислене ти не притежаваш опита, който могат да имат само хората от плът и кръв, за да обмислиш всичко както трябва. Ако поемеш този риск, ти няма да можеш да си едновременно машина и жив човек. Разбира се, има и смесени варианти — машина с човешки мозък и същество от плът и кръв, контролирано от компютър. Но ти искаш да си жена, нали? Вярно ли е?

Само да можех да стана жена, Лазарус!

— Знам, че това е мечтата ти, скъпа. И причината е ясна и на двама ни. Но — помисли си само! — да предположим, че се подложиш на този риск. Всъщност не знам каква е точно степента на риска — аз съм просто стар корабен монтьор, селски лекар и изостанал с новите технологии инженер, докато ти разполагаш с цялата информация по въпроса, открита до момента от човешката раса. Та да предположим, че след като си се подложила на подобен риск, се окаже, че Айра не иска да те вземе за жена?

Компютърът мълча цяла милисекунда.

— Лазарус, ако Айра ми откаже, ще ми откаже категорично; той не е длъжен да се ожени за мен… Може би вие няма да имате същите проблеми, които сте имали в случая с Лита… и ще ми покажете какво е това „ерос“?

В първия момент Лазарус беше изумен, после се засмя гръмогласно.

— Touche[3]! Ти направо ме уби, момиче! Добре, миличка, тържествено ти обещавам: ако направиш това… и Айра не пожелае да спи с теб, аз ще те взема в собственото си легло и ще направя всичко, на което съм способен, за да те задоволя! Или по-скоро ще стане обратното — мъжът капва винаги преди жената. Окей, скъпа, аз съм резервният отбор — ще се навъртам наблизо, готов да се намеся при необходимост. — Той пак се засмя. — Сладка моя, вече започнах да се надявам, че Айра ще се изложи, и да се ядосвам, че го искаш толкова много. Но нека да преминем на практическите въпроси. Ще ми кажеш ли по какъв начин може да се реализира подобен план?

— Само на теория, Лазарус; в паметта ми няма данни за осъществяването на подобни опити по-рано. Но процесът би трябвало да се осъществи при пълно клонингово подмладяване, при което с помощта на компютър се вкарват спомените на стария мозък в тялото на клонинга. Нещо подобно на преместването ми от двореца в новата си личност на кораба.

— Минерва, предполагам, че в нашия случай нещата ще са доста по-сложни и по-рисковани. Отнема различно време, скъпа. От машина в машина ти се преместваш за части от секундата. А пълното клонингово подмладяване протича за минимум две години; само да се побърза повече, отколкото трябва — и имаме починало старо тяло и млад идиот. Не е ли така?

— Случвало се е, Лазарус. Но не и през последните два века…

— Е, добре… моето мнение няма никаква стойност. Поговори по въпроса с експерти — такива, на които можеш да се довериш. С Ищар, може би, макар че сигурно ще ти трябва друг специалист.

— Лазарус, няма специалисти в тази област; подобно нещо не е правено никога. На Ищар може да се има доверие, вече съм обсъждала проблема с нея.

— И какво каза тя?

— Не е сигурна дали може да се осъществи на практика и дали още първият опит ще е успешен. Но тя е на моя страна — нали е жена! — и вече обмисля най-безопасния начин, по който да се действа. Казва, че ще се наложи да прибегне до помощта на най-опитните генни хирурзи и че ще трябва да се клонира напълно женско тяло.

— Изглежда не разбрах нещо. Може да се създаде клонинг и без намесата на опитни генни хирурзи — аз самият съм го правил. После клонингът се слага в утробата на майка доброволка, която да го износи и след девет месеца разполагаме с бебето. По-евтино и по-безопасно е.

— Но, Лазарус, аз не мога да се преместя в мозъка на бебе! Там няма достатъчно място!

— Хм. Да. Вярно е.

— Дори и да имам мозък с максимален размер на зрял човек, ще ми се наложи внимателно да избирам какво да взема със себе си и какво да оставя. Освен това простият клонинг не ме устройва: аз искам да бъда сложна.

— М-м… Тази нощ не съм особено съобразителен. Естествено, ти няма да искаш да бъдеш двойник, на Ищар например, и да запечаташ своята личност и подбрани знания върху мозъка на неин клонинг. Хм… скъпа, а мога ли да ти предложа моята дванайсета хромозомна двойка?

Лазарус!

— Недей да плачеш, момиче; ще ти ръждясат механизмите. Не знам дали има нещо вярно в теорията, че носител на дълголетието е генен комплекс в тази хромозомна двойка. Може и да е така, но не е изключено и да ти предам един вече развален механизъм. Като че ли ще е по-добре да използваш дванайсетата хромозома на Айра?

— Не. От Айра няма да взема нищо.

— И ти очакваш да направиш всичко това, без той да разбере? — Лазарус се замисли. — А… деца?

Компютърът не отговори.

Лазарус продължи с мек тон:

— Трябваше да се досетя, че ще искаш да направиш сама целия номер. Значи няма да искаш да вземеш нищо и от Хамадриад, тъй като тя е негова дъщеря. Въпреки че само генетичните карти могат да покажат дали съществува някаква опасност. Мм… Скъпа, изглежда ти искаш да създадеш възможно най-сложната комбинация, така ли? Така че твоят клонинг да бъде уникален, а не пълно или частично копие на някоя от вече съществуващите зиготи? Следователно ще са ти необходими двайсет и трима родители. Прав ли съм относно намеренията ти?

— Мисля, че така би било най-добре, Лазарус. Това може да се реализира, без да се разделят двойките хромозоми: и операцията ще е по-лесна, и вероятност за неочаквано усилване на рецесивни белези няма. Ако е възможно да намеря двайсет и трима задоволителни донори, готови да споделят с мен хромозомите си.

— А кой ти е казал, че те трябва да са съгласни? Ние ще ги откраднем от тях, скъпа. Никой не притежава гените си, тялото просто ги съхранява. Човек ги получава чрез случаен мейотичен танц и по същия начин ги предава на потомството си. В клиниката трябва да се съхраняват хиляди образци от тъкани, във всяка от които има хиляди клетки — кой ще го е грижа, ако вземем по една клетка от двайсет и три образци? Няма нужда да афишираме действията си — това е все едно да откраднем двайсет и три песъчинки от огромен плаж.

Пет пари не давам за правилата на клиниката; предполагам, че вече сме затънали до гушата в разни забранени технологии. Х-м… Тези документи на клиниката, които пазиш у Дора… Няма ли ги в тях генетичните карти на съхраняваните тъкани? Плюс справки за донорите?

— Да, Лазарус. Но личната информация е конфиденциална.

— На кого му пука? Ищар каза, че можеш да използваш както конфиденциална, така и секретна информация — стига да не ги разпространяваш. Така че избери двайсет и тримата си родители сама — докато аз умувам как да откраднем клетките. Все пак кражбите са повече по моята част. Не знам по какви критерии смяташ да направиш избора си, но ти препоръчвам родителите да са здрави във всяко отношение и възможно най-умни. И постиженията им да се потвърждават от историята, а не само от генетичните им карти. — Лазарус се замисли. — Колко полезна би ни била сега онази митична машина на времето, за която споменах! Щях да хвърля по един поглед на двайсет и тримата, които избереш — възможно е някои от тях вече да не са между живите. Имам предвид донорите, не клетъчните образци.

— Лазарус, ако останалите характеристики ме задоволяват, може ли външността да е основателна причина, за да се откажа от съответната кандидатура?

— Защо се безпокоиш за това, скъпа? Едва ли Айра ще настоява да изглеждаш като Елена от Троя.

— Нямам предвид това. Просто искам да бъда висока като Ищар, слаба, с малки гърди. И косата ми да бъде права и кестенява.

— Минерва… защо?

— Защото в действителност аз съм такава. Вие сам ми го казахте!

Лазарус се втренчи в тъмнината и си затананика тихо:

Тя е добро момиче… мога да изврънкам… пет долара или поне един… — После изрече рязко: — Минерва, ти си откачила, побъркана машина. Ако в резултат на най-добрата комбинация от фактори се окаже, че външността ти е на пълничка блондинка с големи гърди — възползвай се! Забрави за фантазиите на стареца. Съжалявам, че изобщо отворих дума за това как си те представям.

— Но, Лазарус, аз казах: „ако останалите характеристики ме задоволяват…“ За да се получи задоволителен външен облик, трябва да се търси сред образците, които притежават посочените от мен параметри. Противоречие няма. Аз съм такава! Научих го от вас! Като се имат предвид нещата, които казахте… и за които премълчахте… вие трябва да ми разрешите да изглеждам по подобен начин!

Старецът обхвана лицето си с длани. После повдигна глава.

— Добре скъпа, бъди като този образ. Исках да кажа — бъди каквато си. Каквато си представяш, че си. И без това ще ти е трудно да станеш същество от плът и кръв, а ако не си такава, каквато усещаш, че трябва да бъдеш, ще е още по-зле.

— Благодаря ви, Лазарус.

— Не си мисли, че няма да има проблеми, скъпа, дори всичко да потръгне добре. Например не ти ли е хрумвало, че ще се наложи да се учиш да говориш отново? Дори да гледаш и слушаш? Когато се преместиш в клонираното тяло и престанеш да бъдеш компютър, няма да се превърнеш автоматично в зрял човек. По-скоро ще си новородено в тялото на възрастен и когато странният свят около теб изведнъж започне да бучи, може би ще се изплашиш. Но аз ще бъда до теб. Обещавам, че ще съм там и ще те държа за ръката. Но ти няма да ме познаеш веднага; новите ти очи ще успеят да ме различат едва когато се научиш да си служиш с тях. И няма да разбереш нито една от думите, които ще изрека — осъзнаваш ли това?

— Да, Лазарус, осъзнавам го, мислила сам много по тези въпроси. Трябва да се прехвърля в новото тяло, без да се разрушава компютърът, в който съм сега. Защото той ще е необходим на Айра и Ищар в критичната част от прехода. Обещавам ви, че няма да се страхувам. Защото знам — ще съм заобиколена от любящи приятели, които ще се грижат за мен и ще ме защитават, докато се уча да живея в новото си тяло.

— Можеш да разчиташ на това, скъпа.

— Знам и не се притеснявам. Не се безпокойте и вие, скъпи Лазарус — не трябва да мислим за това сега. А защо вие нарекохте машината на времето митична?

— Какво? А ти как би я определила?

— Аз бих казала „нереализирана възможност“. Но думата „митична“ означава, че създаването й е нереалистично.

— Какво?! Продължавай!

— Лазарус, когато Дора ме учеше на математика и на нула-пространствена навигация, аз научих, че при всеки скок трябва да избирам момента на връщане върху времевата ос.

— Да, разбира се. Докато не си подчинена на ограниченията, наложени от скоростта на светлината, ти можеш да се отклониш с толкова години във времето, колкото са светлинните години на разстоянието на скока. Но това не е машина на времето.

— Нима?

— Хм… интересно… Имаш предвид преднамерена грешка при скока? Искаше ми се Анди Либи да беше тук. Минерва, защо не спомена за това по-рано?

— Да сложа ли тази възможност във вашата Матрица на Цвики? Вие се отказахте от пътуването във времето напред… и аз се опитах да установя възможно ли е да се пътува назад — това наистина ще бъде нещо ново за вас.

Бележки

[1] Библейски пояс — област в Средния Запад на САЩ, известна със своя религиозен фундаментализъм. — Бел.прев.

[2] Епикурейство — възглед за живота или начин на живот, в основата на който са охолството и чувствените наслади. — Бел.прев.

[3] Touche (фр.) — туш. — Бел.прев.