Стив Бери
Гробницата на императора (55)

52

Малоун насочи поглед през мокрото стъкло към гробницата на Цин Шъхуан. Зелената могила стърчеше като цирей над плоската кафява равнина. Много беше чел за този район на неизследвани подземни пещери и галерии, който заемаше площ от трийсет квадратни километра. Миналата година дори беше посетил изложбата на теракотените воини в Лондон, без изобщо да подозира, че някой ден ще влезе в самата гробница.

Хеликоптерът се приближаваше от юг на височина триста метра, пробивайки си път сред поройния дъжд. На запад се виждаха високи планински върхове, на север проблясваше река Уей. На километър и половина от тях се очертаха високите сгради на музейния комплекс, около които се тълпяха хора с чадъри.

— Ще се приземим на север от тях — прозвуча гласът на Виктор. — Там трябва да има площадка за кацане.

Малоун предпочиташе да бъде въоръжен и внимателно протегна ръка към шкафчето, вградено в стената на кабината. Вътре имаше четири пистолета, старателно стегнати с метални скоби. Подозрението му нарасна. Откачи един от тях и го прегледа, спомняйки си за последното пътуване с хеликоптер под управлението на Виктор. Пистолетът беше зареден догоре. Двайсет патрона. Извади един от тях и го огледа. Не беше халосен.

Върна го на мястото му и подаде оръжието на Касиопея. Не предложи пистолет на Пау Уън, но той не го и поиска. Малоун пъхна още един пистолет в колана си. Касиопея направи същото. Витлата намалиха оборотите си и машината започна да се снижава.

* * *

Тан напусна сградата на охраната и тръгна към чакащата го кола. Миг по-късно забеляза военния хеликоптер, който се приближаваше от юг. Желанието му да хване Ни Юн моментално се изпари.

— Колата да бъде готова! — късо заповяда той и влезе обратно в сградата.

* * *

Ни спря пред оградата, която обикаляше занемарените къщички. Според премиера те били построени набързо през 80-те години, но през последните двайсет никой не беше влизал в тях. Това се потвърждаваше от буйната растителност наоколо и дупките в сламените покриви. Постройките се издигаха на стотина метра от основите на могилата — вероятно на мястото на отдавна несъществуваща крепостна стена. В очите му проблесна възхищение, примесено с леко учудване. Премиерът беше добавил, че Пау Уън със сигурност ще иска да проникне в гробницата на Цин Шъхуан.

— Как би могъл да го направи? — бе попитал Ни.

— Входовете са два — отвърна старецът. — Пау Уън знае за единия от тях, а аз — за другия.

* * *

Касиопея скочи на мократа земя, следвана от Котън и Пау. Витлата бавно престанаха да се въртят и Виктор надникна от кабината.

— Намери ли пистолетите, Малоун? — подвикна той.

— Да. Дори са заредени с истински патрони.

— Май си доста злопаметен, а?

Наоколо беше безлюдно. Никой не се приближаваше към приземената машина. Намираха се на около километър и половина от могилата и на два пъти по-малко разстояние от музейния комплекс. На стотина метра от тях тъмнееше силуетът на още един хеликоптер.

— Някой от твоите приятели? — подхвърли той.

— Нямам представа — сви рамене Виктор.

— Охраната ми се струва доста рехава.

— А ние все пак сме чужденци — добави Касиопея.

— Но пристигнахте с хеликоптер на Народноосвободителната армия — изтъкна Виктор. — И това е най-важното.

Дъждът се лееше като из ведро. Влажните дрехи на Малоун отново подгизнаха. Поне въздухът беше топъл.

— Трябва да вървим, защото скоро ще затворят — подкани ги Пау и посочи към музея.

* * *

Изправен пред монитора, Тан със задоволство установи, че Виктор Томас беше изпълнил обещанието си да доведе Пау Уън, Котън Малоун и Касиопея Вит. Вниманието му беше раздвоено между площадката за кацане и поведението на Ни Юн на запад от могилата. Видимостта и в двете посоки беше отлична и той заповяда на операторите да не пропускат нищо от случващото се там.

Беше поел командването на музейната охрана с увереността, че никой няма да оспори правомощията му и дори няма да помисли да се свърже с Пекин. Беше подчинен пряко на премиера, но възрастният мъж едва ли щеше да се занимава с него. Напоследък той почти не се интересуваше от политика и Тан престана да обръща внимание на дейността му.

Ни Юн и Пау Уън. Те имаха значение. А в момента той ги държеше под око, и то едновременно.

Извърна се към екрана с Ни в момента, в който врагът му се покатери по оградата и скочи от другата страна. Какво ли бе привлякло вниманието му? Бяха го уверили, че в тези колиби няма нищо важно. Просто изоставени складове. Но това „нищо“ беше оградено и наблюдавано по заповед на правителството.

На другия монитор видя как Пау и тримата му спътници се насочват към Изкоп 3 под проливния дъжд. Там, където се намираше залата с императорската библиотека. В която бяха намерили онзи часовник. Интересно.