Метаданни
Данни
- Серия
- Котън Малоун (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Emperor’s Tomb, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Веселин Лаптев, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2019)
Издание:
Автор: Стив Бери
Заглавие: Гробницата на императора
Преводач: Веселин Лаптев
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2010
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Абагар“ АД, Велико Търново
Редактор: Матуша Бенатова
Художествен редактор: Людмил Томов
Коректор: Симона Христова
ISBN: 978-954-769-254-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8229
История
- — Добавяне
38
Белгия
По време на телефонния им разговор Стефани му беше разказала достатъчно за начина, по който Пау Уън беше манипулирал Касиопея преди два дни. Малоун веднага усети, че и сега се опитва да направи същото.
— Защо искате да отидете в Китай? — попита той. — Доколкото ми е известно, вие сте избягали от там преди десетилетия.
— А вас какво ви интересува?
— Аз съм вашият туроператор. Онзи, който ще ви купи билета в зависимост от впечатлението, което му направите.
— Предстои революция — усмихна се Пау. — Може би дори кървава. Смяната на властта в Китай неизменно се съпровожда от смърт и разруха. Карл Тан е готов на всичко, за да завземе властта.
— А защо се интересува от петрол, добит толкова отдавна? — попита Касиопея.
— Чували ли сте за Цин Шъхуан, наречен Първият император? — изгледа ги последователно Пау.
Малоун знаеше нещичко. Живял двеста години преди Христа и сто години след Александър Велики, обединил седем враждуващи царства в една силна империя, която по-късно бе наречена Китай на негово име. Поставил началото на дълга серия от династии, които управлявали страната чак до двайсети век. Жесток, но умен и проницателен деспот.
— Може ли да ви прочета нещо? — подхвърли Пау.
Никой от двамата не възрази. Малоун искаше да чуе какво има да им каже този човек и беше доволен, че Касиопея е на същото мнение. Пау плесна с ръце и в стаята се появи единият от младите мъже, които бяха наблюдавали срещата на входната врата. В ръцете си държеше поднос, върху който лежаха купчина крехки копринени свитъци. Положи подноса в скута на Пау и мълчаливо се оттегли.
— Това е екземпляр от така наречените „Записки на историка“, или „Шиджи“, както придобиват популярност по-късно. Представлява опит за преглед на световната история от китайска гледна точка чак до смъртта на автора през деветдесета година преди Христа. Първата документирана история на Китай.
— А вие случайно притежавате оригинала и сте готов да ни го покажете? — подхвърли Малоун.
— Вече ви споменах, че очаквах появата на вашата приятелка.
Малоун се усмихна. Този човек наистина си го биваше.
— Създателят на „Шиджи“ е Сима Циен, най-великият историк на династията Хан. Той имал достъп до имперските архиви и много пътувал. Проучвал частни документи, библиотеки, събирал лични спомени. За нещастие на даден етап изгубил благоразположението на императора. Кастрирали го и го хвърлили в затвора, но след известно време го освободили, върнали му службата на дворцов секретар и той успял да довърши труда си.
— Бил е евнух? — вдигна вежди Малоун.
— При това доста влиятелен — кимна Пау. — Ръкописът продължава да се радва на огромен престиж и всеобщо възхищение. И до днес той е единственият най-добър източник за Първия император. Две от всичките сто и трийсет глави са посветени специално на Цин Шъхуан.
— Написани сто години след смъртта му — кимна Малоун.
— Познавате историята много добре — похвали го Пау.
— Просто притежавам памет за детайлите — почука се по главата Малоун.
— И сте прав. Историята действително е написана много време след смъртта на Първия император, но тя е всичко, с което разполагаме. — Пау посочи най-горния лист коприна, потъмнял и покрит с петна, сякаш някой беше разлял чая си върху него. Но подредените в колони йероглифи личаха достатъчно ясно.
— Ще позволите ли да ви прочета нещо?
Погребаха Първия император в планината Ли.
Веднага след възкачването си на трона Цин Шъхуан започна разкопки и мащабно строителство там. А когато подчини цялата империя на своята власт, на площадката бяха изпратени над 700 000 работници.
Те прокопаха три подземни тунела, които впоследствие бяха запълнени с разтопен бронз. Така бяха оформени външният ковчег и макетите на дворците, павилионите и държавните канцеларии, с които бе запълнена огромната гробница.
Отдалеч бяха докарани уникални инструменти, скъпоценни камъни и редки предмети. Опитни майстори получиха задачата да изработят специални арбалети, които да посрещнат и накажат със смърт всеки мародер, дръзнал да разкопае гробницата.
С помощта на живак се изработи макет на всичките сто реки в страната, включително Жълтата и Яндзъ и огромното море, а водата се движеше с помощта на специални машини. Над тях пресъздадоха всички небесни съзвездия, а също така и Земята отдолу.
Изобретиха се факли, напоени с петрол, които можеха да горят продължително време. Бездетните наложници получиха заповед да последват императора в смъртта му, работниците и строителите — също. Никой не трябваше да излезе жив на повърхността.
После могилата бе старателно залесена, за да прилича на планина.
— Нито един владетел преди или след Цин Шъхуан не е строил мемориал с такива огромни мащаби — вдигна глава Пау Уън. — В него е имало всичко — градини, затворени площади, портали, стражеви кули и просторни дворци. Включително и цяла армия от теракотени воини, подредени в бойна формация и сякаш готови да влязат в битка за своя император. Общата обиколка на комплекса надвишава дванайсет километра.
— Какъв е смисълът на всичко това? — нетърпеливо се обади Касиопея. — Спомена за факлите, които са били в състояние да горят дълго време…
— Могилата съществува и до днес, намира се само на километър от Музея на теракотените воини. Висока е едва петдесет метра, останалата част е изчезнала от ерозията. Но под нея се намира гробницата на Цин Шъхуан.
— Която китайските власти не позволяват да бъде разкопана — кимна Малоун. — В пресата прочетох, че тя е пълна с живак. Използвали са го за макет на реките и океаните, изработен в пода на гробницата. Пробите отпреди няколко години потвърждават високото съдържание на живак в почвата.
— За живака сте прав — кимна Пау. — А аз бях този, който преди много време написа доклада, довел до забрана на разкопките.
След тези думи той стана и се приближи към един от копринените гоблени на стената, изобразяващ достолепен мъж, облечен в дълга роба.
— Това е единственият портрет на Цин Шъхуан, оцелял до наши дни. За съжаление е бил създаден векове след смъртта му и няма доказателства за неговата достоверност. Безспорни от историческа гледна точка са само описанията на Цин, направени от един от близките му съветници: Нос като жилото на стършел, големи очи, които не изпускат нищо. Тесни като на птица гърди, глас на чакал. Той е безмилостен, със сърце на тигър или вълк.
— С какво ни помага всичко това? — попита Малоун.
Сбръчканото лице на Пау Уън омекна от задоволство.
— Аз съм влизал в гробницата на Цин Шъхуан — обяви той.