Стив Бери
Гробницата на императора (27)

24

Провинция Гансу, Китай

Тан отвори вратата на караваната и излезе в тъмната нощ. Нямаше луна, а звездите бяха скрити от облаците. Тук, на стотици километри от най-близкото населено място, въздухът беше кристалночист. Краката му се стегнаха. В душата му се пробудиха старите чувства. Беше близо, много близо. И прекрасно го знаеше.

Помисли за майка си и баща си, скромни и наивни хора, които не знаеха нищо за света извън малкото селце. Животът им беше преминал сред дърветата и терасираните зеленчукови лехи, сгушени в подножието на планината. Единственият му брат беше загинал в Тибет, сражавайки се с бунтовниците. Никой не му обясни какво се беше случило там. Родителите му не попитаха, писмени свидетелства нямаше.

Но това беше без значение.

Бори се със себе си. Така повеляваше Мао. Вярвай в партията и държавата. Отделният индивид е нищо.

Семейството му боготвореше Мао. Но баща му беше горещ почитател и на Конфуций, също като своя баща.

Тан осъзна трагичното противоречие едва когато беше избран да продължи образованието си в гимназията, а после и в университета. Преподавателят по философия му отвори очите.

Един човек изхранвал семейството си със земеделие в провинцията Сун. Посред нивата му имало огромен пън. Един ден в този пън се блъснал бягащ заек, счупил си врата и умрял. Това било голям късмет за семейството, което си хапнало до насита от вкусното месо. Човекът зарязал плуга, седнал край пъна и зачакал появата на следващия заек. Но това не се случило. Семейството му страдало, страдало и цялото село. Това е слабото място на конфуцианството. Който се опитва да управлява настоящето по правилата на миналото, неизбежно се превръща в глупак.

Тан се вслуша в далечното боботене на генераторите, които захранваха сондата с електрически ток. Утрото не беше далеч. Отново си помисли за преподавателя от университета в Хунан, който веднъж го беше попитал:

— Какво ще правиш, след като завършиш?

— Искам да уча геология в Пекин.

— Интересуваш се от Земята?

— Да, още от малък.

— Ти имаш буден дух. От три години те наблюдавам. Не си ли мислил за допълнение към образованието си? Да учиш нещо, което ще даде отговор на въпросите, които непрекъснато ми задаваш?

През следващите дни Тан жадно поглъщаше разказите на преподавателя за древната династия Шан отпреди 4000 години — най-ранната, за която съществуваха документирани доказателства. Държавата била високоразвита и организирана, с данъчна система, наказателни закони и силна армия. Върховният владетел бил деспотична личност, който наричал себе си Единствения човек.

— Това е многозначителен факт — добави преподавателят. — За пръв в историята имаме доказателства за съществуването на един човек с тотална власт над мнозинството.

Династията Джоу, която наследила Шан, развила и разширила концепцията на авторитарното управление. Властта на едноличния лидер станала още по-голяма.

Цялата земя под небето принадлежи на владетеля, а хората, които я населяват, са негови покорни слуги.

Но управлението на толкова голяма държава било невъзможно от едно място и владетелите от династията Джоу създали системата на феодализма. Страната била разделена на части с ограничен суверенитет, начело на които застанали доверени лица на владетеля, получили различни благороднически титли.

Система, която западната цивилизация щяла да открие цели хиляда години по-късно.

Верността към владетеля се подпечатвала по-скоро с кръв, отколкото с клетва. С течение на времето местните барони започнали да изграждат самостоятелни държави и се вдигнали на бунт срещу владетеля на Джоу, обявявайки се за равни с него.

Така се стигнало до периода Пролет-Есен, който представлявал една безкрайна и хаотична война на всички срещу всички. В продължение на два века и половина се водели 500 войни между феодалните държавици. Постепенно станало ясно, че надмощието е на страната на Цу, която се простирала по средното течение на река Яндзъ. По-слабите държавици потърсили протекцията на Ци — една добре организирана територия със силна армия и развита икономика, начело на която стоял способен лидер. Създал се съюз за взаимна отбрана начело с херцога на Ци, определен за хегемон, или „Ба“. На него се паднала тежката задача да възстанови и запази мира и той се справил отлично.

Подходящо прозвище, тъй като „Ба“ означаваше баща и закрилник.

Но него най-много го интересуваше как се бе осъществила тази закрила.

Цялото население било вкарано във военизирана структура. Пазарите били под контрол, а производството на сол, желязо и монети било монопол на държавата. Резултатът били силна армия и стабилна икономика, които не само защитавали държавата от нейните врагове, но и укрепили властта на хегемона.

Това били първите легалисти — продължи преподавателят му. — Истинска школа по държавно управление, създадена за утвърждаване на абсолютната власт на владетеля. Философията им била проста — суверенът създава законите, неговите подчинени ги прилагат, а народът ги изпълнява. Мъдрият владетел има пълната власт да дарява или отнема живот, да прави хората богати или бедни, да ги издига и сваля.

И тази концепция се разпространила и сред останалите царства.

В края на периода Пролет-Есен, след триста години войни и размирици, оцелели двайсет и едно от тях. Останалите били погълнати от съседите си. Това се случило някъде около 481 г. преди Христа.

— Най-тежки битки се водели по време на следващия исторически Период на воюващите царства. След още двеста години на непрекъснати конфликти независимите царства останали само седем, всяко от тях начело с хегемон. Съветниците им били членове на братството „Ба“ и на практика били легалисти, които проповядвали, че всички трябвало да се прекланят пред носителя на върховната власт. „Ба“ имали голямо влияние над владетелите и настоявали да се сложи край на феодалната система. Наследствените постове се заменили с назначения на чиновници, които владетелят можел да уволни когато пожелае и дори да ги екзекутира. Наследствените имения се превърнали в административни единици, наречени окръзи. Като назначавал за техни управници свои близки хора, хегемонът на практика получавал цялата власт.

В края на Периода на воюващите царства „Ба“ на практика придобило контрол върху монарсите. Тан беше дълбоко убеден, че въпреки други важни технологически постижения — най-вече откриването на барута и технологията за производство на коприна тоталитаризмът е китайското откритие, което оказва най-голямо влияние върху историята на света.

— На практика това било революция отгоре — поясни преподавателят. — Народът, изтощен от петте века постоянни войни и безропотно приел новия ред на легалистите, не оказал съпротива. И от тогава до наши дни, въпреки че са изминали две хиляди и петстотин години, китайците изпитват панически страх от хаоса и безредиците.

Десетилетие по-късно царството Цин завладяло останалите седем оцелели и превърнало изостаналите, разкъсвани от междуособици царства в могъщата и единна Първа империя.

— Цин Шъхуан успял да вгради легализма в обществения живот така, че той останал част от нашата култура до наши дни въпреки известни промени в концепцията. А оттук нататък ние с теб ще обсъждаме именно тези промени.

Което бяха сторили, дълго и обстойно.

— Изучавай Мао — посъветва го преподавателят. — Той беше най-съвременният легалист, отлично осъзнаващ страховете на народа от хаоса. Това беше основната причина за успеха и провала му.

Тан бе изпълнил този съвет.

Мао се беше борил за обединен и силен Китай точно като Цин Шъхуан. В социално отношение беше мечтал за създаването на егалитарно общество по марксистки модел, а в личен план се беше надявал да надскочи собствената си човешка смъртност, за да превърне революцията в необратим процес.

Първата цел беше постигната. Втората се оказа пълен провал.

А третата?

Тук отговор нямаше.

Изумително бе как Мао беше успял да се превърне в копие на Цин Шъхаун. И двамата наложили нов обществен ред, обединявайки страната след дълъг период на кървави междуособици, смазвайки всякакви опити за независимост. Те били и социални инженери, които проповядвали идеята за единен език, национална валута, ортодоксалност и лоялност. Страната била покрита с грандиозни строителни обекти. И двамата ненавиждали търговците и запушвали устите на интелектуалците. И двамата насърчавали култа към собствената си личност и измисляли нови титли за задоволяване на егото си. Цин искал да го наричат „Пръв император“, докато Мао предпочитал „Председател“. След смъртта им ги поставили в разкошни гробници и ги засипали с критики, но рамката на техните режими останала непокътната.

— Това не е случайно — бе казал преподавателят при един от последните им разговори. — Мао прекрасно разбирал Първия император. Ти също трябва да го постигнеш.

И Тан успя да го стори.

Никой от китайските лидери през XX век не беше постигнал всенародното преклонение, на което се беше радвал Мао. Той се бе превърнал в истински император. Нито едно правителствено постановление на ръководителите след него не можеше да се сравнява с неговата доктрина за „Небесното предопределение“.

Но времето на Мао бе отминало.

Придържайте се към политическите решения, предложени преди векове от великите умове на Китай. Това беше съветът на Конфуций към бъдещите поколения, но той изглеждаше напълно неизпълним.

Второ зайче едва ли щеше да се блъсне в пъна насред нивата.

Тан от своя страна беше твърд привърженик на Културната революция, проведена от Мао. В съответствие с нейните постулати беше престанал да използва традиционното си име Тан Карл, с фамилията отпред. Вместо това избра по-модерното звучене и то стана Карл Тан. Добре помнеше терора, на който „червените стражи“ бяха подложили страната. Те закриваха училища, хвърляха интелектуалците в затвора, забраниха книгоиздаването, затвориха манастири и храмове. Беше унищожено всичко, което напомняше за феодално-капиталистическото минало на Китай — обичаи, традиции, култура, старомодно мислене.

Загинаха милиони. Още повече милиони пострадаха.

Но въпреки това всенародната обич към Мао нарастваше, а държавата стана по-силна от всякога.

Погледна часовника си и отново напълни дробовете си със свеж въздух.

На устните му се появи усмивка.

Да става, каквото е писано.