Зоуи Чант
Алфа детектив (42)

Епилог

Един месец по-късно

Мария затвори телефона и въздъхна.

— Не се предава.

— Скъпа, всичко е наред, ако искаш да се оженим в Чикаго — каза Ливай от леглото, където се беше изпънал. — Няма да убие семейството ми да дойде в града за няколко дни.

Мария поклати разочаровано глава.

— Не искам да се оженя в Чикаго! Майка ми иска сватбата да е там, за да може всички втори братовчеди да се появят и да изследват подробно мъжа, с когото изненадвам всички и да ме разпитват как сме се срещнали, как ще изглежда бъдещето ни и защо искаме да се оженим толкова бързо. Сякаш си мисли, че го правя, за да ги дразня.

— Знам как се чувстваш. — Ливай погледна към собствения си телефон, който по-рано беше звънял отново и отново. — Родителите ми са наполовина убедени, че съм те измислил. Имат нужда всеки, който ме е срещал вкъщи, да те погледне. Казах им, че няма да оставя да те зяпат и да те карат да се чувстваш неудобно на сватбения ни ден, но не искат да чуват.

Мария седна в подножието на леглото.

— Искам да се срещна със семейството ти.

— Знам, скъпа.

Винаги, когато Ливай я наречеше скъпа, тя изпитваше трепет, въпреки че това беше най-малко десет пъти на ден. Напомняше й, че този прекрасен, невероятен мъж всъщност е неин. Нейната половинка. И дори с непоносимите роднини, тя беше по-щастлива, отколкото някога е била през живота си.

— Аз също искам да се срещна със семейството ти — продължи Ливай. — Просто си мисля, че сватбата ни трябва да е наша. Не тяхна.

Мария кимна мрачно.

— Можем да я отменим…

Ливай моментално се изправи и я придърпа в ръцете си.

— Не.

Тя се усмихна в рамото му и се съгласи.

— Не.

Прекараха една минута гушейки се. Мария никога не би се описала като човек, който обича да се гушка, но мечките определено искаха да се увият колкото е възможно по-плътно, и тя откри, че няма нищо против.

Въпреки това още имаха проблем.

— Ами ако… — Не беше сигурна дали Ливай щеше да се съгласи да го направи.

Той седна обратно, за да могат да се виждат.

— Какво ами ако?

— Е, и двамата искаме да срещнем семейството на другия. Искаме да се оженим възможно най-бързо. Но не искаме женитбата ни да е за тях вместо за нас. Нали?

— Това го обобщава. — Ливай започна да се усмихва, очите му заблещукаха. — Дали не предлагаш да се оженим… първо?

Мария прехапа устната си.

— Малко е импулсивно.

Ливай хвана ръката й — лявата, с годежния пръстен, който блестеше на безименния й пръст.

— Мария Ернандез, моя половинке и годенице…

Тя започна да се кикоти.

— Да?

— Ще ми направиш ли честта да избягаш с мен, за да мога да те представя на семейството си като моя половинка и жена?

Кикотът й намаля, докато просто не се усмихваше от върховно блаженство.

— Да.

Ливай я целуна.

— Не мисля, че се брои за импулсивно, ако е правилно и за двамата.

Мария му върна целувката.

— Прав си. Кога мислиш, че ще можем… о!

Ливай я беше катурнал на леглото.

— По-късно ще доуточним.

— По-късно — съгласи се тя бездиханно, докато той разкопчаваше панталоните й. Измъкна се от блузата си и я хвърли нанякъде, където нямаше да се скъса — беше си научила урока през последния месец — и изви гърба си, докато той притискаше уста към бикините й и дишаше леко.

Топла вълна от удоволствие заля тялото й и тя го издърпа, за да е на едно ниво с него. Имаше време и място за часове предигра, а веднага, след като се е съгласила да избяга с него, не беше такова.

Ливай плъзна длани зад гърба й, за да разкопчае сутиена й, докато тя се задържаше изправена с ръце, обвити около раменете му. Целуна врата му, зад ухото му — той простена — и по протежение на челюстта му, брадата му драскаше устните й.

— Сега ти — прошепна му тя, когато свали сутиена й. Свали бикините си, докато той се събличаше, възхищавайки се на високото му златно тяло, и го придърпа обратно долу, когато вече беше гол.

Той я целуна силно, след това се отдръпна за секунда и хвана лявата й ръка, целувайки безименния й пръст.

— Не мога да дочакам, докато тук се появи и брачна халка.

— Тогава и ти ще имаш и ще мога да ти върна услугата — посочи тя и очите му пламнаха. Целуна отново годежния й пръстен, след това устата й, а след това бяха прекалено погълнати един от друг, за да определят кой кого целува.

Когато той плъзна длан надолу между телата им, Мария остави краката й да се разтворят, накланяйки бедрата си назад. Толкова беше добър в това — пръстите му дразнеха клитора й, безпогрешно намираше къде й е най-хубаво и я докарваше до самия ръб на оргазма.

— Обичам те — прошепна той, докато отместваше ръката си.

— Обичам те — простена тя и той влезе в нея.

Членът на Ливай беше голям колкото останалата част от тялото му, дълъг и дебел, и я побъркваше. Винаги се чувстваше толкова пълна, когато бе в нея. Първоначално тласкаше бавно, докато тя се задъхваше и стенеше.

— Господи, толкова си красива. — Очите му не се отместваха от лицето й.

— По-бързо — прошепна тя.

— Както пожелаеш — отговори й и увеличи скоростта.

Мария обичаше начина, по който чувстваше Ливай така — не само в нея, но и над и около нея, заобикаляйки я с тялото си. Потрепери под него и повдигна глава, за да го целуне веднъж… втори път… стисна го силно и свърши.

Той продължи с темпото по време на спазмите й, издигайки я по-високо и по-високо с всеки тласък, удължавайки оргазма й, докато от ъгълчетата на очите й не започнаха да текат сълзи. Беше почти прекалено добре.

Почти.

Когато тя започна да се успокоява, треперейки от удоволствието, той най-накрая си позволи да свърши. Дръпна я близо, силната му хватка я караше да се чувства сякаш той се опитва да ги направи едно цяло.

По-късно той вдиша аромата й и каза в ухото й:

— Нямам търпение да се оженя за теб, скъпа.

— Колкото можем по-скоро. — Притисна се към него и почувства как той целуна слепоочието й. — Обичам те.

— Обичам те. — Гласът му изтътна и през двама им.

Нейната половинка.