Зоуи Чант
Алфа детектив (28)

Ливай

— Съжалявам, човече — Дани звучеше разочарован. — Няма начин да се върна до осем вечерта. Лейтенантът ми заповяда да интервюирам, ами, двадесет и седем хиляди души, а съм стигнал само до три.

Както винаги хуморът на Дани накара Ливай да се усмихне, въпреки разочарованието си.

— Добре, някак ще трябва да се оправим без теб.

— Никога не се е случвало — каза Дани уверено, — така че внимавай, става ли?

— Да — обеща Ливай. — Така или иначе лейтенантът зае лично мястото ти, така че си доста превъзхождан.

— Хей, обиждаш ме… да, госпожо… — гласът на Дани се заглуши, когато отдръпна телефона от ухото си и отговори на някой друг. След секунда се завърна. — Трябва да тръгвам, човек. Късмет довечера. Бъди в безопасност.

— Няма проблем. — Ливай затвори и въздъхна. Изглежда трябваше да се оправя сам. Е, той и почти цялото управление, напомни си. Не беше така, сякаш нямаше да има подкрепление. Просто се надяваше това да е достатъчно, за да опази Мария в безопасност.

Върна се в офиса на лейтенанта и почти налетя на Мария, която излизаше в същото време. Тя спря.

— Здрасти.

— Здрасти — отговори Ливай, чувствайки се като идиот. Какво трябваше да каже?

— Слушай — каза Мария, — искам само да кажа, че съжалявам за по-рано. Разкрещях ти се без причина… ти беше напълно прав. Трябваше да дойда при теб в момента, в който ми се обади. Преиграх и съжалявам.

— Не — каза Ливай и веждите й се повдигнаха, преди той да продължи. — Аз съжалявам. Не трябваше да коментирам личния ти живот така. Това беше… — Щеше да каже неуместно, преминаване на границата или нещо подобно, но някак си не можа да накара думите да излязат от устата му, и изречението замря във въздуха.

И тогава тишината просто увисна, натежала от всички неща, които не бяха казани.

— Ливай… — започна Мария най-накрая.

Звучеше като начало на „Ливай, това беше грешка“ или „Ливай, съжалявам“.

— Ще те пазя в безопасност довечера — прекъсна я бързо. Тя спря и погледна нагоре към него. Очите й бяха толкова тъмни, че сякаш усети да пропада в тях. — Обещавам — каза и мина покрай нея към офиса на лейтенанта.