Зоуи Чант
Алфа детектив (12)

Ливай

Мария Ернандез, разбра Ливай бързо, бе невероятно силна жена.

Преди секунда изглеждаше сякаш ще се пречупи — определено не се бе замисляла, че съществува вероятността стрелецът да опита отново и бе започнала да се паникьосва.

Когато Ливай я успокои, тя се свлече в стола си и той беше готов да й каже, че може да излезе и да й вземе вода или кафе или каквото друго пожелае, за да може тя да има уединение да плаче или да се стегне.

Това, което наистина искаше да направи обаче, беше да заобиколи масата и да я придърпа в ръцете си и да й каже, че всичко ще бъде наред. Мирисът й на ванилия и подправки бе толкова силен, че накара мечката му да седне заинтригувано.

Трябваше да се фокусира силно, за да проведе разпита професионално, което за него никога преди не е било проблем.

Просто тя бе толкова очевидно уморена и уплашена; толкова очевидно бореща се да не се разпадне и въпреки това все още можеше да даде ясен, детайлен анализ на ситуацията.

И този път беше същото. Вместо да се отчае, тя седна, раменете й се повдигнаха, когато си пое дъх, и попита какво трябва да направят после.

— Ти не трябва да правиш нищо — повтори Ливай. Сякаш не беше разбрала, че тук тя е цивилният, и беше негова работа да я защитава. — Ще взема тайна квартира, където да настаним теб и сенатора, и ще ви закарам там, за да може да си починете. Ще разгледаме случая ти колкото можем по-подробно и вероятно ще ти зададем още въпроси, докато разследваме.

Ливай щеше да се увери, че той ще бъде този, който задава въпросите. Искаше тя да знае, че той не пренебрегва наблюденията й.

— Нека да започна — продължи, — като ти донеса показанията ти за подпис и видя къде е сенаторът. Да ти взема ли нещо? Вода, кафе?

Изведнъж тя се усмихна. Не я бе виждал да се усмихва досега, осъзна той, въпреки че предвид обстоятелствата това не бе изненадващо. Усмивката й беше топла и ярка, и като идиот той си пожела да остане тук и да я гледа завинаги.

— Вода ще е идеално, благодаря — каза тя и на Ливай му отне минута да си спомни, че я беше попитал нещо и вероятно трябваше вече да е излязъл.

— Разбира се — каза и се изстреля от стаята.

В коридора потърка лицето си с ръце. Какво му ставаше тази вечер? Превръщаше се в Дани, искаше да преследва жертвата просто защото беше красива и миришеше хубаво…

… и беше смела, и умна, и внимателна, и силна…

Стегни се! Отиде да вземе вода.

Тя отново му се усмихна, когато се върна при нея, и й каза:

— Наслади й се — преди отново да излезе.

Наслади й се?, помисли си, след като отново беше в безопасност. Не си шибан сервитьор. Трябваше да се съвземе, обаче, защото беше време да говори с лейтенанта.