Зоуи Чант
Алфа детектив (25)

Ливай

Когато стигна до управлението вече бе облечен във възможно най-близкото на вид облекло като предишното. Не искаше странни въпроси, а полицаите можеха да са дразнещо наблюдателни. Отиде до лейтенанта и го въведе в ситуацията.

— Така че виждате, сър — завърши, — ХПШ или са престъпници, или са заинтересувани да добият влияние. И в двата случая разследването си заслужава.

Лейтенантът кимна бавно.

— Е, Хейл, предполагам мога да кажа, че сгреших. Законно е в края на краищата. Проследи ли номера?

Ливай кимна.

— Поръчах да се направи. Ако този е глупав, ще приключим с всичко много по-бързо, отколкото мислех. Обаче няма да се изненадам, ако е уличен или предплатен телефон.

Лейтенантът кимна.

— Е, изчакай резултатите и виж какво можем да направим. Ако е задънена улица, може би ще се наложи да използваме връзката между г-ца Ернандез и този мъж.

Ливай почувства как челюстта му се стегна, но знаеше, че това е единствената опция, когато пристигна в офиса на лейтенанта.

— Как, сър?

— Изглежда вярва, че я е убедил в нещо. Може би можем да го използваме на обратно. Ако тя уреди среща на публично място, можем да го обградим и да го хванем.

— Трябва ли г-ца Ернандез да присъства на тази среща, сър?

— Това зависи от условията на заподозрения за срещата и собствената ни оценка за риска.

— Сър — каза Ливай внимателно. — Вярвам, че рискът е много висок. Ще бъда много обезпокоен за безопасността на г-ца Ернандез в подобна ситуация. Ако се изисква присъствието й, може би жена-офицер може да се представи за нея…

— Хейл, знаеш толкова добре, колкото и аз, че нямаме жени-офицери, които да приличат на г-ца Ернандез — каза Мойер нетърпеливо. — Роско е метър и осемдесет, Петров е миниатюрна слаба блондинка, О’Мали е най-светлото момиче, което някога съм виждал. Дори с перука никой няма да повярва и за секунда, че са г-ца Ернандез, и по-специално параноичен военен. Ако се стигне до това, ще дадем бронежилетка на г-ца Ернандез, ще я разположим така, че до нея да няма достъп снайпер и ще я обкръжим с униформени. Ако той се появи с оръжие, ще го свалим. Това удовлетворява ли те?

Изобщо не, но Ливай знаеше, че лейтенантът не го пита за мнението му, а само иска съгласието му. Затова каза:

— Да, сър. — Въпреки че остави лош вкус в устата му.

— Радвам се да го чуя. Отиди да намериш този телефон.

— Да, сър. — Ливай стана и излезе от офиса на лейтенанта, опитвайки се да не мисли за Мария като за овца, предназначена за вълци.

Мечката му изрева в протест. Нищо не може да нарани половинката ни!

Ливай се съгласи мрачно. Без значение какво трябваше да направи, щеше да се увери, че няма да й се случи нещо.