Зоуи Чант
Алфа детектив (34)

Мария

Шофьорът беше Майкъл Ривърс. Мария го разпозна от файла си.

Файл, който й правеше дяволски добра услуга в момента. Какво значение имаше, ако знае кои са всички членове на ХПШ? Не биха й дали списък с имената си, преди да я убият.

А беше доста сигурна, че щяха да я убият. Не й бяха завързали очите. Вече излизаха в околностите на града, и Мария все повече се уверяваше, че я водеха в скривалището си.

Запомни пътя за всеки случай. Може би щеше да има възможността да каже на някого… нещо. Съдърланд, слава Богу, не й говореше, така че тя просто гледаше през прозореца и чакаше. И се надяваше Ливай да е добре.

Най-накрая пристигнаха до… базата, двора на къщата, или както там се наричаше. Имаше завой, след него голяма сграда, която се простираше в нощта. Мария не можеше да каже колко точно е голяма, но изглеждаше грамадна в тъмното.

Съдърланд отново сграбчи ръката й, точно където беше ранена. Тя прехапа устната си, за да не издаде звук — отказваше да му даде това удоволствие. Излезе от колата, вече уморена да я влачат наоколо. Препъна се веднъж на стъпалата и Съдърланд я дръпна рязко нагоре. Не успя да задържи лек звук на болка от това, но го заглуши колкото можа повече.

Вътре минаха по дълъг коридор с постлан килим и Съдърланд почука на една врата в самия му край.

— Влез — каза глас, Съдърланд отвори вратата и вкара Мария вътре.

Тя разпозна мъжа, седящ на бюрото в дъното на големия офис.

— Джордж Лайл. Уау. Трябва да струвам нещо за теб, щом искаш лично да говориш с мен.

Джордж Лайл беше лидерът, говорителят и банкерът на ХПШ; богат, изискано говорещ и, доколкото можеше да каже Мария, докато провеждаше разследването си, напълно лишен от всякакъв морален компас.

— Здравейте, г-це Ернандез. — Наведе се напред и се усмихна любезно. — Чаках визитата ви.

— Намирам го трудно за вярване — каза Мария. — Имайки се предвид, че се опитахте да ме убиете, не мислех, че искате да седнем и да си поговорим скоро.

— Страхувам се, че това беше един вид грешка — каза гладко Лайл. — На г-н Съдърланд беше заповядано да убие само Лаура Дейвис. След като двете сте били заедно и идентичността ти му е била позната, е решил, че ти също трябва да си цел. Оттогава има за инструкции, че ти не си цел и те предпочитаме жива.

— Защо? Какво искате от мен? — Може би това беше лош въпрос. Не искаше да убеди Лайл да я застреля, но нямаше представа какво правеше тук.

— Ти си ценен актив, г-це Ернандез — каза Лайл. — Възможно предимство за нашата кауза. Работила си близо до шифтър и застъпник за шифтърските права. Ако промениш мнението си и признаеш, че си била под принуда, ако дадеш важни показания за това как шифтърите се държат, ако си била принудена да замълчиш…

— Не знам какви техники за промиване на мозъка ще използваш — сопна се Мария, — но никога няма да кажа нещо такова за Лаура.

— О, няма нужда да ти промиваме мозъка, г-це Ернандез. Просто трябва да бъдеш подходящо… убедена да направиш уместно изявление. За нас няма значение вярвате ли в него или не.

Мария почувства хлад от студения, спокоен маниер на Лайл. Заплашваше я, може би щеше да я измъчва, и изглеждаше сякаш си поръчва вечеря.

— Няма да го направя — каза тя, опитвайки да поддържа гнева си. Нямаше да отстъпи на страха или каквото и да й правеха. Последиците за Лаура — и за Ливай, и всички останали шифтъри, които се нуждаеха от приемане — щяха да са твърде много.

Ливай.

— Как преминахте през полицията? — попита изведнъж Мария. — Имаше цяла операция, а сякаш никога не е била задействана.

Веждите на Лайл се повдигнаха.

— Имаше ли операция?

Мария се намръщи.

— Лейтенантът каза… — Лейтенантът! Лейтенантът, който не повярва на историята в началото й, който внимаваше да обсъди „операцията“ в офиса си само с Мария и Ливай, който лично замести партньора на Ливай… — Замесен е, нали?

— Членовете ни са много — спокойно каза Лайл — и не всички имена са налични при търсенето ни в Гугъл.

Това беше подигравка на търсенето й, Мария беше сигурна.

— Нямаш никакво реално влияние — изплю тя. — Прибягваш до терористична тактика, защото няма нищо друго, което да направиш! Ти не стана щатски сенатор, Лаура стана, защото светът е приел шифтърите достатъчно, за да ги постави в офис. И няма нищо, което да можеш да направиш за това.

Спокойното изражение на Лайл се поколеба за момент, след това се върна на мястото си.

— Отведи я, г-н Съдърланд. Може би няколко часа на неудобно място ще я накарат да осъзнае, че сме сериозни.

— Да, сър — каза Съдърланд в ухото на Мария и тя подскочи. Толкова се беше концентрирала върху Лайл, че забрави, че Съдърланд е там — въпреки че дланта му все още я стискаше.

Той я изведе от стаята. Наистина й писваше да я влачат наоколо.

Заведоха я до миниатюрна стаичка без прозорци и я стовариха върху един стол. Сериозно започваше да се замисля дали да не ритне Съдърланд в лицето, докато завързваше краката й, но реши, че ще й навлече повече беди, отколкото си струваше — нямаше никакъв начин, по който да го подчини.

Той завърза ръцете й заедно, след това за стола, и каза:

— Наслаждавай се на следващите осем часа. Надявам се, че нямаш нужда да пикаеш — вратата се затвори зад него.

Чудесно. Просто чудесно.