Зоуи Чант
Алфа детектив (21)

Ливай

След като Мария изчезна надолу по коридора, Ливай просто постоя за няколко минути, опитвайки се да разбере какво се бе случило преди малко.

Беше твърдо решен да запази дистанцията си, да бъде професионален, да не се поддава на инстинктите на мечката си.

Нямаше съмнение, че напълно се бе провалил в това.

Но как можеше да се случи нещо различно? Начинът, по който изглеждаше Мария, когато се движеше върху него… начинът, по който миришеше, вкусът й…

Никога не беше преживявал нещо толкова близко до това. Забрави „най-добрия секс в живота ми“, това надхвърляше и най-доброто му преживяване. Точка.

Въпреки това не трябваше да го прави. Знаеше го.

Мария беше права, когато каза, че е участвала доброволно, така че нямаше как да се преструва, че не е осъзнавала действията си. Но тя не бе прекарала цял живот, властвайки над шифтърски инстинкти. Той трябваше да има повече контрол.

Сега поне можеше да спре да мисли за правенето на това. Следващия път можеха да го направят в легло.

Принуди се да изкара идеята от главата си, да стане и да се измие на мивката. Трябваше да спре в дома си, за да си смени дрехите, преди да се върне в управлението, и въпреки всичко, не успя да не се усмихне леко самодоволно на мисълта за станалото.