Зоуи Чант
Алфа детектив (3)

Мария

Мария и Лаура свършиха с работата си в един часа сутринта. Мария запази бележките си на лаптопа и се протегна. Бяха работили дълго време, но си заслужаваше.

Това бе нещото, което ги задържаше на върха, независимо дали общуваха с донори, лобисти или други политици. Ако трябваше да е честна, тя наистина харесваше тази част от работата — да проследява това, което всеки се опитваше да направи зад сцената. Да разделя желанията, които казват на глас, от тези, които наистина имат.

Освен това работата й беше добра. Толкова дълго шифтърите се бяха крили в сенките, но сега най-сетне излизаха на светло. Лаура, като интелигентен, ясно изразяващ се, добре образован, безопасен шифтър-врабче, вършеше страхотна работа, като показваше на общността, че шифтърите бяха хора като всички останали.

Мария се чудеше дали някой от по-големите шифтъри, като мечки или лъвове, щяха някога да се чувстват удобно да се разкрият на обществено място. Познаваше някои, които бяха признали, че биха го направили, но твърде много хора мислеха, че са опасни. Те се страхуваха, че шифтърите не са в състояние да контролират инстинктите си. Е, Лаура беше направила първите стъпки и това бе важното.

— Благодаря ти, че остана до толкова късно, Мария. — Лаура прибра бележките им и й се усмихна топло. — Почини си през уикенда. Отиди някъде и пренощувай там, или нещо такова. Заслужаваш го, след тези няколко месеца.

С бонуса, който Лаура й даде, когато беше избрана, Мария можеше да си позволи кратка почивка, стига да искаше. Но…

— Ще бъда на разположение — каза твърдо. В края на краищата, нямаше с кого да отиде, нали?

Лаура поклати глава, усмихвайки се.

— Е, аз няма да ти се обаждам този уикенд. Заслужаваш да си починеш.

— Ти също — посочи Мария. — Работиш толкова усилено, колкото и аз.

— Аз не съм толкова млада като теб! Трябва да имаш и свободно време, не само работно. — Лаура поклати глава в отговор на скептичния поглед на Мария. — Поне си вземи вана и изпий една-две чаши вино.

Това звучеше добре.

— Може би. Но обещай да ми се обадиш, ако изникне спешен случай.

Лаура сложи ръка на сърцето си.

— Обещавам. Ако изникне нещо спешно, ще ти се обадя.