Зоуи Чант
Алфа детектив (13)

Ливай

— Помисли за това — лейтенант Мойер сплете пръсти на бюрото си. — Видяла е този мъж да вика на протести, видяла е снимката му преди няколко дни, уплашена е от него. Когато е видяла мъж да бяга от местопрестъплението, може би заради еднакъв цвят на косата или нещо такова — и бам, решила, че трябва да е той.

— Тя е наша свидетелка — оспори Ливай. — Не можем да игнорираме показанията й, защото може би не са истина.

— Задници, които не харесват шифтъри? Хайде. — Лейтенантът поклати глава. — Прочетох профилите им. Не са насилници.

— Винаги има първи път.

Лейтенантът повдигна вежди.

— Хейл, разбирам, че това разследване е вълнуващо за теб, имайки се предвид състоянието ти, но няма да доведе до нищо.

— Моето… сър, ако мислите, че съм пристрастен, защото съм шифтър, уверявам ви, че не е така. — Ливай трябваше да се бори, за да запази гласа си нисък. — Искам само да се уверя, че очевидецът ни е защитен.

— Каквато и да е позицията ти, детектив, мнението ми е същото — каза лейтенантът. — Ще изпратим някого да го разпита и да види дали заподозреният има алиби, но се обзалагам, че няма да излезе нищо. Тя е просто уплашена жена, която е видяла нещо, което я е стреснало.

— Сър, ако мислите, че е загуба на време, тогава ме оставете да ръководя операцията. Знаете, че няма да стане по-лошо, отколкото е сега, но да игнорирам някакви показания по него… Просто ще бъде по-удобно да го разследвам целия случай.

Ливай искаше да продължи, да протестира срещу охарактеризирането на Мария като някой, който не знаеше за какво говори, когато един разпит с нея показа каква е. Но знаеше, че това няма да му донесе добро, затова си затвори устата.

Лейтенантът го гледа за една дълга минута, след това размаха ръка.

— Добре, давай. Да не съм те видял обаче да изоставяш другите си случаи и ако се нуждая от теб по друг случай, очаквам да го направиш приоритет.

— Да, сър.

— Трябва да покажем, че работим по случая усилено — продължи Мойер. — Пресата ще лудне по него — щатски сенатор, по който са стреляли на самите стъпала на сградата на Капитола. Обзалагам се, че ще харесат гледната точка за антишифтърската група — изсумтя той. — Вероятно накрая ще се окаже просто случайно отмъщение на гангстери. Ярост срещу човек.

— Да, сър. — Ливай запази тона си равен. — Какво ще кажете за обезопасена квартира за жените, докато нещата се успокоят? По този начин можем да уверим пресата, че полицейското управление на Спрингфийлд пази сенатора на тайно място, докато стрелецът се изправи пред съда…

— И така нататък и така нататък, да, това е добра идея, Хейл. Направи го.

— Да, сър. Нещо друго, сър?

— Не още. Ще разбереш, ако има.

— Да, сър. — Ливай стана и излезе.

Отвън налетя на Дани, който го попита:

— Как е?

— Ще заведем сенатора и асистентката й до обезопасена квартира, преди да свършим смяната, и утре ще проверим тези антишифтърски откачалки. — Ливай запази тона си напълно неутрален; не искаше някой да го чуе, че се оплаква от лейтенанта точно пред офиса му.

— Звучи добре. — Дани погледна над рамото му и се ухили. — Сенаторката току-що дойде и лейтенантът ще я разпита. Помоли ме да бъда с него. Мислиш ли, че сенаторката ще се заинтересува…

— Не.

Дани се хвана за гърдите.

— Нарани ме! Но си прав: тя е твърде стара за мен. Може би мога да се срещна с някоя многообещаваща жена в общинския съвет или нещо такова. Никога преди не съм излизал с политик.

— Никога не си излизал с никого, Дани, ти просто се срещаш на питие и се връщаш в дома си. — Ливай слушаше с едно ухо закачките му и мислеше за Мария, чакаща в стаята за разпити. Чудеше се дали още поддържа така трудно спечеления си контрол, въпреки че нямаше никой там.

— Това не е ли среща? — попита Дани невинно.