Зоуи Чант
Алфа детектив (4)

Ливай

— Човече, това е прецакване — оплака се Дани, взирайки се в празните улици. — Отмених среща, за да мога да работя тази вечер, надявам се да знаеш.

— Една вечер без среща няма да те убие. — Ливай огледа своята страна на пътя. Все още нищо.

— Вярно е. Така или иначе утре ще излизам с Таня. Сигурен ли си, че не искаш да се срещнеш с приятелката й? Обзалагам се, че е гореща.

— Благодаря, ще пропусна. — Ливай зави към страничната уличка.

Дани излизаше с много жени и рядко се срещаше с една и съща два пъти. Ливай си падаше повече по моногамността, но беше скъсал с последната си сериозна приятелка преди година и оттогава Дани се опитваше да го срещне с някоя от безкрайната върволица жени, които познаваше.

Истината беше, че Ливай не си падаше по типа на Дани. Те бяха момичета за забавление, много слаби, тежък грим и търсещи да си прекарат добре времето. Веднъж, щом се задоволяха, търсеха друг мъж.

Ливай искаше да прекара времето си като опознава жената, жена, която е умна и мотивирана за нещо повече от питие и парти. Жена, която щеше да го слуша, вместо да гледа през него, и която щеше да му отговори.

И, честно казано, той харесваше жени с повече извивки от кокалестите блондинки на Дани. Разболяваше се от жени, които гладуваха модерно — искаше някоя, която щеше да знае как да яде нещо повече от салата.

Освен това го имаше и фактът, че като шифтър, чакаше своята половинка. Неговата мечка не се увличаше по жените, които Дани му представяше. Половинката му бе някъде там, чакайки той да я намери.

Той мислеше за нея понякога, чудейки се каква е, надявайки се, че се справя добре без него. Мислейки: Аз ще бъда при теб скоро. Скоро някой ден.

Просто се надяваше да я познае, когато я види. Понякога ги уцелваше като светкавица от ясно небе, но понякога на мечката отнемаше известно време, за да разбере, че половинката им стои точно до тях, гледайки ги в очите.

Някой ден.

— Още една обиколка — каза на Дани, когато обърна отново. — След това се връщаме. Може би все пак ще се видиш с Таня.

— Не, човече, Таня е утре — поклати глава отчаяно. — Довечера е Стефани. Никога няма да можеш да се справиш със срещите, ако не запомниш имената им, от мен да го запомниш.

Ливай се приготви да му отговори рязко, когато изненадващото бум! бум! на изстрели прекъсна отговора му.