Стив Олтън
Марианската падина (9)

Великолепен ад

Западната част на Тихия океан

Тери се подпря на перилата. Утринното слънце грееше приятно. Тя бе спала съвсем малко и предпочиташе да прекара остатъка от деня в леглото, но това би предизвикало подозрения.

„Токамак? Върху какво работи Бенедикт в лабораторията си? Свързано ли е с «Бентос»?“

Тъкмо вадеха „Епиметей“ и го слагаха на мястото му на кърмата на „Голиат“.

Бенедикт й махна — отиваше да посрещне членовете на екип А. Половината екипаж на екип Б вече беше на борда на „Бентос“ — бе пристигнал преди два дни, за да смени колегите си. След по-малко от три часа Бенедикт и останалите членове на екипажа щяха да се качат на „Прометей“ и да се спуснат за една седмица в Марианската падина.

Тери наблюдаваше Бенедикт с присвити очи и се питаше дали е разбрал, че тя е влизала в лабораторията.

„Вземи записите на сонара и се махай оттук…“

Нещо ставаше. Бенедикт разгорещено спореше с капитана на екип А. Двамата я погледнаха.

След малко Бенедикт дойде при нея и тя попита:

— Проблем ли има?

— Аз съм виновен. Прости ми — отговори той. — Капитанът правилно подчерта, че компютрите на „Бентос“ имат специално предназначение и не са съвместими с апаратурата на „Голиат“ и на ЯЦМНТ.

— Какво означава това?

— Преди да бъдат занесени на брега, записите на сонара, които иска ЯЦМНТ, трябва да се конвертират в приемлив формат на борда на „Бентос“.

Тери се ядоса.

— Ами конвертирайте ги.

— За съжаление, това ще отнеме време. „Бентос“ работи с основния си състав. Конвертирането на информацията не е трудно. Всъщност може да го извършиш сама след десетминутен инструктаж, но това означава да ангажираш някой от хората ни за две-три смени. Добрата новина е, че следващата седмица ще бъда на борда на „Бентос“. Обещавам, че ще направя всичко възможно да отделя и да конвертирам необходимата информация или поне да извърша значителна част от това.

— Значи трябва да остана на „Голиат“ още цяла седмица?!

— Може би и две, ако не успея да свърша работата. Убеден съм, че от ЯЦМНТ ще проявят разбиране към забавянето.

Тери уморено поклати глава.

— Не, Бенедикт, няма да проявят разбиране. Всъщност, ако повторя пред тях това, което ми каза току-що, вероятно незабавно ще анулират договора.

Той се изненада.

— Защо? Не ни ли вярват?

— Мисля, че ще се усъмнят.

— В какво?

— Не знам. Няма значение…

— За мен има. Върша бизнеса си, ползвам се с доверие в целия свят. Където и да отида, думата ми е закон. Как се осмеляват японците да се съмняват в мен? — Лицето на Бенедикт стана тъмночервено, вените на врата му започнаха да пулсират. — Nemo me impune lacessit. Никой не може да ме атакува безнаказано. Няма да позволя на никого да се заяжда с мен. Ще анулирам договора…

— Не, чакай. — Тери разсъждаваше трескаво. Тя искаше да научи повече за тайната лаборатория на Бенедикт. — Ами аз? Ако ми покажеш как да конвертирам информацията?

— Ти? — Той поклати глава. — Ще трябва да дойдеш с нас на борда на „Бентос“. А след онова, което се случи с брат ти, баща ти ще ме застреля, ако те заведа в Марианската падина.

— Не е необходимо той да знае. Бенедикт, моля те, това е единственият начин. Ако ЯЦМНТ анулират договора, това ще съсипе баща ми. Моля те…

Бенедикт се вторачи в океана: наслаждаваше се на хитрата си игра.

— Не виждам как…

— Помисли колко много пари инвестира „Гео-Тек Индъстрис“ в проекта. Това е твърде важно, за да се откажем. Дай ми възможност да удовлетворя ЯЦМНТ. Ще взема информацията и няма да ти преча.

— Добре. Но за да няма лоши чувства между баща ти и мен, искам да му напишеш писмо, да обясниш, че решението е изцяло твое, и да ме освободиш от отговорността.

— Благодаря. Ще напиша писмото и после ще си събера багажа. Кога ще тръгнем?

— След два часа. Не взимай много неща. На борда на „Прометей“ няма много място.

Тери се върна в каютата си.

 

 

Тя слезе предпазливо от купола и влезе в главната каюта на „Прометей“. Четиричленният екипаж на подводницата бе заел местата си, а останалите от екип Б лежаха или играеха карти в тесния камбуз.

Бенедикт вдигна глава.

— А, почетната ни гостенка. Добре дошла на борда. Нервна ли си, скъпа?

— По-скоро развълнувана. Отдавна мечтая да се спусна в Марианската падина.

— Тогава днес е щастливият ти ден. Ела, запазил съм ти най-хубавото място за първото ти спускане.

Бенедикт я поведе в тесния цилиндър, отрупан с компютри, командни пултове и електронни уреди. По тавана минаваха десетина стоманени тръби. В средата на подводницата коридорът се разширяваше и през решетките отдолу се виждаше светлина.

Бенедикт се наведе и вдигна една квадратна решетка. Отдолу беше входът към сферичната капсула за наблюдение, разположена под главната каюта.

— Сядай и се настани удобно. Когато гледката ти омръзне, активирай компютъра и напиши „ГОСТ“. Програмата ще те заведе на екскурзия в „Бентос“. Не докосвай нищо друго. Ако ти стане студено, под седалката има одеяло.

Тери се спусна по малката стълба и влезе в едноместната капсула. Тя се намираше под корпуса на подводницата и приличаше на оръдейна кула на самолет от Втората световна война. Пред Тери имаше двайсетсантиметров илюминатор, монтиран под ъгъл четирийсет и пет градуса. Щеше да е забавно.

Разнесе се дрънчене на метал и след няколко минути лебедката, прикрепена към огромната стоманена рамка, вдигна „Прометей“. Тери видя как океанът бързо се приближава. После подводницата бе спусната във водата.

Вълните започнаха да я подмятат. Водолазите откачиха кабелите и прегледаха уредите и тежестите под корпуса. Единият махна на Тери и изчезна сред облаци мехурчета.

„Прометей“ бавно започна да се спуска в неизвестността.

Тери се вторачи в синия свят, осветен от лъчите на шест подводни фара. Видя краищата на механичните ръце, сгънати под корпуса, и камерите под носа. Докато се потапяха все по-надолу, океанът потъмня от тъмносив до виолетов и накрая стана черен.

Тери усети хлад. Извади одеялото и го уви около раменете си.

Също като близнака си „Епиметей“, и „Прометей“ имаше двоен корпус от дебел петнайсет сантиметра титан. За да се потопи подводницата, главните резервоари за баласт се напълваха с морска вода. Щом стигнеше до Марианската падина, стоманените плоскости в долната й част щяха да бъдат изхвърлени, та подводницата да застане хоризонтално. А за да се издигне отново към повърхността, щяха да бъдат изхвърлени и останалите тежести.

Когато изминаха две мили, Тери видя в долната част на илюминатора блещукане на светлинни. Появиха се два кафяви морски дявола с големи глави, страховити челюсти и остри като игли зъби. На черепите им се поклащаха месести издатъци, на които имаше светлина, използвана, за да привличат плячката си. Морските дяволи се стрелваха за известно време в светлината на фаровете, после загубиха интерес.

Тери се настани удобно, сложи клавиатурата на коленете си и написа „ГОСТ“. На екрана се появи емблемата на „Гео-Тек Индъстрис“ и програмата на потребителя на няколко езика. Тери спря курсора на „английски“ и натисна ENTER.

„Добре дошли на борда на «Бентос» — разнесе се компютризиран женски глас, — бисера в короната на «Гео-Тек Индъстрис» за дълбоководни изследвания.“

Появи се компютърно изображение на „Бентос“. Плавателният съд приличаше на северното полукълбо на огромен глобус, разполовен от екватор. От плоското му дъно се подаваха три крака с нещо като нокти.

До „Бентос“ се материализира шестетажна сграда и още по-огромен обект с формата на купол.

„“Бентос" е чудо на инженерството и технологията. Това е най-голямата подводница на света. Дълга е седемдесет метра и има три сгъваеми крака за абсорбиране на ударите. Диаметърът на кръглата долна част е деветдесет метра. Водоизместимостта е 64 650 тона. Корпусът е съставен от осемнайсет пласта дебел петнайсет сантиметра титан и издържа на налягане деветдесет и шест милиарда паунда. Формата му е сферична, а плоското дъно е предназначено да поддържа резервоарите за баласт. Вътрешността е разделена на седем самостоятелни палуби. При малко вероятния случай корпусът на едната палуба да бъде пробит, другите ще останат непокътнати."

Компютърното изображение на „Бентос“ се промени и на екрана се появи вътрешното разпределение.

„Всяка палуба е свързана чрез херметически затварящо се стълбище и отвесна шахта с центъра на плавателния съд. Нивата са разделени с водоустойчиви люкове, издържащи налягане от шестнайсет хиляди паунда на квадратен инч. Обиколката ни започва от върха или палуба А. Тази секция с купол, която наричаме палуба за наблюдение, се състои от допълнителна вътрешна обвивка, направена изцяло от дебела десет инча прозрачна пластмаса. Една трета от титаниевия корпус на палуба А може да се отваря като купол, разкривайки неизследваната красота на океанските дълбини. На палуба Б се намира командният център на «Бентос». Главният компютър и машинното отделение са разположени точно отдолу, на палуба В. На палуба Г, централното и най-голямо ниво на сферичната подводница, са камбузът, трапезарията и спортната зала. Каютите на екипажа и складовете се намират на палуба Д. На палуба Е са ядреният реактор на «Бентос» и помещенията с техническата апаратура. Оттам има достъп и до единственото витло на подводницата. Най-долното ниво, еднакво по размери с помещението за наблюдение, е палуба Ж, входът за «Бентос». Под корпуса има огромен док за скачване, предназначен за подводниците «Протей», «Прометей» и «Епиметей». Точно под палуба Ж има херметически затваряща се камера. Механичните ръце са монтирани в долната част на подводницата, повдигат купола и го поставят в пълния с вода док. Щом подводницата се затвори, това отделение се източва и херметизира. Тази манипулация се осъществява със съвместните усилия на десет помпи с мощност петстотин конски сили, създаващи мощност над 2 240 000 паунда на кубичен фут. На палуба Ж се намира и подводният хангар с площ хиляда и осемстотин квадратни фута, който също може да бъде херметизиран или опразнен с помощта на хидравличните помпи, монтирани на ниво Е, което прави възможно използването на тежка техника или оперирани от роботи плавателни съдове в океанските дълбини. Конструиран като научноизследователски плавателен съд и едновременно като дълбоководна подводница с док за скачване, «Бентос» може да остане в хоризонтално положение в продължение на няколко месеца. Плоската долна част се състои от два различни вида херметически затварящи се резервоари за баласт. Пълните с бензин понтонни резервоари осигуряват хоризонтално положение, а резервоарите, пълни с морска вода, могат да бъдат приспособени да постигат и отвесно положение. Маневреността напред се осъществява от ядрен реактор «Б–80», осигуряващ задвижването на електрическите турбогенератори и двигателя, които превръщат «Бентос» в бързо летяща стрела…“

Тери изключи компютъра и се уви по-плътно с одеялото. Спускаха се вече три часа и над главите им имаше над четири мили леденостудена океанска вода. Тя затвори очи.

 

 

Тери се стресна и се събуди. Имаше усещането, че пада. Размаха ръце и се вкопчи в командния пулт.

Бяха изминали още два часа. Тери погледна уреда за дълбочината — 34 487 фута. Гледката през илюминатора бе станала мрачна. Тери осъзна, че температурата в капсулата се повишава.

 

 

„Прометей“ се спускаше в пласт от гъсти, подобни на седимент облаци — необятен пласт от свръхнагрята вода и минерали, излизащи от океанското дъно. Изхвърляни нагоре от извисяващите се хидротермални комини от сулфид, минералите спомагаха за поддържането на изолиращ слой от топлина над много места в Марианската падина.

Минутите минаваха и водата постепенно се избистри. След още петдесет фута подводницата се спусна в каньон от блещукаща тук-там черна вода, чиято температура варираше от петдесет градуса в низините до седемстотин градуса над хидротермалните отвори. Бяха стигнали до дъното.

Отпред се появи огромна сянка и Тери съзря примигващите светлини на дока.

„Бентос“.

Тя се вторачи с широко отворени очи през илюминатора и заинтригувано видя как дългият нос на „Прометей“ се плъзна в дока за скачване, монтиран на долната част на „Бентос“. Подводницата спря. Отекнаха хидравлични звуци — механичните ръце я вдигнаха и я сложиха на мястото й. Тери чу как херметизираният ръкав се намести над купола на подводницата и после — силно свистене, когато отделението бе затворено и отново херметизирано.

Бенедикт подаде глава през вратата.

— Най-после пристигнахме.

Тери излезе от сферичното отделение и тръгна след Бенедикт. Качиха се по стълбата на купола, минаха през малко помещение с влажни от океанската вода стени, излязоха през херметически затварящата се врата на камерата и влязоха на палуба Ж на „Бентос“.

Поздрави ги широкоплещест мъж на четирийсетина години. Бенедикт стисна ръката му, после се обърна към Тери.

— Тери Тейлър, това е капитан Брестън Хоп.

— Добре дошли на борда на „Бентос“, госпожо Тейлър. Сложихме нещата ви в осма каюта, която се намира на палуба Д, две нива по-нагоре. Имаме само няколко правила за гостите ни, но ще ви помолим да ги спазвате. До съседните палуби водят два коридора. Когато минавате, моля ви, проверявайте дали вратите са затворени след вас. В малко вероятния случай корпусът да бъде пробит, титаниевите врати автоматично ще запечатат всички люкове и отвесната шахта, но херметическите врати трябва да бъдат затворени, за да се осъществи запечатването. Чувствайте се свободна да влизате във всички части на плавателния съд, с изключение на някои технически помещения с обозначение „Само за упълномощен персонал“. Пушенето на борда е забранено.

— Това не е проблем.

— Капитане, след няколко минути ще се видим на мостика — рече Бенедикт. — Първо искам да покажа на гостенката ни помещението за наблюдение.

Бенедикт подмина стълбите и предпочете да мине през центъра на плавателния съд, по отвесната шахта. Тери го последва в улея с диаметър три метра и после нагоре по стоманената стълба, водеща към палуба А.

Овалното помещение беше с диаметър трийсет метра. Куполът се извисяваше на десет метра над главите им. Подът бе застлан с мек виолетов мокет. Едната половина беше заета от кожени кресла и луксозни канапета. Имаше и голяма дъбова маса за конференции, столове и бар на отсрещната страна.

Бенедикт се приближи до стената зад бара и натисна няколко бутона, монтирани на сложно командно табло. Светлините намаляха.

— От мига, в който е слязъл от дървото, човекът е изследовател. — Гласът му отекна в помещението. — Завладяхме всяко кътче на света и обиколихме земното кълбо. Изстреляхме сонди до далечни галактики и изучихме ядрото на атома. Стъпихме на Луната, приземихме се на Марс и изпратихме космически сонди на всяка планета в слънчевата ни система. Но въпреки тези постижения още не сме проникнали в бездната, заемаща шейсет и пет процента от повърхността на света, в който живеем. От дните на Галилей милиони хора гледат небето, но малцина се заглеждат в бездната. Но тук, в дълбините на океана, се е зародил животът. От незапомнени времена от тези неизследвани дълбини извира еликсир от химични вещества, съставните части на живота. Загадката на живота е тук, Тери, но въпреки самохвалството си човекът продължава да се страхува от дълбочините, ужасен от тъмните им тайни и първичен хаос.

Тери долови в гласа му нещо като лудост.

— Audentes fortuna juvat — късметът е на страната на смелите. Също като великите изследователи преди мен — Марко Поло, Колумб, Магелан, Галилей, Хъбъл, Армстронг и Бийб^[1] — аз се осмелявам да греша дълбоко, за да постигна величие.

Бенедикт угаси лампите. Над главите им отекна приглушен тътен и после част от купола започна да се отваря.

— Виж последния неизследван от човека свят!

Тери сподави писъка си. Сърцето й заби като обезумяло, когато корпусът от титан се разтвори. Тя се вторачи в черните недра на бездната и се замисли за смъртта.

— Да бъде светлина — чу се в мрака успокояващият глас на Бенедикт.

От „Бентос“ блесна странна ярка светлина. Мощните фарове озариха невъобразим, непознат свят. Видя се вкаменена гора от безброй черни стълбове, бълващи свръхнагрята вода и дим. В основите на комините, някои от които бяха по-високи от шестетажна сграда, имаше гроздове от бели миди и раковидни животни, виещи се спирално около източника на прехраната си. От хидротермалните отвори влизаха и излизаха уродливи светещи риби — въртяха се като междугалактически прах в Марианската падина.

Гледката представляваше нещо като великолепен ад.

Бенедикт стоеше пред прозореца. Ръцете му бяха разперени, а изумруденозелените му очи блестяха — той се наслаждаваше на славата си.

— Аз съм господар на съдбата си, капитан на душата си. Veni, vidi, vici — дойдох… видях… победих.