Стив Олтън
Марианската падина (22)

Рискована работа

Марианската падина

Тери избърса потта от челото си и продължи да изкривява желязната тръба. Петнайсет минути по-късно най-после успя да изкърти единия край на рамката на леглото си. Другият бързо го последва.

Тя се изправи и претегли тежестта на шейсетсантиметровата куха тръба. Не беше като ловджийския нож на руснака, но поне нямаше да е невъоръжена.

Погледна часовника си. 2:10. Открехна вратата на каютата, чу само бръмченето на генераторите на „Бентос“ и излезе боса в коридора, стиснала желязната тръба. Сърцето й биеше като обезумяло.

„Кое да избера — стълбата или отвесната шахта? Руснакът предпочита шахтата…“

Приближи се на пръсти до стълбата и се ослуша. Членовете на екипажа разговаряха в камбуза — обсъждаха праисторическата вкаменелост, която преди няколко часа „Прометей“ бе извадил от океанското дъно. Тери отвори херметизирания люк и тихо заслиза по стълбата.

„Ниво Е. Складовете, помещенията с техниката и ядрения реактор. Продължавай…“

Отвори следващия люк и се заслуша съсредоточено, после тръгна надолу към палуба Ж, единственото ниво, разрешено само за личния персонал на Бенедикт. Затаи дъх и отново чу само бръмченето на генераторите. Хукна по коридора, водещ към входа на дока за подводниците.

Долепи ухо до херметизираната врата. После осъзна безполезността на това действие, отвори, влезе в камерата и забърза към купола на „Прометей“, извисяващ се в центъра на дока за скачване. Отвори външния люк, слезе по стълбата и се качи в подводницата.

Вътре беше тъмно. Светеха само десетките лампи на командните пултове. Ослушвайки се, Тери тръгна напред, ужасена, че е сама в подводницата.

Намери компютъра, седна пред екрана и активира системата. През целия ден Бенедикт я бе ядосвал, като си играеше с чувствата й и я манипулираше като кукла на конци.

Сега беше нейният ред.

На екрана се появи менюто на „Гео-Тек Индъстрис“. Тери освети думата ТОКАМАК и тъкмо да натисне ENTER, чу шум.

Стъпки!

Сърцето й заби лудо. Тери отчаяно потърси място да се скрие. Завтече се към задната част на подводницата, удари крака си в друг команден пулт и се вмъкна в банята.

Някой започна да слиза по стълбата.

Тери бе убедена, че това е руснакът. Избърса потните си длани, стисна по-здраво желязната тръба и я вдигна над главата си.

Стъпките отекнаха в подводницата. Човекът спря пред компютърната станция, после тръгна към банята.

„Прицели се в главата му и не спирай да удряш, докато не го убиеш…“

Вратата се открехна.

Тери замахна с желязната тръба към главата на силуета.

Човекът отстъпи встрани, после сграбчи ръката й и я изви зад гърба й. Тери понечи да изпищи, но нападателят беше бърз и запуши с ръка устата и носа й.

— Тери, аз съм, Хийт!

Той я пусна. Тя се преви на две, опитвайки се да си поеме въздух.

— Добре ли си? — попита Хийт.

Тери кимна, все още задъхана.

Той разгледа желязната тръба.

— Да, щеше да е болезнено. — Хийт й я върна. — По-добре я запази за Сергей.

— Какво правиш тук?

— Видях те да излизаш от каютата си и реших, че ще дойдеш тук. Много опасна постъпка. Ела, искам да ти покажа нещо.

Хийт я хвана за ръката и я заведе до компютърната станция.

— Файлът на „Гео-Тек Индъстрис“, който се готвеше да отвориш, изисква парола. Ако до шейсет секунди не успееш да получиш достъп, ще се задействат всички алармени системи.

Тери се вторачи в монитора. По лицето й се стичаше пот.

— Защо ме проследи? От руснака ли се опитваш да ме предпазиш?

Хийт се усмихна.

— Тази нощ Сергей няма да те безпокои. Сложих му нещо в чая. В момента спи дълбоко. Кажи ми, защо искаш да проникнеш във файла Токамак?

Тя седна до компютъра.

— Откакто се качихме на борда на „Бентос“, Бенедикт си играе с мен и това ми омръзна. Днес следобед беше особено злобен. Не знам дали смята да ме пусне жива, или да ме убие, но реших, че е мой ред да го прецакам.

— Какво знаеш за Токамак?

— Нищо.

— Не мога да ти помогна, ако ме лъжеш.

— Не лъжа. Кой си ти? Наистина ли познаваш Джонас?

Хийт избърса потта от челото си.

— Не го познавам лично, но преди единайсет години работихме заедно по проект на Военноморския флот.

— Преди единайсет години? Спускането в Марианската падина?

Хийт кимна.

— Задачата беше свръхсекретна. И до ден-днешен Джонас няма представа каква беше истинската цел. Шафър и Престис, двамата мъже, които загинаха, когато Джонас се паникьоса в Падината, ми бяха колеги.

— Значи работиш във Военноморския флот?

— Вече не съм там.

— Но не си палеобиолог…

— Кажи ми какво знаеш за Токамак.

— ЦРУ?

— Тери, не мога да ти помогна, ако не ми съдействаш.

— От ЦРУ си, нали?

— Достатъчно, Тери. В момента застрашаваш живота и на двама ни.

— Вече ти казах, не знам нищо за Токамак. Когато бях на борда на „Голиат“… — Тя се усмихна смутено. — Може да се каже, че извърших малка операция под прикритие. Открих свръхмодерна лаборатория и…

— В „Голиат“? Къде? — Хийт изглеждаше развълнуван. — Как влезе? Какво имаше там?

Тери му разказа за тайната стълба в ракетния силоз и после описа лабораторията.

— Голямата машина приличаше ли на гигантска тороидална камера… искам да кажа, на поничка? — попита той.

— Да. Откъде знаеш?

— Господи… — Хийт отново избърса потта от лицето си. — Какво знаеш за ядрения синтез?

— Като в атомните бомби ли?

— Не, това се нарича ядрен разпад. Ядреният синтез е процесът, който зарежда с енергия слънцето и звездите. Осъществява се, когато два атома водород, обикновено от изотопите деутерий и тритий, се нагреят до свръхвисока температура, докато не се слеят, освобождавайки невероятно количество енергия. Когато това стане, материята се превръща в друго състояние — плазма. — Хийт изключи компютъра. — Предстоят ни вероятно двайсет и пет години, докато направим реактор за ядрен синтез, но потенциалната полза е огромна. Представи си енергиен източник, който практически е неизчерпаем, не замърсява околната среда и не произвежда вредни отпадъци, газове, предизвикващи парников ефект, и странични продукти, които може да бъдат превърнати в оръжия.

— Звучи твърде хубаво, за да е истина.

— Някои бюрократи биха се съгласили. Още сме в експерименталния етап и проектът е много скъп, но има напредък. За да се осъществи ядрен синтез, атомите на деутерия и трития трябва да бъдат нагрети до температури, надвишаващи сто милиона градуса, и после да бъдат съхранени достатъчно дълго, за да се извърши синтезът. Слънцето прави това, използвайки гравитацията. На Земята трябва да използваме магнитно поле, за да задържим газовете.

— И какво е Токамак?

— Токамак е съкращение на руски, което означава тороидална камера с магнитно поле. Или още се нарича тип тороидален магнитен „капан“. Кабелите, увити около тороидала или поничката, създават магнитно поле в камерата, което на свой ред стабилизира плазмата от ядрения синтез…

— Обърка ме. Какво общо има Бенедикт с това?

— Изслушай ме. Главното предизвикателство на ядрения синтез е да може да се задържи плазмата гореща достатъчно дълго време. Това се отнася за проблемите на горивото, особено трития, който е радиоактивен. Преди няколко години израелското разузнаване научи за тайна среща между Бенедикт Сингър и Осама бен Ладен, саудитският милионер и финансист на Националния ислямски фронт, терористичната организация, свързана с атаките срещу Световния търговски център и с няколко други бомбени атентата, сред които на посолствата ни в Кения и Найроби. На срещата Бенедикт е демонстрирал прототип на горивото, предизвикващ реакция на ядрен синтез извън скалата на всяка енергийна реакция, осъществена досега. Бен Ладен и арабските му съдружници били толкова смаяни, че предложили да финансират работата на „Гео-Тек Индъстрис“ в замяна на частичен контрол върху технологията. С тяхната подкрепа и влияние Бенедикт е привлякъл някои от най-големите умове в Русия и Близкия изток, за да му помогнат да направи първия в света реактор за ядрен синтез в тороидална камера с магнитно поле.

— Какво ще стане, ако успее?

— Ще промени баланса на силите за десетилетия напред. Досега постигането на ядрен синтез беше обща технология между страните в света, обединено усилие с общи ресурси за доброто на всички. Ядреният синтез ще легитимира влиянието на Осама бен Ладен върху глобалната икономика. Все едно Хитлер да бе разработил атомната бомба преди Съединените щати. Изключително важно е да разберем какъв е загадъчният източник на гориво за ядрения синтез на Бенедикт и дали е стабилен. ЦРУ го следи от години и се опитва да се внедри в организацията му. Направихме първия си пробив, когато Бенедикт се свърза със „Скрипс“, за да търси палеобиолог.

— Ти очевидно не си палеобиолог. Не се ли страхуваш, че Бенедикт може да те разкрие?

— Имам достатъчно познания в тази област. Засега нещата вървят добре, макар че се появи първото сериозно предизвикателство.

— Онази вкаменелост?

— Да. Обектът е невероятен екземпляр на праисторическо влечуго, каквото не съм виждал. Бенедикт иска да отговоря на въпросите за произхода му, при това бързо.

— Възможно ли е да е родственик на съществата, които ни преследваха днес?

— Твърде рано е да се каже. Но трябва да дам информацията на Бенедикт скоро, преди да е заподозрял нещо.

— Какво да направя, за да ти помогна?

— Преди всичко стой далеч от тези компютри. ЦРУ смята, че горивото за ядрения синтез на Бенедикт може да е на борда на „Бентос“. На палуба Ж има склад, до който имат достъп само Бенедикт и пираните му. Ако мога да надникна там, ще разбера какво е намислил.

— Бих искала да ти помогна, но в момента правя всичко възможно да не ме убият. — Тери се усмихна нервно. — Може да ликвидираш Сергей по линия на служебните си задължения.

— Ще се намесвам, доколкото мога, без да излагам на риск прикритието си, но не мога да ти помогна, ако не стоиш в каютата си. Постъпката ти тази нощ е много безразсъдна. Предлагам да говориш с Бенедикт отново, да отидеш с него на борда на „Прометей“. Поласкай себичността му, говори му на латински и така нататък. Ако ти провърви, след няколко дни ще бъдеш на брега. И не рискувай повече.

— Добре.

Излязоха от подводницата и Хийт изпрати Тери до каютата й. Агентът на ЦРУ й пожела лека нощ, без да съзнава, че микрокамерата, скрита в тавана, е записала всяко тяхно движение.