Стив Олтън
Марианската падина (27)

Решения

Марианската падина

Сергей чака в коридора пред каютата на Тери, докато „Прометей“ излезе от ръкава за скачване.

— Реши да останеш, а? — попита руснакът, изсмя се ехидно и тръгна по коридора.

Тери седна на пода: мъчеше се да запази спокойствие. Потрепването на вратата я стресна.

— Бенедикт е.

Тя избърса лицето си и отвори.

— Мила моя, защо, за бога, още си на борда? — невинно попита той. — „Прометей“ замина отдавна.

— С кого се будалкаш? Руският ти главорез стоя пред вратата ми сто часа…

— Сергей? — Бенедикт поклати глава. — Не знаех.

— Сериозно? Така ли се възбуждаш, като се гавриш с чувствата на другите хора?

Очите му блеснаха предупредително.

— Ще говорим, след като овладееш емоциите си.

Той тръгна по коридора. Тери тресна вратата на каютата си, изчака десет минути, пак я отвори и хукна към стълбата. Слезе две нива по-долу и затича по коридора към лабораторията на Хийт.

Потропа, после отвори. Нямаше никого. Тя заключи вратата и забърза към съседната стая; търсеше агента на ЦРУ.

Вкаменелият череп я стресна.

Обезпокоена, Тери излезе от лабораторията и тръгна към палуба Б.

Капитан Хоп беше в контролното помещение. Тери си спомни как се бе опълчил на Бенедикт, приближи се до него и го дръпна настрана.

— Добре ли сте? — попита той. — Не трябваше да сте тук…

— Може ли да поговорим насаме?

— „Епиметей“ ще пристигне всеки момент. Елате горе. Ще наблюдаваме спускането на подводницата — каза капитанът по-скоро за пред екипажа, отколкото на Тери.

Тя го последва в помещението за наблюдение и изчака търпеливо, докато Хоп затвори купола.

— Говорете тихо — каза той. — Стените имат уши.

— Бенедикт ме държи на борда като затворничка…

— Знам.

— Не можете ли да ми помогнете?

— Не… съм сигурен.

— Къде е Хийт? Какво се е случило с него?

— Палеобиологът ли? Мисля, че замина с „Прометей“.

Сърцето й се сви. Как бе могъл да тръгне, без да я вземе?

— Капитане, моля ви, трябва да се махна оттук.

Хоп изглеждаше нервен.

— И какво мога да направя?

— Обадете се на властите за помощ.

Той поклати глава.

— Всички комуникационни връзки на борда на „Бентос“ и подводниците му минават през „Голиат“. Няма начин да заобиколя системата.

В очите на Тери бликнаха сълзи на отчаяние.

— Можете ли да управлявате „Прометей“?

Въпросът явно обезпокои Хоп.

— Няма да стигнем далеч. Не можем да надбягаме „Голиат“.

— На какво разстояние е най-близкият остров?

— На около сто и двайсет морски мили на запад от сегашното ни местоположение.

— Може да успеем.

Капитанът се обърна към бездната и кимна към слабата светлина в далечината.

— „Епиметей“ идва.

— Капитане, моля ви…

Хоп дълго гледа тъмното си отражение в прозрачната пластмаса.

— С Бенедикт съм от двайсет години. Той ме нае. Навремето бях безполезен алкохолик, бях убил съпругата и момиченцето ни, докато шофирах пиян. — Той я погледна в очите и избърса сълзите си. — Ако беше жива, дъщеря ми щеше да е на вашите години.

— Ще спасите ли живота ми?

— Върнете се в каютата си и стойте там. Не говорете с никого. В три часа ще се срещнем на палуба Ж.

 

 

През следващите четиринайсет часа Тери остана заключена в каютата си, нетърпеливо очаквайки шанса си да избяга от пленничеството си.

Бенедикт не губи време. Веднага щом „Епиметей“ пристигна, той нареди подводницата да се спусне. Този път „Бентос“ я следваше отблизо. Тери чу, че „Епиметей“ се върна в дока след полунощ. Нямаше представа какво прави подводницата на „Гео-Тек Индъстрис“ в бездната, но бе решила, че разполагането на роботите БПДИ е само хитро прикритие за целите на Бенедикт.

В три без десет Тери отвори вратата на каютата си, стиснала желязната тръба, и безшумно слезе на палуба Ж.

Зачака в безлюдния коридор и се ослуша.

„Нечий глас… Чува се от хангара. Капитан Хоп?“

Забърза по коридора, приближи се до херметизирания люк и се изненада, като видя, че е открехнат. Надникна през пролуката и вида капитан Хоп, който стоеше на колене до отсрещната стена, с гръб към нея.

Тери влезе в хангара и затвори люка.

— Капитане, какво правите тук?

Тя го докосна по рамото и той падна на една страна. От прерязаното му гърло бликаше кръв.

Писъкът й бе заглушен от ръката на Сергей.

— Защо се забави? — прошепна руснакът, сграбчи я за дългите коси и допря до гърлото й острието на ловджийския си нож. — Ще се позабавляваме, преди да те убием, нали? Хвърли това желязо.

Тръбата издрънча на пода.

— Свали си панталона — заповяда той и прокара език в ухото й.

Тери усети, че ножът порязва гърлото й, и бавно разкопча джинсите си.

— Смъкни ги надолу, до глезените.

Тери се подчини и незабелязано изхлузи крака си от десния крачол.

Задъханият Сергей захапа ножа и с една ръка също смъкна панталона си до глезените.

После отново хвана ножа и го опря в гърба й.

— Наведи се. Разкрачи се.

Тери се наведе напред, разкрачи се, премести тежестта си и се приготви.

Сергей отново захапа ножа и разкъса бикините й. Тя потрепери от погнуса, когато той посегна да вкара пениса си в нея.

„Сега!“

Изрита назад и заби пета в гениталиите му.

Руснакът изрева от болка.

Тя се отпусна на едно коляно и посегна към тръбата. Сергей я дръпна назад за косите. Тери грабна желязото и с всичка сила го удари по главата.

Руснакът се свлече на пода. От главата му потече кръв.

Тя отстъпи назад, удари го още веднъж и чу изпукване, което я зарадва.

Дълго стоя наведена над него. Искаше й се да изкрещи предизвикателно на това зло същество. Но после се наведе, вдигна джинсите си и провери пулса на руснака.

„Още е жив…“

Претърси джобовете му и извади от ризата магнитен пропуск.

Сергей се размърда и я хвана за крака.

Тери изпищя и удари кокалчетата му с желязната тръба.

Руснакът изстена и я пусна.

Тя хукна към херметизирания люк, водещ към коридора, влезе в контролното помещение и се заключи.

Огледа командния пулт, видя бутоните за пускането на водата и ги завъртя по посока обратна на часовниковата стрелка.

Хангарът започна да се пълни с вода. Сергей се претърколи, изправи се на колене и се хвана за главата.

Залитайки, руският убиец стана и тръгна в дълбоката до глезените вода към люка.

Тери огледа командния пулт. Червената светлина показваше, че вратите за коридора и за контролното помещение не могат да бъдат отворени, докато хангарът е пълен.

Сергей задърпа вратата за коридора, после видя, че Тери седи в контролното помещение, и притисна лице до илюминатора. Очите му излъчваха хищническа злоба. Руснакът замахна и удари по прозрачната пластмаса.

Водата стигна до кръста му.

Сергей отново удари по илюминатора.

Омразата му се превърна в страх. Той започна да блъска по-силно и отчаяно. Нивото на водата се повиши до врата му. Сергей притисна лице до прозрачната пластмаса и се вторачи злобно в Тери.

Водата стигна до тавана. Външните врати се отвориха. Руснакът се хвана за главата секунда преди черепът му да се пръсне като презряла диня.

Тери се отпусна на стола. Беше изтощена. Двата трупа бавно се понесоха към отворената врата на хангара, към мрака на Марианската падина.

Някакво движение привлече погледай и Тери изпищя — от бездната неочаквано се появи гигантска кафява глава. Плоските крокодилски челюсти се отвориха широко, разкривайки страховити остри зъби.

Тери се вцепени. Дванайсетметровото праисторическо влечуго подаде глава в хангара и захапа останките на Сергей. Разтърси глава, докато преглъщаше, и разпръсна късове плът във всички посоки.

Светлите алени очи претърсиха хангара за още храна.

Останките на капитан Хоп минаха покрай влечугото и се отправиха към Марианската падина. Уродливото същество ги последва, гърчейки се като зловеща змиорка.

Потресена, Тери натисна бутоните, затварящи вратите на хангара.

Намеренията й да се качи на борда на „Епиметей“ и да открадне подводницата се изпариха. Смъртта на борда на „Бентос“ беше за предпочитане пред ужаса в дълбините.

Чу, че помпите се активираха. Минаха дълги минути, докато камерата се изпразни.

Тери изчака светлините на командния пулт да станат зелени, после излезе от контролното помещение и вдиша влажния въздух. Огледа се, за да се увери, че не е оставила следи от посещението си.

Затаи дъх, когато чу странен шум — стържене, идващо отвъд вратата на хангара.

Хукна навън. Вратата на коридора се затвори след нея.