Стив Олтън
Марианската падина (34)

Разкрития

Военноморска база на Съединените щати

Гуам

Командирът на базата Джеймс Адамс намести очилата си с позлатени рамки, стана от стола зад бюрото и тръгна да поздрави Масао.

— Радвам се да те видя, Масао. Искам да те запозная с един човек. Това е Дейв Рос.

Рос, нисък слаб и напрегнат мъж на четирийсет и няколко години, стана и протегна ръка.

— Приятно ми е, господин Танака.

— Господин Рос е от ЦРУ. Иска да обсъди нещо с теб… за Тери.

— Слушам — отговори Масао и седна.

Рос се настани срещу него.

— Господин Танака, казаното в тази стая трябва да остане между нас.

— Разбирам. Казвайте.

— Преди около четири години израелското разузнаване научи за тайна среща, състояла се в Судан, между малка група ислямисти терористи и партньора ви Бенедикт Сингър. След шест месеца започна създаването на „Бентос“, „Прометей“ и „Епиметей“, платено с фондове, дискретно канализирани към „Гео-Тек Индъстрис“ от организацията на живеещия в изгнание саудитски милионер Осама бен Ладен. Преди осемнайсет месеца Агенцията за национална сигурност засече комуникация, разкриваща естеството на срещата на Сингър. Оказа се, че той е открил източник на гориво, което може да съхрани енергията от ядрения синтез.

— Какво означава „да съхрани“?

— Учените експериментират с енергията от ядрения синтез от около четирийсет години. Най-голямото предизвикателство е да съхранят плазмата на заредения титан или деутерий, докато атомите му се сливат с хелия. Новото гориво на Сингър се стабилизира в променящите се магнитни полета в реактора му токамак и произвежда енергия от ядрен синтез. С други думи, Сингър е преминал бариерата на ядрения синтез.

Смаян, Масао повдигна вежди в недоумение.

— Съединените щати, Русия, Япония и Европейският съюз от години работят заедно върху завършването на МЕЯР, Международен експериментален ядрен реактор. Но откритието на Сингър промени всичко. Новият източник на гориво го поставя трийсет години пред МЕЯР и останалия свят.

— Масао, арабската коалиция, финансираща Бенедикт Сингър, е организацията, отговорна за потресаващи терористични атентати — каза Адамс. — Не можем да позволим на тези хора да монополизират ядрения синтез.

— Но какво общо има това с мен или с дъщеря ми?

Рос се наведе напред.

— Бен Ладен не е похарчил над един милиард долара, за да може „Гео-Тек Индъстрис“ да изследва дълбините на океана и да монтира роботите ти БПДИ на дъното на Марианската падина. Източникът му на гориво се намира в отдалечен район някъде в пролома. „Бентос“ позволява на Бенедикт да краде горивото от териториалните ни граници, пренебрегвайки законите на уникалната икономическа зона. Това е все едно Съединените щати да се вмъкнат в страните от ОПЕК, за да крадат петрол.

Масао затвори очи и се замисли.

— Не разбирам. Щом ЦРУ знае какви са намеренията на Бенедикт, защо му позволи достъп до Марианската падина?

— Поради две причини — отговори Рос. — Първо, съвсем наскоро научихме за източника на гориво и за истинската същност на горивото за ядрения синтез. Второ, контролирането на достъпа до дълбоката седем и дълга хиляда и петстотин мили пропаст е много по-трудно, отколкото звучи. Не сме подготвени.

— „Бентос“ е толкова надълбоко, че сателитите ни не могат да я засекат — каза Адамс. — Разузнаването със сонар е трудно, защото двигателите на подводницата почти не издават звук. И дори да я открием, как бихме могли да стигнем до нея, след като се е спуснала в Марианската падина?

— А взривяване с дълбоководни торпеда?

— Дори да я улучим, съмнявам се, че експлозията ще я засегне сериозно. Корпусът й е от титан, дебел три метра.

Рос прекъсна обясненията.

— Най-голямото ни опасение е, че „Гео-Тек Индъстрис“ ще транспортира „Бентос“ в международни води и ще влезе незабелязано в Марианската падина, движейки се близо до дъното. За щастие, информаторите ни от МОСАД разкриха, че Бенедикт е търсил научна експедиция като оправдание да влезе законно в Марианската падина. Това му позволява да използва „Голиат“, за да следи от повърхността „Бентос“ като предпазна мярка.

— Гигантската ти акула се превърна в случаен шанс, който ни помогна.

— Чакайте малко… — Масао изведнъж бе осенен от мрачно прозрение. — Новият проект БПДИ, доходният договор на ЯЦМНТ?

Рос погледна Адамс.

— Трябваше да дадем на Бенедикт законна възможност да отиде в Марианската падина. Осъществяването на проекта БПДИ ни се стори идеален шанс.

— Господи, какво не бихте направили? Съдебните дела, скандалните парични глоби… Отхвърлянето на правото ни да обжалваме… Вие сте нагласили всичко, нали? Искали сте компанията ми да фалира. — Масао стана и ритна стола си. — Използвали сте института ми като стръв за „Гео-Тек Индъстрис“, за да ги примамите да ни купят и да получат законен достъп до Марианската падина.

Адамс застана между Масао и Рос, уплашен, че приятелят му може да удари директора на ЦРУ.

— Успокой се, Масао. ЦРУ ме увериха, че ще получиш компенсации. Опитай се да проявиш разбиране…

— Компенсации? Джеймс, знаеш ли колко много щети са нанесли на семейството ми?

— Не можехме да ги избегнем — каза Адамс. — Трябва да разберете какъв е залогът…

Лицето на Масао се зачерви от гняв.

— Господин Танака, животът на дъщеря ви може би е в опасност — каза Рос. — Ако искате да й помогнете, съветвам ви да седнете и да ме изслушате.

— Ако с дъщеря ми се случи нещо…

— Позволете да довърша.

Адамс кимна на Масао и изправи стола му.

Танака седна.

— Искрено съжалявам за онова, което трябваше да преживее семейството ви — каза Рос. — Опитайте се да разберете, че това е не само операция на ЦРУ, а участват и японците, руснаците и европейците. Бенедикт щеше да се усъмни, че сме по петите му, ако Съединените щати или Япония се бяха конфронтирали с него. Използвахме института „Танака“ като буфер. Избирането на подходящия момент беше най-важното. Смятате, че ние сме ви тласнали към фалит? Съдебните дела бяха истински…

— Но затварянето на Института? Замразяването на активите ни?

— Ще оставя това без коментар. Нека само да кажем, че искахме да сте достатъчно отчаян, за да се свържете с Бенедикт Сингър за помощ, след като ЯЦМНТ ви предложиха изгодния договор за БПДИ. Само „Гео-Тек Индъстрис“ притежава ресурсите, необходими за довършването на проекта ви, да не говорим за парите, с които ви съблазниха да ви измъкнат от финансовите затруднения. Бяхте принудени да продадете Института и знаехме, че Бенедикт ще се хване на въдицата.

— Най-големият ни проблем беше да разберем какъв е източникът на горивото за ядрения синтез — продължи Рос. — Направихме огромен пробив, когато МОСАД успяха да внедрят един от агентите си на борда на „Протей“. За съжаление подводницата се взриви и уби агента, преди да ни предаде информацията.

— Но научихме, че Бенедикт Сингър се е спуснал в Марианската падина, без да знае точното местоположение на горивото за ядрения синтез — добави Адамс. — Оказа се, че „Протей“ е била проектирана да извърши изчерпателно претърсване на дъното на каньона. Унищожаването й забави с месеци графика на „Гео-Тек Индъстрис“.

Рос стана.

— Два дни преди мегалодонът ви да избяга от лагуната Агенцията за национална сигурност засече закодирано съобщение от „Голиат“ до Селесте Сингър, в което се споменаваше името на Джонас Тейлър.

— Джонас? Какво общо има той с това?

— Преди единайсет години зет ти е бил навигатор на серия от подводни експедиции в Марианската падина на борда на подводницата „Сийклиф“ на Военноморския флот — обясни Адамс. — По време на последното потапяне Тейлър явно е попаднал на един от мегалодоните и е изпаднал в паника. Двамата учени на борда са загинали. Оказа се, че и двамата са били ядрени физици. Дик Престис е бил колега на Бенедикт Сингър.

— Щом установихме каква е връзката, останалото беше лесно — продължи Рос. — Анализът на богатите на манган камъни, събрани от двамата учени по време на експедицията на „Сийклиф“, показа, че в камъните има инертни газове.

— Това е горивото за ядрения синтез — обясни Адамс.

— Установихме точното местоположение на мангановите камъни и това промени всичко. Започнахме да подготвяме подводните ни роботи с дистанционно управление, за да изкопаем камъните, надявайки се да избегнем пряка конфронтация със Сингър, който все още има огромна власт в света на финансите и политиката.

— Но „Бентос“ вече е била в Марианската падина — каза Масао. — Как сте очаквали да принудите Бенедикт да излезе оттам, без да събудите подозренията му?

— Като започнахме разследването на ЯЦМНТ на инцидента с „Протей“ — отговори Рос. — Надявахме се да използваме това като оправдание, за да принудим Бенедикт да излезе от Падината, преди да е намерил камъните. За съжаление дъщеря ви изпрати на ЯЦМНТ положителен доклад за дейността на „Гео-Тек Индъстрис“ в Падината, а Джонас несъзнателно разкри тайното местоположение на камъните пред Селесте Сингър. Заради зет ви, сега „Бентос“ е на път да събере мангановите камъни и не можем да направим нищо, за да го спрем.

— Все едно — каза Адамс. — МОСАД има агенти на борда на „Голиат“. Щом разберем, че Бенедикт е намерил мангановите камъни и ги е натоварил на борда, Военноморският флот ще се намеси и ще ги конфискува по законите на уникалната икономическа зона.

— А какво ще стане с дъщеря ми? Казахте, че е в опасност.

— Доколкото знаем, тя още е на борда на „Бентос“ заедно с един от най-добрите ми агенти — отговори Рос. — Очакваме до няколко дни да слязат на брега с „Голиат“. Много важно е да ги вземем от кораба, преди да се намеси флотът, иначе Бенедикт може да ги използва като заложници.

— Това е причината, поради която ми разкрихте истината — каза Масао. — Искате да се намеся и да прибера дъщеря си и агента ви, за да може Флотът да действа, без Бенедикт да заподозре нещо.

— Точно така — потвърди Рос.

 

 

Марианската падина

Ейнджъл остана точно под термоклина. Луминесцентната й бяла кожа хвърляше зловеща светлина във водите на Тихия океан. Докато продължаваше на юг, в нервната й система се появи странен трепет, който накара женската да разтърси глава, сякаш прогонваше муха.

Вграденият й компас, мощното магнитно поле на Земята, изведнъж се обърка. Хълмовете и другите геологични образувания около Марианската падина нарушиха целостта на течението по посока север-юг. Ампулите на Лоренцини мигновено разпознаха геомагнитните аномалии. Водейки се по праисторически ориентири, мегалодонът започна да се спуска, като описваше широки кръгове, та трийсеттонното му туловище постепенно да се приспособи към драстичните промени в налягането на водата.

Леденостудената вода преряза дебелата кожа на съществото. Без да обръща внимание на болката, акулата заплува бързо. Движението мигновено я затопли. Ейнджъл продължи да се спуска. Вътрешната й температура се понижи застрашително. Най-после мегалодонът се гмурна в плътния слой плаващи минерали и сяра в топлите хидротермални води на бездната.

Акулата се плъзгаше под подобния на облак свод от наноси и хвърляше светли отблясъци в праисторическия пролом, също както бяха правили прадедите й през последните сто хиляди години. Ейнджъл се спусна още по-надолу, затопляйки се от горещината, извираща от недрата на Земята, после продължи на юг, като се движеше близо до океанското дъно.

След няколко часа рецепторната система на мегалодона засече друга форма на живот, която бързо се приближаваше.

От мрака пред нея се появи мъжки мегалодон. Ейнджъл беше по-малка, но по-бърза от бъдещия си брачен партньор. Мъжкият я обиколи предпазливо и после излезе в гръб на женската.

Силно възбудена, Ейнджъл му позволи да се плъзне по лявата й страна.

Мъжката акула плесна с опашка, стрелна се напред, захапа гръдната й перка и започна акта на съвкупление.

Ейнджъл се изви и се обърна по гръб, като се гърчеше под мъжкото чудовище.

Двата праисторически мегалодона заплуваха корем до корем.

Мъжкият се качи върху партньорката си и плъзна един от твърдите си репродуктивни органи в клоаката на женската, като отново захапа гръдната й перка. Няколко минути двата хищника останаха вкопчени в процес на оплодяване. Мъжкият заби зъби по-дълбоко в опит да контролира злобната женска.

Копулацията свърши. Изтощеният мъжки мегалодон извади репродуктивния си орган и пусна гръдната перка на женската.

Ейнджъл се стрелна напред, отвори челюсти, захапа опашката на партньора си и откъсна перката преди мъжкият да успее да реагира.

Гърчейки се в агония, той размаха остатъка от опашката си в неуспешен опит да избяга.

Ейнджъл продължи да атакува осакатения му израстък. Отвори паст над аналната перка и острите й като бръснач зъби разкъсаха двата репродуктивни органа.

Безпомощният мъжки мегалодон се гърчеше в конвулсии в челюстите на женската. Ейнджъл го захапа по-силно и го държа така, докато той не умря. Топлата му кръв потече в отворената й паст.

Накрая Ейнджъл тръсна силно глава и откъсна долната част на торса на мъжкия.

Като оставяше тъмночервена диря, осакатеният труп на безжизнения мъжки мегалодон падна от устата й. Главата и горната част се понесоха над стълб черен пушек, после бавно се спуснаха към океанското дъно. След няколко минути пристигнаха рояци бели раци, за да погълнат остатъците. Зловещият цикъл на живота бе завършен.

Отървала се от заплахата за бъдещото си поколение, Ейнджъл продължи да плува на юг покрай стената на каньона и да изследва новото си владение.