Стив Олтън
Марианската падина (3)

Бенедикт

Западната част на Тихия океан

13 градуса северна ширина

143 градуса източна дължина

Тери отиде в задната част на хеликоптера „Сикорски AS–61“. Баща й, Масао Танака, се бе изтегнал на двойната седалка.

— Изпий това, татко. — Тя му подаде кутия с безалкохолна напитка и той се надигна. — По-добре ли си?

— Малко. Мразя да летя в тези неща. Колко остава, докато пристигнем на „Голиат“?

— Помощник-пилотът каза, че ще сме там след петнайсет минути.

— Не съм приятна компания, нали?

— Не се притеснявай. Ти се нуждаеше от почивка, а аз — от време за размисъл.

— Не съди твърде строго Джонас. Той преживя много.

— Всички преживяхме много. Мисля, че Джонас има нервна криза.

— Той се нуждае от любовта и подкрепата ти.

— Обичам го. Но не знам още колко ще издържа. Наистина се радвам, че ме покани да дойда с теб. Мисля, че ние с Джонас трябва да се разделим за известно време.

Масао тъжно поклати глава.

— Между другото, Селесте ще е на борда на „Голиат“.

Тери изпъшка.

— Свършено е със спокойствието ми.

— Не я ли харесваш?

— Не мога да я понасям. Само се перчи и парадира с външността си, сякаш денонощно я снима камера. Непрекъснато заплашва персонала и открито флиртува с всеки мъж, когото види.

— И с Джонас, така ли?

— Най-вече с Джонас. По дяволите, защо Бенедикт трябваше да назначи руската си любовница за главен изпълнителен директор на Института?

— Той я смята за свое протеже — усмихна се Масао.

— Не знам каква е, но не мога да я понасям, нито изрусените й до бяло коси.

— За всички ще е най-добре, ако положиш усилия да се спогаждаш с нея.

— Това е унизително…

— Опитай се. Заради мен.

— Добре. Ще се опитам. — Тери погледна гладката като стъкло повърхност на Тихия океан. — Знаеш ли, че всъщност очаквам с нетърпение да се запозная с Бенедикт. Що за човек е той?

— Бенедикт? Много умен. Възпитан. Богат и властен. Владее десетина езика и обича да смайва хората с цитати на латински и френски. Намирам го за малко ексцентричен. Обича да говори. Някои дори може да кажат, че е луд. Трябва да бъдем тактични и дипломатични, Тери. Не можем да си позволим да го ядосаме, нито да пренебрегнем исканията на японците.

— Как мислиш, че ще реагира, когато му кажеш, че ЯЦМНТ заплашва да анулира договора ни, ако не разследваме инцидента с „Протей“?

— Зависи от нас. Крайният резултат често зависи от начина, по който се представят нещата.

Хеликоптерът рязко се наклони на една страна и Тери погледна през прозореца. Отдолу се появи огромен сив военен кораб.

„Голиат“ беше изваден от употреба съветски ракетоносач, подарен от руското правителство на „Гео-Тек Индъстрис“, като част от двайсетгодишен договор за разработване и доставка на алтернативни енергийни източници. Беше дълъг двеста и четирийсет метра и бе най-големият научноизследователски плавателен съд на света.

Снабден със смесено захранване, „Голиат“ комбинираше ядрено гориво и пара, за да задвижва двете си турбини. Бойното снаряжение бе демонтирано и корабът поддържаше равномерна скорост от трийсет и три възела. Нещо по-важно, „Голиат“ имаше размерите и захранването, необходими да транспортира и използва огромната дълбоководна лаборатория на „Гео-Тек Индъстрис“.

Хеликоптерът подскочи два пъти и спря на кърмата. Тери тръгна след баща си и помощник-пилота към поразително красивата жена, която нетърпеливо ги чакаше. Тя имаше тъмен слънчев загар и бе облечена в тесен бял костюм, подчертаващ атлетичната й фигура. Вятърът развяваше дългите й платиненоруси коси и разкриваше високите й скули.

— Закъсня — каза Селесте на помощник-пилота.

— Времето беше…

— Спести ми тъпотиите. Късно си излетял от Гуам. Занеси багажа в помещенията за гости и слез в камбуза. Имаш трийсет минути да се нахраниш, после се връщай обратно.

— Тази вечер?

Селесте му обърна гръб и застана пред Масао.

— Добър ден, господин Танака. Не ви очаквахме. Къде е Джонас Тейлър?

— Той изпрати по-добрата си половина — отговори Тери.

В очите на Селесте блесна гняв.

— Бенедикт настояваше да дойде Джонас. Това не е хубаво.

— Мегалодонът отново атакува портите — каза Масао. — Джонас реши, че трябва да остане в Института. Помоли ни да ви предам предложение, което би искал да прочетете.

— Добре. Бенедикт ни чака в главната каюта.

И без да дочака отговор, Селесте тръгна към стоманеносивата надстройка от многобройни палуби и кули, осеяна със сензори.

Масао погледна две празни платформи, разположени покрай палубата, и попита:

— Селесте, какви са тези неща?

— По-рано на тях е имало стомилиметрови оръдия — без да се обръща, отговори тя. — Много гадни.

„Също като теб“ — помисли Тери.

Селесте ги поведе по стъпалата към втората палуба. Минаха по тесен метален коридор и спирално стълбище, слязоха още две нива и спряха на палуба В.

— Повечето неща са демонтирани и променени — каза Селесте.

За разлика от херметически затворените коридори, по които току-що бяха минали, палуба В бе преустроена в коридор с ламперия и подът бе застлан с тъмносин мокет. Интериорът приличаше по-скоро на офиси, отколкото на научноизследователски плавателен съд. Селесте се приближи до дъното на коридора, потропа на двойните врати от черешово дърво и ги отвори.

Бенедикт Сингър седеше с гръб към тях. Гладко избръснатата му глава едва се подаваше над кафявия кожен стол. Тери и Масао се настаниха на канапето до стената и заслушаха как милиардерът и шеф на „Гео-Тек Индъстрис“ довършва деловия си разговор на руски.

Бенедикт затвори и стана да посрещне гостите си.

— А, господин Танака, как си?

— Добре — усмихна се Масао. — А ти?

— Жив. Това винаги е по-добро от алтернативата. Но къде е професор Тейлър? — За миг на лицето на Бенедикт се изписа гняв.

— Не можа да дойде и изпраща най-искрените си извинения. Това е дъщеря ми…

— Красивата Тери Тейлър. Бонжур, мадам. Чудесно е, че най-после се запознаваме. — Бенедикт взе ръката й и я целуна. — Бенедикт Сингър на вашите услуги.

Той се усмихна, показвайки жълтите си зъби. Прошарената му козя брадичка леко потрепна.

Тери погледна странните му изумруденозелени очи, които се бяха вторачили в нея.

— Чудите се на необикновения цвят на очите ми. Това е резултат от промишлен инцидент, от който пострадах преди няколко години. Харесвам изумруденозеленото, но за съжаление, както виждате, инцидентът изгори завинаги и миглите, и веждите ми. — Той се обърна към Масао. — Вечерята ще е след час, но мисля първо да поговорим. Селесте, предложи нещо за пиене на гостите. Може би малко червено? „Шато Ньоф дьо Пап“ от 1926 година.

— За мен нищо — каза Масао.

— Да, благодаря. — Тери наблюдаваше Селесте, която тръгна към бара, като се перчеше със съвършеното си тяло.

— Е, приятелю, да поговорим. Както разбираш, всички още сме в шок от трагедията, която сполетя „Протей“. Загубихме четирима добри приятели и ценен персонал. Единият беше ръководителят на проекта. Много ще ни липсва.

— Имаш ли представа какво се е случило? — попита Масао.

— Последните думи на навигатора бяха, че има пробив в корпуса. Селесте смята, че злополуката се дължи по-скоро на грешка на навигатора, отколкото на повреда.

— Той е изгубил контрол — отвратено каза Селесте. — Вероятно е изпаднал в паника и се е блъснал в черен стълб.

Бенедикт поклати глава.

— Не, мила. За мъртвите се говори или добро, или нищо.

— Тогава няма да кажа нищо. Загубата на „Протей“ удължи графика на проекта два пъти повече.

— За съжаление Селесте има право. Без „Протей“ „Прометей“ и „Епиметей“ ще трябва да завършат геологичното проучване на океанското дъно сами, преди да бъдат използвани сеизмичните детектори на БПДИ. Исках да говоря със зет ти за опита му и очаквах, че знанията му може да ни спестят време. Искрено се надявам приятелите ти в Японския център по морски науки и технологии да проявят разбиране за забавянето ни.

Масао се прокашля.

— Убеден съм, че ще го направят, след като получат изчерпателен доклад за инцидента.

Тери видя, че в сините очи на Селесте блесна злоба.

— „Гео-Тек Индъстрис“ подаде доклад два дни след инцидента — каза Селесте. — Какво повече искат от нас?

Масао вдигна ръка.

— Моля те, не убивай вестоносеца. Въпросът е деликатен и засяга всички ни. Както знаеш, този район от Марианската падина е част от уникална икономическа зона, която е под американска юрисдикция. Единствено заради настоящия ни договор с ЯЦМНТ на института „Танака“ е позволено да влезе пак в Марианската падина.

Бенедикт стана.

— Прекосил си целия океан, за да ме обиждаш, така ли? Организацията ми инвестира над един милиард долара, за да създаде „Бентос“ и флотилията му от подводници, та човечеството най-после да стигне до последната неизследвана област на планетата, а ЯЦМНТ искат да ги уважавам? Може би просто трябва да скъсаме договора за съвместна работа. „Гео-Тек Индъстрис“ ще използва „Бентос“, за да изследва други дълбоки падини, а японците ще чакат да ги разтърси поредното земетресение.

Масао отмести поглед.

— Това не е нито желанието, нито намерението ни, Бенедикт. Японците високо ценят щедростта и изобретателността ти да проникнеш в Марианската падина. Те се нуждаят от системите ни на БПДИ, но искат подробен доклад за инцидента. Последното, което искаме, е да обидим теб или компанията ти. Но ако не се съобразиш с молбата на ЯЦМНТ, ще трябва да предам отговора ти на японците, които ще анулират споразумението ни.

Бенедикт се приближи до бара и си наля още една чаша вино.

— И какво точно искат?

— Анализ на останките…

— Няма какво толкова да видят — прекъсна го Селесте. — Подводницата се взриви отвътре. Теченията разпиляха отломките.

„Тя лъже — помисли Тери. — Бавно движещите се течения не могат да отнесат големите парчета титан.“

— Тогава ще искат да прегледат всички документи, записани от „Бентос“ и „Голиат“, включително сонарограмите — каза Масао.

Бенедикт погледна Селесте. Тя само сви рамене.

— Неважно — това няма значение.

— Добре, Масао. Дай ни ден-два да съберем информацията от „Голиат“. Но не можем да се спуснем до „Бентос“, докато не пристигнат „Прометей“ и „Епиметей“.

— Кога ще стане това? — попита Тери.

— До края на седмицата — отговори Бенедикт. — Разбира се, двамата сте добре дошли да останете, колкото искате.

— Много любезно от твоя страна — рече Масао.

— Е, сега, след като приключихме с този въпрос, да поговорим за Ейнджъл. От протежето ми чух, че билетите за представленията се разпродават, а чудовището ни продължава да расте.

— Мегалодонът е изумително същество.

— Зет ти мисли, че акулата е твърде опасна дори в лагуната — каза Селесте; четеше предложението на Джонас. — Иска от „Гео-Тек Индъстрис“ още три милиона долара, за да укрепи портата.

— Джонас страда от параноя — каза Тери. — Той преживя много.

— Надявам се, че иначе всичко е наред — усмихна се Селесте.

— Не може да е по-добре — побърза да я увери Тери. — Благодаря, че попита.

Бенедикт се засмя.

— Ах… Amor vincit omnia, нали, Масао?

— Моля?

— Трябва да си припомниш латинския, приятелю — каза Бенедикт и си наля още вино. — Любовта побеждава всичко.