Стив Олтън
Марианската падина (36)

Епилог

Огромната риба плуваше в издигащите се талази топла вода. Бялата й като алабастър кожа хвърляше светли отблясъци върху редиците стълбове черен пушек. Някъде пред нея се спотайваше оцелялото дете на кронозавъра, който бе разкъсала преди няколко месеца. Но когато се приближи до края на хидротермалния слой, акулата почувства спазъм, който я накара да се отклони от курса си.

Силните гръбни мускули се свиха, принуждавайки Ейнджъл да се извие в дъга, която ограничи движенията й и я накара да плува в кръг. След няколко минути коремът й започна да се тресе, завладян от чудовищни контракции.

Ейнджъл спря да плува. Яйцепроводът й се разшири. И после, с агонизиращ тласък, от утробата на майка си изскочи съвършено оформена мъжка рожба, дълга четири метра и тежка един тон.

Младият ловец бързо размаха опашка, мина край майка си и изчезна в тъмната бездна. След няколко минути се роди втора мъжка рожба, по-малка от брат си. Акулата бебе се стрелна встрани от разтворените челюсти на майка си и последва брат си на север.

Изтощеният женски мегалодон плесна десетина пъти с опашка, а после се понесе по дирите на двете си деца, решен да унищожи живота, който бе създал.

Малките акули регистрираха вибрациите на преследващата ги майка, заплуваха по-бързо и се скриха, сред стълбовете черен пушек и гроздовете червеи. Оцеляването на новородените хищници зависеше от способността им да избягат от ненаситната си майка и от глутниците кронозаври.

Ейнджъл не успя да догони по-бързите си деца и отново се отправи на юг, привлечена от младия кронозавър. Вероятно един ден щеше да убие и последния от тези плиозаври и завинаги да сложи край на хранителната верига, поддържала живота на вида й толкова много години. И в този ден най-жестоката машина за убиване, създадена от природата, щеше да бъде принудена да се върне на повърхността, водена от първичния си инстинкт за оцеляване и насочвана от спомени за плът, кръв и кости.