Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Golden Notebook, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
1 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
ventcis (2018)

Издание:

Автор: Дорис Лесинг

Заглавие: Златната тетрадка

Преводач: Весела Кацарова

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: „Летера“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: Английска

Печатница: „Абагар“ АД

Редактор: Ирина Васева; Елена Алекова

Художник: Димитър Келбечев

Коректор: Жанет Желязкова

ISBN: 978-954-516-767-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4401

История

  1. — Добавяне

[Продължение на жълтата тетрадка:]

 

 

*1 Разказ

Зажадняла за любов жена среща мъж с доста голяма разлика помежду им, не толкова в годините, колкото в емоционалните им преживявания или по-скоро в дълбочината на емоционалните им преживявания. Тя обаче се заблуждава относно същността на мъжа. За него всичко е просто поредна любовна авантюра.

 

 

*2 Разказ

Един мъж си служи с езика на зрелите хора, с езика на емоционално зрелите хора, за да спечели една жена. Тя постепенно осъзнава, че той говори, подражавайки на някакъв идеал в главата си, без да влага чувства в думите си. Всъщност в емоционално отношение той е незряло момче. Но макар да съзнава това, тя не може да устои и е запленена и трогната от словата му.

 

 

*3 Разказ

Неотдавна в рецензия за книга прочетох: „Поредната неудачна любовна връзка — често жените, дори и най-разумните, са склонни да се влюбват в твърде недостойни за тях мъже.“ Разбира се, рецензията бе написана от мъж. Всъщност, когато една „разумна“ жена се влюби в „недостоен“ мъж, това става или защото този мъж е разбрал същността й, съумял е да я „назове“, или защото жената притежава някакво скрито, неизявено качество, непонятно за „добрия“, „благоразумен“ мъж. Нормалните, добри мъже са завършени личности, без потенциал за развитие. Разказът се отнася за моята приятелка Ани от Централна Африка, една „добра“ жена, омъжена за „добър“ мъж. Той бе чиновник, стабилен, с чувство за отговорност и тайно пишеше слаби стихове. Тя обаче се влюби в един миньор — пияница и женкар. Той не бе някой съзнателен миньор или пък управител, чиновник, собственик на мина. Непрестанно се местеше от мина в мина, все несигурни предприятия, които напразно се бореха да не фалират. И той ги напускаше, щом фалираха или ги продадяха на богат концерн. Прекарах една вечер с тях. Той тъкмо се бе прибрал от една мина в пущинака, на стотици мили от града. Тя седеше до него, възпълничка, разгорещена, а под образа й на порядъчна съпруга прозираше хубаво, младо момиче. Той я погледна и каза: „Ани, ти си родена да бъдеш жена на пират.“ Спомням си колко се смяхме, защото думите му бяха нелепи — какво общо могат да имат пиратите с малката стаичка в предградията на големия град или с добрия, мил съпруг, както и с Ани, порядъчната съпруга, която се чувстваше безкрайно виновна заради връзката си със скитащия се миньор — връзка, разпалила по-скоро въображението, отколкото плътта й. Запомнила съм обаче колко признателно го погледна тя, когато той изрече тези думи. Години по-късно този човек умря от препиване. И тогава получих писмо от нея след дългогодишно мълчание: „Помниш ли Х? Той почина. Добре ме разбираш — животът ми загуби смисъл.“ Присадена в английски условия, тази история би прозвучала така: порядъчна провинциална съпруга се влюбва в невъзможен, шляещ се по кафенетата безделник, но който твърди, че се кани да пропише, и един ден май действително ще пропише, но работата не е в това. Тази история ще бъде представена през погледа на напълно порядъчния, добросъвестен съпруг, който не е в състояние да проумее в какво се крие очарованието на този безделник.

 

 

*4 Разказ

Напълно здрава жена се влюбва в един мъж. Изведнъж тя започва да се чувства зле и в нея се появяват болестни симптоми, каквито не е имала никога през живота си. Бавно проумява, че не тя е болна, а мъжът до нея. Разбира от какво всъщност е болен не от самия него или от думите и действията му, а от отражението на болестта му върху нея.

 

 

*5 Разказ

Жена се влюбва против волята си. И е щастлива. Въпреки това обаче се буди посред нощ. Мъжът се стряска насън, сякаш го грози опасност. И започва да повтаря: „Не, не, не.“ После идва на себе си и се овладява. Бавно се намества в леглото, без да продума. На нея й се иска да попита: „На какво викаше «не»?“ Защото е обзета от страх. Но не казва нищо. После отново се унася, но в съня си проплаква. И се събужда. Той е все така буден. Тя разтревожено пита: „Твоето сърце ли тупти така силно?“ Той отвръща навъсено: „Не, твоето?“

 

 

*6 Разказ

Мъж и жена в любовни взаимоотношения. Тя — защото има нужда от любов, а той търси убежище. Един следобед той й казва много предпазливо: „Трябва да отида да видя…“ Тя изумена изслушва дълго, обстоятелствено обяснение и разбира, че той си търси причина да излезе. Отвръща му: „Разбира се, разбира се.“ Той внезапно се изсмива шумно като младеж и грубо й казва: „Много лесно ми разрешаваш.“ Тя му отговаря: „Какво искаш да кажеш? Аз не съм ти надзирател. Да не искаш да се държа като американка?“ Той се пъхва в леглото й късно през нощта, тя се събужда и се обръща към него. Усеща, че прегръдката му е сдържана, вяла. Разбира, че не изпитва желание да я люби. Членът му е увиснал, макар че той го трие о бедрата й (дразни я тази наивност). Отвръща остро: „Спи ми се.“ Той застива. Тогава започва да се притеснява да не го е обидила. Изведнъж го усеща до себе си свръхвъзбуден. Изумена е, защото сексуалното му желание е предизвикано единствено от отказа й. Тя обаче е влюбена и се обръща към него. Когато актът приключва, тя долавя у него удовлетворение, че е постигнал нещо. Жегната от интуитивно прозрение, го пита остро, почти машинално: „Преди малко си се любил с друга, нали?“ Той мигновено отвръща: „Откъде позна?“ А после добавя, все едно изобщо не я е попитал „откъде позна“: „Не е вярно. Въобразяваш си.“ Усетил обаче безмълвната й, остра болка, той заявява навъсено: „Не мислех, че това има значение. Трябва да разбереш, че аз не приемам нещата сериозно.“ Последните му думи я карат да се почувства отхвърлена и смазана, сякаш изобщо не съществува като жена.

 

 

*7 Разказ

Пътуващ по света мъж се приземява в къщата на една жена, която харесва и от която се нуждае. Той твърде често се е сблъсквал с нуждаещи се от любов жени. И обикновено е много предпазлив. Но този път думите, които изрича, чувствата, които си позволява да изпита, са доста двусмислени, защото се нуждае от топлина за известно време. Люби се с тази жена, ала за него сексът с нея по нищо не се различава от обичайния, познат му от стотици актове. Постепенно осъзнава, че нуждата от временно убежище го е вкарала в най-ужасния капан: жена да му каже „обичам те“. И той слага край на нещата. Казва официално „сбогом“, сякаш приключва обикновено познанство. Отива си. Записва в дневника си: „Напуснах Лондон. Анна ме гледаше укорително. С омраза. Добре, така да е.“ След месец бе добавил други две неща, като и едното, и другото би могло да е вярно: „Анна се е омъжила, слава богу.“ Или пък: „Анна се е самоубила. Жалко, добра жена беше.“

 

 

*8 Разказ

Жена творец — художничка, писателка, няма значение — живее сама. Целият й живот обаче е насочен към отсъстващия мъж, когото очаква да се появи. Затова и обитава твърде голямо жилище. Съзнанието й е изпълнено с представи за мъжа, който ще влезе в живота й, и тя спира да рисува или пише. Но в съзнанието си продължава да бъде „творец“. Най-сетне в живота й наистина се появява мъж, също някакъв творец, но който още не се е изявил. Тогава тя влива творческа си същност в него, той черпи вдъхновение и идеи от нея, сякаш тя е някакъв мотор, който го захранва с енергия. Най-сетне той се превръща в истински, изявен творец. Но творческата енергия в нея секва. В момента, в който тя престава да бъде творец, той я изоставя — нуждае се от жена, която да го зарежда, за да може да твори.

 

 

*9 Новела

Американец, „бивш червен“, пристига в Лондон. Няма пари, нито приятели. Попаднал е в черните списъци на филмовите и телевизионните среди. Американската колония в Лондон или по-скоро американската колония от „бивши червени“ го познават като човек, който е започнал да критикува сталинските методи в Комунистическата партия три-четири години преди те самите да се осмелят да го сторят. Той отива при тях с надеждата да му помогнат, като смята, че щом историческите събития са доказали правотата му, те вече няма да бъдат враждебни към него. Ала отношението им е съвсем същото, както по времето, когато са били предани членове на партията или твърди съмишленици. За тях той продължава да е ренегат, въпреки че са променили отношението си и че сега се бият в гърдите, че не са напуснали партията по-рано. Един човек, който по-рано е бил безкритичен, догматичен комунист, пуска слух, че новопристигналият американец е агент на ФБР. Колонията приема този слух за истина и отказва да му подаде ръка като на приятел. Макар да постъпват така с него и да го изолират, те не спират да говорят възмутено за Тайните служби в Русия, за действията на Комитета за разследване на противодържавна дейност в САЩ и за бившите червени доносници. Новопристигналият американец се самоубива. Тогава те всички се събират и си припомнят случки от политическия им живот в миналото, като търсят причини за неприязън към него, за да успокоят съвестта си.

 

 

*10

Жена или мъж поради някакво психическо състояние губи представа за времето. Очевидно от това би излязъл превъзходен филм, ако се направи както трябва. Няма обаче вероятност да напиша сценария, така че е безсмислено да мисля за тази история. Но тя не ми излиза от главата. Мъж, чието „чувство за реалност“ го е напуснало и поради това има по-силно усещане за реалността от „нормалните“ хора. Днес Дейв между другото ми каза: „Колкото до онзи твой приятел, Майкъл, не бива да страдаш, че иска да те остави. Ти няма да си ти, ако допуснеш да те прекърши такъв глупак, че да изпуска жена като тебе.“ Говореше ми, сякаш Майкъл в момента се кани да ме изостави, а не го бе сторил години преди това. Несъмнено говореше за себе си. Чувството ми за реалност изведнъж се разклати и замъгли. И все пак в мен заседна нещо съвсем ясно, някакво прозрение, макар и да ми е трудно да го изразя с думи. (На такива разсъждения мястото им е в синята тетрадка, не в тази.)

 

 

*11 Новела

Двама души, независимо в какви взаимоотношения — майка и син, баща и дъщеря, любовници и така нататък, без значение е какви са. Единият от тях е с остра невроза. Той обаче предава състоянието си на другия, който го поема и така болният се оправя, а здравият се разболява. Спомням си, че Мама Шугър ми разказа подобна история за един пациент. Посетил я млад мъж, който бил убеден, че е с отчайващо тежко психическо разстройство. Но тя не установила нищо нередно в него. Помолила го да изпрати при нея баща си. Един по един и петимата му братя и сестри се изредили за консултации в кабинета й. Всички били напълно здрави. Накрая пристигнала и майка му. Макар външно съвършено здрава, тя всъщност била силно невротична, ала поддържала душевното си равновесие, като предавала неврозата на децата си и най-вече на най-малкия си син. Впоследствие Мама Шугър успяла да излекува майката, макар да било много трудно да я накара да се подложи на лечение. И тогава младият човек, който пръв посетил кабинета й, усетил, че се освобождава от напрежението. Спомням си какво ми каза тогава Мама Шугър: „Да, често най-нормалният член в едно семейство или колектив е болен, но поради силния си характер съумява да се държи, а други, по-слаби личности проявяват симптомите на болестта им.“ (Подобен коментар е за синята тетрадка, трябва да спазвам разликата между двете тетрадки.)

 

 

*12 Разказ

Съпруг, който изневерява на жена си не защото е влюбен в друга жена, а защото държи на независимостта си в брака, се връща вкъщи, след като е преспал с другата с намерението да не споменава случилото се. Съвсем „случайно“ обаче се издава. Тези „случайни“ неща — парфюм, червило или просто миризмата на секс, която е забравил да отмие — всъщност са истинската причина за изневерите. Чрез тях той просто искал да заяви на жена си: „Няма да стана твоя собственост.“

 

 

*13 Новела, озаглавена „Независимият от жените мъж“

Около петдесетгодишен мъж, ерген или навярно женен само за кратко време, тъй като жена му е починала или са се развели. Ако е американец, е разведен, ако е англичанин, жена му е изолирана някъде, а нищо чудно и да продължава да живее с нея, дори под един покрив, но без истински емоционален контакт между тях. До петдесетгодишната си възраст той има десетки връзки с жени, от които три-четири сериозни. Сериозните му връзки били с жени, които хранели надежда да се омъжат за него, и тези му връзки били продължителни — нещо като брак без официален документ, но той винаги ги прекъсвал, щом нещата опирали до сватба. На петдесет години вече е леко състарен, изпълнен с тревога за половите си възможности и се е оградил с пет-шест приятелки, все бивши любовници, но вече женени. За пет-шест семейства се превръща в „кукувицата“, в стария семеен приятел. Напълно се вдетинява, става изцяло зависим от приятелките си, объркан, неспособен да действа и час по час току звъни на някоя от тях да му свърши нещо. Външно е все така чаровен, интелигентен и ироничен мъж и впечатлява младите жени за една-две седмици. Впуска се в кратки авантюри с момичета или много по-млади от него жени, а после отново се обръща към възрастните си приятелки, които изпълняват ролята на любезни бавачки или болногледачки.

 

 

*14 Новела

Мъж и жена, женени или с дълга връзка, тайно четат дневника на другия, където (това прави чест и на двамата) мислите им един за друг са отразени абсолютно откровено. И двамата съзнават, че партньорът им чете написаното от нея/него, но известно време се стараят да бъдат обективни. Постепенно обаче започват да стават неискрени — отначало несъзнателно, а после съвсем съзнателно — за да окажат натиск върху другия. Стигат дотам, че всеки започва да си води два отделни дневника — единия личен, който държат заключен, а другия — предназначен за партньора. И тогава, без да иска, единият от тях се издава с неволно действие или казана дума и съответно другият го обвинява, че той/тя е намерил/а тайния дневник. Следва страхотен скандал, след който те се разделят завинаги, и то не заради първоначалните дневници — „ние и двамата знаехме, че взаимно си четем тези дневници, това нямаше значение, но как си могъл/ла да бъдеш толкова непочтен/а и да прочетеш личния ми дневник?“

 

 

*15 Новела

Американец и англичанка. С цялата си същност и чувства тя очаква той да я обладае и превърне в свое притежание. С цялата си същност и чувства той също очаква тя да го обладае. Гледа на себе си просто като на инструмент, който тя ще използва за свое удоволствие. Стигат до задънена улица. Двамата обсъждат нещата и разговорът им за емоционалната и сексуалната нагласа прераства в сравнение между две различни общества.

 

 

*16 Разказ

Мъж и жена, и двамата с богат сексуален опит и с чувство за независимост, рядко срещат хора с техния опит. Изведнъж обаче са обзети от неприязън един към друг, чувство, което след като анализират (а те и двамата в крайна степен се самоанализират), установяват, че всъщност това е неприязън към себе си. Просто са се изправили пред огледалния си образ, вгледали са се в него с неодобрение и са се разделили. После при среща изпитват самоиронично усещане за близост и въз основа на това чувство стават приятели. След време това самоиронично приятелство прераства в любов. Но любовта им е обречена поради началното неприятно умозрително усещане.

 

 

*17 Новела

Връзка между мъж и жена с богат любовен опит. Взаимоотношенията им следват следния парадоксален ритъм. Той я обладава, тя реагира сдържано, както й подсказва опитът, но постепенно се поддава на чувствата. В мига обаче, когато той усеща, че тя реагира емоционално, неговите чувства секват и той повече не я желае. Тя се чувства отблъсната и нещастна. Обръща се към друг мъж. В същия този миг първият отново започва силно да я желае. Докато той се възбужда от мисълта, че тя спи с друг мъж, тя се сковава, като разбира, че възбудата му се дължи не на нея, а на това, че спи с друг. Постепенно тя отново се поддава на чувствата. Точно когато се чувства най-щастлива, той отново губи интерес към нея, свързва се с друга жена, тя — с друг мъж, и така нататък.

 

 

* 18 Разказ

Темата е като в разказа на Чехов „Душичка“. Само че в случая жената не се променя непрестанно, за да се приспособи към различни мъже един след друг. Този път тя се променя непрекъснато съобразно един и същи мъж, който е психологически хамелеон, тъй че в продължение на един ден тя може да се превърне в пет-шест различни личности, които според ситуацията се съгласяват с мъжа или му противоречат.

 

 

* 19 Грубовато романтичната литературна школа

В събота вечер бандата шумно се веселеше, веселеше се буйно съботната ни банда от истински приятели — Бъди, Дейв и Майк. Сипеше се сняг. Снежен студ. Градски студ в старейшината на градовете — Ню Йорк. Съвсем истински. Бъди, с рамене на горила, вторачен, стоеше настрана и се почесваше по чатала. Бъди, мечтателят, с черни като смола очи, мъдро вторачен, често мастурбираше пред нас някак неволно, открито — любопитна откритост. Стоеше изправен пред нас, а снежинките кацаха по тъжните му, приведени рамене. Дейв се хвърли връз него и двамата с Бъди се проснаха в невинния сняг, Бъди останал без дъх. Дейв мушна стоманен юмрук в корема на Бъди, о-о, такава е истинската любов на истинските приятели, игра на мъжкари под студените върхари на Манхатън в една истинска съботна вечер. Бъди се изпружи вдървен. „Обичам пустия негодник“, извика Дейв, а Бъди лежеше проснат, загубил свяст за нас и за тъгата на града. Аз, Майк, самотникът Майк, стоях настрана, превит под товара на познанието, осемнайсетгодишен самотник, аз стоях настрана и гледах най-верните си другари, Бъди и Дейв. Най-после Бъди се свести. Със слюнка се покриха полумъртвите му устни и слюнка изхвърча в слюнчено-бялата снежна пъртина край нас. Привдигна се задъхано той и първо зърна Дейв, тъжния младеж от Бронкс, обгърнал колене с ръце, вторачил се в него с огрени от любов очи. Последва удар в ченето с левия космат юмрук и в миг Дейв се просна, падна възнак в мъртвешко-студения сняг. И се затресе Бъди от смях, седеше и се тресеше и чакаше поредния удар. Бре, бре, бре, ама че луд! „И какво ще сториш, Бъди, сега?“, попитах аз, самотникът Майк, влюбен във верните си другари. „Ха, ха, скива ли само как ме изгледа?“, попита ме той и се затресе от смях, хванал се за чатала. „Скива ли го само?“, Дейв си пое дъх дълбоко и взе, че се съвзе, завъртя се, изстена, и се надигна. И тогаз се сборичкаха двамата, здравата се сборичкаха, като се смееха дружно от радост. А после се проснаха поотделно в снега. Аз, Майк, окриленият от словото Майк, ги гледах и тъгувах от радост. „Хей, обичам туй копеле!“, ревна Дейв и замахна с юмрук към главата на Бъди, ала Бъди го спря и отвърна: „Боже, колко го обичам.“ И тогава дочух дивната музика на почукващи токчета по скования в лед тротоар и рекох високо: „Вижте, приятели!“ И ние зачакахме зяпнали. Идеше Роузи, излязла от мрака на бедната си квартира, приближаваше бързо към нас на дивно почукващи токчета. Ние гледахме зяпнали. Гледахме зяпнали, с тъжни очи как Роузи с напращялата плът почуква сексапилно по паважа и врътка закръглено задниче, като праща призивни послания към младите ни сърца. И тогава Бъди, нашият приятел Бъди, се отмести колебливо и насочи тъжен поглед към тъжните ни очи: „Обичам я, приятели!“ И останахме тогаз двамина приятели — Дейв с яките юмруци и окриленият от думите Майк. Стояхме си двамата и гледахме как нашият приятел Бъди, избраникът на съдбата, ни кимва и тръгва подир Роузи, със сърце, разтупало се в ритъма на дивните й токчета. И тогава над главите ни започнаха да плющят побелелите от сняг криле на мистичното време, онова неуловимо време, което щеше да ни завърти като вихрушка подир нашите Роузита в живота — към смъртта и сиромашкото ни погребение. Тъжно и красиво бе да видим как нашият Бъди се завърта във вечния, съдбовен танц на снежинките и как скрежът заскрежи яката му. И нашата любов, която го сподири, бе фантастична, огромна, печална и лишена от преднамереност, напълно истинска, дълбока. Преизпълнени с любов, ние, останалите двамина приятели, поехме пътя си, а лешовете на юношеските ни балтони заподскачаха под напора на младите ни колене. Напред, Дейв и аз, Майк, тъжни, защото злокобната птица на трагедията бе докоснала седефените ни души. Той — Дейв и аз — Майк, вървяхме напред, заслепени от живота. Дейв бавно и мъдро почеса чатала си, той, непорочният Дейв. „Ех, Майк“, възкликна той, „един ден ще опишеш всичко това, опиши го заради нас“. Той заекна и смотолеви нещо неясно, той, неокриленият от думите Дейв. „Ще го опишеш, Майк, приятелю, нали? И как душите ни бяха погубени тук, на тротоара, в покрития със сняг Манхатън, където бяхме сподирени по петите от проклетата хрътка на капиталистическото сребролюбие.“ „Боже мой, Дейв, обичам те“, прошепнах аз с пронизана от любов младежка душа. И тогава го фраснах право в ченето, като отпратих любовни слова към целия свят, към приятелите, към всички като Дейв, Майк и Бъди по широкия свят. Той падна и аз, Майк, приклекнах до него и го прегърнах, скъпи, обичам те — това бе дружба в град джунгла, младежка дружба. Чиста. А ветровете на времето, орисани да подхвърлят хората като снежинки, плющяха върху чистите ни, натежали от любов плещи.

 

 

Време е да спра играта с литературното подражателство.

 

 

[Тук жълтата тетрадка свършваше с двойна черна черта.]