Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Golden Notebook, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
1 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
ventcis (2018)

Издание:

Автор: Дорис Лесинг

Заглавие: Златната тетрадка

Преводач: Весела Кацарова

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: „Летера“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: Английска

Печатница: „Абагар“ АД

Редактор: Ирина Васева; Елена Алекова

Художник: Димитър Келбечев

Коректор: Жанет Желязкова

ISBN: 978-954-516-767-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4401

История

  1. — Добавяне

ТЕТРАДКИТЕ

[В черната тетрадка нямаше и помен от първоначалното намерение тя да бъде разделена на две части — „Източник“ и „Пари“. Сега по страниците й бяха налепени вестникарски изрезки с дати от 1955, 1956, 1957 година. Всяко вестникарско съобщение известяваше за насилие, смърт, бунтове, омраза в някоя част на Африка. Само едно бе написано собственоръчно от Анна, с дата септември 1956:]

 

 

Снощи сънувах, че правят телевизионен филм за групата от хотел „Машопи“. Имало вече готов сценарий, написан от някой друг. Режисьорът непрекъснато ме уверяваше: „Много ще си доволна, като видиш сценария, точно така би го написала и ти.“ Но тъй или иначе не видях този сценарий черно на бяло. Ходех на репетициите за телевизионния филм. Обстановката бе убедителна — под евкалиптовите дървета, близо до железопътната линия, пред хотел „Машопи“. Бях доволна, че режисьорът е уловил толкова добре атмосферата. После изведнъж разбрах, че „обстановката“ всъщност е напълно автентична — по някакъв начин той бе пренесъл целия актьорски състав в Централна Африка и снимаше филма под евкалиптовите дървета, като бе запазил дори такива детайли като уханието на вино сред белия пясък, мириса на евкалипт в горещото пладне. После видях как вкарват на колела камерите, за да снимат филма. По начина, по който ги завъртяха и насочиха към групата актьори, те ми заприличаха на оръдия. Снимките започнаха. Почувствах се напрегната. После осъзнах, че режисьорът променя фабулата чрез времетраенето и избора на кадри. Епизодите в завършения филм щяха да са доста по-различни от тези в спомена ми. Но бях безсилна да възпра режисьора и оператора. Така че застанах отстрани да наблюдавам групата (сред тях бях и аз, Анна, но не както си я спомнях). Те си разменяха реплики от диалог, който не помнех, а и взаимоотношенията им бяха напълно различни. Разтревожих се. Когато снимките приключиха и актьорите започнаха да се пръскат и да се отправят към хотел „Машопи“ за някоя и друга чашка, а операторите (както забелязах сега, те всички бяха чернокожи, целият технически състав до един бяха чернокожи) изтеглиха камерите и ги разглобиха (същевременно те бяха и картечници), аз се обърнах към режисьора: „Защо си променил разказа ми?“ Видях, че той не разбра какво имам предвид. Реших, че нарочно го е направил — сметнал е, че моята история не струва. Той се почувства обиден и несъмнено изненадан. Каза: „Анна, видя с очите си тези хора, нали? Видя това, което и аз видях. Те изрекоха всички тези думи, нали? Просто заснех това, което видях.“ Не знаех какво да му отговоря, защото разбрах, че е прав и най-вероятно онова, което аз си „спомнях“, не беше вярно. Тогава той, натъжен, че съм се разстроила, каза:

— Ела да пийнеш нещо, Анна. Не разбираш ли, няма значение какво точно филмираме, стига да филмираме нещо.

Слагам край на тази тетрадка. Ако Мама Шугър би ме попитала как бих „назовала“ този сън, бих отговорила, че е сън за пълната стерилност. Освен това, понеже бе само сън, не можех да си спомня как точно движеше очите си Мерироуз и как се смееше Пол. Всички подробности бяха изчезнали.

 

 

[Следващата страница бе зачеркната с двойна черна черта, която слага края на тетрадката.]