Александър Градинаров
Архетип (44) (Другият ключ за Да Винчи код)

43
Хермафродитна невеста

Гергана Михайлова рисуваше разкрачена пред статива. Нанасяше боите с голяма четка. Палитрата държеше като щит, от който маслото капеше по дрехите й и по пода, а с четката плескаше крещящите цветове. Рисуваше Хермафродит със зелени очи и червена уста. Гърдите му предизвикателно стърчаха, а между бедрата се поклащаше отвратително дългата опашка на звяра.

Последните бурни събития разклатиха нервите на старицата. След толкова отчаяни опити да укроти живота, тя хвана финалната права през просото. Рисуваше и надигаше бутилката. За всичките си нещастия обвиняваше тези нито мъже, нито жени. Тези кръвожадни хибриди, които се мъчат да извършат страшен експеримент с останалите нормални хора. Те са по-страшни от вампири, по-безсърдечни и по-ненаситни от лами.

Гергана Михайлова разправяше на Давид историята за смъртта на чичо му, като я украсяваше със зловещи детайли. Момчето се дразнеше от мъглявия начин, по който старата завършваше разказа си. Тя обвиняваше Хермафродит за кончината на сина си. Онази кучка жена му, съскаше тя и очите й артистично се насълзяваха. Това чудовище не било нито мъж, нито жена! Вторият й мъж й се обадил, за да я увери, че я изгонил веднага след сватбата, тази сатанинска птица. Как я е търпял вашият син, госпожо, рече ми, тази нито мъж, нито жена!? Давид я питаше какво означава нито мъж, нито жена. Старата обясняваше с мазохистична страст, че това е същество с мъжки и женски полови органи. Синът й нямал нормален полов живот с тази мъжоподобна жена… Не изхвърлял белите кръвни телца и се разболял от левкемия, която не била друго, освен рак на кръвта. Разболял се от срам и от тревога, че се показвал пред хората с тази дивна красавица, която нощем се превръщала в звяр. И този звяр го милвал, ненаситен, жаден, непоносим. Пиел му кръвта в леглото, смучел го лакомо. Бедният й син, който бил офицер за пример и мечтаел да се ожени за принцеса, се намерил в лапите на вампир, който му изсмукал силите.

Накрая милото й момче разбрало, че много не му остава, и изгонило тази перверзна вещица. Заминал в чужбина, за да не гледат хората срама му, там, далеч от всички, далеч от майка си, издъхнал самичък.

Гергана Михайлова си говореше сама. Тя гледаше с блуждаещи очи през прозореца и ронеше сълзи в шепите си.