Александър Градинаров
Архетип (21) (Другият ключ за Да Винчи код)

20
Сирашка молитва

Когато Давид се прибра вкъщи, Гергана Михайлова хъркаше като заклана. Той пропълзя безшумно на тавана и преди да си легне, се помоли на двете малки статуетки пред голямата снимка на майка си и баща си, застанали на фона на Акропола. Преди време я заби с габъри в нощното си шкафче и щом го налегнеха черни мисли, започваше да говори на снимката и на малките глинени фигурки. Действаше му успокоително. Понякога прекарваше доста време така. Обаче сега беше капнал от умора и побърза да се хвърли в кревата.

В главата му още се въртяха ужасните преживелици в банята и последвалите разяснения на Кастрака. Статуята на Медуза, която наричаше „Дяволската Богородица“, го караше да настръхва. Чувстваше се възбуден, объркан и страшно изтощен… Когато се затопли под одеялото, той изключи малката си електрическа печка, духна свещта и заспа.

* * *

Останал сам в тайното си леговище, Кастрака измъкна бутилка бренди изпод дюшека и я надигна. Дотук се справи безупречно със задачата си. Малкият наивник се намираше изцяло във властта му. Оставаше да заблуди онова противно ченге. Той потръпна при спомена за железните ръце на широкополата стоманеносива шапка. Ледените устни още пареха неговите. Глухият глас и застиналото в маска лице предизвикваха кошмари. Беше го заплашил. Имаше нещо тотално отвъртяно в това ченге. То искаше кожата на брат му!

Кастрака дръпна още няколко гълтока от брендито, пъхна обратно бутилката под дюшека и се изправи. Огънят загасваше. Младият нехранимайко вдигна статуята с неизяснен произход и я занесе до един от бетонните резервоари, пълни със застояла черна вода. Завърза я за врата с въже и я спусна на дъното. Да я търсят, ако нямат друга работа!

Той се изпика върху въглените, размаза с крак навлажнената пепел и напусна подвала. Трябваше да се свърже с румънските цигани, които прехвърляха кюрдски бежанци през реката. Щом те му определят ден и час за преминаване границата, той ще извести Родолфо. Повече нищо не ги задържаше в този град. Оставаше само да подхлъзне ченгето, за да не ги спипа накрая. Беше заповядал на малките циганета, които просеха в центъра, да следят Кръв неотлъчно. Утре изтичаха трите дни и онзи щеше да го потърси заради статуетката.