Александър Градинаров
Архетип (37) (Другият ключ за Да Винчи код)

36
Съучастникът и любимата

Час по-късно Кастрака посвещаваше Давид в предстоящата акция. Двамата бяха прекъснали връзката след изнасилването на Мария на кораба. Главата на Давид забуча, щом видя хулигана. Отвратителната сцена в трюма на „Поборник“ отново се разигра пред очите му.

— Провали се като последната слива — изсумтя Кастрака презрително. — За да станеш рицар, трябва да постъпваш обратно на техните лигави закони.

И той допълни, че всички тези романтични измишльотини за чест и достойнство са измислени, за да превърнат в роби такива пръдльовци като Давид. Единственото, за което си струва да си размърдаш задника на този свят, било мъжкото приятелство. Всичко останало било помия. Давид му отвърна, че не вижда нито мъжество, нито приятелство в това трима да изнасилят гаджето му, но Кастрака му заяви нагло, че една женска не може да бъде претекст за раздор между мъже. Още по-малко една малолетна курва, а дъртите уруспии трябвало да ги горят в огън. Този аргумент порази Давид. Той понечи да възрази, но хулиганът махна раздразнено с ръка.

— Мълчи! Дяволската Богородица е адски недоволна! Ще трябва да си стегнеш задника, ако искаш да те посветя.

И той му зашушна, че се налага спешно да измъкнат брат му зад граница. Андрогинът и Дяволородица били с тях, да не го забравя, натърти Кастрака. Предложи му като начало да ликвидират първо баба му. Можеха да очистят когото си пожелаят отсега нататък. Нехранимайкото му начерта с розови краски живота, който ги очаква в далечна страна. Давид почувства, че се задушава. Представи си убийството на Гергана Михайлова, Качамаков, спотаен на тавана… Ченгетата, душещи наоколо.

— Дяволородица иска резултати — изсъска хулиганът — иначе ще си останеш женски мъж, да знаеш!

Кастрака му определи среща и изчезна. Давид тръгна към кея. Мислеше за историята на доктор Хама, за момчето Давид, сразило великана. Момчето носело щит във формата на звезда. Използвало за оръжие само една прашка. Покосило великана и му отрязало главата със собствената му гигантска сабя. Благодарение на звездата, каза доктор Хама. Щитът на Давид.

Зад едно дърво изскочи Мария и тръгна редом с него. Изглеждаше променена. Приличаше на малка смахната блудница. Давид настръхна.

— Ужасно съжалявам за онзи път, Деви — започна тя, като трепереше. — Не бях в ред, излезе много тъпо.

Момчето не знаеше какво да отвърне. Вървеше напред, без да извръща глава. Тя му изкрещя, че няма защо да се впряга — разпечатала се и това е.

Те стигнаха кея и тръгнаха по пасарела, който минаваше над железопътната линия. Тя му разказа, че едно ченге я разпитвало за пожара на кораба. Знае какво са търсили там. Питал я за онази златна статуетка.

Давид затаи дъх. Мария изглеждаше възбудена, не беше на себе си и той я съжали. Тъпо беше да се впряга затова че са я изнасилили. Срамуваше се, че не успя да я защити, ето кое го гризеше. Ревността го душеше. Но как да й обясни чувствата си, без да излезе глупак. Малката дърдореше като картечница и момчето чу неща, от които му настръхнаха косите. Тя като че ли наистина вярваше на тези щуротии.

Полицаят й обяснил, че Силвий не й бил баща. Родителите й били избягали някога в чужбина и сега искали да я изтеглят там. Къде, във Франция ли?

— Омръзна ми да имам шантав за баща — нареждаше тя. — Майка си изобщо не съм я виждала! На нейно място и аз щях да избягам от този луд!

— Как изглежда копоят? — Давид мислеше за Кантор.

— Направи ми зверски комплименти. И знаеш ли какво си помислих?

Момчето поклати глава.

— Че това е баща ми!

— Откачаш!

— Много ясно, че той не може да ми каже, здрасти миличка, ела ми се обеси на врата. Затова ми пробута розовата версия за изоставено дете, без да знае, че умната му дъщеричка е чела една камара книги по въпроса. Представяш ли си върха, ако се окаже баща ми?

Давид я предупреди, че тази кука се казва Кантор, който е самият дявол. Да си опича мозъка! Но Мария го помоли да не обижда баща й. Човекът й казал, че онази статуетка изпълнява три желания като златната рибка. Може да я превърне в принцеса и дори в чуден принц, ако го пожелаела силно. Поне ще има пишка, писнало й да я чукат разни цигани.

Давид не знаеше накъде да гледа.

— Ще пипна Кастрака и ще му нацепя задника — обеща малката фурия. — Къде е тази статуетка, Давид? Дай ми я!

— Сигурна ли си, че не си изтропала за мен на Кантор?

Момичето се прекръсти, но Давид си помисли, че тя би направила кръстния знак дори в обятията на Дявола.