Александър Градинаров
Архетип (41) (Другият ключ за Да Винчи код)

40
Нощно предсказание

Когато привечер Давид отиде у доктор Хамамов, за да се срещне със Зумпалова, беше като на тръни.

Перлата му отвори и изръмжа, че го чакат в библиотеката. Момчето изтича по стълбите. На минаване край рицарската стая нещо го накара да спре и да отвори вратата. Вътре цареше тъмнина и смърдеше на цигари. В другия край, от полуоткрехнатата врата към библиотеката, се процеждаше светлина. Долитаха гласове. Давид приближи на пръсти.

Лампата очертаваше светъл кръг върху игрална маса, но момчето не успя да различи веднага лицата на присъстващите. Позна ръцете на доктор Хама. Отдясно седеше жена с лакирани нокти. Срещу нея нечии костеливи пръсти щракаха розетки с колода карти върху масата. Гърдите на жената се надвесиха върху зеленото сукно на покривката и приковаха вниманието на Давид. Мъжът, под чийто пръсти картите пращяха, процеди през зъби и накара момчето да се облещи. Силвий, бащата на Мария, винаги го беше плашил с бръснатата си глава. Сега невменяемият може да му търси сметка за обезчестяването на дъщеря си. В следващия миг лицето на Зина изплува от мрака като лице на сирена. Тя оголи зъби в усмивка и прокара ръка в гъстата си, черна коса. Момчето едва не извика при вида на тази мъжка лапа, която се провря в тъмните й коси.

Силвий занарежда картите във фигура. Мърмореше как повторно арестувал Кач при опит за бягство. Бандата от луди заговорничела. Чичо Кла-Кла, Мими Боздугана, Дон Алончо, Сладкия Бо и Чарли Пирата мътели водите. Доктор Хама отбеляза, че без Кач са нищо, но в гласа му прозираше безпокойство. Зина предложи да го покажат в клетка на карнавала. Според Силвий рецидивистите се бунтуват този път сериозно. Настояват Родолфо Кач да оглави експедицията. Говорело се, че свещената статуетка е скрита някъде в лудницата. Зумпалова предложи да видят картите. Силвий се плесна ужасен по челото. Доктор Хама го изгледа строго.

— Щях да забравя — възкликна шантавият. — Кантор беше разпознат от пациентелата.

Доктор Хама повдигна вежда. Той беше консултирал писмото на доктор Зилберщайн. Нямаше никакво съмнение, че Кръв и пациентът на Зилби са една и съща личност. Той се обади в болницата Света Ана в Париж и научи ужасната новина. Бяха открили Зилби в апартамента му преди седмица, трупът вече се разлагал. Тази загуба натъжи и обърка доктор Хама. В резюмето си за душевно болния убиец, пъхнато в кафявия плик, доктор Зилберщайн правеше някои интересни предположения, но те не бяха достатъчни за елиминирането на Кръв. Червеният цвят блокираше психопата, това без друго го знаеха. Кръвта на малки деца му бе непоносима. Какво друго може да помогне, за да се унищожи един вампир? Чесън? Хермафродит! — изкрещя един глас в мозъка му. Момчето Давид!

— Лудите го подушиха. — Силвий се усмихна с известно превъзходство. — Нали сте чували, че лудостта има своя собствена миризма?

— Чувал съм какви ли не храбри твърдения — сопна се психиатърът.

Лицето на Силвий доби тайнствено изражение.

— Работата е там, че лудите имат тази извънредна способност да се подушват един друг също като краставите кучета. Не казвам, че обезателно трябва да си оближат задника, за да познаят кой от кое село е, макар че в определени случаи една парачунга в задния двор винаги е добре дошла.

Той оплези големия си грапав език към Зина. Най-неочаквано психоложката го зашлеви с такава сила, че пръстите се отпечатаха върху бузата на невменяемия. Силвий изпищя. Но доктор Хама отбеляза, че сам си го е изпросил, и му заповяда да продължи. Онзи разпери колодата като ветрило и му зашушна зад картите:

— Този бивш таен агент е един от онези шпиони, законспирирани на Запад от комунистическата мафия. Сега, като не им плащат, тези безработни кръвопийци се препитават с каквото им падне — рекет, поръчкови убийства… Те са като онези стражеви кучета от руските концлагери, които след затварянето на ГУЛАГ били оставени да върлуват из сибирската тундра.

— Това ли подушиха твоите събратя? — попита с ирония доктор Хама.

— Не това… — Силвий се усмихна снизходително. — Те разпознаха своя мъчител, някогашен политически офицер и дясна ръка на директора на затвора — лудница в Ловеч. Полковник Кръв, ако това ви говори нещо. И този полковник бил адски близък познат на доктор Зумпалова някога.

Доктор Хама се направи на глух за последното. Той предложи да му докладва случая като свършат с картите. Но Силвий беше прекалено шантав, за да спре току-така. Той заразправя как доктор Зумпалова обработила тоя железен гвардеец в кревата, избила му чивия и го гушнали в Изолатора. Там той заклал една камара хора. Акълът му бил изтекъл заедно с оная бяла течност през крачола.

— По-спокойно!

Но Силвий не спираше. Кантор бил дошъл да отмъсти на Зина, това говорели лудите. Той шушнеше, че двамата били забъркани от една и съща вонлива глина. Вампирът служел на престъпна организация и имал психиатрично досие, с което може да бъде затворен за вечни времена в Изолатора.

— Той е ренегат, доктор Хама, предател на нашето братство, чудовище в услуга на бездушни материалисти, подлога на новозабогатели бандити…

Зина го прекъсна грубо, че всичко това им е вече известно. Силвий млъкна. Доктор Хама махна с ръка и настоя да анализират картите.

До процепа на вратата Давид следеше със затаен дъх. Качамаков беше затворен! Кантор пие кръв, а Зумпалова е негова любовница? Време е да изчезва. Докато затваряше вратата, бравата леко щракна.

Доктор Хама прати Силвий да провери има ли някой.

— Какво казват картите, Зина? — попита бързо доктор Хама.

Психоложката му обясни, че момчето прави Античен преход между добро и зло. Тя му посочи картата на Влюбения между Дявола и Вавилонската кула. Доктор Хама присви очи. Момчето трябва да направи своя човешки избор. Това е етап в посвещението. Той попита дали Кантор му е направил предложение.

— Станало е още снощи — отвърна психоложката.

Тя му призна, че се страхува, ръцете й трепереха. В града броди психопат убиец, а те се мотаят беззащитни. Патоанатомичната експертиза на телата на Гочо и Гарвала потвърдиха най-черните й страхове. Ужасните рани върху труповете доказват, че имат работа с чудовище. Трябва да вземат мерки. Да скрият Давид в лудницата, да направят нещо.

— Остават ни броени часове, Папа. Трябва да му направим контрапредложение.

И тя обясни, че Кантор винаги става много близък с жертвите си. В момента, в който се привържат, той ги убива. Доктор Хама обмисляше напрегнато. Той самият не се чувстваше безопасно. В този миг Силвий въведе Давид. Психиатърът попита сътрудничката си кой ще играе ролята на арбитър. Тя сви рамене. Давид се приближи до масата, съпроводен от Силвий.

Зина помилва момчето по бузата. Влажната й длан миришеше на парфюм. Картите върху масата го хипнотизираха. Замислените лица и екстравагантни облекла на изобразените персонажи изглеждаха вълнуващо познати. Ето този Крал 3 например, следван от една Темида, под която пише „Справедливост“, след което идва Смъртта 13, косяща мъртви тела. Дяволът 15 с железен корсаж и с верига на шията… и накрая един ангел с женски гърди, под който пише Свят 21…

Изведнъж разпозна средновековните карти за гадаене таро! Уплаши се, че тримата възрастни ще разбулят тайните му. За рождения ден бе получил от баща си истинско Марсилско таро. Тримата искаха да разберат какво знае за статуетката, да научат тайната на Хермафродит… Значи затова го предупреждаваше Кантор. Тягостната тишина в стаята подсили разноцветните изображения на големите аркани, наредени в ромбоидна фигура върху масата.

И тогава те го попитаха какво най-силно желае на този свят, за да потърсят отговор в картите. Давид без малко не призна, че иска да отмъсти за родителите си. Да види мъчителите им мъртви или да изчезне завинаги. В главата му нахлуха спомени за неделни разходки, за пикници в планината, за курорти по морето, за мечтите им. Тримата го гледаха втренчено. Вчера, докато подписваше хартийката на Кантор, той си обеща, че ще върши и говори обратното на всичко, което мисли и желае. Реши да го изпробва.

Каза им, че не си струва да се отмъщава, тъй като всички хора са братя, той ги обича и е решил да прости на убийците на родителите си. Само се страхува да не му се сърдят, че е изневерил на обета си. Лъжата го зареди с енергия. Значи наистина действа. В главата му Кастрака изкрещя, че само тероризъм ще оправи планетата. Бомби на всеки ъгъл за тия педераси. Всички световни мангасари на онзи свят. Дъртаците под ножа! Хайде де, какво показват шибаните карти!? Момчето се ухили. Беше ги зашеметил. Тримата възрастни затаиха дъх, като три орисници при раждането на Сатаната. Зина затълкува картите.

Това е историята на един малък Фокусник, започна тя, който вярвал в своите богове, Крал и Кралица, но станало така, че те загинали и той трябвало да избере между доброто и злото в лицето на двама непознати. Ако Влюбеният се отърве от илюзиите си и направи верния избор, ще възтържествува в Колесница, иначе го чакат нови изпитания, опасности. Нищо чудно да увисне на въжето като Обесник, а Смъртта да го нареже на парчета. И тогава, ако успее да извлече поука от премеждието си, или ще се превъплъти в Андрогин и цял Свят ще му принадлежи, или ще се превърне в малоумен скитник и като истински Луд ще броди до края на дните си.

В Първи дом, прошепна Зина, Вавилонската кула се срива на пух и прах, а в огледалния й образ Шутът броди в страната на загубените души… Убийство! Непоправима загуба на Краля и Кралицата води до отчаяние, но само нарязването на старото ненужно тяло в лицето на Смъртта възражда за нов живот. Защото в центъра стои Светът, а това е най-хубавата карта! Тя обещава нов свят, само че на определена цена.

Зина заби огнения си нокът в гърдите на андрогинния ангел, обрамчен с лавров венец. Давид почувства как стомахът му се сви. Разпозна Ребис.