Александър Градинаров
Архетип (25) (Другият ключ за Да Винчи код)

24
Философията на Кастрака

— Скачай! — извика Кастрака през рамо.

Той се хвърли от кърмовата надстройка на шлепа, направи чупка и се вряза в бързотечащата вода на Дунава. Миг по-късно той изхвръкна на повърхността и заплува енергично към фарватера. Всяко забавяне можеше да му струва скъпо, реши Давид, докато го наблюдаваше от шлепа.

Петдесетина метра надолу по течението реката се пореше от втора редица закотвени шлепове, като в истинска преградна стена. Само чудо можеше да спаси плувец, попаднал между бордовете на тези стоманени чудовища.

Давид опита да надвие страха си от височината. Кастрака се обърна и отново му извика да скача. Давид се хвърли надолу с главата, изскочи като тапа на повърхността. Студената, черна вода му спря дъха, но той завъртя ръце и заплува косо към фарватера, за да компенсира течението. Намали едва когато се озова извън обсега на шлеповете. Отблизо не изглеждаха толкова страшни — реши той, когато премина на няколко метра от носа на най-външния. Огромни коренища се биеха между бордовете на шлеповете и ги караха да гърмят като гонгове. Кастрака изсвири пронизително и му направи знак да завие зад кърмата.

Двамата се заловиха за лодката на Карата и се преметнаха в нея. От завързана на кръста си найлонова кесия Кастрака изтърси обувките на Ракията върху черчеветата. Двете момчета набраха свързващата верига и по кърмовото перо изпълзяха до рубката на шлепа.

Крайбрежната част на града се виждаше като на панорамна снимка. Винчовете на лимана, римската кула, червената фасада на митницата, аркадите на речната гара. Паркът се извиваше чак до хотел „Риц“, чийто балкони гледаха към реката, а коминът на Старата централа се издигаше зад гористия склон на кея като гигантски обелиск в небето.

— Свършихме тази работа — рече Кастрака, като посочи обувките в лодката. — Карата ще разтръби на всички, че музикалният педал се е удавил в Дунава.

— Ще го търсят.

— След онзи удар в главата няма опасност да проговори.

Давид подхвърли, че видял в черепа му две дупки, но Кастрака контрира, че трябва да е доволен, че е отървал кожата. Още едно изпитание и щял да го посвети. И той го попита дали сънува трупа. Давид му призна, че не изпитва угризения. Наистина първите няколко дни виждал оцъклената му глава с гадно изплезен език. Но като си спомнил как Ахил влачил Хектор около стените на Троя, даже съжалил, че не направил един стийпълчейз с тази мърша в мазата…

— Да ти изям сравненията! — възкликна Кастрака и го ръгна в ребрата.

Той го попита как се е оправил с Кантор. Давид му разказа намесата на Гергана Михайлова и добави, че не се изплашил много от този призрак. Кастрака го предупреди, че трябва извънредно да внимават с този вампир. Но докато Ребис е с тях, нищо сериозно не ги заплашва. Давид го попита как точно ги пази статуетката, но Кастрака отклони въпроса.

Двамата заобиколиха рубката, за да изложат на слънце треперещите си от хладната баня тела. Кастрака измъкна пакет цигари, скрити под колелото на руля. Те се излегнаха на палубата и запушиха. Кастрака заразправя как брат му го карал да плува скоростно това разстояние.

— Идиотът хвърляше една пръчка пред шлеповете и ме караше да я вадя със зъби от водата.

Кастрака плувал като истинска видра, а Кач мятал пръчката все по-близо до носа на шлеповете и го блъскал отново в реката. Наоколо кибиците рибари се възмущавали, че си играе с живота на детето. Такива тъпи били тогава времената — всеки се бъркал там, дето не му е работа. Веднъж един гащник не издържал, скочил и сграбчил Кач за яката.

— Представяш ли си тъпият му колхозник къде се бърка — избухна възмутено Кастрака.

Кач го повалил с юмрук на земята, обаче останалите селяндури се нахвърлили отгоре му и се завързала истинска битка. Кастрака едва не се удавил от страх за брат си, но изскочил от водата и започнал да мята камъни в главите на неканените си защитници. Това позволило на Родолфо да натроши няколко глави, а останалите се разбягали. Двамата се прибрали доволни вкъщи и тогава Кач дал първия урок по ненавист на малкото си братче.

— Знаеш ли какво ми каза — попита реторично Кастрака. — Каза: „Копеле, те никога няма да ти простят, че ги превъзхождаш. Не пропускай случай да им го вкараш. Те заслужават само това. Желязо в черепа и хуй в гъза!“

Давид мислеше за съветите на баща си.

Кастрака му каза, че трябва да се стегне. Всеки миг Кантор ще ги удари! Градът гъмжи от полиция. Ченгета проверяват документи на всяка крачка. Агентът искал статуетката, но той не знаел с какво се захваща. Кастрака повтори, че от поверителните разговори между Иван Наумов и брат си Руди научил за силата на Архетипа и за тайните думи, които я отключват. Давид затаи дъх. Баща му беше посветил Качамаков. Той попита Кастрака кога ще му покаже идола. Но онзи му изшътка да трае и започна да му излага плана си за действие. Накрая се отпусна назад с цигара в уста и загледа замечтано синьото небе, в което слънцето светеше като нова монета.

— Знаеш ли какво ми се иска най-много на този свят? — попита той реторично.

Давид мълчеше.

— Да се залостя вкъщи на прозореца с една голяма пушка и да ги запукам по ред на номерата! — каза хулиганът злъчно. — Ето това ми е мечтата: да ги видя как припкат като плъхове и църкат кръв по паважа!

И той му призна, че е крайно време да се разправят с тези гадни сенили. Стига само да помолят Двуполовия и той ще им предложи тиквите им на тепсия. Давид си помисли, че на Кастрака сериозно му хлопа дъската. Понякога чак го втрисаше от приказките му, но нямаше избор, трябваше да отиде до края на мисията си.