Робърт Шекли
Машината Шехеразада (7)

6. Пристига римската войска

— Предполагам, знаеш — рече Хърн, — че сме в беда.

— Така ли? — отвърна Мартиндейл. — Тук е доста уютно.

— Ще ти напомня — продължи Хърн, — че не се намираме вече в кабинета ти. Ние сме на един скалист склон и това изглежда адски глупаво място. Заобиколени сме от непознати, чиито преценки са своеволни, най-меко казано, и които може би дори не са хора. Тази твоя машина ни превърна в герои на приказка. Това означава, че има пълен контрол над нас. Може да ни убие, когато си ще.

— Изобщо не съм се замислял върху това — рече Мартиндейл и се замисли. — Прав си, не е на хубаво.

— Струва ми се — каза Хърн, — че трябва да поемем контрола върху тази приказка.

— Никога през живота си не съм поемал контрол, върху каквото и да е — отвърна Мартиндейл.

— Е, време е вече да започнеш, и то веднага.

— Ще разберем това малко по-късно. Между впрочем, нещо идва насам.

Мартиндейл погледна към полегатия склон на скалата, преминаващ плавно в обширна, леко нагъната равнина. Видя някаква ивица, която приличаше на вдигнат прах в далечината.

След малко забеляза, че прашната ивица приближава.

— Какво е това? — попита Мартиндейл.

— Ако не греша, скоро ще си имаме гости — отвърна Хърн.

— Но защо вдигат толкова прахоляк?

— Имам чувството, че ще разберем съвсем скоро. И подозирам, че отговорът никак няма да ни хареса.