Робърт Шекли
Машината Шехеразада (21)

16. Лу Рекомбинантен, Магинис Рекогнизантен, Туийна Дискомбулантна

Машината Шехеразада поклати глава и погледна раздразнена часовника си. Да, тъкмо както подозираше, изглежда, се бе появил незабелязан досега пропуск, а вече комай бе доста късно да се поправи. И ето я — неподготвена, объркана, без бележките си, а следващата сцена вече се задаваше от далечината, появяваше се между две склонени една към друга планини; и Машината си помисли: дали изобщо някога ще успея да направя нещо като хората?

Беше й дошло твърде много. Но като присви очи и пое дълбоко дъх. Машината Шехеразада успя да се абстрахира от онова, което ставаше около нея. Кой казваше, че да постигнеш безсъзнателност е толкова трудно? Къде ще се денеш, щом си на зор?

Големият въпрос в този миг бе дали изобщо бе измислила преди това Лу? Защото бе важно да се знае кога е бил първият път и кога е станало онова, което в занаята наричаме последващо. Беше нелепо да се остави такова нещо да затормози развитието на историята. Машината видя, че камилите и техните ездачи, подредили се в дълга, лъкатушеща колона, очакваха, с доста шум от тътрене на крака и подрънкване на сбруи, шанса си да излязат на сцената, която на практика, вместо да бъде отново препратена другаде, бе тъжно място на нищо-неслучване, място, където старите изречения пълзяха към финала си, пропадайки с бездънен смях, и на нови изречения, които имаха склонност към елипсовиден завършек…

Ами този Магинис, помисли си Машината? Нали им казах за Магинис? Не? Възможно ли е да съм пропуснала? Е, дръжте се здраво за столовете, момчета и момичета, дами и господа, предстои ни на сцената да се появи нов образ.

Вестникарските репортери се скупчиха около нея.

— Този нов персонаж ще замести ли Мартиндейл?

— Мартиндейл бе много добър към мен — отвърна Машината. — Жалко. Ще ми липсва.

— Ами Хърн? И той ли си отива с Мартиндейл, и двамата ли ще потънат в бездната на небитието?

— О, мисля, че по-скоро не — отвърна Машината. — Показателите на Хърн напоследък са по-добри. Залагаме на неговото скорошно участие в някои истински ходове. Положението е интересно, може би дори пикантно, но повече не мога да разкрия.

Репортерите избледняха и изчезнаха. Появи се тълпа зрители. С обезумели очи, повечето носеха капи — смачкани кепета и меки шапки.

— Продължавайте със следващата сцена! — викаха те.

А бузите на Машината поруменяха от огорчение. Но в същото време подсладената отрова на негодуванието не липсваше в овладяния й мек поглед. Тя си помисли: какво разбират тези малоумници от вихъра на фантазията? Щеше да продължи със сцената, когато й се прииска — и нито секунда по-рано.