Робърт Шекли
Машината Шехеразада (18)

14. Раждането на Ахав

Машината Шехеразада мрачно остави илюзиите да се стопят и се върна към първоначалния сценарий: в кабинета на Мартиндейл. Всъщност не бе истинският му кабинет. Това бе мястото, където Мартиндейл бе поискал за пръв път да му разкаже приказка и така бе овластил Ахав с могъщество, чиито последици още не бяха напълно ясни. Знаеше, че скоро щеше да се наложи да хвърли едно око на Мартиндейл. А трябваше да помисли и за Туийна. Ала първо — да се погрижи за себе си.

Сега, с наближаването на вечерта, в кабинета бе приятно. Върху голямата работна маса лежеше пакет цигари „Рекорд“. Каква бе тяхната история? Машината бързешком се самовъзпря дори да си помисли за нея. И бездруго си имаше достатъчно неприятности. А вината не бе нейна.

Никой не бе съобщил на Ахав, че тази игра си има правила. Той бе встъпил в правата си на разказвач наивен и невинен, мислеше си, че там няма нищо друго, освен да дърпаш нишките на историите, а техните сюжети да се преплитат и пресичат в паяжина, досущ като валма от многоцветен дим.

Ахав бе объркан от въпроса за формата. Отначало му се струваше нормално да притежава формата на яйце. Беше всъщност дори много приятно. Яйце! Какво по-символично от това?

Но сега, след като се бе сдобил с име, Ахав се нуждаеше от нещо повече. В момента например целта му бе да направи нещо за Туийна от Марс. Но преди това трябваше да престане да бъде яйце. Беше твърде трудно да продължава да разказва приказки като яйце. Вълшебен елен? Римлянин на име Радикс? Имаше толкова много възможности.

Ахав не искаше да се ограничава с една-единствена сюжетна линия. Трябваше да бъде свободен, необвързан, непритеснен и необуздан във фантазията си. Досущ като великия бог Дионисий. Да, ето кой беше и кой щеше да бъде той: Дионисий Обаятелния.

Но, разбира се, трябваше да бъде и Протей — вечно изменящият формата си гръцки бог. Тъкмо това всъщност желаеше. Искаше да е в състояние да участва в съдбините на околните, да споделя радостите и мъките им. Да, новото му име щеше да бъде Протей Дионисий. Или обратното? А как трябваше да изглежда?

Като подходи предпазливо, защото това бе заплетена повествователна материя, Ахав заразказва:

„Дионисий Протей, известен още като Ахав, бе висок и строен. Притежаваше удивително красиво лице. Дълбоки сапфирени очи, в които можеше да се съзрат скрити пламъчета на веселие, украсяваха лицето му. Беше пъргав и бърз, движенията му бяха учудващо изящни. Той съчетаваше в себе си два велики мита на Елада — за Дионисий, носителят на веселието, и за Протей, който мени формата си в съответствие с нуждата, предизвикана от менливите ситуации.“

След това промяната го връхлетя, вълшебната промяна, предизвикана от развоя на повествованието. Потърси огледало, за да се види. Естествено, тоя глупак Мартиндейл нямаше дори огледало. Както и да е, Ахав реши да създаде едно. Той бързешком превърна мисълта си в реалност и миг по-късно вече стоеше пред рамка с малки изваяни пластмасови крачета и в нея — високо огледало, чиито ръбове бяха скосени. Огледа се в него и се намери за хубав. Изглеждаше далеч по-добре, отколкото в магазина, върху чиято прашна лавица бе преседял всичките онези години. Това бе освобождението, истинската свобода.

Време бе да продължи своя разговор с Туийна. А за какво — темата щеше да му дойде, докато говори.

Светлините в стаята бавно изгаснаха. А когато отново светнаха, Ахав бе на Марс, застанал в грубо изработения хоган, и разговаряше с Туийна — гъвкавата мома от Марс.