Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Shecherezade Machine, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

19. Приказката на Лу

И тъй, тя я пое отново — приказката на Лу, и опита да тури край на усамотението с непочтени средства, вместо с почтени, чрез фабрикуване, а не чрез развитие на идеите. Магинис си вървеше, обля го скромна вълна на оптимизъм — лека като зефир, който сякаш идваше от някакъв далечен благоуханен бряг, откъдето някой му пращаше въздушна целувка. Улиците бяха настлани с камък и първо се спускаха, а след това се издигаха, сякаш контурите на самия дворец не бяха решили какво да сторят, тук се изгърбваха във възвишения, там лъкатушеха надолу по склона. На Магинис по неволя не му оставаше нищо друго, освен да ги следва. Започваше да учи горчивите уроци на живота: че всичко се свежда до дремлива тенденциозност.

А след това приближи жена. Не беше същата, която го бе заговорила при входа на Лу, онази, която се бе появила ведно с човека, когото Магинис бе нарекъл за себе си попечител. Тази имаше ярко изразени черти и хубав нос, който почти можеше да бъде наречен орлов — черта най-желана от онези, които се пишат познавачи на тези неща.

— Това си ти! — възкликна Магинис.

— Моля? — рече жената.

— Исках да кажа, ти ли си? — попита Магинис. — Не, неправилно се изразих. Опитвам се да запитам дали не си някой, който е бил предсказан в живота ми преди много време, някой, който е живял някога заради мен и сега е най-добре да го забравя.

— Не, не съм тази — рече жената.

Ала нещо в речта на Магинис, изглежда, й въздейства, защото тя додаде:

— Името ми е Магда, танцувала съм за наслада на другите в заведения с долнопробна репутация, но си останах недокосната.

— Бих могъл да се сетя — рече Магинис. — Виж какво, мислиш ли, че можем да пийнем тук някъде?

— Мисля, че да — отвърна Магда. — Ела с мен в Бара на деспареседосите на Улицата на изчезналия.

Магинис вдигна яката си, за да се предпази от внезапния вятър, който духна сякаш отникъде. Вестници затанцуваха в прашните вихрушки, които се вдигнаха от пътя, който продължаваше до безконечност — до брега на блестящото море. Точно там се озова той, под висналата палма в сянката на недостроен небостъргач. Екранът бе боядисан в някакво бяло, защото туй бе някаква сцена. Летящите врати се отвориха и оттам излетя Възможността, изхвърлена със силен ритник в задника.

— И повече да не си се върнала! — извика старата вещица. След което се обърна към Магинис и попита: — Какво ще обичате?

Вътрешността беше сумрачна, тютюнев дим се стелеше на ракообразуващи пластове, цигарите висяха от устните на трупове. А Магинис се вслуша в последните звуци на последните песни и знаеше, че цялата фалшификация ще отиде в мръсния канал, дори да поискате да спрете някъде действието и да кажете: ето, това е важно.

— Какъв вятър те води по тези места? — попита мъж с вид на моряк, с папагал на рамото.

Магинис видя чаша ром в ръката му. Погледна папагаловия човек. Усойни бяха чертите му, липсваше им човешки вид, който прави повечето от нас приемлива гледка за най-възпалените очи в изречения, които продължават, докато кравите се връщат в прозрачните летни вечери в селските райони на щата Ню Йорк, защо да ви лъжа, ние всички ви очакваме, Ейб и Бес, Барни и Сюзън, всички сме тук…

Магинис отстъпи назад, но потъна във вълна от пренебрежение. От това почувства някакво странно усещане в гърлото. Не можеше да каже какво ще се случи после. Идваше му вече твърде много. Ала формообразуващият поток продължи хода си и идеизирането, което се опитваше да го направлява, казваше, насам, моля, навън от този бар, тук няма да ни се случи нищо добро, насам, имаме да видим още някои действия от пиесата. Магинис продължи и бе представен на актьорите. А след това беше вече време действията да опитат да се качат на сцената в Лу, да се изпробват.

Имаше балерина с пачка, селянин с вила, полицай с револвер, секач с брадва. Бяха част от старата позната компания. Хората знаеха това и зашепнаха: „Те са част от старата компания! Изглежда, ще се случи завръщане на сцената на едро.“

Магинис не знаеше какво да стори. Жената с него се поколеба, след това изчезна, когато балерината се втурна плавно напред с вдигната глава и с деликатни балетни стъпки изобрази полета на яребица.

— Ела с нас, Магинис — рече тя и мушна нежна ръчица в неговата ъгловата длан. — Ела с нас и бъди един от нас, и си живей живота, като ме прегърнеш силно.

— Почакай — рече Магинис. — Къде отиваме?

— Не задавай неуместни въпроси — рече балерината. — Това е екзистенциален миг. Опитваме се да те вкараме в сюжетния заговор.

— Какъв заговор?

Появи се едър любезен мъж и рече:

— Магинис, ние сме в състояние на въстание срещу Машината Шехеразада.

— А какво правите тук, в Лу?

— Ни едно място не минава без нас — каза полицаят. — Ние представляваме духа на противоборството. Ние сме опозицията, която по-скоро ще се провали, отколкото да бъде равнодушна.

Тогава Магинис разбра, че здравата я бе загазил. Може и да беше простоват, ала условията за участието бяха ясни дори нему.

— Просто играй — му бяха казали от Централата за избор на актьори. — И всичко ще е наред.

Какво ли разбираха тъпите им глави!