Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Shecherezade Machine, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

15. Ахав и Туийна от Марс

— Не разбирам какво искаш — каза Туийна. — Аз и брат ми и без това си имаме достатъчно грижи да работим на тези машини за реалност.

— Представи си — рече Ахав, — че мога да ви отърва от всичко това? Представи си, че мога да осигуря на теб и на семейството ти добър живот? Тогава би ли се съгласила да ми направиш услуга?

— Мисля, че да — отвърна Туийна. — И тъй като питаш, предполагам, че ще поискаш да сторя нещо ужасно?

— В никакъв случай! Съгласна ли си?

— Мисля, че да — рече Туийна. — Какъв е проблемът?

— Ела с мен — рече Ахав. — Искам да ти покажа нещо.

Ахав я хвана за ръка, направи две крачки и изчезна през стената на хогана. На Туийна това й се стори необичайно — само ръката му се подаваше от стената. Тя се почувства леко изплашена, ала също направи крачка към стената. После втора. Усети как се стопява и преминава през нея — възхитително усещане. А след това вече бе преминала изцяло и беше от другата й страна. Ала сега, вместо да види плоската и безжизнена пустош на Марс, забеляза нещо удивително и ново.

Тя и Ахав се намираха в някакъв град. Около тях, изглежда, нямаше никого другиго. Градът бе в руини, ала какви удивителни руини бяха те! Парчета великолепно обработен мрамор, плочи от ронещ се варовик, цели блокове бетон. Това място някога е било циклопско, дори свръхциклопско. Хладен вятър свиреше из улиците, дърпаше дрехите им, които бяха достатъчно топли, за да ги предпазят от вледеняващия студ. Туийна усети как лицето й поруменява, зашлевено от студа.

— Къде сме? — попита тя.

— Това е изоставеният град Лу — отвърна Ахав.

— Никога не съм го чувала.

— Разбира се, че не си. Той не е в твоя сценарий.

— Какво искаш да кажеш? — попита Туийна.

— Приказките се случват в свое си пространство и това е техният сценарий — обясни Ахав. — Всяка приказка си има свой универсален протокол, свой списък на онова, което е възможно и което не е възможно. Нещо, напълно допустимо за една приказка, е недопустимо за друга.

— Разбирам. Мисля, че разбирам. Нима искаш да кажеш, че този Лу не съществува в моя сценарий?

— Точно така — отвърна Ахав. — Твоята собствена среда, с малката човешка цивилизация, която се бори за оцеляване на бедната на кислород планета, предлага твърде малко възможности. Но пък, от друга страна, твърде малко сценарии предлагат всичко.

— Ти можеш ли да ме прехвърляш от един сценарий в друг?

— Аз съм онзи, който прескача от един сценарий в друг — отвърна Ахав.

— Никога не би ми дошло на ума, че това е възможно.

— Ако се замислиш за миг, ще разбереш, че точно така трябва да бъде. Как иначе би било оправдано множеството от вероятности? Необходимо ни е много, за да получим поне малко от него.

— Не разбирам — рече Туийна. — Към какво се стремиш?

— Трябва да създам велика, обединена вселена от тези приказки, които плета така, както паякът вае паяжината си. Ала вселената от възможности е неподвластна на рационализма. Трябва да се открият специални средства, за да се постигне това.

— За какви по-точно средства става дума?

— Имам предвид реалността — каза Ахав. — Онази голямата, която се състои от „какво“ и не уважава „защо“. Ако сбера в едно достатъчно на брой свои сценарии, самата тяхна близост ще създаде логично пространство. Факт е, че ти, Туийна от Марс, сега се намираш в Изгубения град Лу, място, което дори не съществува в твоя сценарий. Това е един от начините, по които ще свържа всичко в едно.

— Много умно от твоя страна — рече Туийна. — И колко дълго трябва да остана тук?

— Туй е малко неясно — отвърна Ахав. — Не знам точно къде ти е мястото. Но ще го разбера много скоро. Веднага щом свържем нишката на живота ти с някоя от другите, от друга приказка, ще сме постигнали целта си. Вселената ще е отново единна. Или най-малкото ще бъде сложено едно начало. А след това мога да свържа и други нишки и така ще намеря единното цяло.

— Звучи страхотно. А какво трябва да направя аз?

— Просто се чувствай тук като у дома си. Някой ще дойде всеки миг.

— Колко скоро е всеки миг?

— Всъщност не знам — рече Ахав. — Веднага щом го създам. Обаче първо трябва да се погрижа за решението на някои други проблеми.

— Чакай малко — каза Туийна.

Ала Ахав вече го нямаше и тя бе останала сама в Изгубения град Лу.