Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Shecherezade Machine, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
vankatapd
Разпознаване, корекция и форматиране
cattiva2511 (2018)

Издание:

Автор: Робърт Шекли

Заглавие: Машината Шехеразада

Преводач: Тинко Трифонов

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Офир“

Град на издателя: Бургас

Година на издаване: 2001

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Инвестпрес

Редактор: Георги Венин

Коректор: Мария Стоянова

ISBN: 954-8811-28-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5892

История

  1. — Добавяне

12. Повторение на последните дни на Римската империя

— Това ли са онези странни хора? — попита Попея.

— Точно те са — отвърна Радикс. — Ние не знаем нищо за тях. Когато пристигнахме, войниците ги намерили край една скала.

Петроний сви устни, оправи тогата си и погледна Мартиндейл и Хърн.

— Разкажете ми за себе си — каза Петроний. — Какво търсите тук? От кое племе сте?

— От племе, за което не сте чували — отвърна Хърн.

— Говорите на отличен латински.

— Това латински ли е? Навярно е така заради сюжета.

— В Рим ли сте израснали?

Мартиндейл поклати глава.

— Машината сигурно ни е дала знаенето на езика, когато ни е изпратила тук.

— Машина ли? Каква машина?

— Не знам дали би трябвало да говоря за това — рече Мартиндейл.

— Е, най-добре ще е да го направиш — каза Петроний. — Иначе…

— Ясно — рече Мартиндейл. — Не продължавай. Не си прави труда да подкрепяш думите си, с каквато и да е друга заплаха. Ще ви разкажа всичко, но не ме винете, ако ви се стори безсмислено.

— Аз ще преценя това — отвърна Петроний. — Или може би някой друг. Който и да е, но не и ти.

— Да — каза Мартиндейл. — Защо ли пък аз? Нали разбирате, ние сме от друг сценарий. Съществува машина, нали схващате, която е в състояние да реди истории. Макар да не го знаех навремето, тя е в състояние да ни вкарва в тези свои истории.

Петроний се обърна към Радикс:

— Ти вярно каза, че тези хора са доста чудати.

— За какво става дума? — попита Мартиндейл.

— Ще ви кажа по-късно — отвърна Петроний. — Но вече виждам, че вашето присъствие тук може да ни бъде от полза. Нали, Попея?

Русата жена пое дълбоко и рязко дъх. Гръдният й кош, който се виждаше под прозирното бяло на оскъдната й памучна туника, бе като свод на арка в пустинята.

Тя заяви:

— Ще трябва да правите точно онова, което ви казваме, без да задавате въпроси. — Обърна се към Петроний: — Но убеден ли си, че постъпваме правилно?

Петроний поклати глава — печално, или със съжаление.

— Ние вече знаем, че всичко е капут. Ала това им дава една съвсем малка възможност. Ако този непознат се наеме.

— Пробвайте ме — рече Мартиндейл. Усмивката му бе пряма и почти свирепа.