Филипа Грегъри
Вещицата (8)

Глава 8

Лорд Хю седеше до огнището в малката си стая с каменни стени, когато лейди Катрин нахълта вътре, без да почука. Той вдигна поглед от огъня, когато я видя, и повдигна едната си вежда.

— Повиках момичето — каза той. — Помолих за Алис.

— Тя вече не може да бъде ваш писар — каза лейди Катрин. Говореше тихо, но гласът й потрепваше от гняв. — Трябва да говоря с вас, милорд, налага се да настоявам да я намерите и да я изправите на съд.

— Какво е направила? — попита лорд Хю уморено. — Избягала ли е? Липсва ли нещо от стаята ви?

— По-лошо от това! — изсъска тя. — Хиляда пъти по-ужасно от това.

Тя зачака да види дали старият лорд изглежда впечатлен. Той остана невъзмутим.

— Милорд обвинявам я в най-тежкото от всички престъпления — каза тя. Задъхваше се в нетърпението си да съсипе Алис. — Обвинявам я в престъпление, по-ужасно дори от убийство.

— Какво е направила? — попита той отново.

— Вещица е — каза тя.

В горещата малка стая се възцари зашеметено мълчание.

— Не го вярвам — каза той безизразно. Но Катрин се залови за моментното му колебание като нападаща пепелянка.

— Вие самият я подозирате! — възкликна тя тържествуващо. — Вие сте по-близък с нея от всеки друг! И сам я подозирате!

— Не я подозирам — каза старият лорд; но тонът му беше несигурен.

— Е, аз я обвинявам! — отекна гласът на Катрин. — Обвинявам я в магьосничество. Омагьосала е лорд Хюго. Той току-що ме наскърби открито и каза, че няма да намери покой, докато не я обладае. Това е плод на магьосничество, милорд, и вашият син е жертвата.

Малко руменина се върна в лицето на стария лорд.

— Бога ми, Катрин! — възкликна той пренебрежително. — Мислех, че говорим за черни изкуства! И преди си виждала Хюго да изпитва похот към някое момиче. Ще отмине.

После протегна ръка към нея, усмихна й се с усилие и каза мило:

— Хайде, знам, че това те безпокои, но тя е просто едно от увлеченията на Хюго. Няма повод да повдигаш обвинения в магьосничество, освен магията, която едно младо момиче плете, когато е влюбено. Не става дума за нищо повече от това.

Лицето на Катрин беше побеляло от злоба.

— Не, милорд — каза тя жлъчно. — Разбирате ме погрешно. Лорд Хюго ми каза, че можел да я има, а не го е направил. Отрече да й е посягал без нейно съгласие. Каза ми, че тя направила заклинание и той видял бъдещето, с нея като своя жена. Казва, че ще се откаже от земите, които му донесох като зестра, да, и дори от замъка, за да има нея и сина, който вярва, че тя ще зачене. Това е магьосничество, милорд, не ухажване.

Старият лорд се раздвижи неспокойно.

— Ще се видя с Хюго — каза той. Протегна ръка към масата до себе си и разклати малък сребърен звънец. Един слуга дойде тичешком и му беше заповядано да намери младия лорд. Лорд Хю погледна Катрин.

— Можеш да си вървиш — каза той.

— Не — заяви тя.

Посрещна удивения му поглед без страх.

— Ще остана — каза тя. Жълтите й зъби бяха оголени в гримаса на неприкрита злоба. — Твърдя, че той е омагьосан, твърдя, че вие също сте наполовина омагьосан. Тук е нужна жена с бистър ум. Трябва да се повика ловецът на вещици. Не смея да вярвам на вашата преценка, милорд, заради собствената ви безопасност не смея да й се доверя.

Очите на стария лорд я стрелнаха гневно.

— Можеш да останеш, но трябва да мълчиш.

— Повикайте и Илайза Херинг — предложи лейди Катрин. — Тя придружи негова светлост и вещицата, когато той я отнесе от залата. Тя ще знае какво се е случило между тях.

Старият лорд кимна.

— И капелана на замъка — настоя тя. — Отец Стивън. Той е свят човек и ваш верен служител. Искам само да осигуря своята и вашата безопасност, и безопасността на лорд Хюго. Ако тя е вещица, в което съм убедена, тогава трябва да бъде заловена, милорд. Заловена, подложена на изпитание и удушена.

— Това са глупости… — поде старият лорд. — Празни приказки и женска злоба… Когато Хюго дойде, ще обясни всичко. — Той събра сили и нареди: — А ти няма да казваш нищо. Ще си държиш езика зад зъбите. Позволявам ти да останеш, но ако проговориш, ще наредя да те изхвърлят от стаята ми. Мога да направя това, мадам, помнете.

— Ще си мълча — обеща тя с готовност. — Но го попитайте едно нещо, преди да го освободите и преди да повярвате на лъжите, които ще изрече заради нея.

— Какво? — изръмжа той.

— Попитайте го как ще умрете — каза Катрин, с укрепнал от злоба глас. — Вещицата предсказала смъртта ви, както и тържеството си над мен. Казала, че ще умрете догодина.

Лорд Хю ахна.

— Кой би могъл да знае по-добре? — попита Катрин с копринен гласец. — Тя ви дава лекарството, тя приготвя билките ви. Тя е до вас, когато сте болен. Ако не ви урочаса направо, може да ви отрови. А сега му е обещала смъртта ви.

Лорд Хю поклати глава.

— Тя е моя служителка — каза той по-скоро на себе си. — Тя е моята малка помощничка.

— Но ако някой друг я подстрекава? — каза бързо Катрин — Тя може да се превърне във ваш много силен враг! Помислете си къде я поставихте, милорд! Вие я издигнахте толкова високо, колкото и Дейвид, вашия довереник! Тя знае всичките ви тайни, ваша болногледачка е. Ако бъде настроена срещу вас от амбиция, или страст…

Вратата се отвори и влезе Хюго. При вида му Катрин се обърна рязко и изтича зад гърба на стария лорд. Така, отпуснала ръка върху високата облегалка на стола и с очи, приковани върху лицето на съпруга й, тя създаваше впечатлението, че двамата се бяха обединили срещу него.

Младият лорд обхвана сцената с един бърз поглед и се усмихна подигравателно, като видя пребледнялото лице на съпругата си.

— Е, Катрин, отново се срещаме — каза любезно той. После направи две бързи крачки напред и коленичи пред баща си и каза: — Повелителю мой, разбрах, че сте ме повикали. Надявам се да не съм ви накарал да чакате?

Старият лорд протегна длан и я положи върху тъмнокосата къдрава глава на сина си. Зорките очи на Катрин видяха, че ръката му трепери леко.

— Лейди Катрин ми донесе някои тревожни вести — каза той тихо. — Обвини Алис, моята помощница, че е вещица. Твърди, че ти си омагьосан, Хюго.

Хюго се изправи на крака и стрелна Катрин с весел поглед.

— Мисля, че тук няма друго магьосничество, освен магията на една хубава девойка — каза той. — Не биваше да тревожиш баща ми с нашите кавги, Катрин. Нещата ще се развият зле за теб, ако тичам при него всеки път, когато имам основания да се оплаквам от теб.

Тя си пое рязко дъх, доловила предупредителните нотки в гласа му, но старият лорд я накара да замълчи с един жест.

— Това не е шега работа — каза той твърдо. — Катрин твърди, че Алис обещала да зачене син от теб и че според нея аз ще умра. Вярно ли е това?

Хюго се поколеба.

— Тя не знаеше какво говори…

— В транс ли беше? — Старият лорд се наведе напред, с мрачно лице.

— Не. — Хюго се поколеба. — Момичето беше пияно, или полузаспало. Тези приказки бяха подбудени от виното.

— Вещиците могат да използват виното, за да ги дари със Зрението — предупреди старият лорд. — Тя позна ли те?

Хюго се поколеба: спомни си увереното кискане на Алис и топлотата на гласа й, когато каза „никой не те познава по-добре от мен“.

— Не знам — каза той. Умът му трескаво търсеше безопасен изход за Алис. — Не зная, сър. Говорих с нея много малко.

— Кога се случи това? — попита старият лорд. Катрин, възпирана от обещанието да мълчи, се наведе напред, сякаш искаше да изсмуче думите от устата на съпруга си.

— Вчера, след вечерята по случай Дванайсетата нощ — каза Хюго неохотно. — Когато я отведох в стаята й — по ваше нареждане, милорд, спомняте си. Тя беше пияна.

Катрин кимна. Старият лорд я стрелна с поглед през рамо.

— Застани малко по-надалече, Катрин — каза той. — И не забравяй обещанието да си държиш езика зад зъбите.

Очите на Хюго се присвиха.

— Нейна светлост лейди Катрин навярно е чула погрешно някои думи, които й казах по време на разгорещена кавга — каза той на баща си. — Не ми подобава да ви кажа какво изрече тя, нито пък какво направи в тъмнината на стълбището. Нека се задоволя да кажа, че тя ме удари, и ме обиди, и ме разгневи, а аз бях навярно твърде рязък с нея. Тя ме умоляваше да я обладая като блудница на стълбите, и аз бях оскърбен да видя как моята съпруга — и ваша снаха се държи толкова долно. — Катрин леко ахна от ужас при добре премереното предателство на Хюго. — Има и още, сър, и то е по-лошо — каза Хюго остро. — Но няма да ви уморявам с него. Готов съм да я помоля за прошка и да оставя тази кавга да приключи тук.

Старият лорд повдигна вежда към Катрин:

— Това ли е всичко? — попита той — Ако Хюго ви помоли за прошка, и ви се реваншира като съпруг — той наблегна на думата „реваншира“ и горещината на неспирното желание на Катрин се надигна в бледите й бузи, — ще може ли с това спорът да бъде приключен, и Алис да работи за мен? Не е нужно да бъде на служба в покоите ти, ако имаш нещо против нея, Катрин. И не е нужно Хюго да я вижда.

— Не — изрече лейди Катрин с усилие. — Не и докато отец Стивън не узнае това, милорд. Не и докато не изслушаме Илайза.

При вида на намръщеното лице на стария лорд тя се наведе напред.

— Лорд Хюго казва, че това не е нищо повече от караница — но с устата му говори магията — каза тя настойчиво. — Разбира се, че ще се опита да я защити! Трябва да проведем допълнително разследване, не просто да го предпазим, а да предпазим и вас, милорд. Тя предсказа именно вашата смърт.

Старият човек се прекръсти.

— Кажи да повикат Илайза — нареди той на сина си. — И повикай свещеника.

Хюго сви рамене, сякаш станалото едва ли си заслужаваше труда, а после отвори вратата на бащината си стая и извика: „Хей!“ надолу по каменните стъпала към помещението за стражите. Едно от момчетата дотича.

— Доведи Илайза Херинг и отец Стивън — каза Хюго.

Тримата зачакаха в неловко мълчание, докато прислужницата и свещеникът влязоха. Лорд Хю изгледа намръщено и двамата.

— Повиках ви, отче, за да изслушате един разговор — каза той. — Изглежда, че имаме нужда от мъдростта ви.

Отец Стивън кимна сериозно: тъмният му, напрегнат поглед забеляза руменината на Катрин и прикрития гняв на Хюго. Илайза се отдръпна колкото можеше по-близо до вратата, пребледняла и замаяна от чувство на вина.

— Всичко е наред, Илайза — каза мило старият лорд. — Никой не те обвинява в нищо.

Тя трепереше толкова силно, че едва можеше да говори. Тъмните й очи се стрелнаха от лицето на младия лорд към каменното изражение на господарката й.

— От теб се иска само да кажеш истината — каза любезно старият лорд. — Каквото и да ни кажеш — каквото и да е то, Илайза, — ти си под моя закрила. Можеш да кажеш истината.

— Накарайте я да се закълне — каза лейди Катрин, като се опитваше да говори, без да си отваря устата.

Старият лорд кимна и Хюго стрелна с поглед съпругата си, оценявайки куража й да дръзне да се обади, когато й беше наредено да мълчи.

— Под клетва тогава — каза старият лорд. Кимна на свещеника, който пристъпи напред към масата до малкия прозорец и донесе Библия.

— Заклеваш ли се в Светото Писание, в светия живот на Иисус Христос, в светата Му Майка и в Бог Отец да кажеш истината? — попита той Илайза. — Помни, че мощта на дявола е много силна в тези смутни времена. Трябва да бъдеш на страната на Бог или да се предадеш на ада. Ще кажеш ли истината?

— Амин — промърмори Илайза. — Кълна се. О, господи!

— Кажи ни какво се случи, когато лорд Хюго отнесе Алис от залата снощи — каза старият лорд. — Кажи ни всичко и помни, че ще гориш в ада, ако излъжеш.

Илайза се прекръсти и стрелна Хюго с бърз изплашен поглед. Той я наблюдаваше студено. Тя потръпна от страх.

— Младият лорд ми нареди да тръгна с тях двамата — започна тя. После спря като запотена кобила, на която са дръпнали юздата.

— Продължавай — каза сприхаво старият лорд. — Закле се да говориш!

— Той ми каза да чакам пред вратата на нашата стая, да пазя — каза тя. Очите й бяха приковани върху стария лорд.

Той кимна нетърпеливо.

— И той я внесе вътре и я облада? Продължавай, момиче, няма да изненадаш никого тук!

Илайза навлажни устни.

— Не — каза тя. — Промъкнах се вътре след тях, да гледам. Бях любопитна. Алис говореше толкова много за девствеността си — за неприязънта си към мъжете. Бях любопитна да я видя с негова светлост.

Тя млъкна рязко, като стрелна с бърз поглед мраморното лице на лейди Катрин.

— Продължавай — каза сурово старият лорд.

— Той я хвърли на сламеника й и я разсъблече по долна риза — каза Илайза. — Смъкна си панталона и легна върху нея.

Лейди Катрин изсъска като змия. Старият лорд протегна ръка, за да я накара да замълчи.

Погледът на Илайза се луташе между потиснатия гняв на лейди Катрин и заплашителната мрачна усмивка на младия лорд.

— Не смея да говоря! — произнесе тя с усилие.

Старият лорд се приведе напред, хвана я грубо за ръката и я принуди да коленичи пред него.

— Аз съм господарят тук — каза той. — Дори сега, в старческата си немощ, все още аз командвам тук. Заповядвам ти да говориш и ти обещавам закрилата си — каквото и да кажеш. Сега ми кажи, момиче — какво стана, когато той легна върху нея?

— Тя го омагьоса! — изрече Илайза с тих стон. — Чух я да се киска, и после изрече заклинание или нещо такова — не можах да го чуя ясно — а после му обърна гръб и заспа.

— Не я е обладал? — попита старият лорд невярващо. — Не я е обладал, когато я е разсъблякъл и е легнал върху нея?

Илайза поклати глава и каза:

— Тя направи нещо. Посегна назад към него, взе дланта му и обви ръката му около себе си, и сложи дланта му върху своята… — тя млъкна, без да довърши.

— Между краката си? — попита старият лорд направо.

Илайза кимна и преглътна с усилие.

— После какво? — попита той.

— Той я попита дали го познава, и коя година е, и на колко години е тя — изрече Илайза бързо и припряно, приковала очи в стария лорд. — Не можах да чуя всичко — продължи тя. — Тя говореше много тихо.

— Чу ли изобщо нещо? — попита старият лорд. — Кажи истината сега, момиче!

Тя кимна.

— Май каза, че е на осемнайсет — отвърна тя. — Като че ли каза, че е 1538 година.

Катрин изпусна дъха, който беше сдържала, в дълга, доволна въздишка.

Старият лорд погледна към сина си.

— Тя предсказа ли смъртта ми? — попита.

Хюго кимна.

— Да, татко — каза той честно.

— А другите неща — че ще зачене син от теб. Каза ли тя всичко това?

Хюго сви рамене.

— Да — каза той.

Старият лорд сви рамене.

— Каза ли как ще умра? — попита той.

Хюго поклати глава:

— Не попитах. Тя говореше като в полусън. Бях прекалено изненадан, за да я разпитвам, и… — той млъкна, без да се доизкаже.

— И? — попита старият лорд.

— Изпитвах силна нежност към нея — каза Хюго неловко. — Никога преди не съм се чувствал така с жена, дори и с предпочитаните от мен блудници. Искаше ми се да я оставя да спи, изпитах чувството, че искам да пазя покоя й.

Старият лорд нададе кратък смях, подобен на лай.

— Това не е магьосничество — това е любов — каза той кратко. — Мислех си, че никога няма да се хванеш на тази въдица, Хюго. Добре си се подредил!

За миг двамата мъже се усмихнаха широко един на друг, стоплени от чувство на съучастие.

— И то по една малка повлекана от пустошта — каза Хюго зачудено.

Баща му се изкиска.

— Човек никога не знае — каза той меко. — Зле ще паднеш, Хюго. Бас държа, че ще е така! Тя хубавичко ще те разиграе!

— Това няма значение! — изсъска лейди Катрин. — Тук има магия! Какво ще кажете за това, дето е казала, че годината е 1538? А това, че е казала, че е на осемнайсет? На колко е сега? Шестнайсет! И годината е 1536! Ами вашата смърт? Ами аз? Тя е в съюз с дявола, предсказва края на всички ни — и това ще стане само след две години, ако не бъде спряна сега!

Старият лорд кимна.

— Какво мислите? — попита той свещеника.

Лицето на мъжа беше мрачно.

— Не знам какво да мисля — каза той. — Положението изглежда много неприятно. Ще трябва да помисля и да се помоля за напътствия. Бог ще ни прати знак, за да ни предпази от тези ужаси, свили гнездо зад стените ни.

Лейди Катрин се наведе напред, с очи, проблясващи на светлината от свещите.

— Собственият ви господар е заплашен от скорошна смърт, а вие още не знаете какво да мислите? — попита тя.

Свещеникът отвърна на погледа й без страх.

— В показанията срещу нея има зложелателство — каза той спокойно. — Може би това момиче не я харесва, вие със сигурност имате причина да я мразите, милейди. Ако е вещица, това ще проличи в говора и държанието й. Мисля, че трябва да я видим и да отсъдим по това, как ще се държи, когато бъде обвинена.

— И да я оставим да омагьоса всички ви? — изкрещя Катрин.

— Успокойте се, мадам — изръмжа старият лорд. Кимна на Хюго. — Повикай Алис — каза той. — По-добре да я доведем тук.

Свещеникът хвърли кратък поглед към Катрин и се настани зад масата в прозоречната ниша.

— Мен тя няма да омагьоса — каза той твърдо. — Изпратил съм на смърт много вещици. Гледал съм как подлагат на изпитания много жени, когато други, силни мъже са се извръщали ужасени. Аз съм безмилостен в службата си на Бога, лейди Катрин. Ако тя е на страната на дявола, тогава със сигурност има основания да се бои от мен.

Хюго отиде бавно до вратата, повика отново един слуга и му нареди да намери Алис.

— Не вярвам в нищо от това — каза той небрежно. — Нито в магия, нито във вещици, нито в заклинания. Вярвам в света, който мога да видя и докосна. Всичко останало е приказки за плашене на малки деца.

Отец Стивън размени поглед с него.

— Знам, че предпочиташ да мислиш така, Хюго — каза той кротко. — Но самият ти се приближаваш опасно много до ереста, ако отричаш падналия ангел и битката против греха.

Хюго сви рамене. За няколко мига се възцари мълчание. Илайза се промъкна по-близо до вратата.

— Мога ли да говоря? — попита Катрин.

Старият лорд кимна.

— Може да съм прибързала — каза Катрин с по-спокоен тон. Старият лорд впи пронизващ поглед в лицето й. — Бях ядосана на съпруга си и разгневена на момичето. Може да съм прибързала в обвиненията си.

Те чакаха. Хюго я гледаше с открито подозрение.

— Както казвате, милорд, не е сигурно, че Хюго е омагьосан. Възможно е просто да е завладян от желание и нежност. — Гласът й не трепереше от ревност, самоконтролът й беше железен. — Може би се чувствам оскърбена като негова съпруга, но като господарка на замъка, като ваша повереница, това не ме засяга — каза тя.

Старият лорд кимна.

— Следователно? — попита той сухо.

— Остана да ме тревожи само едно нещо в цялата тази ситуация — каза тя.

Старият лорд чакаше.

— Вашата безопасност, татко — каза тя. — Ако момичето желае смъртта ви, има добра възможност да ви навреди. А ако е вещица, тогава всички сме в опасност. Трябва да знаем дали тя владее черни изкуства, преди да можем да преценим дали да я отпратим, или не. Ако притежава определени сили, тогава не можем да се отнасяме с нея като с непокорна слугиня. Тя ще причини ужасни злини на всички ни. Трябва да знаем. Заради собствената си безопасност.

Свещеникът кимна. Старият лорд хвърли поглед към него.

— Какво предлагате, лейди Катрин? — попита той.

Катрин си пое рязко дъх. Не поглеждаше съпруга си.

— Изпитание — каза тя. — Проверка за нея. За да разберем дали е вещица или не.

Хюго трепна неволно.

— Не харесвам тези изпитания — каза той. Бързият поглед на баща му го накара да млъкне.

— Отче? — попита старият лорд.

— И аз мисля така, милорд. — Отец Стивън кимна. — Трябва да разберем дали лечителските й дарби са богоугодни, или не. Лейди Катрин смята с право, че не може да се вземе решение тя да бъде отпратена или пък задържана тук, докато всички сме в неведение. Може би едно по-леко изпитание? Да вкуси нафора?

По лицето на Катрин премина разочаровано изражение, което тя бързо прикри.

— Да я потопиш в реката ли се надяваше, Катрин? — попита злобно младият лорд. — Или да я покачиш върху горяща купа сено?

— Нищо подобно! Нищо подобно! — каза старият лорд нетърпеливо. — Твърде възможно е тя да е добро момиче и честна слугиня, срещу която да не може да се каже нищо, освен че е събудила твоите желания, Хюго, и че притежава някои умения. Ще направим онова, което препоръчва свещеникът. Тя ще приеме нафора под клетва и ако нафората я задави, тогава вече ще знаем какво да правим.

Илайза беше ококорила очи.

— Да си вървя ли? — попита тя.

— Стой тук! — каза сприхаво старият лорд. — Къде е момичето?