Филипа Грегъри
Вещицата (13)

Глава 13

Морах беше непреклонна относно къпането, срамуваше се да стои гола пред Алис, сигурна беше, че водата ще я разболее.

— Миришеш — каза Алис искрено. — Миришеш отвратително, Морах. Лейди Катрин никога няма да те допусне близо до себе си, ако миришеш така. Вониш като куп животинска тор през август.

— Тогава може да ме прати обратно в колибата ми — изръмжа Морах, докато слугите се качваха по стълбите с голямата вана и кофите с гореща вода. — Не съм молила някакъв грубиянин да пристига на кон, да ми изпотъпква цялата градина и да ме отвлича, за да дойда да помагам при раждането на бебе, което е току-що заченато.

— О, стига — каза нетърпеливо Алис. — Измий се, Морах. Цялата. И косата.

Тя остави Морах в димящата вана, а когато се върна с една рокля от сандъка, Морах седеше увита в покривката от леглото, възможно най-близо до огъня.

— Хората умират от намокряне — каза тя кисело.

— Умират и от мръсотия — отвърна Алис рязко. — Облечи това.

Беше избрала за Морах проста зелена рокля — рокля за работеща жена, без корсаж и без горна пола; и след като Морах я облече, завърза колана и скъсиха полата с около един фут, тя изглеждаше добре.

— На колко години си, Морах? — попита Алис любопитно. Морах сякаш си беше стояла на една и съща възраст през целия живот на Алис. Вечно прегърбена, сивокоса, сбръчкана и мръсна.

— Достатъчно стара — каза Морах неотзивчиво. — Няма да нося тази проклета шапка.

— Тогава само ще ти среша косата — каза Алис.

Морах отблъсна ръката й.

— Престани, Алис — каза тя. — Може и да съм далече от дома си, но няма да се променя. Не искам да ме докосваш, не искам да те докосвам. Мога да се защитавам: аз съм таралеж, а не питомно зайче. Стой настрана от мен и няма да те убода.

Алис се отдръпна.

— Никога не си искала да те докосвам — каза тя. — Дори когато бях малка. Дори когато бях бебе. Съмнявам се да си ме докосвала повече, отколкото се е налагало. Не помня да съм седяла на коляното ти. Не помня да си държала ръката ми. Ти си студена и сурова жена, Морах. Израснах край теб, изпълнена с безкраен копнеж за мъничко нежност.

— Е, откри я, нали? — запита Морах без следа от разкаяние.

— Намери майката, която искаше, нали?

— Да — каза Алис, признавайки истинността на казаното. — Да, наистина я намерих. И благодаря на Бог, че я намерих, преди да съм паднала в ръцете на Том от благодарност.

Злорадство просветна по лицето на Морах.

— А как се отплати за любовта? — попита тя. — Когато откри майката, която търсеше, когато намери жената, която да те прегръща и да те целува за лека нощ, да ти разказва истории за светците и да те учи да четеш и пишеш? Каква дъщеря беше ти, Алис?

Алис извърна към Морах пребледнялото си лице и каза:

— Недей.

— „Недей“? — повтори Морах, като нарочно се правеше, че не разбира. — Какво „недей“? Да не казвам как цялата тази обич беше толкова важна за теб, та още в първия миг, щом подуши дим, ти хукна като попарена котка? Да не ти напомням, че я остави да изгори с всичките ти сестри, докато ти си вървеше спокойно към дома? Да не ти напомням, че си Юда?

Може да съм студена, но поне съм почтена. Реших да ти дам храна и подслон и спазих обещанието си. Направих дори повече от това — макар че сега ти е удобно да го забравиш. Но аз наистина те люлеех на коленете си и ти разказвах приказки. Опазих те, както обещах, че ще сторя. Научих те на всичките си умения, предадох ти цялата си сила. От най-ранна възраст те оставях да гледаш всичко, да учиш всичко. В пустошта винаги е имало знахарка, и ти щеше да бъдеш знахарката след мен.

Но ти се оказа твърде хитра, за да бъдеш мъдра. Пожела сама да намериш съдбата си, и затова се зарече да обичаш вечно майката игуменка и нейния Бог; но при първия намек за опасност побягна като сърна. Побягна от нея, обратно при мен; а после избяга от своя Бог обратно при магията. Ти си жена, която не е вярна на нищо и на никого, Алис. Вярна си на онова, което ще ти послужи да постигнеш целта си.

Алис се беше извърнала и гледаше навън през прозореца, където слънцето пробиваше носещите сняг облаци, сурово и ясно. Морах забеляза ръцете й върху каменния перваз, стиснати така силно в юмруци, че кокалчетата на пръстите бяха побелели.

— Не съм много стара — каза Алис, с треперещ глас. — Още нямам седемнайсет. Няма да избягам отново. От пожара насам научих някои неща. Няма да избягам сега. Научих…

— Какво научи? — запита Морах.

— Научих, че за мен щеше да е по-добре да бях умряла с нея, отколкото да живея със съвест, обременена от смъртта й — каза Алис. Обърна се отново към стаята и Морах видя, че лицето й беше мокро от сълзи. — Мислех си, че ми стига да оцелея, че това е всичко, което има значение — каза тя. — Сега знам, че цената, която платих за бягството си, е висока, прекалено висока. За мен щеше да е по-добре да бях умряла редом с нея.

Морах кимна.

— Защото сега си сама — каза тя.

— Много, много самотна — каза Алис.

— И все още в опасност — поиска да се увери Морах.

— В смъртна опасност, всеки ден — каза Алис.

— И дълбоко затънала в грях — довърши Морах със задоволство.

Алис кимна.

— Вече не мога да получа прошка — каза тя. — Никога не мога да се изповядам. Не мога да се покая. Вече никога няма да достигна рая.

Морах се изкиска.

— Значи все пак си моя дъщеря — каза тя, сякаш отчаянието на Алис беше част от забавна комедия. — Моя дъщеря във всяко отношение.

Алис се замисли за миг, а после кимна. После сведе глава в знак, че приема поражението си.

Морах кимна.

— Все още можеш да бъдеш знахарка — каза тя бавно. — Трябва да видиш как всичко си отива от теб. Трябва да видиш как всичко ти се изплъзва, преди да помъдрееш достатъчно, та да се справяш без него.

Алис сви навъсено рамене.

— Имам Хюго — каза тя упорито. — Имам обещанието му. Все още не съм се превърнала в бедна стара вещица от тресавищата.

Очите на Морах светнаха лукаво.

— О, да — каза. — Забравям, че имаш Хюго. Каква радост!

Алис отпусна ръце.

— Това наистина е радост — каза тя предизвикателно.

Морах се ухили.

— Нима казах нещо друго? — запита тя. Засмя се. — Е! Кога ще я видя? Катрин. Кога ще я видя?

— Наричай я лейди Катрин — предупреди я Алис. — Предполагам, че можем да отидем да я видим и сега. Тя шие в галерията. Но си мери приказките, Морах. Нито думичка за магия, иначе тя ще се разправи и с двете ни. Вече не се бои, че съм й съперница, но няма да устои на изкушението да се отърве от мен, ако й дадеш доказателства, за да ме подложи на ново изпитание.

Морах кимна: лукавството се беше върнало в очите й.

— Аз не забравям — каза тя. — Не мога да бъда купена с роклята на една никаквица. Ще мълча, докато бъда готова да проговоря.

Алис кимна и отвори вратата. Жените седяха в далечния край на галерията, жълтото зимно слънце се промъкваше през тесните процепи и блестеше върху ръкоделието им. Всички се обърнаха и загледаха втренчено, когато Алис въведе Морах в стаята.

— Във всеки случай — каза Морах, прикрила устата си с ръка, — не бях аз тази, която си послужи с магическите кукли, нали, Алис?

Алис стрелна Морах с яростен поглед и тръгна напред.

— Лейди Катрин — каза тя. — Позволете да ви представя моята сродница, Морах.

Лейди Катрин вдигна поглед от ръкоделието си.

— А, знахарката — каза тя. — Морах от тресавищата край Боус. Благодаря, че дойде.

Морах кимна.

— Не ми дължите благодарност — каза тя.

Лейди Катрин се усмихна, приела думите й като комплимент.

— Защото не съм дошла по свой избор — продължи Морах дръзко. — Дойдоха до колибата ми и ме грабнаха от градината ми. Казаха, че го правят по ваши нареждания. Да разбирам ли, че съм свободна да си отида, ако пожелая?

Катрин беше поразена.

— Аз не… — поде тя. — Ами… Но, Морах, повечето жени биха се радвали да дойдат в замъка и да живеят с дамите ми, да се хранят добре, и да спят в истинско легло.

Морах се усмихна сияйно изпод гъстата си, сплъстена сива коса.

— Аз не съм „повечето жени“, Ваша Светлост — каза тя самодоволно. — Изобщо не съм като повечето жени. Затова ще ви бъда благодарна, ако ми кажете дали съм свободна да идвам и да си отивам, както пожелая?

Алис си пое рязко дъх, за да я прекъсне, но после се поколеба. Морах можеше да рискува, щом искаше, явно беше решила да се препира с лейди Катрин. Алис предпочете да избегне сблъсъка. Остави Морах да стои сама в средата на стаята, отиде да седне до Илайза и погледна бродерията й.

— Разбира се, че си свободна — каза лейди Катрин. — Но имам нужда от помощта ти. Нямам майка или близки роднини, които да ме съветват. Всички ми казват, че ти си най-добрата знахарка в цялата страна, че те бива да помагаш при раждане и да отправяш проклятия. Вярно ли е?

— Не и за проклятията — каза Морах рязко. — Това са просто клевети и зловредни клюки. Не изричам проклятия и не правя магии. Но съм лечителка и мога да изродя бебе по-бързо от повечето бабувачки.

— Ще помогнеш ли за моето? — попита лейди Катрин. — Когато се роди през октомври? Ще обещаеш ли да ми помогнеш да родя здрав син през октомври?

Морах се ухили.

— Ако сте заченала здрав син през януари, мога да го изродя през октомври — каза тя. — Иначе… вероятно не.

Лейди Катрин се приведе напред.

— Сигурна съм, че съм заченала син — каза тя. — Можеш ли да определиш със сигурност? Можеш ли да ме увериш? Алис каза, че детето е момче, но можеш ли да разбереш това със сигурност? Можеш ли да прецениш дали е здрав?

Морах кимна, но не помръдна от мястото си.

— Мога да определя дали е момче или момиче — каза тя. — А по-късно ще мога да кажа дали е разположено както трябва.

Лейди Катрин й направи знак да се приближи.

— Ако искам — каза Морах неотзивчиво, — мога да определя пола на едно дете — ако искам.

Лека вълна на потиснат трепет премина през жените. Рут хвърли поглед към Алис да види дали е изплашена от дързостта на сродницата си. Лицето на Алис беше ведро и спокойно. Знаеше, че Морах винаги се пазари упорито с този, който има нужда от услугите й, а отношенията на самата Алис с лейди Катрин просто вече нямаше как да станат по-лоши.

— Алис, кажи на сродницата си да си мери приказките, защото ще наредя да я хвърлят на кучетата — каза лейди Катрин, с рязка предупредителна нотка в гласа.

Алис вдигна глава от бродерията на Илайза и се усмихна на лейди Катрин без страх.

— Не мога да й заповядвам, милейди — каза тя. — Свикнала е да говори и да прави каквото й е угодно. Ако не я харесвате, по-добре я изпратете да си върви, в страната има много знахарки. Морах не е нищо особено.

При това подмятане Морах повдигна вежда, но не каза нищо.

Лейди Катрин раздразнено сви рамене.

— Какво искаш тогава? — попита тя Морах. — Какво искаш, за да определиш от какъв пол е детето, да се грижиш за мен през месеците на чакането, и да ми помогнеш да родя момче?

— По шилинг на месец — каза Морах, като отмяташе на пръсти исканията си. — Храна и ейл, колкото поискам. Както и правото да влизам и излизам от замъка, без някой да ме спира или да задава въпроси, денем и нощем.

Лейди Катрин се засмя неохотно.

— Стара майсторка на пазарлъците си ти — каза тя. — Надявам се, че израждаш бебета така умело, както се пазариш.

Морах й отправи ленива, мрачна усмивка.

— И магаре, за да мога да отивам до колибата си и да се връщам, когато ми е необходимо — добави тя.

Лейди Катрин кимна.

— Разбрахме ли се? — попита Морах.

— Да — каза лейди Катрин.

Морах пристъпи напред, плю в дланта си и я протегна да се ръкува. Рут, която седеше в краката на Катрин, се присви и се дръпна назад, сякаш за да се предпази от зараза, но за изненада на Алис лейди Катрин се надвеси напред и улови ръката на Морах в твърда хватка.

— Забавна старица е тази твоя сродница — промърмори Илайза под нос.

— Тя е стара свадливка — каза Алис, обзета от внезапно, необяснимо раздразнение. — Иска ми се въобще да не беше идвала.

— Негова светлост питаше за теб, Алис — каза лейди Катрин, без да си прави труда да поглежда към нея. — Лорд Хю е в покоите си. Има писарска работа за теб.

Алис се изправи на крака и направи реверанс. Хвърли поглед към Морах. Старицата беше единствената в стаята, която не правеше нищо. Всички, дори лейди Катрин, държаха в ръце ръкоделие или хурка. Морах намигна на Алис и придърпа едно столче за крака по-близо до буйно пламтящия огън.

— Ще се разберем с твоята сродница — каза лейди Катрин. — Имам някои обикновени неща за шиене, с които можеш да се заемеш, Морах.

Морах й се усмихна.

— Аз не шия, милейди — каза тя любезно.

Сред жените премина нова вълна на трепет, но лейди Катрин изглеждаше развеселена.

— Нима ще седиш бездейна, с празни ръце? Докато всички работим? — попита тя.

Морах кимна.

— Тук съм, за да се грижа за вас и детето — заяви тя важно. — Трябва да мога да виждам — със зрението си на лечителка. Ако ви трябва някоя глупачка — тя се усмихна безразлично на заетите с работа жени, — някоя глупачка, която да ви замрежи шапчицата, има много такива. А аз съм само една.

Катрин се засмя. Алис дори не се усмихна. Тя направи реверанс на Катрин и излезе от стаята. Едва когато вече беше в кръглата кула, качвайки се по малкото вито стълбище към спалнята на лорд Хю, осъзна, че челюстта й се беше стегнала от раздразнение и я болеше.

Лорд Хю седеше на една маса, пред него беше разгърнат тънък, гъсто изписан лист хартия.

— Алис! — възкликна той, когато тя влезе. — Трябва да ми прочетеш това. Написано е с дребни букви. Не ги виждам ясно.

— От Лондон ли? — попита Алис.

Старият лорд кимна.

— Донесе ми го птицата — каза той. — Един от пощенските ми гълъби. Умни птички, как се ориентират в това лошо време. Трябва да е спешно, щом моят човек ги изпраща в снега. Какво пише?

Писмото беше от един от хората на лорд Хю в кралския двор. Беше без подпис, с различни комбинации от числа за краля, кралицата, Кромуел и другите лордове. Лорд Хю си имаше собствени методи да се погрижи неговият суверен да не поднася неочаквани изненади на преданите си васали.

Алис прочете писмото и вдигна поглед към лорд Хю.

— Лоши новини — съобщи тя.

Той кимна.

— Кажи ми.

— Той пише, че кралицата е била на легло. Чакала е дете, момче, и го е изгубила.

— Охо — каза тихо лорд Хю. — Това е зле за нея.

Алис прегледа набързо листа.

— Сър Едуард Сиймор ще стане член на тайния съвет.

Тя хвърли поглед към лорд Хю. Той кимаше, загледан в огъня.

— Кралицата приписва помятането на шока от падането на Негово Величество — прочете Алис. — Но има човек, който е чул краля да казва, че Бог не иска да му дари синове от кралицата.

— Значи е свършено — заяви категорично лорд Хю.

Алис вдигна въпросително поглед към него.

— С кралицата е свършено — каза той, като говореше ниско. — Предполагам, че това ще е поредният развод. Или ще я провъзгласи за своя държанка и ще се върне към римокатолическата църква. Той е вдовец сега, когато Катерина е мъртва.

— Би могъл да се върне към папата? — попита Алис слисано.

— Може би — каза тихо лорд Хю. — Кралица Ан скоро ще си отиде, това е сигурно. Помятане, вина… — той млъкна, без да довърши.

— Значи той може да върне властта на папистките свещеници? — попита Алис.

Лорд Хю хвърли поглед към нея и се изсмя кратко.

— Да — каза той. — Може все пак да се намери безопасен манастир за теб, Алис. Какво ще кажеш за това?

Алис поклати объркано глава.

— Не знам — каза тя. — Не зная какво да мисля. Толкова е внезапно!

Лорд Хю се изсмя с краткия си смях.

— Да — каза той. — Трябва да си много бърз, за да следиш ходовете на кралската съвест. Изглежда, че сега и този брак се оказа против волята на небето. И звездата на рода Сиймор изгрява.

Той кимна към кожена кесия с писма.

— Тези дойдоха по вестоносец — каза той. — Прегледай ги и виж дали има нещо, което би трябвало да узная.

Алис разчупи печата върху първото. Беше написано ясно и просто, на английски, а датата беше от януари.

— От вашия братовчед, Чарлс — каза тя. — Пише, че ще има нови закони срещу просията — прочете тя.

Лорд Хю кимна.

— Пропусни тази част — каза той. — Можеш да ми я прочетеш по-късно.

— „Не помним по-студена зима от тази“ — прочете Алис. — „Темза е замръзнала и баржите не могат да се използват. Лодкарите, които превозват хора през реката, понасят много лишения, гладуват от липса на работа. Лодките на някои от тях са заседнали здраво в леда и са разбити. Говори се, че ще има зимен празник“.

Лорд Хю махна с ръка.

— Прочети ми това по-късно — каза той. — Нещо, което засяга севера? Някакви нови данъци?

Алис поклати глава.

— Пише за злополуката с краля, паднал по време на турнир.

— Вече знаех за това. Нещо друго?

— Предлага да пишете, предявявайки претенциите си за манастирските земи, които граничат с чифлиците ви — каза Алис. Почувства как устните й оформят внимателно всяка дума, докато си мислеше за обширните плодородни нивя от двете страни на реката. Майка Хилдебранд обичаше да се разхожда в ливадите преди сенокос, вдъхвайки опияняващия аромат на цветята, които растяха диви и буйни сред тревата. В лятна вечер уханието им се прокрадваше през реката до градините, до стаите, дори до параклиса, като сладък, създаден от природата тамян. Сега тези земи бяха чужда плячка — принесени в жертва.

— Той пише: „Вие с Хюго сте възхвалявани заради товарите, които сте изпратили на юг, и за преданото си усърдие. Сега е времето да поискате от краля да възнагради труда ви. Той е готов също и да предложи пари за земите, заеми с добри условия, или замяна на земи. Казват, че един заем, взет за три поколения, би се изплатил многократно.“

Старият лорд кимна.

— Три заема със срок за изплащане двайсет и една години всеки — каза той меко. Поклати глава: — За мен е добре, но какво ще стане с Хюго? Има ли още нещо?

Алис обърна страницата.

— Цените на житото, въглищата и говеждото — каза тя. — Цените на кожите и виното.

— Още нещо за севера? — попита лорд Хю.

— Не — отвърна Алис. — Но законите срещу скитниците ще се отразят на земите ви.

Замълчаха за миг: старият лорд се взираше дълбоко в огъня, сякаш искаше да види ясно пътя си през промените, които се задаваха.

— Другото писмо — каза той рязко. — Преведи ми го. То е от наместника на епископа, а той пише на латински. Прочети ми го на английски.

Алис взе листа и придърпа столчето си до масата. В писмото си наместникът на епископа изброяваше в общи линии приемливите поводи и основания за анулиране на брака между лейди Катрин и лорд Хюго. Алис почувства как лицето й внезапно пламва. Вдигна поглед към стария лорд. Той я гледаше насмешливо.

— Мога да отпратя старата проклетница. Яловата стара проклетница. Да я отпратя и да освободя Хюго. — Широка усмивка, лъчезарна като тази на сина му, смекчи чертите на мрачното му лице. — Успях! — каза той. — Ще освободя Хюго. Сега той ще си вземе някоя млада и закръглена нова съпруга с тлъста нова зестра, а аз ще доживея да видя наследника на името ни!

Изражението на Алис беше кисело.

— Значи не знаете?

— Какво да знам? — попита той, лицето му потъмня. — Изплюй камъчето, момиче, ти си източникът, от който научавам женските клюки. Трябва да ми съобщаваш каквито новини научиш, в момента, щом ги чуеш.

— Тя очаква дете — каза Алис. — Предполагам, че това променя всичко.

За миг той сякаш не я чу, но после лицето му светна от радост.

— Очаква дете! — Юмрукът му се стовари върху забравеното, вече излишно писмо. — Най-сетне бременна!

Той отметна глава назад и се разсмя. Алис го наблюдаваше със здраво стиснати устни.

— Най-сетне бременна! — повтори той. После се овладя. — Сигурна ли е? Ти прегледа ли я? Това не е слух за заблуда, нали, Алис? Дали не смята да си спаси кожата с преструвки за още няколко месеца?

Алис поклати глава:

— Бременна е. Прегледах я. А тя повика моята сродница, Морах, която ще остане с нас до раждането. Току-що се уговориха.

— Момче или момиче? — попита нетърпеливо старият човек. — Кажи ми, Алис. Какво мислиш? Момче или момиче?

— Мисля, че е момче — каза Алис неохотно.

— Казала ли е на Хюго? — запита старият лорд. — Бива си го това момче! Къде е той?

— Каза му — отговори Алис. — Той излезе на лов, за да има еленово месо за вас, сър. Не знам дали се е върнал вече.

— Излязъл е, без да ми каже? — попита старият лорд, лицето му внезапно потъмня. — Надува корема на тая проклетница, а после излиза, без да ми съобщи?

Алис не казваше нищо, седеше със сключени в скута ръце и сведени очи.

— Ха! — възкликна лорд Хю. — Не беше твърде доволен, нали?

Алис не каза нищо.

— Значи тя му каза тази сутрин и той веднага излезе? — поиска да се убеди лорд Хю.

Алис кимна.

— Вбесен, предполагам — каза старият лорд замислено. — Разчиташе на анулиране. Ще разбере, че сега това не е възможно.

Огънят пукаше. Старият лорд седеше безмълвно, замислен.

— Семейството е на първо място — каза той най-накрая. — Дългът е на първо място. Той може да намира наслади другаде — както винаги е правил. Но сега, когато съпругата му очаква дете, тя е негова съпруга завинаги. Смяташ ли, че детето е здраво?

— Още е рано — каза Алис. Думите излязоха с усилие през изстиналите й устни. — Самата кралица Ан може да ви каже, че много бебета биват изгубени преди раждането. Но доколкото мога да преценя, детето е добре.

— И е момче? — притисна я старецът.

Алис кимна.

— Това е добре! — каза той. — Много добре. Кралица Ан няма значение! Никога не сме били по-близо до сдобиването с наследник. Кажи на Катрин да си облече нещо хубаво тази вечер, ще пия за нейно здраве пред всички. Тя може да дойде в стаята ми веднага щом се облече. Ще изпия една чаша с нея.

Алис кимна.

— А аз, милорд? — попита тя. — Другите писма?

Лорд Хю я отпрати с махване на ръка.

— Можеш да си вървиш — каза той. — Сега нямам нужда от теб.

Алис се надигна от стола, направи реверанс и отиде до вратата.

— Чакай! — нареди той рязко.

Алис спря.

— Хвърли в огъня онези книжа от епископа — каза той. — Не трябва да рискуваме Катрин да ги види. Ще се разстрои. Не можем да рискуваме да я разстроим. Изгори ги, Алис, сега няма да има анулиране!

Алис пристъпи напред и събра в ръце дебелите листове. Бутна ги навътре в огъня и ги загледа как пламват, а после почерняват и се разпадат. Взираше се в огъня с безизразно, каменно лице.

— Можеш да си вървиш — каза меко старият лорд.

Алис му направи реверанс и излезе, като затвори бързо вратата зад гърба си. Джуджето Дейвид се качваше по стълбите, острото му дребно лице беше любопитно.

— Изглеждаш ужасно, Алис — отбеляза той. — Болна ли си? Или сърцето ти е разбито? Какво прави старицата в стаята на дамите? Може би не те радва това, че твоята сродница заема мястото ти?

Алис обърна глава настрани и слезе по стълбите, без да отговори.

— Вярно ли е? — провикна се Дейвид след нея. — Вярно ли е това, което шушукат жените? Че лейди Катрин чака дете, а Хюго е влюбен в нея, и че тя отново се ползва с благоволението на лорда?

Алис спря на витото стълбище и погледна обратно нагоре към него. Бледото й лице се мержелееше в мрака.

— Да — каза тя простичко. — Всичките ми желания се изпълниха. Истинска благословия!

— Амин — каза Дейвид, и на лицето му се изписа иронична усмивка. — И ти си толкова изпълнена с радост!

— Да — каза Алис кисело и продължи надолу.

* * *

Хюго се върна късно от лов и дойде на господарската маса, когато поднасяха месото. Извини се любезно на баща си и целуна ръка на Катрин. Каза им, че ловът е бил много успешен. Бяха убили девет млади елена. Сега животните висяха в склада за месо, а рогата щяха да бъдат донесени за лорд Хю. От кожите, ощавени, ароматизирани и меки, щяха да направят люлка, нова люлка за новия лорд Хюго.

Той не погледна Алис нито веднъж, а тя през цялото време не вдигна поглед от чинията си и яде малко. Около нея разговорът на развълнуваните жени бълбукаше и се люшкаше като развълнувано море. Морах също мълчеше — заета да опитва блюдо след блюдо с решителна съсредоточеност.

Когато вечерята приключи, Хюго и старият лорд дойдоха в покоите на дамите и жените им свириха и пяха, а Катрин шиеше, докато разговаряха. Беше поруменяла, носеше нова кремава рокля с розова фуста и розов корсаж, с прорези, през които се виждаше кремавата рокля. На светлината на свещите, с току-що измита и подредена коса и с лице, оживено от щастие, тя изглеждаше по-млада и по-красива. Лицето й не изглеждаше така кокалесто, предишното сурово и алчно изражение беше изчезнало. Алис я гледаше как сияе при проявите на внимание от страна на Хюго, чуваше живия й смях в отговор на шегите на стария лорд, и я мразеше.

— Трябва да набера малко билки на лунна светлина — каза тя тихо. — Ще ви помоля да ме извините, милорди, милейди.

Оживеното лице на Катрин се обърна към нея.

— Разбира се — каза тя пренебрежително. — Можеш да вървиш.

Старият лорд кимна, за да даде позволението си. Хюго размесваше карти и не вдигна очи. Алис слезе по стълбите и прекоси пътеката, излезе през вратите на голямата зала и влезе във вътрешния двор откъм жилището на свещеника, а после свърна надясно, за да тръгне между зеленчуковите и билковите лехи.

Не й трябваше нищо, но беше приятно да напусне горещата стая и да се озове под леденото, високо небе. Стоя няколко минути под лунната светлина, плътно загърната в наметката си, с качулка на главата. После мина бавно по цялата дължина на градината и обратно. Не правеше планове. Не мислеше. Беше загърбила всякакви мисли, планове и дори заклинания. Притискаше към сърцето си огромната болка от самотата, разочарованието и загубата. Хюго щеше да остане женен за Катрин, щяха да имат син. Един ден той щеше да бъде лордът, а Катрин — господарката на замъка. А Алис щеше винаги да бъде едва понасяната лечителка, писар, прибрана по милост. Презирана от Катрин, забравена от Хюго, осигурена с малка издръжка от стария лорд, защото в това голямо домакинство едно гърло повече или по-малко нямаше особено значение.

Можеше да се омъжи — да се омъжи за войник или фермер и да напусне замъка, за да го замени със своя собствена малка къща. Тогава щеше да работи от изгрев-слънце до късните часове, дълго след като се стъмнеше, да ражда дете след дете, всяка година, докато се разболееше и умреше.

Алис поклати глава, докато вървеше. Малката колиба в пустошта край Боус не й беше достатъчна, абатството беше онова убежище, за което си бе мислила, че ще е вечно, замъкът беше само стъпка по пътя й, а внезапното й неочаквано желание към Хюго и любовта му към нея бяха дар и радост, които не беше очаквала. И сега всичко това си беше отишло.

Зад нея вратата на залата се отвори и Хюго излезе.

— Не мога да остана дълго — каза той вместо поздрав. Обгърна студените й ръце с топлите си длани и ги задържа нежно. — Недей да скърбиш — каза той. — Нещата ще се наредят.

Алис повдигна бялото си, изопнато лице към него.

— Едва ли — каза тя хапливо. — Не ме утешавай с безсмислици, Хюго. Не съм дете.

Той се отдръпна леко.

— Алис, имай кураж — каза. — И двамата смятахме, че ще бъдеш в по-голяма безопасност тук, ако Катрин очаква дете. Сега тя е доволна и положението й е сигурно, а ти и аз можем да бъдем заедно.

— Тайно — каза Алис горчиво. — Във входовете, тук, в градината с подправките по тъмно, нащрек да не би да ни следят.

Хюго сви рамене.

— Кой го е грижа? — запита той. — Обичам те, Алис, и те желая. Изпълних дълга си към Катрин, тя няма да иска повече. Ще ти взема къща в града, ако желаеш, и ще прекарвам нощите си там с теб. Можем да бъдем поне любовници! Искам те, Алис, това е единственото, което ме интересува!

Алис отдръпна ръце и ги пъхна под пелерината си.

— Исках да бъда твоя съпруга — каза тя упорито. — Днес баща ти получи писмо от епископа, в което се обясняваше как може да се извърши анулиране. Бяхме много близо до възможността да се освободим от нея. Исках тя да си отиде. Исках да легна с теб в господарската спалня, не в някоя малка къща в града.

Хюго я хвана за раменете и я разтърси леко.

— Внимателно, моя Алис — каза той предупредително. — Говориш като жена, която иска да скочи много нависоко. Бих те приел от любов, желая те в леглото си. Готов съм да легна с теб в някоя канавка, върху билките, тук и сега. Мен ли искаш или името ми?

За миг Алис почувства как се вцепенява, после се раздвижи в ръцете му.

— Теб — каза тя. Той я прегърна силно, а студът и болката в корема й се разтопиха в мощен прилив на желание. — Теб — повтори тя.

— Ще намерим някакъв начин — каза Хюго тихо. — Не се страхувай толкова, Алис. Ще намерим начини да бъдем заедно, и ще се обичаме. Не се страхувай.

Алис, затоплена и сгушена в наметалото му, отпусна глава на рамото му и каза:

— Ако тя умре…

Хюго застина неподвижно.

— Ако тя умре… — повтори Алис.

Той я отдалечи от себе си и огледа лицето й, сините й невинни очи.

— Това би било трагедия — заяви твърдо. — Недей да си мислиш, че ще посрещна на драго сърце този начин да се освободя от нея, Алис. Не допускай грешката да мислиш, че ще го позволя. Признавам, че подобна мисъл не ми е чужда. Пожелавал съм смъртта й безброй пъти. Но никога не бих го сторил, Алис. А онзи мъж или жена, който стори зло на Катрин, ще бъде мой враг до живот. Мразил съм я — но тя е моя съпруга. Тя е лейди Катрин, господарката на Касълтън. Дължа й закрилата си. Нареждам ти, настоявам, да направиш всичко по силите си тя да е здрава и щастлива. Тя е жена като теб, Алис. Изпълнена с желание и копнеж също като теб, като всяка жена. Може да е алчна, двамата с нея може да се държим в леглото по всевъзможни извратени начини. Но тя не е лоша жена. Не заслужава смърт. Няма да обмислям тази възможност. А тя ти се доверява, предоставяйки се на грижите ти.

Алис кимна.

— Заклеваш ли се да я закриляш? — попита Хюго.

Алис срещна напрегнатия му поглед.

— Кълна се — каза тя спокойно. Усети в устата си лютивия вкус на лъжливата клетва.

— Трябва да вървя — каза Хюго. — Ще ме търсят. Хайде да се видим утре, Алис, ела сутринта в конюшните, ловният ми кон е болен, ще видиш какво му е и тогава ще можем да бъдем заедно. — Той я целуна нежно, бързо, по устата, а после се обърна и си отиде. Тя чу как вратата към коридора се затръшна, когато той влезе вътре, оставяйки я сама в градината.

— Ако тя умре… — изрече тихо Алис към осветената от луната градина, под ледената светлина на луната. — Ако тя умре, той ще се ожени за мен.