Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Wisewoman, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
egesihora (2015)
Корекция и форматиране
maskara (2016)

Издание:

Автор: Филипа Грегъри

Заглавие: Вещицата

Преводач: Деница Райкова

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: „Еднорог“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Боряна Джанабетска

Художник: Христо Хаджитанев

ISBN: 978-954-365-109-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1799

История

  1. — Добавяне

Глава 15

Алис прекара вечерта от другата страна на огнището в галерията на жените, срещу Хюго, и гледаше с безстрастно изражение как Катрин го потупва по рамото с шеговит укор, отпуска ръка на рамото му и навива една от тъмните му къдрици около пръста си.

Наредиха на Алис да донесе за Хюго още вино от Осни. Тя застана на едно коляно, докато му го поднасяше. Той се наведе към нея и се усмихна.

— Добре ли си, Алис? — попита той полугласно, така че само тя да може да го чуе. — Когато пишех на баща си за всичките си дела, мислех за теб, представях си как четеш писмата. Пишех както на него, така и на теб, знаеш ли.

Ръката, с която Алис наливаше виното, потрепери леко и каната изтрака по ръба на чашата.

— Когато лягах с някоя блудница, си мислех за теб, Алис — каза той, с много нисък глас. — Питах се дали си играеш с мен. Дали през цялото време си си играла с мен, и с баща ми и жена ми. Какви тъмни игри играеш, Алис? Наистина ли в крайна сметка си се отказала от измамите и магиите, както обеща?

Той бързо хвърли поглед наоколо. Никой не ги наблюдаваше.

— Заминах, почти полудял от любов по теб — прошепна той.

— Където и да ходех в Нюкасъл, удоволствията не ми се услаждаха. Все се питах какво ли ще си помислиш за всяко нещо, дали ще ти хареса. А после ти се ядосах, Алис. Повярвах, че в крайна сметка си ме омагьосала. Мисля, че си ме измамила, за да смутиш покоя ми.

— Аз не владея магии, милорд — каза Алис сковано. — Умея да работя донякъде с билки, разбирам малко от болести и акушерство. — Тя го стрелна с бърз поглед изпод клепки, после се изправи с каната вино в ръце. — И моят покой също е смутен — каза тя.

Хюго вдигна поглед към нея и се засмя: белите му зъби блеснаха.

— Готов съм да бъда омагьосан — каза той. — Готов съм да бъда изкушен! Но виж в какво положение съм сега, Алис! В живота ми не може да има нищо до октомври — тогава ще получа всичко. Дотогава ние с теб можем да се веселим. Обаче тайно.

— Какво говориш? — прекъсна ги Катрин. — Какво казваш на негова светлост, Алис? Не мислиш ли, че е отслабнала, Хюго? Отслабнала и бледа. Страхувам се, че не я храним достатъчно добре. Беше толкова хубава, когато най-напред дойде в замъка, а сега е слаба и костелива като стара мома пред чекрък!

Жените послушно се засмяха в хор. Алис срещна бързия, проницателен поглед на Хюго с изражение на безмълвно негодувание.

— Болна ли си? — попита той с неутрален тон, за да могат всички да чуят.

— Не — каза Алис със същия спокоен тон като неговия. — Уморих се да седя вътре толкова много. Това е всичко.

— Оставете ни сега — намеси се Катрин. — Една от вас да се погрижи да затопли леглото ми. — Тя стрелна с поглед Хюго. — Макар да ми се струва, че след миг ще ми бъде достатъчно горещо — прошепна тя високо.

Хюго се засмя и хвана ръката, която тя протегна към него.

— Да вървим в леглото, милейди — каза той гальовно. — Трябва да си почивате заради здравето на сина ми. Не знаете какво богатство ще ми донесе той!

Илайза влезе в спалнята на Катрин и се увери, че на пода и под възглавниците са разхвърляни пресни билки. После направи небрежен реверанс на двамата пред огъня, и жените се разотидоха по стаите си.

— Не изгаря от толкова силна страст по теб напоследък — подметна Морах, докато двете с Алис събличаха роклите си и бързо се вмъкваха в студеното легло по долни ризи.

— Не — каза Алис кратко.

— Защо е така, как мислиш? — попита любопитно Морах.

— Не знам — каза Алис.

— Чудя се защо — каза Морах упорито.

— Старият лорд го държи здраво — каза Алис, във внезапен изблик на нетърпение. — Направи го днес, чух всяка дума. Ще помогне на Хюго да натрупа състояние, ако Катрин роди здрав син. Обеща му хиляда паунда, които Хюго да използва свободно за себе си.

Морах подсвирна ниско.

— Значи Хюго се продаде? — каза тя. — Тогава няма бъдеще за теб, Алис. Май онази работа, която свърши с куклите, е подействала по-добре, отколкото ти си мислеше!

— Хиляда пъти съм си пожелавала да разваля това — каза Алис.

— Защо? — попита Морах. — Защото сега го обичаш и желаеш? Защото го искаш толкова много, че си готова да рискуваш всичко, за да легнеш с него? Нима, докато го гледаш така студено и го подминаваш, без да поглеждаш назад, се молиш той да я напусне и да дойде при теб; така горящ от страст по теб, както гориш ти по него?

Алис отметна завивките и скочи на студения под.

— Да — каза тя през зъби. Разтърси коша за дърва и хвърли един пън върху огъня. — Поболяла съм се до дъното на душата си от любов по него. Не мога да ям, не мога да спя, а сега нощем той ляга отново с нея, и след това дете ще има друго, и трето, а за мен ще има само останки от вечерята й.

Морах се изкиска с наслада.

— Подай ми шала — каза тя. — И сложи още един пън да затрупаш огъня. — Добре си живеем в този замък. С теб е свършено сега, когато тя чака дете, знаеш. Дори без парите той няма да престане да си ляга с нея. Вече познава вкуса й.

Алис хвърли шала към Морах и попита:

— Какво искаш да кажеш?

Взе от сандъка с дрехите един гребен и стоманено огледало и започна да реши косата си. Сега тя беше дълга до раменете — разпилени меднозлатисти кичури. Алис задърпа нетърпеливо възлите.

— За вкуса й? — попита Морах. — О, мъжете се хващат в този капан, когато жените им чакат дете. Мъжете виждат как гърдите на жените им се наливат, виждат закръглените им кореми. Харесва им доказателството за собствената им мъжественост, дори в мига, когато сами я доказват. Две части са мъжко перчене, а една част е нещо друго. Нещо старо, по-дълбоко. А Хюго го е прихванал сериозно.

Алис издърпа безмилостно косата си и я нави в груба плитка.

— Сериозно? — попита тя.

Морах повдигна вежда и попита:

— Сигурна ли си, че искаш да чуеш?

Алис кимна.

— Той я облада днес следобед — каза Морах. — След разговора с баща си. Ти беше още в покоите на стария лорд. Той нахълта тук, изгони всички жени от стаята, и я облада лудешки. Ако това е дело на магическите ти кукли, значи добре са си свършили работата. Не може да я остави на мира. Първо днес следобед, а после пак тази вечер.

Лицето на Алис беше потресено.

— Как бяха заедно? Беше ли така груб с нея, както винаги? Нима е бил нежен с нея?

Морах поклати глава.

— Този път не я върза — каза тя. — Но направи всичко друго, което му хрумна. Зашлеви я няколко пъти, дърпаше косата й. После я накара да го поеме в устата си. Внимава за детето, затова не ляга върху нея. Когато тя го пое, зарева като бик от удоволствие.

— Престани — каза Алис рязко. — Отвратителна си, Морах. Откъде знаеш всичко това? Лъжеш.

— Гледах — каза Морах с усмивка, като подпъхна финия шал около раменете си и премести възглавницата зад разчорлената си глава. — Трябваше да знам. Естествено, че гледах.

Алис кимна. Нищо, което Морах правеше, не би я изненадало.

— А тя? — попита Алис рязко. — Защо го позволява? Сега, когато носи неговото дете. Защо все още настоява толкова?

Морах се изкиска.

— Не настоява, глупава малка девственице! — възкликна тя. — За какво й е да настоява? Тя получава всичко, което една жена може да иска — и повече, отколкото една порядъчна жена би признала, че иска. Лежи си там, като розова, мека планина, и го оставя да опипва цялото й тяло.

Алис се навъси.

— Той каза, че вече няма да ходи при нея, щом тя забременее — каза тя. — Каза, че трябва да му се роди син, и тогава ще дойде при мен. После каза, че ще замине за Нюкасъл, за да помисли какво да прави — че копнее да живее с мен, но въпреки това трябва да се грижи за доброто й настроение. През цялото това време чаках и чаках. През всичкото това време, Морах! Чаках го безкрайно.

Морах я погледна без съчувствие.

— Върви при него тогава — каза тя. — Не можеш да пребориш нейната гореща страст, готовността й да ражда деца, с твоята манастирска студенина. Върви при него и му кажи, че го искаш, и че трябва да я остави. Направи му магия, обещай му тъмнина и страст. Болка отвъд болката и наслада отвъд насладата. Има неща, които можеш да му дадеш, има неща, които можеш да направиш, за които той дори не си е мечтал с неговите малки пачаври. Кажи му, че си вещица и че ако дойде при теб, можеш да го дариш с наслади, за каквито простосмъртните мъже само си мечтаят. Той е като всички мъже, всички до един копнеят за магьосничество и поквара през нощта. Ако го искаш, Алис, вземи го! Нямаш много време, нали знаеш.

— Време ли? — попита Алис на мига. — Прозряла ли си нещо в бъдещето, Морах?

— Махни се. — Морах плесна с ръце, отпъждайки Алис. — Нямаш много време, макар да си млада и красива. Чумата може да дойде всеки миг и да бележи лицето ти. Чертите ти може да загрубеят от ветровете. Може да се разболееш и да изгубиш чистия цвят на кожата, на очите и косата си. Ставаш все по-слаба с всеки изминал ден от тази страст, която гори вътре в теб — още месец, и ще приличаш на грозна стара мома. Ако искаш нещо, трябва да си го вземеш веднага. Чакането не е изпитание за никой друг, освен за теб самата.

Алис кимна.

— Разкъсвана съм от страст по него — каза тя тихо.

— Да му кажа ли? — попита Морах. — Аз последна ги оставям през нощта. Мога да го отведа настрани и да му кажа, че ако напусне стаята на Катрин, може да дойде тук. А аз ще стоя да пазя, докато двамата приключите.

Алис се обърна към леглото и погледна старицата. На лицето й беше изписано подозрение.

— Защо? — попита тя. — Защо би рискувала да оскърбиш лейди Катрин — ти, която се ползваш с нейното благоволение, плащат ти двойно повече, отколкото получават останалите, свободна си да идваш и да си отиваш, тъпчеш се като свиня и си свободна да й казваш каквото мислиш? Защо ти е да рискуваш всичко това?

Морах се изкиска.

— Това е игра, дете — каза тя снизходително. — Това е като тълкуване на руни, или гадаене по карти, или правене на билкови отвари. Това е игра. Какво ще последва? Цялата магия е във въпроса — какво ще стане, ако…? Искам да узная какво ще стане с теб, когато Хюго те има. Искам да видя как това се случва. Тази мисъл занимава въображението ми, това е всичко.

— Не можеш ли да го видиш? — попита Алис. — Защо не можеш да видиш бъдещето, както го виждаше някога, Морах?

Старата жена сви рамене.

— Виждам само, че нямаш много време; това би трябвало да ти е достатъчно. Когато гледам, всичко потъмнява, не мога да видя нищо друго, освен тъмнина и вода. Затова най-добре е да се държиш така, както би се държала всяка жена — независимо от предсказанията. Какво решаваш? Да му кажа ли, че искаш да го видиш?

Алис се поколеба.

— Да — каза тя, с внезапна решителност. — Сега. Повикай го сега. Откъсни го от Катрин сега. Не мога да понеса мисълта, че ще легне пак с нея тази нощ.

Старицата кимна и се измъкна от леглото, наметна се с шала и се измъкна през вратата. Алис взе отново огледалото, прокара ръка през гъстата си коса, загледа как руменината се надига в бледите й бузи. Чу от другата страна на галерията решителното почукване на Морах и провикването й:

— Лорд Хюго! Старият лорд ви вика. Каза, че трябва да дойдете веднага!

Чу как Хюго промърмори някаква ругатня и бързите му стъпки към вратата. Чу го как се обръща към Катрин, как й казва да заспива, а после как вратата на спалнята се затръшва зад гърба му. Той излезе в галерията.

Алис захвърли огледалото настрани и излезе от стаята си да го посрещне.

— Лорд Хю няма нужда от теб. Аз пратих Морах да те повика — каза тя. Държеше главата си много изправена, а косата й се спускаше на златни вълни. Хюго се втренчи в нея, в тънкия памучен плат на нощницата й и в бързия пулс, който туптеше във вдлъбнатината на шията й под полуразтворената нощница.

— Алис — прошепна той.

Видя как мускулите на врата й се раздвижиха, когато тя преглътна.

— За мен е непоносимо да лягаш с нея — каза Алис. — Ти ме помоли да изчакам, докато се върнеш от Нюкасъл, и аз чаках. Искам те като свой любовник. Безброй пъти съм си мечтала как се връщаш у дома, при мен.

Мрачната усмивка на Хюго се появи на лицето му, и помръкна.

— Чу баща ми — каза той. — Знаеш колко много се нуждая от наследник. Знаеш, че моето бъдеще и това на семейството ми зависи от наличието на наследник на този замък и тези земи. А той ми обеща онези пари, Алис. Не мога да разстройвам Катрин, когато тя носи детето, от което се нуждая повече от всичко друго на света!

— Ами аз! — избухна Алис. — Разбирам от какво има нужда Катрин — да, и го получава! Разбирам от какво имаш нужда и ти! Но какво да кажа аз?

Хюго я погледна, от усмивката около очите му се появиха бръчици.

— Желаеш ме — каза той. Не беше въпрос.

Алис кимна.

— Морах излезе ли от стаята ти? — попита той.

Алис не вдигна поглед, само кимна отново.

— Ела тогава — каза той и плъзна ръка около талията й, и тя го остави да я поведе към спалнята й, да я подхване ловко и да я положи на леглото.

Издърпа нагоре роклята й, за да я види гола, и нададе лек стон от удоволствие при гледката — като животно, помисли си Алис. Тя затвори очи и си помисли за нощите и дните, в които беше копняла за него, беше копняла за този момент.

— Това е Хюго — каза си тя. — Хюго, за когото мечтаех и копнеех, и когото желаех повече, отколкото съм желала някого през живота си.

Но това не помогна. Чувстваше се студена и суха. Притесняваше я мисълта за болката, която щеше да й причини, смущаваше я тежестта на тялото му.

Хюго вдигна нощната си риза и я нави около кръста си.

— Ако наистина беше вещица, тогава щеше да ме омагьосаш — каза той. — В Нюкасъл говореха за магьосничество. Казват, че ако мъж дори само докосне кожата на вещица, вече никоя друга жена не може да го възбуди отново.

Алис поклати глава.

— Не съм вещица — каза тя. — Ти ми нареди да се откажа от всичко това, направих, каквото ми нареди. Не мога да те омагьосам.

Започваше да й става студено, както лежеше полугола пред него.

Хюго се отпусна върху нея и притисна Алис с тежестта си. Той беше ял месо с много подправки на вечеря и дъхът му беше кисел. Тя обви ръце около широките му рамене и изрече: „Хюго“, мислейки си как беше копняла за този момент — че това трябва да е онова, което беше искала, понеже го искаше от толкова отдавна.

— Ако беше вещица — каза Хюго, като се търкаше леко в нея, — с какви наслади би ме дарила, Алис? Мислиш ли, че вещиците могат да карат мъжете да летят? Мислиш ли, че могат да ги накарат да се отдават на похот по цяла нощ и цял ден? Ще призоваваш ли за мен девица след девица? До една — влажни от желание, до една копнеещи за мен. И всичките да лягат с мен и една с друга? Едно огромно, люлеещо се легло с жени, чиито уста, ръце и тела са само за моя наслада?

Когато думите му го изпълниха с възбуда, той изви гръб като дъга, подпря се на ръце и влезе със силен тласък в нея. Алис изпищя остро от болка — и веднага се изви и се дръпна от него.

— Не!

Хюго се засмя, сложи ръце върху слабите й рамене и каза задъхано:

— Приеми го, Алис! То е това, за което гореше от желание! За това вехнеше! Ти какво очакваше? Докосване, нежно като това на собствените ти работливи пръстчета? Това прави един мъж, Алис! Привикни да го харесваш!

При всяка дума, която изричаше, той навлизаше с все по-дълбоки тласъци в нея. Алис дращеше трескаво по тялото му, опитвайки се да се надигне и да се отдръпне от ненаситната му похот.

— О! — възкликна внезапно Хюго и падна тежко върху нея.

За няколко мига останаха да лежат съвсем неподвижно.

Болката вътре в нея поотслабна и тя почувства как членът му се отпуска безжизнено и се измъква. Усети мириса на кръвта си и почувства как тя се стича на тънка струйка по студените й бедра. Почувства как кожата около очите й се стяга и изстива от засъхващите сълзи. Раздвижи се леко и Хюго се изтърколи от нея, като прасе, което се въргаля в кочината си, и легна по гръб, втренчен безизразно в тавана.

Алис се промъкна малко по-близо и отпусна топлата си глава на рамото му. Чуваше как сърцето му блъска силно в гърдите, а после забавя ритъма си. Ръката му се обви около нея и я прегърна.

— Боли ме — каза Алис със слаб глас, като наранено дете.

Хюго се изкиска.

— Значи не си вещица — каза той. — Не си мърсувала с дявола, това е сигурно.

— Казах ти, че не съм вещица — каза Алис нетърпеливо. — Бях девица. Ти ми отне девствеността. И ми причини болка, Хюго.

Той кимна, сякаш това не беше от особено значение, и каза с безразличие:

— Девиците винаги изпитват болка първия път. Ти какво очакваше?

Алис не каза нищо. Светът на мечтите й се разкриваше пред нея в горчиви краски.

Хюго се прозина и седна в леглото.

— Дай ми някакъв парцал — каза той. — Не мога да се върна така при Катрин.

Алис се измъкна от леглото и отиде тромаво до раклата с чаршафи. Чувстваше как по бедрото й се стича топла струйка кръв. Подаде му парче лен.

— Да се върнеш при Катрин ли? — попита тя глуповато.

— Разбира се — каза той. Попи чатала си с бързи, твърди жестове, избърсвайки кръвта й. Избърсвайки мириса й. Вдигна поглед към потресеното й лице и сви рамене.

— Хайде, Алис — каза нетърпеливо. — Чу баща ми, знаеш какво означава за мен това дете. През всяка нощ от живота си, докато бебето се роди, ще спя в леглото на Катрин. Ще се старая да бъде възможно най-доволна и спокойна. Дължа го на сина си, дължа го на своя род, и, за Бога, дължа го на себе си! От осемнайсет години искам да имам син! Толкова жени, една след друга, са оставали безплодни с мен. Сега моята съпруга, собствената ми законна съпруга, очаква моето дете и всички казват, че то ще бъде син. Разбира се, че ще бдя над нея, и че тя ще има всичко, което поиска!

— Сънувах син, който ще бъде наш — поде Алис. — Твой и мой.

Хюго се наведе напред и потупа бледата й буза.

— Когато забременееш с моя син, ще бъдеш моя любимка — каза той безгрижно. — Докато Катрин носи моя син, аз съм на нейно разположение. Точно сега на света има само едно нещо, което може да ме държи далеч от Катрин.

— И какво е то? — попита Алис. Гърлото я болеше от усилията да сдържа гнева и да не издава страданието си.

Хюго се ухили.

— Мечтата за буйно, необуздано съвкупление с теб! — каза той през смях. — Откакто те видях, и особено след като всички те мислеха за вещица, си мислех, че ще ме вземеш — както, казват, вещиците вземали и обладавали мъжете. Мислех си, че ще ме възседнеш, както аз възсядам кон. Мислех, че ще знаеш начини, които ще ме накарат да полудея от страст по теб.

Алис поклати бавно глава.

— А вместо това аз се оказах просто поредната девица — каза тя меко. — Обикновено момиче.

Хюго се изправи, хвърли настрана окървавеното парче плат и притегли Алис в обятията си.

— Обикновените момичета също доставят наслада — каза той утешително. — Някой друг път, любима, когато не съм уморен от пътуване и задоволен от Катрин. Някой друг път ще бъде по-добре и за двама ни.

Алис кимна, долавяйки от тона на гласа му, че за него въпросът е приключен.

— Но не изпращай отново Морах да ме вика — каза той предупредително. — Катрин непременно ще научи, а тревогите може да навредят на бебето. Ще идвам при теб, когато мога да я оставя, без тя да разбере. Ще идвам при теб, когато тя спи.

— По ъглите — каза Алис. — Из входовете. Тайно, скришом.

Хюго се усмихна.

— Харесва ми така — каза той. — Трескаво, бързо. Няма ли да ти хареса да те обладавам така, когато сме твърде разгорещени от страст, за да чакаме подходящ момент?

Алис извърна глава, за да не може той да види гнева и негодуванието в очите й.

— Като кое да е обикновено момиче — каза тя.

Той обви ръка около талията й и я целуна небрежно по темето.

— Трябва да вървя — каза. — Сладки сънища.

Вратата се затвори тихо зад него. Алис тръгна уморено към леглото, хвърли се върху него по гръб и загледа как светлината на огъня потрепва по тавана. Не обърна глава, когато вратата се отвори. Знаеше, че не е Хюго.

— Глупачка — каза Морах беззлобно. — Мислех си, че гориш от страст по него. Можех да ти кажа, че ще боли, ако легнеш с мъж, когото мразиш.

Алис бавно обърна глава на възглавницата.

— Не го мразя — каза тя бавно. — Обичам го. Обичам го повече от самия живот.

Морах се изкиска тихо, злорадо, и се качи във високото легло.

— Да, така казваш — каза тя приятелски. — И си мислиш, че го обичаш така. Но тялото ти говори различно, дете. Цялото ти тяло казваше „не“, нали? Дори когато непрекъснато се опитваше да се убедиш, че си в рая.

Алис се надигна на лакът.

— Помогни ми, Морах — каза тя. — Болеше и ми беше омразно той да ме докосва така. А въпреки това по-рано потръпвах, само като ме погледнеше.

Морах се изкиска и струпа завивките от собствената си страна.

— Разочарована си от него — каза тя. — И мразиш Катрин. Разкъсваш се в много посоки едновременно и не мислиш за собственото си удоволствие. Овладей силата си, Алис! Открий какво искаш, и си го вземи. Тази вечер ти лежеше там и сякаш го умоляваше да те насили. Той иска жена, която да го подлудява — а не поредна жертва.

Алис дръпна завивките отново и се обърна настрани, с гръб към Морах.

— А ти гледаше — каза тя раздразнено.

— Разбира се — каза Морах спокойно. — И мога да ти кажа, че е изпитал повече наслада от покварената радост на Катрин, отколкото с теб.

Алис не каза нищо.

— Ако бях на твое място — каза Морах замислено на вдървения гръб на Алис, — нямаше да бързам, щях да му поднеса вино и сама да изпия една чаша. Може би щях да му дам някоя омайна билка. Щях да използвам пача трева, която внушава на мъжа блянове, изпълва го със страст и желание, докато това желание го подлуди и го втвърди, и той с часове наред не може да намери облекчение. Щях да му разказвам мръсни истории, щях да го оставя да ме гледа как се опипвам. Щях да му кажа, че съм вещица и че ако ме докосне, вечно ще копнее до лудост за докосването ми. А когато почти полудее от страст, тогава щях да му позволя да ме има. Нямаше да скимтя под него като насилвана кухненска прислужница.

Алис затвори очи и присви рамо.

— Но нямаше да направя нищо, докато не реша дали го искам или не — каза Морах в тихата стая. — Не бих искала да съм с мъж, когато имам с него сметки за уреждане. Не бих се съвкупявала с мъж, който не спира да ме лъже. Няма да му позволя да се търкаля върху мен, а после да се бърше и почиства, сякаш съм нещо мръсно. Бих го накарала да избира между мен и жена си. И бих използвала магиите си, за да го накарам да избере мен.

Алис се обърна и погледна Морах.

— На света няма магия, която може да се противопостави на един наследник — каза тя горчиво. — Мога единствено да се надявам, че кучката ще умре при раждането и наследникът ще умре заедно с нея.

Морах срещна погледа й.

— А аз съм тук, за да се погрижа тя да не умре — каза тя спокойно. — В хубава мрежа си се оплела, малка Алис.

Алис отново обърна гръб на Морах и се тръшна в леглото.

— Сигурно ти се иска да бъдеш отново в абатството — каза Морах, втривайки сол в старата рана. — Там щеше да си защитена от цялата тази неудобна действителност. Да си на безопасно място с твоята майка во Христе. — Тя направи пауза и допълни весело: — Жалко.

* * *

Алис си беше мислила, че е нещастна преди, но след тази нощ дните й станаха още по-тежки. Времето бе против нея през дългия, изпълнен със зимен студ април. Струваше й се, че дългият сезон на тъмнина и студ никога няма да свърши.

Бе познала и по-тежки зими през детството си с Морах, когато храната и дори дървата за горене бяха оскъдни, и ден след ден Морах я пращаше да излезе в мразовития студ от обгърнатата в сняг колиба, за да загребе кофа сняг и да я сложи да се разтопи върху пламъка на малкия, скъпоценен огън. Нощем се бяха сгушвали заедно да се топлят, и бяха се ослушвали за воя на вълчата глутница, който се приближаваше по здрач и на разсъмване. Морах хвърляше върху огъня ново парче торф и шепа билки и се смееше, сякаш лютият студ, болките в корема и протяжният самотен вой на вълците я забавляваха.

— Запомни това — казваше тя на Алис — широко разтворила очи и слаба като осиротяло агънце. — Запомни това. Никога не си навличай гнева на човек с власт, моя Алис. Намери мястото си и го опази.

И малкото дете с големите сини очи, твърде големи за бялото й лице, кимваше и стискаше малките си юмручета, подобни на пилешки крака, в стария знак срещу зли очи.

— Онзи фермер беше лош човек — каза тя сериозно.

— Такъв беше — отвърна Морах с наслада. — А сега е мъртъв заради неправдата, която ми стори. Намери мястото си и го опази, Алис! А после избягвай грубите мъже с власт!

Тогава Алис бе почувствала дълбоко в себе си студ, железен студ, който не я беше напуснал цял живот, подобно на неизлечим леден израстък в корема. Всички ласки в абатството, всички буйни огньове от пламтящи пънове, всички килимчета от овча кожа и вълнени гоблени не можаха да я излекуват от него. Когато вятърът започнеше да вие около стените на абатството, тя потръпваше, вдигаше поглед към майка Хилдебранд, и питаше:

— Това вълци ли бяха? Това вълци ли бяха, майко Хилдебранд?

А старата игуменка се засмиваше, притегляше главата на детето към коленете си, прокарваше нежно пръсти през русата й къдрава коса, и казваше:

— Тихо, мое малко птиче. Какво от това, дори да са вълци? Ти си в безопасност тук, зад дебелите стени, нали?

А детето отвръщаше, с дълбоко задоволство:

— Това е моето място сега.

„А сега нямам свое място, и отново ми е студено“, каза си Алис.

Седеше на кухненските стълби, с ръце, дълбоко пъхнати в ръкавите, извърнала лице към слабата жълта светлина на зимното слънце. Всички останали жени бяха вътре, бъбреха и се смееха в топлата галерия. Морах пееше някаква непристойна песничка, за да ги забавлява, а Катрин се смееше високо, поставила ръка върху растящия си корем.

Алис ги беше напуснала с тръпка на раздразнение, за да изтича долу в градината да набере билки. Нощем старият лорд страдаше от кашлица, която го изтощаваше много, и Алис искаше да набере за него цветове от лавандула, за да му помогне да спи спокойно. Цветчетата бяха повехнали и замръзнали, трябваше да са ги обрали през лятото, докато са били още сочни, свежи, виолетови и уханни.

— Били са занемарени и изоставени, и сега са студени и изсъхнали — каза Алис, като гледаше шепата сухи цветове в скута си. — О, боже, Хюго.

* * *

Заради Катрин, която постоянно искаше компания, и нуждите на стария лорд, който един ден отпадаше и се съвземаше на следващия, Алис би трябвало да бъде достатъчно заета и да няма време да изпада в униние. Но през всички онези дълги седмици, докато снегът натрупа, стопи се и натрупа пак, Алис се мръщеше до огнището, край прозорчето, или трепереше сама в замръзналата градина.

— Какво те мъчи, Алис, болна ли си? — попита старият лорд.

Джуджето Дейвид хвърли крадешком поглед към нея и се усмихна с лукавата си усмивка:

— Болна лечителка? Оглупяла мъдра жена? Повехнала билкарка? — попита той. — Какво си ти, Алис? Кратуна, в която дрънчат изсъхнали семена?

Само Морах в тъмната стая, която деляха нощем, успя да натисне точно болното място с мръсния си пръст.

— Умираш за него, нали? — каза тя безцеремонно. — Умираш отвътре за него.

В заетостта си Хюго едва я забелязваше. Пишеше безброй писма до Лондон, до Бристол и до Нюкасъл, и ругаеше гневно, когато доставянето и отговорите им се бавеха. Наглеждаше събарянето на големите камъни от централната арка на абатството, а мъжете ги влачеха през снега с шейни, за да ги натрупат на купчина там, където той възнамеряваше да построи новата си къща.

— Не замък — бе казал на Катрин. — Обикновена къща. Къща в стил „Тюдор“. Къща за живот в траен мир.

Той начерта планове за новата си красива къща. Тя щеше да има истински прозорци, а не тесни отвори в стените. Щеше да има димоотводи и огнища във всяка стая. Щеше да накара мъжете да изкопаят основи, но сега никой не можеше да забие дори нож в замръзналата земя. Вместо това той направи измервания, начерта скица и я показа на Дейвид, обсъждаше готварниците, пекарницата, броя на стаите и най-доброто изложение. Щом влезеше с едри крачки в замъка, когато следобед се спуснеше зимният мрак, всички жени в замъка започваха да пърхат оживено — като кокошки в курник, когато под пода му дебне лисица. Хюго обхождаше с тъмните си засмени очи всички до една, а после въвеждаше избраницата си в някой обвит в сенки вход за няколко минути груба наслада.

Алис забеляза, че той рядко вземаше една и съща жена два пъти. Никога не им причиняваше съзнателно болка, нито играеше с тях лудешките, жестоки игри, които бе играл със съпругата си. Обладаваше ги грубо, а след това ги отпращаше бързо.

И те го обичаха за това. „Бива си го!“ „Той е превъплъщение на стария лорд!“ „Той е истински мъж!“ — чуваше ги тя да казват. Веднъж той подаде ръка на Алис с похотлива усмивка, повдигнал тъмната си вежда. Алис гледаше през него, а лицето й беше приветливо като студен камък. Той се изсмя кратко и се извърна. Тя го чу да си подсвирква, докато тичаше надолу по стълбите, приел факта, че го беше отблъснала, с такава лекота, с каквато бе приел и поканата й. Тя вече не вълнуваше кръвта му както преди — твърде много неща бяха отклонили вниманието му. Той никога повече не дойде в стаята й, докато Катрин спеше — Алис не го и очакваше. Тя беше рискувала с желанието си и беше изгубила Хюго — а беше изгубила и желанието си.

Останало й бе само мъчителното съзнание, че се нуждае от него, с порив, по-дълбок от похотта. Алис чувстваше, че бе изпитала страстта му и я бе намерила за недостатъчна. Лекотата, с която я беше отпратил, я накара да почувства как властта й — над него, над себе си, над останалите — пресъхва и изчезва като бледите залези, когато светлината се бе процеждала като кръв от западния хоризонт в ранните следобеди на мрачните зимни дни.

Един ден кристалът върху кордата увисна надолу тежък и неподвижен, като отвее, когато тя положи длан на гърдите на стария лорд.

— Да не си изгубила силата си, Алис? — попита той остро, с широко отворени тъмни очи, нащрек като стреснат стар бухал.

Алис срещна погледа му, без да се смути.

— Така мисля, милорд — каза тя, изстинала до костите. — Не мога да получа каквото желая, а не мога да привикна да не го желая. Нямам нито желание, нито сили за каквото и да било. Сега изглежда, че съм изгубила и уменията си.

— Защо? — попита той кратко, не му достигаше дъх.

— Хюго — каза Алис. — Той пожела от мен да бъда обикновена жена, момиче, което да обича. Сега съм толкова обикновена, че ме подминава. Захвърлих силата си от любов към него, а сега нямам нито силата си, нито любовта.

При тези думи старият лорд се изсмя с острия си, подобен на лай смях, после се закашля и започна да хрипти.

— Тогава ми прати Морах — каза той. — Морах ще се грижи за мен вместо теб. Катрин казва, че й има доверие за всичко. Че е чудесна лечителка, невероятна познавачка на билките.

Алис кимна смръщено.

— Както желаете — каза тя. Думите бяха студени като снежинки.

Старият лорд все още я използваше като писар, но по време на боледуването си и през Великите пости пишеше съвсем малко писма. Ала когато седеше до широкия еркерен прозорец на женската галерия в срядата след Великден, Алис видя половин дузина пощенски гълъби да долитат от юг. Те закръжиха около замъка в широки, решителни дъги, а после се насочиха като ято лениви стрели, към гълъбарниците си на покрива на кръглата кула. Това означаваше спешни новини от Лондон. Алис направи набързо реверанс на Катрин и излезе от галерията за жените. Стигна до вратата на лорд Хю, когато вестоносецът слизаше по стълбите от покрива на кулата с малкото парче хартия в ръка. Алис го последва в стаята.

— Да го прочета ли? — попита Алис.

Лорд Хю кимна.

Алис разгъна писмото. Беше написано на латински.

— Не го разбирам — каза тя.

— Прочети го — каза Хю.

— Пише: „На Велики вторник испанският пратеник отказа покана да вечеря с кралицата. Кралят изслуша литургията с него, а на брата на кралицата беше наредено да му прислужва“.

— Това ли е всичко?

— Да — каза Алис. — Но какво означава?

— Означава, че с момичето на Болейн е свършено — каза лорд Хю без съжаление. — Хвала на Бога, че съм приятел с фамилията Сиймор.

Думите му прозвучаха като епитафия върху надгробен камък. Той затвори очи. Алис гледаше суровото му, неумолимо лице, докато той спеше, и се питаше дали кралица Ан вече знае, че е загубена.

След този ден за нея нямаше много друга работа в замъка, освен да чете на стария лорд и да седи с Катрин. Не можеше да й се възлага да шие сложна бродерия — Катрин се оплакваше, че не е достатъчно внимателна. Беше изгубила интуитивното си познание за билките, а Катрин потръпваше при допира на студените й пръсти. Ден след ден Алис имаше все по-малко и по-малко работа, оставаше й само да наблюдава и да чака Хюго — а после да го вижда как я подминава, без да я забележи в сенките.

Тя отслабна и започна да пие все повече вино на вечеря, тъй като храната й засядаше на гърлото. Това беше единственото, което й помагаше да спи, а когато спеше, сънуваше дълги, прекрасни сънища, виждаше Хюго до себе си и сина му в ръцете си, и жълта рокля с прорези от червена коприна, поръбена със снежнобяла кожа.

Когато снегът премина в киша, а после — в дъжд, земята омекна. В края на април младият лорд вече излизаше с коня си всеки ден на разсъмване и се връщаше чак по здрач. Бяха започнали да копаят основите за новата къща и в деня, когато завършиха изкопа, той се прибра у дома рано, по пладне, изкалян, и нахълта в галерията на Катрин, където тя шиеше гоблен: Морах лениво държеше копринените конци от едната й страна, а Алис, Илайза и Рут поръбваха плата.

— Трябва да дойдеш и да видиш! — възкликна Хюго. — Трябва, Катрин. Ще видиш къде ще бъдат стаите, които съм планирал за теб и за нашия син. Тя може да дойде, нали, Морах? Може да язди дребния сив кон?

Погледът му бързо се стрелна покрай Алис към по-старата жена. Алис не вдигна очи от работата си, но го чувстваше близо до себе си, както пъстървата усеща сянката на рибаря.

— Ако конят е много кротък — отвърна Морах, — ездата няма да навреди нито на нея, нито на детето, но едно падане може да бъде фатално.

— Нека дойдат и всичките ти дами — каза Хюго великодушно. — Всички! Сигурно до болка копнеете да излезете — седите затворени тук като охранени ястреби! Няма ли да ти хареса отново да почувстваш мириса на пустошта, Алис? Да почувстваш вятъра в лицето си?

Катрин се усмихна на Алис.

— Тя не се отделя от баща ти — каза тя. — Вечно е с него или изпълнява негови поръчения. Може да остане тук. А също Марджъри и мистрес Алингам. Аз ще дойда с Илайза, Рут и Морах.

— Както желаеш — каза Хюго с готовност. — Както желаеш. Ще отидем утре. С теб ще излезем днес, след вечеря. — Той зърна лицето на Алис, сведено към ръкоделието й. — Нали не ти се зловиди нашето удоволствие, Алис?

Подобно на заядливо дете, той бе обзет от капризно желание да види лицето й и очите й, да задържи вниманието й.

Тя не вдигна поглед към него.

— Разбира се, че не, милорд — каза тя, със слаб, но спокоен глас. — Надявам се вие и нейна светлост да прекарате приятен ден.

— Милорд сигурно е жаден — намеси се Катрин. — Алис, поръчай да донесат вино за негова светлост, преди да ни оставиш. Наредено ти е да отидеш при лорд Хю, нали?

Алис стана и отиде да дръпне звънеца.

— Баща ми болен ли е? — попита Хюго.

— О, не — успокои го Катрин. — Сега Алис не се грижи за здравето му. Изгубила е уменията си. Не е ли странно? Сега за него се грижи Морах. Но той обича Алис да му чете. Нали, Алис?

Алис стрелна Хюго с бърз поглед изпод ресниците си.

— Да — каза тя. — Може ли да си вървя сега?

Хюго се усмихна, загледан замислено в нея, и я отпрати с кимване. Алис, забила очи в пода, с бледо лице, излезе през тежката врата и я затвори тихо зад гърба си.

— Вече не остава много време — каза Морах, като гледаше как Хюго проследи с поглед Алис до вратата. — Вече не остава много време — каза тя със злобно задоволство.

— Какво? — запита нетърпеливо Катрин.

Широката усмивка на Морах беше неудържима.

— Казах, че вече не остава много време. Спомних си за една стара история.