Филипа Грегъри
Вещицата (20)

Глава 20

Алис, изкъпана, напръскана с благоухания, намазана с ароматни масла и облечена в проста синя рокля, със синя панделка на талията, трябваше да чака с всичкото престорено търпение, което бе способна да прояви, през целия дълъг и тягостен ден. Лейди Катрин все още бе твърде опечалена, за да слезе на обяд. Тя хленчеше за компания и Хюго, когато погледна в галерията на жените на път към залата, се съгласи да се храни с нея в стаята й. Така старият лорд остана да се храни сам, в уединение, в центъра на дългата господарска маса, гледайки намръщено изпод тъмните си вежди. Когато отнесоха месните ястия, Алис стана от масата на жените, отиде при него и се наведе до стола му, за да попита нещо. Жените чуха резкия му смях; после той й отвърна нещо с нисък глас и й кимна небрежно към едно столче в края на масата; тя седна и той разговаря с нея, докато обядът приключи. Дейвид, който наблюдаваше как поставят пред тях големия поднос със сладкиши, плодове и сладко вино, ги следеше бдително.

— Алис няма ли вече да седи при жените на лейди Катрин? — попита той стария лорд. — Ваша гостенка ли е тя сега, милорд?

Старият лорд му хвърли искрящ поглед изпод вежди.

 

 

— Отегчих се — каза той твърдо. — Нямаше с кого да разговарям. Ако снаха ми е забравила дълга си да се храни на масата ми, а синът ми се оттегля с нея в стаята й като камериерка — какво да правя аз? Да седя като онемял?

Дейвид кимна.

— Попитах само, за да знам къде да поръчам да сложат чашата й — каза той, оправдавайки се. — Ако желаете тази жена да се храни с вас, ще наредя да преместят чашата й тук.

Старият лорд удари с юмрук по масата:

— Когато Катрин отсъства, Алис може да използва нейните блюда и прибори, нали? — настоя той раздразнено. — Кога през целия си живот не съм имал до себе си жена, която да гледам, когато пожелая? А от всички жени в замъка Алис изглежда най-добре. Тя ще седи с мен, когато Катрин не е тук, и може да пие от стъклена чаша и да се храни от сребърно блюдо. Ясно ли е?

Дейвид се поклони мълчаливо. Когато се изправи, видя Алис да го наблюдава, сините й очи светеха развеселено.

— Много ти благодаря, Дейвид — каза тя хладно. — Мило е от твоя страна, че мислиш за удобството ми. Никога нямаше да получа тази покана, ако не беше ти.

Старият лорд се изсмя кратко и щракна с пръсти да донесат още вино. Алис пое гарафата от виночерпеца и наля виното вместо него, навеждайки се напред, така че той видя обещаващата извивка на гърдите й в деколтето на роклята й.

— Хубава блудница — каза старият лорд с усмивка, отметна глава назад и пресуши чашата.

Без свян, Алис се усмихна в отговор.

* * *

Когато обядът приключи, тя отиде с лорд Хю в стаята му и писа писма под негова диктовка, докато дневната светлина не помръкна. Той трябваше да сключва нови съюзи сега, когато семейството на Джейн Сиймор се ползваше с благоволение, и се носеха слухове, че набързо венчаната невеста очаква дете. За нея се говореше, че се опитва да помири краля с дъщеря му Мери.

— Отново папистка принцеса в двора — каза лорд Хю замислено. — И всичко се върти и променя, всичко е непостоянно като нрава на блудница.

Алис позвъни да донесат свещи и чаша греяно вино с подправки за стария човек.

— Уморих се — каза той искрено. — Дълго се бави това бебе на Катрин. Кога трябва да се роди твоето?

— В края на ноември — каза Алис. — Когато започваме да се готвим за празнуването на Коледа.

Лордът кимна, клепачите му се отпуснаха сънливо.

— Ще бъде весело — каза той. — Е, за нас най-малкото. А какво мислиш за Катрин? Ще роди ли друг син след този?

Алис сви рамене.

— Коренът й поначало не е жилав — каза тя пренебрежително. — Но няма причина да не роди още деца. Обаче може да й трябва доста време да зачене, не е много плодовита, нали? Зачеването на това дете й отне девет години!

Старият лорд се размърда неспокойно.

— Трябваше да го оженя за друга — каза той раздразнено. — Но сключването на този брак стана толкова лесно, при положение че управлението на имотите й беше и без това в ръцете ми, и така нататък. Но ако знаех, че ще прихваща толкова бавно, никога нямаше да я омъжа за Хюго.

Алис отиде зад стола му и го погали по челото. Той се отпусна назад на твърдата облегалка на стола, успокоен от докосването й.

— Не се тревожете — каза тя. — По това време догодина ще имате двама внуци — нейния син и моя. По това време догодина отново ще съм бременна от Хюго.

— Ще създадеш табун от жребци? — попита той, подсмихвайки се, със затворени очи.

— Искам да остана тук — каза Алис искрено. — Искам Хюго. Искам и вашата закрила. Нима има по-добър начин да получа желаното?

Старият лорд поклати глава.

— Няма по-добър начин — каза той. — Докато носиш моя внук, аз съм на твое разположение. Знаеш какво означава това дете за мен.

Алис кимна.

— Знам — каза тя.

Старият лорд въздъхна и известно време остана да седи мълчаливо. С бавни, леки движения Алис прокарваше пръсти по челото му, усещайки меките резки на набръчканата стара кожа под върховете на пръстите си.

— Ще ти дам земя, Алис — каза лорд Хю, наслаждавайки се на увереното й докосване. — Когато се роди синът ти, ще ти даря земя. Жена като теб би трябвало да има малко богатство, малко власт.

Алис се усмихна, без да спира дори за миг да плъзга пръсти по челото му.

— Бих искала фермата до колибата на старата Морах — каза тя без колебание. — Мястото е хубаво, а Морах и без това твърдеше, че има право на собственост над някои от земите. Ще се радвам, ако успея да им отнема цялата ферма. Това ще бъде наказанието им, задето ограбиха Морах. — Тя се разсмя с тих, мек смях и допълни: — Малко възстановяване на реда.

— Може би — отвърна лорд Хю. — Ще поръчам на Дейвид или Хюго да я огледат.

Алис кимна, лекият натиск на върховете на пръстите й се забави, за да бъде в същия ритъм като дишането му, което бе станало по-дълбоко. След няколко мига той вече спеше, а тя придърпа едно столче до краката на стола му, седна, облягайки се на него, и се загледа в огъня.

Той протегна ръка насън и докосна главата й. Тя развърза шапчицата, сложи я настрани и остави ръката му да се отпусне върху разбърканите й къдрици. Седяха заедно дълго време. Алис гледаше огъня и чувстваше закрилящата топлина на ръката му върху главата си като благословия. Тя затвори очи. Топлият, успокояващ, чист мирис на стаята й напомняше за абатството и за докосването на майка Хилдебранд. И Алис зачака, притворила очи.

Хюго не се забави. Влезе с едри крачки, отметнал пелерината от раменете си; шапката му се бе кривнала от ездата. Той спря на прага пред гледката, която представляваха: познатият профил на баща му, чиито черти се бяха смекчили в съня, и младата красота на Алис под неговата закрила.

— Тихо — каза Алис, като се изправи на крака и издърпа Хюго от стаята. — Той е уморен. Цял следобед писах писма под негова диктовка.

— Бях на езда — каза Хюго. — Катрин бе отпаднала след обяда.

— В такъв случай само ние двамата сме будни — каза Алис, с малка, потайна усмивка. — Само ние двамата, будни, и… — тя замълча и хвърли поглед към Хюго с изражение, което обещаваше всичко. — Само ние двамата, будни и… неспокойни — каза тя.

Хюго я стрелна с бърз, преценяващ поглед изпод тъмните си вежди.

— Къде са прислужничките на Катрин? — попита той. — Оставих Рут и Марджъри да седят в спалнята й. Къде са другите?

— Отидоха в Касълтън — каза Алис. — Можеш да влезеш в стаята ми и няма да има кой да те види.

Хюго кимна.

— Върви преди мен — каза той. — Увери се, че Катрин още спи и вратата й е затворена.

Алис кимна и тръгна първа надолу, по витото стълбище и през преддверието на голямата зала, а после се качи до галерията за жените над нея. Огънят догаряше в решетката на огнището. Вратата към стаята на Катрин беше затворена. Алис и Хюго се промъкнаха през галерията и влязоха в стаята на Алис, безмълвни като призраци.

Хюго затвори вратата зад тях и пусна резето.

— Това наистина е промяна, Алис — каза той. — Мислех, че след онзи първи път си открила, че не съм по вкуса ти.

Алис тръсна глава, за да освободи косата си, и тя се спусна около лицето й като дъжд от мед и злато. Отметна я от очите си и се усмихна уверено на Хюго, преценявайки силата на неговото надигащо се желание.

— Ти ме облада като девица, като обикновено момиче — каза тя. — Никога повече няма да бъде така. Отдръпнах се от теб, за да усвоя уменията си. Трябваше да намеря своите учители, трябваше да позная някои тайни изкуства, преди да мога отново да легна с теб.

— Какви изкуства? — попита Хюго: гласът му потрепери леко.

— Знаеш за тях — каза Алис простичко. — Мечтал си за тях, но едва ли си вярвал, че са осъществими между мъж и жена.

Хюго докосна устните си с език.

— Чувал съм — започна той — за изкуства, които една жена, умела и опитна жена, може да използва, и които могат да накарат един мъж да полудее по нея. Чувал съм и че ако легнеш с вещица, тя може да те отведе до самите предели на рая — дори отвъд тях. Чувал съм също, че тогава чувстваш неземна наслада, наслада над всяка друга, която една обикновена жена може да ти дари — той се разсмя нервно, възбудено. — Но това са само лъжи и измами, нали?

Алис поклати бавно глава, косата й се люшна напред. Хюго се наведе към нея.

— Ухаеш на мед — каза той.

— Аз мога да направя всички тези неща — обеща Алис. Направи пауза, претегляйки думите си. — Ако се осмеляваш.

— Осмелявам се — каза Хюго бързо. — Желая ги.

Алис се усмихна и прекоси стаята. Хюго я проследи с очи. Тя отвори раклата с билки и извади гарафа вино с подправки и две чаши. Докато той гледаше, тя наля по една чаша за двамата, обърна се настрани за секунда — само половин секунда — и изсипа от дланта си голяма щипка стрит земен корен в чашата му.

— Пия за твоето желание — каза тя. — Дано получиш всичко, за което мечтаеш.

Хюго вдигна чашата и я пресуши на три нетърпеливи глътки.

— А твоето желание, Алис? — попита той. — Когато легна за първи път с мен, ти не изпитваше желание.

Алис сви рамене.

— Бях обикновена девойка — каза тя. — Ти ме помоли да загърбя силата си от любов към теб — и аз така и направих. Но после ти откри — нима не беше така? — че в замъка има много обикновени момичета. Но само една магьосница.

Хюго се засмя, малко треперливо.

— Магьосница — каза той. — С умения на магьосница — той навлажни устните си с език. — Не вярвам твърде в магьосничеството, Алис. Ще трябва да се справяш със съвременен мъж, неверник.

Алис се усмихна, уверена в билкарските умения на Морах.

— О, Хюго — каза тя, а в гласа й се долавяше смях. — Ти проявяваш вяра и неверие, както ти е угодно. Но когато си навън, в студената пустош, мъглата се стели около теб и реката приижда, виждаш тъмна магия и познаваш страха. А когато си тук с мен, в тази стая, ще бъдеш запленен от вълшебство и ще познаеш най-съкровените си желания.

— Променила си се — каза той.

Алис кимна.

— Открих господарката си, тъмната повелителка на всички знахарки и магьосници, и се поучих от нея. Трябваше да стана едно цяло с нея, сякаш бяхме любовници. И сега познавам уменията й.

— Какви са те? — попита Хюго. — Уменията на твоята господарка?

Алис допря ръце до задната част на роклята си и бавно, почти небрежно, започна да развързва панделките, с които беше пристегната. Хюго гледаше мълчаливо как тя сви рамо и отърси роклята от себе си. Отдолу беше гола. Избута роклята надолу от хълбоците си и се измъкна от нея. Не носеше долна риза, нито пък фуста. При вида на тялото й, когато осъзна, че тя беше планирала това прелъстяване, Хюго си пое хрипливо дъх. След като се изкъпа, тя се беше облякла така, че лесно да остане гола пред него. Той посегна да я сграбчи, но Алис посочи с жест към стола.

— Седни, Хюго — каза тя любезно, внушителна в голотата си.

Хюго пристъпи покорно към стола, препъвайки се, когато стигна до него. Алис го наблюдаваше внимателно.

— Трудно ли ти е да вървиш, Хюго? — попита тя.

Той отвори уста да проговори, движейки се бавно.

— Трудно ти е да вървиш и да говориш, трудно ти е да посегнеш към мен — каза Алис. — Можеш само да гледаш.

Хюго, с отпуснати мускули, хванат в капана на упойващата напитка, се отпусна на стола си, очите му, потъмнели от разширените зеници, и за миг не се отделяха от бялото тяло на Алис с къдравите златисти косми отпред.

— Ще ти кажа на какво ме научи моята господарка — каза Алис с напевен, омагьосващ глас. — Научи ме да танцувам така, че мъжът да застива на място от страст. — Косата на Алис падаше като светла завеса по раменете и по гърдите й: тя се изви на една страна, а после — на друга. Хюго не можеше да откъсне очи от тялото й.

— Не мога да се движа — изрече Хюго с надебелял глас.

— Тя ме научи да призовавам сестрите си да ме докосват — каза Алис. Ръцете й обгърнаха с длани собственото й лице, затвориха се над гърлото й, заедно се спуснаха надолу по гърдите й и ги погалиха. Зърната, розови и твърди, потрепнаха през завесата от коса. Алис отметна глава назад така, че шията й се оголи, обгърна в длани гърдите си и тръгна към Хюго. — У мен винаги ще има наслада — прошепна Алис. — Винаги ще има наслада, която да дам на този, който я пожелае. Сестрите ми са готови да дойдат при мен във всеки миг, във всеки миг, в който поискам. И са готови да ме галят, да ближат тялото ми и да ме целуват. Можеш ли вече да ги видиш, Хюго? Те идват при нас двамата. Идват да доставят наслада на мен и да угодят на теб.

Той разтвори устни от желание. Алис го възседна, изправена, и потри в устните му първо едната си гърда, а после другата. Хюго търсеше докосването й, въртейки глава като бебе. Ръцете му се присвиха върху бедрата, но не можеше да посегне и да я задържи.

— Моята господарка дойде сега — изрече Алис с благоговеен шепот. — Сега тя е с мен в стаята. О, господи! Виждаш ли я, Хюго? Тя е гола като мен, а косата й е черна. Нейното докосване изгаря кожата ми като огън, а целувките й ме карат да копнея за още и още. С нея са сестрите ми — десет, двайсет момичета, всичките голи. Всички те са дошли да танцуват за теб. Хюго!

Хюго не можеше да откъсне очи от Алис, но чувстваше сборището от жени около себе си. Усещаше очите им върху себе си и все по-силната топлина на телата им. Алис, наблюдавайки го през цялото време, прокарваше с галещ жест ръцете си през корема към съвършената вдлъбнатина на пъпа си.

— Можеш ли да ме почувстваш, Хюго? — попита тя. — Можеш ли да почувстваш мен, и всичките ми сестри, и моята веща господарка? Можеш ли да ни видиш, всичките голи, можеш ли да видиш звездите в косите ни и усмивките ни?

Хюго потрепери — мощна, неовладяна тръпка, която разтърси цялото му тяло.

— Алис.

Ръката на Алис помилва корема й и се плъзна надолу към къдравите златисти косми.

— Погледни, Хюго — каза тя. — Във всичките ти противни игрички с Катрин, случвало ли се е тя някога да застане гордо пред теб, позволявала ли ти е да я видиш?

Без да каже и дума, Хюго поклати глава.

— Тогава ме погледни — каза Алис. — Аз не се срамувам, не ме е страх. Никой мъж не може да ми причини болка, не страдам по никой мъж. Сестрите ми и аз си даряваме взаимна наслада, която никой мъж не би могъл да ни дари. Но ние ще ти позволим да бъдеш с нас, Хюго. Ще ти позволим да легнеш с нас, да играеш с нас, да ни възбуждаш. — Тя раздели с две ръце космите и деликатно потри с показалец своята розова, разтваряща се плът.

— Дай на мен — каза Хюго настойчиво. — Дай на мен, Алис.

Тя отново вдигна глава към него, и му се усмихна подигравателно.

— Ах! Трябва да почакаш — каза тя. — Трябва да почакаш, докато можеш да ни видиш всичките. Всичките ми сестри искат да ги вкусиш, всички до една искат да те докоснат. Всички жадуваме за твоето докосване, Хюго. Сестрите ми и аз. Виждаш ли ни? Виждаш ли ни сега?

— Мога да видя теб — каза Хюго. — И мога да ги почувствам, мога да почувствам ръцете им върху мен.

Алис се приближи изведнъж.

— По косата ти и по лицето ти, Хюго — прошепна тя. — Можеш ли да почувстваш устните им по лицето и по врата си? Можеш ли да усетиш уханието им, Хюго? Аромата на косите им и тяхната пот, и тяхната влага? Те са готови за теб. Копнеят за теб. Мислиш ли, че можеш да ни доставиш наслада? Мислиш ли, че ще успееш да доставиш наслада на всички ни?

Хюго отметна глава назад и изстена. Алис подразни отворената му уста с едното си зърно, после с другото, а после плъзна мокрите си пръсти в устата му.

— Това е нейният вкус — каза тя. — Това е вкусът на моята сестра, на Небесната Богиня. Харесва ли ти?

Хюго смучеше трескаво, челото му беше влажно от пот, тъмните му къдрици прилепваха към лицето, измъчваше го неудовлетворена похот.

— Да — каза той. — Сега я виждам! Виждам бялото й тяло и косата й.

Алис се наведе напред и потри гърди в лицето му, ахвайки леко, когато наболата му брада одраска зърната й.

— Това е моята сестра, Слънчевата Магьосница — каза тя. — Чувстваш ли топлината на кожата й? Тя е безсрамна, Хюго! Не я интересува нищо, освен похотта и насладата!

Хюго изстена високо и блъсна с глава движещите се гърди на Алис.

— Дай ми своята топлина, Слънчева Магьоснице — настойчиво пожела той. — Искам твоето безсрамие.

Алис се смъкна леко към скута му, стройните й бедра го обхванаха.

— Тя идва да седне върху теб — прошепна тя. — Звездната Богиня иска да почувства тялото ти между краката си.

Омаята на земния корен не позволяваше на Хюго да се движи. Той можа само да извие гръб, когато Алис се смъкна ниско и се отдръпна, сниши се пак, а после, поддавайки се на собствената си похот, го стисна с бедра и започна да се търка в панталона му, в уплътнението отпред.

— Искам… искам… — заекна Хюго. От устата му се стече слюнка, очите му се бяха извъртели и се виждаше само бялото.

— Искаш всички ни — каза Алис. — Всяка една от нас по всеки начин, който можеш да си представиш.

— Да — каза Хюго. — Алис, моля те!

Алис развърза панталона му: той беше гол отдолу. Той се изви нагоре и тя смъкна тялото си надолу, за да го посрещне. Когато се сляха, тя почувства как у нея нахлува мощен прилив на наслада и се вкопчи в плътните подплатени рамене на жакета му, докато вълните на насладата я заливаха отново и отново.

— Тя е тук! — възкликна Алис тържествуващо. — Господарката те е пленила. Отвори очи и я погледни. Посяваш семето си в нея, отвори очи и виж господарката, на която никога няма да намериш равна, никога няма да замениш, никога няма да отблъснеш.

Хюго, почти ослепял от упойката, отвори с усилие очи и я видя.

— Мистрес… милейди… Алис! — възкликна той изненадано.

— Аз съм господарка само на себе си — каза Алис, ликуваща в силата си. — Най-сетне сама съм си господарка.

После падна напред, сключи ръце около врата му, чу рязкото му ахване, когато тялото му се стегна и запулсира в нея, а после притихна.

Когато се успокоиха, тя се надигна, отдръпна се, придърпа около раменете си наметката и хвърли шепа борови шишарки върху огъня. Върна гарафата с вино и чашите обратно в раклата, като през цялото време наблюдаваше дълбокия, подобен на транс сън на Хюго; клепачите му потрепваха, сякаш сънуваше нови и нови разюздани оргии. Той изстена веднъж-дваж и надигна хълбоци нагоре, в пустотата.

Алис сложи нов пън върху огъня и разпръсна борови иглички върху него, така че стаята замириса сладко на смола. После придърпа столчето, седна, обвила колене с ръце, и зачака Хюго да се събуди от сънищата, чиито толкова ярки цветове, остри миризми, и интимни докосвания бяха по-силни от действителността. Алис гледаше как любимият й мъж се изправя и се мята рязко назад в стола си, издава отново хълбоци напред, в опиянен екстаз, зовейки я по име веднъж, после още веднъж; и се почувства толкова далеч от него, сякаш вървеше по студения речен бряг в заснежената пустош, а той лежеше мъртъв и вцепенен в гроба.

Той се съвземаше бавно. Примигна и се огледа слисано наоколо, поклати объркано глава, а после впери поглед в Алис, спокойно седнала до огнището, с коса, спускаща се като водопад по голите рамене, с отметната назад пелерина. Светлината на огъня играеше в хиляди топли отсенки на прасковения цвят по голата й кожа.

— Алис — каза той, — кое време е? Колко дълго съм спал? Яви ми се такъв сън!

Алис се усмихна спокойно, със загадъчен поглед:

— Почти е време за вечеря — каза тя. — Не си спал, това не беше сън. Бях тук, ти беше тук, всички те бяха тук с нас през цялото това време.

Хюго се надвеси напред и сграбчи ръцете й.

— Наистина ли? — запита той. — Не е било сън? Били са тук, сестрите ти? И сме били заедно, всички?

Алис се засмя с дълбок звънлив смях, преливащ от наслада.

— О, да — изрече тя с глас, мек като коприна. — Всички бяхме тук и ти се наслади на всяка една от нас. Беше толкова хубаво, Хюго, нали?

— Да — съгласи се Хюго, замаян. — О, да. Боже мой, Алис. Чувал съм за такива неща, но никога не съм и сънувал, че могат да се случат. Но ги видях! Докоснах ги.

— Докосна ги! — съгласи се Алис, с усмивка. — Докосна всички ни. Обещах ти преживяване, надминаващо всяко, което някога си имал. Какво очакваше, Хюго? Някакви хитрини на развратница? Или противните жестокости, които си позволяваш с Катрин? Мога да ти дам това, за което си мечтаеш — върха на желанията ти, най-хубавото от тях.

Хюго се облегна в стола и отново затвори очи.

— Чувствам се пиян — каза той. — Чувствам се така, сякаш съм пил една седмица, а после съм сънувал в продължение на година.

Алис сви рамене.

— Времето не означава нищо, когато си с всички нас — каза тя. — А целувките ми и целувките на сестрите ми са като силно вино за един мъж.

Хюго отвори очи и я погледна: внезапно погледът му бе станал проницателен.

— Това някаква измама ли е? — попита той остро. — Да не би да си скроила някоя хитрост? С билки или отрови, или нещо подобно? Кажи ми истината, Алис. Никога не бих пожелал повече удоволствие, от онова, което ми даде — но сега съм буден и искам да знам истината. Не съм някакъв селяндур на панаир, когото можеш да заблудиш. Това не променя любовта ми към теб — така че ми кажи. От виното, което ми даде, ли беше? Или имаше някаква друга измама?

Алис се засмя.

— Ти ми кажи, Хюго — каза тя. — Бил си пиян много пъти, бил ли си някога надарен с такава мъжка мощ, когато си пил? Виждал ли си сестрите ми преди, независимо дали си бил пиян или трезвен? Събуждал ли си се някога с бистра глава, чувствайки се силен, след като си пил?

Тя залагаше на силата на упойващата гъба.

— Знаеш какво си видял. Знаеш какво си направил! Дали е била една жена, или двайсет? Удоволствие от една жена ли изпита, или от двайсет? Аз ли бях, или господарката на сънищата ти, приела моя образ, заедно с всичките ми лукави, съблазнителни сестри?

Хюго кимна, облегна се назад и отново затвори очи.

— Силна, най-силна магия — каза той. — Вие бяхте много, наистина много. И ти, Алис, като повелителка на всички тях.

Алис се усмихна, надигна се от столчето и застана пред него.

— Да — каза тя спокойно. — Аз съм повелителка на всички тях. Аз владея силата си. И винаги, когато пожелая, мога да те даря с насладата, която изпитваш с нас. Винаги, когато поискаш, и винаги, когато се съглася.

Очите на Хюго потъмняха от последните следи от омаята и от желание.

— Значи ще дойдат отново? — попита той.

Алис се усмихна.

— Когато ги призова — каза тя. — Сестрите ми и аз — ние обичаме да си играем с теб, Хюго.

Хюго се усмихна.

— Алис — каза той. — Любов моя.