Филипа Грегъри
Вещицата (12)

Глава 12

В топлата стая жените още спяха. Алис захвърли наметката и се вмъкна гола в леглото. Натъпка подгизналата кесия с восъчните кукли под възглавницата си и отметна влажната си коса от лицето. После заспа и в съня си видя замъка като своя собственост, видя, че има свои дами, които я наричат „лейди Алис“, почувства топлото тяло на Хюго, спящ до нея. Обърна се насън, изрече тихичко името му и се усмихна. Дори когато Илайза я разтърси грубо, за да я събуди, Алис не изгуби радостната увереност, която сънят й бе дал. Усмихна се на Илайза. „Той ме обича“, помисли си Алис. „Той ме обича и обеща да намери начин да бъдем заедно.“

— Нейна светлост те вика — каза Илайза кисело. — Крещи да отидеш при нея, оплаква се, че си закъсняла. Най-добре ще е да побързаш.

Алис се отърси от ленивото си задоволство, скочи от леглото, навлече тъмносинята си рокля, натъпка косата си под тъмносиня шапчица и побягна през галерията към спалнята на лейди Катрин.

— Милейди? — попита тя, като отвори вратата.

Катрин седеше в леглото: фината й ленена долна риза беше непоправимо разкъсана отпред, чаршафите — измачкани.

— Алис — каза тя и оголи жълтите си зъби в усмивка. — Алис, имам нужда от уменията ти.

— Разбира се, лейди Катрин — каза Алис спокойно. — Какво мога да направя за вас?

— Мисля, че очаквам дете — каза Катрин. Погледна Алис със светнало лице. — Предполагам, че едва ли е изненадващо!

Алис кимна, без да казва нищо.

— Негова светлост е ненаситен през последните седмици — каза Катрин. Облиза устни като чревоугодник, който се наслаждава на някакво ястие. — Явно не може да ме остави на мира. А сега ми е направил и дете.

— Много се радвам — каза Алис със слаб глас.

— Наистина ли? — подразни я Катрин. — Наистина ли? Намирам това за изненадващо, Алис. Мислех си, че ти и сама се надяваш за дял от ласките на лорд Хюго! Но той няма очи за никоя друга, освен за мен. Вярно ли е това?

— Знам, че напоследък е бил много често с вас, милейди — каза Алис. Почувства как у нея се надига гняв, кръвта запулсира тихо в главата й. — Всички ваши дами са наясно, че негова светлост ви е посещавал често. Всички се радваме за вашето щастие.

Смехът на лейди Катрин се разнесе на леки вълни из стаята.

— Убедена съм — каза тя заядливо. — А ти, Алис? Отказа ли се от всяка надежда, че той ще погледне към теб?

— Да — излъга Алис с лекота. — Тук съм, за да служа на лорд Хю като негов писар и негова билкарка, когато той има нужда от мен. Когато той вече няма нужда от услугите ми, ще се върна у дома. Аз служа и на сина му, и на вас, милейди. Нищо повече.

Катрин кимна.

— Да — каза тя, подчертавайки твърдението. — Ти служиш на Хюго. Той може да те използва или да те захвърли. Няма значение.

Алис мълчаливо направи реверанс.

— Той може да те има, ако желае — каза Катрин простичко. — Вече няма значение. Ревнувах от теб и се страхувах, че ще ми го отнемеш. Но сега, когато очаквам дете, никой не може да ми го отнеме. Той може да ляга с теб, ако му е угодно, може да си доставя наслада с теб или да те изостави. Но аз го спечелих, Алис. Разбираш ли? Сега той е мой. Аз съм майка на неговото дете. И нито старият лорд, нито Хюго ще мислят за теб като за нещо повече от развлечение.

Алис не вдигаше очи от пода. Когато Катрин млъкна, тя вдигна поглед за кратко.

— Разбираш ли? — попита Катрин.

Алис кимна. Не можеше да говори; със силата на волята си призоваваше новината да се окаже невярна. Искаше Катрин да е безплодна, да остане безплодна. Не й беше нужно Катрин да й казва, че ако Хюго се сдобиеше със законен наследник, то значи Катрин беше победила и прошепнатите обещания на Хюго от миналата нощ щяха да бъдат забравени.

— Имам нужда от теб — каза лейди Катрин с по-различен тон. — Собствената ми майка е мъртва, както знаеш, а нямам приятелки, които да ме съветват. Старата ми дойка умря миналата година и в замъка няма никой, който може да ми каже как да се грижа за себе си и за здравето на детето. Лорд Хю твърди, че си опитна с билките, най-добрата лечителка, която е познавал. Очаквам да се грижиш за здравето ми и да ме съветваш. Ще очаквам от теб да ми помогнеш и при раждането. Искам син, Алис. Отговорността ще бъде твоя.

Алис дойде малко по-близо до високото легло.

— Ваша Светлост, имате нужда от лекар и акушерка — каза тя. — Изродила съм няколко деца, но за вашето здраве и здравето на вашия наследник трябва да имате лекар.

Катрин сви рамене.

— Когато времето наближи, ще си осигуря грижите на лекар — каза тя надменно. — Но междувременно ще се възползвам от съветите ти и постоянните ти грижи. Предполагам, че си присъствала на раждания? Че имаш опит?

Алис поклати упорито глава.

— Аз съм само на шестнайсет — каза тя. — Негова светлост лорд Хю беше така добър да се довери на моите билки, но изхвърли медицинските си съветници и не пожела да ги вижда повече. Беше му угодно да използва моите услуги, вместо техните. Само че вие нямате повод за оплакване срещу знахарките и акушерките в близост до замъка, милейди. Трябва да говорите с тях. — Тя не каза, че по-скоро е готова да умре, отколкото да се грижи за Катрин, но неприязънта между двете жени беше така натрапчиво видима, както и разплутото, полуголо тяло на Катрин.

— Ами онази старица в Боус? — попита Катрин, проточвайки обсъждането заради насладата да наблюдава бледото напрегнато лице на Алис и да слуша как Алис се опитва да се измъкне. — Тя би ли се грижила добре за мен?

Алис падна в клопката.

— Моята сродница Морах? — попита тя. — О, да, наистина. Тя е опитна. Присъствала е на много раждания. Би могла да дойде и да ви прегледа веднага, и да се грижи за вас. Тя е отлична акушерка.

Катрин кимна.

— Тогава ще взема и двете ви — каза тя невъзмутимо и тържествуващо. — Ще изпратя войниците да доведат Морах. Тя може да живее с нас тук. Може да се грижи здравето ми, и може двете да ми служите. Ще искам да ми прислужвате денонощно, Алис. А сега искам да ме прегледаш и да ми кажеш дали очаквам дете? И момче ли е?

Алис направи реверанс, прикривайки гнева и страха си, и отиде да донесе малкия си вързоп от стаята на жените.

— За какво те повика? — запита Илайза настойчиво в мига, щом тя влезе. — В лошо настроение ли е днес? Хюго е останал с нея цяла нощ, нали?

— Не знам — каза Алис. — Сега не е с нея. Тя е преизпълнена с радост. Мисли, че чака дете. Аз трябва да потвърдя дали е така.

Другите жени възкликнаха, очите на Илайза се окръглиха.

— Най-сетне — каза тя. — Хюго най-сетне изпълни дълга си.

— Да — каза Алис сухо. — Хвала на Бога. И какъв акт на любов беше само!

— Вярно ли е? — попита Илайза. — Имало е фалшива тревога и преди. А ако някога проклетията е можела да попречи за забременяване, то това би се случило на нея.

— Съмнявам се, че е вярно — каза Алис. — Тя има всички основания да излъже. Но ще й кажа „да“ или „не“. И ще кажа и на стария лорд. Ако тя лъже, ще му кажа веднага.

— Тихо! — възкликна мигновено Рут. — Върви, Алис, тя сигурно те чака. Да дойда ли и аз?

— Да — каза Алис. — Тя ме засипа с толкова заяждания и грубости, че чак сърцето ме заболя. Ела с мен, Рут, тогава тя ще си мери приказките.

— Какво ще правиш? — попита Рут любопитно, когато Алис взе молитвеника и кристала от вързопа си.

— Ще видя дали мога да усетя бебето — каза Алис спокойно. — Не гледай така удивено, Рут, това е доста обичайно умение.

Тя тръгна отново към стаята на лейди Катрин. Катрин се оглеждаше в очукано сребърно ръчно огледало.

— Какво е това петно на врата ми? — попита тя Алис.

Алис погледна малко по-отблизо.

— Синина, милейди — каза тя с равен тон. Видя следите от зъби. Той я беше хапал и смукал. Хюго беше направил това.

Катрин въздъхна продължително и с наслада.

— Откъде ли се е взела там? — попита тя невинно. — Каква синина, Алис?

— Следа от ухапване — каза Алис кратко.

— Ооо — въздъхна Катрин. — Бях забравила. Това беше Хюго. Той ме сграбчва и ме хапе и ме смуче, сякаш иска да ме изяде. Ще ни се роди лъв, не син, Алис! Защото той ме обладава като лъв!

Алис кимна хладно, но бузите й бяха алени. Признаците на ревност не убягнаха на Катрин. Рядко й убягваше нещо.

— Още ли си девица, Алис? — попита тя. — Мога да ускоря женитбата, за която говорихме. Младият войник все още е съгласен. Би ми било неприятно да си представям как остаряваш и се съсухряш, не познала любов. Да имаш мъж, който е луд по теб, е нещо прекрасно, Алис. Когато Хюго идва в леглото ми, се чувствам като кралица. А когато ме взема в обятията си и покрива цялото ми тяло с целувки! Алис, не мога да ти опиша какво е чувството! Тази наслада е толкова дълбока, че ми се струва порочна — като смъртен грях.

Алис почувства как гневът се надига като повръщане в гърлото й.

— Вие сте благословена в любовта си, милейди — каза тя. — Сега можете ли да ми кажете кога кървихте за последен път?

Катрин се намръщи на прекъсването.

— Преди пет, не, преди шест седмици — каза тя.

— Прилошава ли ви? — попита Алис.

Катрин поклати глава.

— Усещате ли гърдите си чувствителни или наедрели? — попита Алис. Почувства как бузите й парят от горещина, докато се заставяше да говори хладно за любенето на Хюго с жена му — тази дебела свиня, помисли си тайно Алис.

Катрин се засмя.

— Разбира се, че са чувствителни! — възкликна тя ликуващо. Разтвори долната си дреха, за да може Алис да я види. Едрите й гърди с кафяви връхчета бяха белязани от двете страни с тънки червени линии, като малки редици от пълни с кръв мехурчета.

Рут ахна.

— Рани ли са това, милейди? — попита тя.

Катрин затвори очи, наслаждавайки се на спомена.

— О, той ме нарани — каза тя, с много нисък глас. — Върза ме, и ме пристегна, и ме облада изотзад.

Тя отвори очи: те бяха потъмнели от похотливи спомени.

— Не ти ли се иска той да направи това с теб, Алис? Не би ли ти харесало да те обладае? Да се покачи върху теб, както див жребец върху готова за любов кобила?

Алис се покашля. Изведнъж устата й бе станала много суха.

— Не, милейди — каза тя простичко. — Изпитанието, което ме принудихте да изтърпя, прочисти както нрава, така и ума ми. Вече не се надявам на внимание от младия лорд. Във всеки случай — каза тя ледено — моите вкусове не са такива. Никога не бих се наслаждавала на болката. Сега ще положа длан върху корема ви и ще проверя дали мога да усетя бебе в утробата ви, милейди — каза тя. — Същото е като търсенето на вода, много хора го правят. Няма от какво да се боите.

Катрин кимна, подразнена от хладината в гласа на Алис.

— Не се боя от нищо — каза тя. — Никой, освен него, не може да ми причини болка.

Алис извади молитвеника и промърмори няколко безсмислени думи на латински. Не посмя да благослови работата, както правеше някога. Споменът за крехкото късче нафора, което трябваше да бъде разкъсано на парченца, преди да успее да изгори, беше все още много ярък. Не смееше да призове името на Бог или на майка Му. Но размаха молитвеника и зашепна ниско, за да не може никой да каже по-късно, че е извършила работата, без да я благослови.

Докосна закръгления корем на лейди Катрин с леденостудените си малки ръце и забеляза със злобно задоволство как отпуснатата плът потръпна при докосването й.

— Тази жена чака дете — каза тя високо. Кристалът лениво описа дъга надясно. Алис прехапа устна и усети вкуса на собствената си кръв, топла и солена като сълза. Катрин беше бременна.

— Какво казва? Какво казва? — попита Катрин.

— Възможно е да чакате дете — каза Алис бавно. От все сърце копнееше да отрече детето. Но нищо нямаше да го възпре да расте в тлъстия корем на Катрин. Желанието не можеше да го накара да изчезне.

— Попитай дали е син! — настоя Катрин.

— Детето от мъжки пол ли е? — попита Алис.

Кристалът се люшна отново.

Катрин нададе лек възхитен писък.

— Това „да“ ли е? Това „да“ ли е? — настоя тя.

Алис кимна.

— Повикай младия лорд! — нареди тя на Рут. — Ти стой тук — каза на Алис. — Той може би ще пита за теб.

Алис прибра кристала и молитвеника си и отиде до прозореца. Навън духаше режещ вятър, който носеше сняг от пустошта. Малката градина с билки и цветя във вътрешния двор долу беше покрита с бели преспи, снегът кръжеше вихрено между Алис на втория етаж и замръзналата земя отдолу. Нататък, в пустошта, колибата на Морах щеше да е побеляла, големи купчини сняг сигурно притискаха вратата. Ако валеше силно и дълго, войниците от замъка нямаше да могат да минат. Алис изпита силен копнеж да бъде там, в студа и самотата на тресавището. Всичко друго, само да не бъде тук, в тази малка, прекалено гореща стая с тази злобна, покварена жена, и с мъжа, когото обичаше, подчиняващ се на волята на жена си.

Хюго влезе, без да почука. Катрин не се покри. Долната й риза беше разтворена, гърдите й — изложени на показ, коремът й — открит. Финият ленен чаршаф на леглото й покриваше само наполовина космите на венериния й хълм. Тя погледна Хюго, сякаш очакваше той да започне да я люби отново, пред Алис, пред Рут.

— Викали сте ме, милейди? — каза той рязко. Не поглеждаше към Алис.

— Имам новини за вас — каза тя. Потупа леглото си. — Елате и седнете малко по-близо.

Хюго не помръдна.

— Моля да ме извините, мадам, но не мога да чакам — каза той. — Днес излизам на лов и ме чакат. Ако се забавя, конете ще измръзнат. Има силен вятър.

— Остани си вкъщи тогава — каза Катрин подканващо. Сгуши се малко по-надълбоко в леглото. Зърната на гърдите й се бяха втвърдили, още щом го видя. Алис откри, че не може да откъсне поглед от тях. — Мога да ти намеря забавление тук — предложи Катрин.

Хюго кимна.

— Довечера, мадам — каза той. — Обещах на баща си да има еленово месо за другата седмица. Трябва да уловя този елен днес.

— Тогава ще побързам и ще съобщя, че имам добри новини за вас. Очаквам дете и Алис смята, че то е момче.

Възцари се зашеметено мълчание. Хюго все още не поглеждаше Алис.

— Това е най-добрата новина, която можех да чуя — каза той равно, със спокоен тон. — Поздравявам ви, мадам. Надявам се да имаме здрав син. А сега трябва да вървя.

— Накъде се отправяте? — попита Катрин.

— Земите край Боус — каза той от прага.

— О, почакайте тогава! — каза тя, сякаш току-що й беше хрумнало. — Почакайте, милорд. Идете до колибата на сродницата на Алис и й наредете да дойде в замъка. Пратете един от хората си да се върне с нея. Имам нужда от уменията й, а Алис се нуждае от съветите й. Не е ли така, Алис?

— Морах е по-опитна от мен — каза Алис. Не вдигна поглед от пода. Знаеше, че Хюго не гледа към нея. — Но вие ще имате нужда от нея чак през октомври, милейди, за раждането. Би трябвало да я повикате тогава.

— Негова светлост не би искал да поемам рискове със здравето си — заяви Катрин.

Хюго поклати глава.

— Каквото пожелаете, мадам. Мога да я доведа днес. Но може би тя няма да е готова да дойде.

Катрин отвори много широко бледите си очи, изненадана.

— Тогава я принудете, милорд — каза тя простичко. — Ако сме убедени, че имаме нужда от нея, какво друго да направим?

Хюго се поклони.

— Много добре, милейди — каза той и тръгна отново към вратата.

— Не пожелахте „приятен ден“ на Алис — каза Катрин с копринен гласец. — Сега тя ще бъде незаменима за мен. Трябва да се отнасяте любезно с нея! Каквито и хитрини да е използвала в миналото, сега тя е моята любима камериерка!

Той се обърна с усилие. Срещна непроницаемия син поглед на Алис.

— Разбира се — каза студено. — Простете ми. — Линиите в основата на веждите му и в ъглите на устата му бяха дълбоки. — Приятен ден, Алис.

— Приятен ден, лорд Хюго — отвърна Алис. Почувства дълбока студенина, сякаш водите на крепостния ров се бяха просмукали от утробата във всичките й крайници. Сега вече беше невъзможно да измести Катрин. Нямаше да има анулиране на брака, нямаше да се любят с Хюго в голямата, добре осветена стая. Хюго никога нямаше да спи спокойно нощем до нея. Катрин беше спечелила. И магията на самата Алис й беше помогнала за това.

Хюго срещна очите й с твърд, гневен поглед, а после се обърна и излезе през вратата, преди лейди Катрин да успее да го задържи.

— Донеси ми роклята в розово и кремаво, Алис — каза лейди Катрин доволно. — Той ме харесва в тези цветове. И поръчай на някой слуга да донесе гореща вода и горещи чаршафи. Ще се изкъпя. Той обича да ухая сладко.

Алис направи реверанс като прислужница и се подчини.

* * *

Алис с изненада откри, че очаква с нетърпение да види Морах. Чакаше около външната порта войниците, които щяха да доведат Морах от Боус. Беше ужасно студен следобед, цареше навъсен, плътен, сив полумрак. Натежалите от сняг сиви облаци бяха надвиснали над сивите, застрашителни стени на замъка. Мъглата в крепостния ров бе сиво-бяла, малките вихрушки от едри снежинки във въздуха бяха сякаш единственият източник на светлина в света. Алис се загърна плътно в пелерината си и пъхна премръзналите си ръце в ръкавите.

Чу ги, преди да ги види. Първо тропота на копита по калдъръма, а после — глухия шум, когато прекосиха подвижния мост. Тя излезе от сводестия вход, когато мъжът спря коня си и смъкна рязко дебело навлечената Морах на земята, сякаш се радваше да се отърве от нея.

— Ето, стара жено! — възкликна той. — Стига си ме ругала! Ето я Алис, дошла е да те поздрави и да ти покаже къде ще живееш. Нея обвинявай, че те отмъкна от пушливото ти огнище. Недей вини мен!

— Здравей, Морах — каза Алис.

Морах се отърси и придърпа шаловете около приведените си рамене.

— Алис — каза тя. Огледа критично девойката, забелязвайки напрегнатото изражение на бялото й лице. — Тежки времена — каза тя. Не беше въпрос.

— Съжалявам, ако са те довели против волята ти — каза Алис. — Беше по идея и заповед на лейди Катрин. Не по моя.

Морах кимна.

— Чака дете, а? — попита тя.

Алис кимна.

— Куклите ли го направиха? — поиска да се увери Морах.

Алис дръпна Морах в прикритието на стената и доближи уста до ухото й.

— Не знам — каза тя. — Как може да се разбере? Хюго каза, че отишъл при нея по свой избор, но никога не се е държал така с нея, преди да направя заклинанието. И имаше нещо толкова… — тя млъкна рязко. — Нещо много неестествено в начина, по който са заедно.

— Неестествено ли? — попита Морах с остър смях. — Откога можеш да поставяш граници на Природата, дете? Какво искаш да кажеш? Че я възсяда като куче? Че я бие? Че надува ловния си рог, когато стигне върха?

Алис се изкикоти неволно.

— Не и това! — каза тя. — Но останалото. При това се сношава с нея, като преди това я привързва към себе си с парче плат от чаршаф. Вързах куклите една за друга с панделка. Мислиш ли, че това е мое дело?

Морах стоически сви рамене.

— Възможно е — каза тя. — Може просто такава да е природата му. Заведи ме вътре, дете, студено ми е.

Алис кимна на стража, взе малкия вързоп на Морах и ръката й, и я поведе отвъд външната стена, през вътрешния подвижен мост, който се простираше над призрачния, изпълнен с мъгла крепостен ров, през подгизналата от вода градина край жилището на свещеника, после я въведе в главната част на замъка. Поведе Морах през голямата зала, без да спира, въпреки че Морах се бавеше и се оглеждаше.

— Разкажи ми за домакинството — каза тя, докато Алис я теглеше нататък. — Това е голямата зала на лорд Хю, нали?

Алис кимна.

— Била съм тук преди, когато бях свидетелка по едно дело за кражба срещу фермера Рули — каза Морах. — Старият лорд седеше зад масата в големия си украсен с резба стол.

— Раздава тук правосъдие на всеки три месеца — каза Алис рязко. — И обядва и вечеря тук. — Тя дръпна Морах нагоре по стъпалата към подиума и отметна гоблена в дъното на помещението. — Тук влизаме — каза тя. — В това преддверие чакаме лордовете и нейна светлост, ако сме твърде подранили. Понякога те се събират тук и разговарят — тя кимна към една врата. — Оттук се отива в кръглата кула на лорд Хю, където са неговата стая и стражите му, там спи и младият лорд — тя дръпна Морах нагоре по стълбите отляво. — Това са стълбите нагоре към галерията, женската галерия, която е разположена над залата. Това са стаите на жените — тук живеем. Не си добре дошла в кръглата кула, освен по заповед на лордовете.

Морах кимна, следвайки Алис нагоре по стълбите, като оглеждаше гоблените, които висяха по стените.

— Ще имам нова стая, която ще деля с теб — каза Алис. — Но все пак сме настанени в женската част на къщата. Лейди Катрин спи в далечния край на галерията, другите жени делят една стая отсреща, а ние ще имаме отделна малка стая в съседство. Досега я ползваха за склад; казах им, че ни трябва по-голямо пространство, за да сушим билки и да приготвяме лековете си. Бих предпочела да можехме да сме в кръглата кула със стария лорд. Но Катрин ме следи внимателно.

— Заради младия лорд ли? — попита Морах, която се задъхваше, докато се качваха по стълбите.

Алис кимна.

— Ревнуваше — изрече тя във внезапен порив. — И ме подложи на изпитание. Опитваше се да се отърве от мен, Морах. Хюго й беше казал, че ме обича. А снощи бяхме само двамата и той обеща… той обеща… — Алис млъкна рязко, с вкаменено от скръб лице. — Но тези неща вече нямат значение — каза тя с неуверен глас. — Няма значение какво ми е казал, нито какви планове правехме. Мечтаех да бъда негова съпруга. Но това не означава нищо. Сега тя очаква дете. Положението й е непоклатимо.

Морах кимна. Алис я въведе в галерията на жените и отвори вратата към десния ъгъл на стаята.

— Стаята на лейди Катрин е отсреща — каза тя, сочейки. — Има изглед към вътрешния двор, по-топла е. Другите жени спят в съседната стая до нас, която гледа към реката. Нашата стая е същата като тяхната. И ние имаме гледка към реката.

Морах пристъпи вътре и се огледа наоколо.

— Легло — каза тя със задоволство. — Никога не съм спала в легло.

— Половин легло — каза Алис предупредително. — Ще го делим.

— И хубав огън, и ракла за вещите ни — каза Морах, оглеждайки бързо стаята. — Малко огледало и бюфет. Алис, за зимата това е по-удобно от колибата.

— И по-опасно — каза Алис предупредително. — Изпитанието не беше шега.

Морах й хвърли кос, ясен, лишен от съчувствие поглед.

— Разчистила си пътя си с лъжа — заяви тя.

Алис кимна.

— Платих си — каза тя много тихо. Още виждаше ясно невредимото късче нафора, което беше сдъвкала, преглътнала, а после — повърнала в огнището, без да е оставила и следа върху него. — Лишена съм от Божията милост — каза тя. — Това се случи, когато накарах куклите да ми се подчинят.

— Не си могла да постъпиш по друг начин — каза Морах отривисто. — Ако един господар отказва да те защити — трябва да си потърсиш друг. Как иначе би могла да оцелееш? Ако твоят Бог ти е отказал милостта си, тогава трябва да използваш магия. Все едно да излезеш в буря само по долна риза. Имаш нужда от сила около себе си.

Алис кимна.

— Хюго обеща да ме закриля — каза тя. — Едва снощи се кълнеше, че ме обича — каза, че ще напусне Катрин, че ще се откаже дори от замъка, за да бъде с мен. Става това, което ти предрече, Морах, и това, което сънувах аз. Той каза, че е готов да изостави Катрин заради мен. А аз казах, че ще се откажа от магията, двамата с него сме в по-голяма безопасност без нея.

Морах махна пренебрежително с мръсната си ръка.

— Всичко това са само обещания — каза тя с присмех. — А сега той знае, че жена му чака дете.

Алис кимна.

— Да — каза тя безучастно.

— Говорила ли си с него оттогава? — попита Морах лукаво.

— Не — каза Алис. — Във всеки случай, не сме оставали насаме.

— Е, какво, даде ли ти знак? Някакъв намек? Може би те е срещнал на стълбите и ти е казал: „Не се бой, любима?“

— Излезе на лов — каза Алис отбранително.

— Прати ли ти съобщение, за да каже, че макар богатата лейди Катрин да носи неговия син и наследник, ти все още си неговата любима и обещанията са в сила? Че ще я отпрати и ще постави теб на нейното място?

Алис поклати сковано глава.

Морах се засмя дрезгаво.

— Тогава по-добре се моли тя да роди мъртво дете — каза тя съчувствено. — Или то да бъде малоумно, немощно и слабо създание, или болнаво момиче, излязло от разкъсана утроба, която никога повече не може да носи дете. Какво ще бъде този път, Алис? Нещо, малко по-силно от молитва? Дребно заклинание, та Катрин да пометне? Билки в храната й? Отрова по чаршафите й, та кожата й да подпухне и да се покрие с мехури, да поболее бебето, щом то излезе?

— Тихо — каза Алис, като хвърли поглед към тежката врата. — Дори не говори за това тук, Морах. И не мисли такива неща. Вече се приближих твърде много до силата. Стоях в петоъгълника. Почувствах силата си от петите до върховете на пръстите си.

Морах изпусна дълбока, доволна въздишка.

— Стигнала си до нея — каза тя. — Най-сетне.

— Не я искам — прошепна разпалено Алис. — Почувствах силата и насладата от магията и изпитах възторга от нея. Сега знам какво имаш предвид, Морах, беше като най-силно вино. Но това няма да бъде моят начин. Ще се доверя на Хюго. Ще се доверя на обещанието му. Ще спазя обещанието си към него да изоставя магията. Искам да се освободя от тази сила, искам да бъда обикновена жена, която може да бъде отведена в леглото от обикновен мъж и да чувства наслада, голяма като тази, която изпитва Катрин, когато той я обладава. Искам такъв живот и такива наслади. Не твоите.

Морах се изкиска тихо, сякаш това нямаше особено значение.

— Ще продължа да вярвам на Хюго — каза Алис. — Колкото и трудно да бъде през следващите няколко месеца. Дори ако той се поколебае, ще продължа да вярвам. Разменихме си обещания. Аз му дадох любовта си, ще му остана вярна.

Морах сви пренебрежително рамене.

— Може би — каза тя, без да се впечатли. — Но какво става с куклите? На сигурно място ли са?

— Искам да се отърва от тях — прошепна Алис. — Хвърлих една в рова снощи, но тя не потъна. Трябваше да вляза вътре и да я извадя. Тя едва не ме удави, Морах. Беше куклата на лейди Катрин, и почувствах, че ме тегли навътре. Почувствах, че иска да се удавя. Чух я да се смее, докато потъвах. Чух я да се смее, Морах! Искам да се отърва от куклите. Трябва да си ги вземеш обратно.

Морах придърпа едно столче до огъня и се загледа в пламъците за момент. Когато вдигна поглед, старото й лице беше бледо като восък.

— Те са твои — каза тя. — Твоите свещи, твоите заповеди, твоите кукли. Не искам да са близо до мен. Няма да ги приема. Не съм изненадана, че са се опитали да те удавят. Около тях има сянка, която не мога да видя ясно. Но прилича на вода.

— Много вода? — попита Алис. Вгледа се в огъня, като Морах. Видя само тъмните късове торф и червената жарава.

— Достатъчно е само толкова, колкото да напълни дробовете ти — каза кисело Морах. — Дори е предостатъчно, ако е в дробовете ти, Алис. Както и да е, куклите са си твои.

— Мога ли да ги заровя? — попита Алис. Морах сви рамене.

— Може и да стане. Сянката, която виждам, е Вода, а не Земя.

— Мога ли да ги хвърля върху огъня, да ги оставя да се разтопят и да изгорят?

Морах наклони глава на една страна и погледна огъня.

— Това носи гибелна опасност — каза тя.

— Тогава какво да правя с тях? — попита раздразнено Алис.

Морах се засмя грубо и каза:

— Трябваше да помислиш първо за това.

Алис чакаше.

— О, добре де — каза Морах. — Когато времето се оправи, ще отидем в пустите земи и ще ги пуснем в някоя от пещерите. Ако сянката около тях е вода, там ще има предостатъчно вода. Може би ще успеем да направим някакво заклинание, за да отнемем силата им. Къде ги държиш?

— При мен са — отговори Алис. — В кесията на колана ми. Нямах собствена стая, страхувах се да не ги намерят.

Морах поклати глава.

— Това не е безопасно — заяви тя. — Не трябва да бъдат близо до теб, да слушат гласа ти, да долавят най-ужасните ти мисли. Няма ли никакво място, на което да ги скриеш?

Алис поклати замислено глава.

— Никъде не съм сама! — възкликна тя нетърпеливо. — По цял ден, всеки ден съм с някого. Дори когато съм в билковата градина, наблизо винаги има някой — слуга или градинар, или някоя от кухненските прислужници.

Морах кимна.

— Скрий ги на някое противно и мръсно място — посъветва я тя. — В сметището на замъка или под някой стол за ходене по нужда. Някъде, където дори дете няма да надникне.

— Отвън, пред нужника! — възкликна Алис. Посочи към ъгъла на стаята, където една кръгла дупка беше изрязана в хоризонталната част на стената и покрита с дървен капак. — Там е мястото за облекчаване — каза тя. — Изпражненията падат в рова. Никой няма да търси там. Мога да ги окача да висят на канап под седалката.

Морах измери с поглед седалката в ъгъла.

— Това ще свърши работа — каза тя. — След време ще станат мръсни и противни. Никой няма да ги види. И каквато и сила да им е дало твоето заклинание, не мога да си представя как урочасват твоя лорд Хюго да виси пред стената на замъка, докато ти изсипваш лайна на главата му.

Алис внезапно се изкикоти и цялото й лице светна. За миг тя изглеждаше като момичето, което някога беше любимка на цялото абатство.

— Радвам се, че си тук — каза тя. — Сега ще поръчам да ти донесат гореща вода. Ще трябва да се изкъпеш.