Филипа Грегъри
Вещицата (19)

Глава 19

Измина една дълга минута в пълна тишина, последвана от глухия тътен на гръмотевица и ярко, пурпурно жълто проблясване на светкавица, което очерта хоризонта на западните хълмове. Небето над тях беше ярко зеленикавожълто, с цвета на разлагаща се плът, а от запад бързо прииждаха облаци в тъмен, полунощен цвят.

Хюго вдигна поглед към Алис. Лицето й бе погрозняло от напрежение. Сърцето й блъскаше лудо в гърдите. Единствената й мисъл беше как да оцелее. Как да избегне обвинението в магьосничество, което неизменно щеше да последва. Смехът й бе отвян от зловещ бриз, който навяваше бурята към тях, но бузите й бяха още мокри.

— Не плачи — каза Хюго. Смъкна кожената си ръкавица и вдигна ръка, за да докосне леко бузата й.

— Страхувах се — каза Алис. Когато ръката му докосна лицето й, тя се обърна към нея, така че дланта му се допря до устните й.

— От какво се страхуваше? — попита Хюго меко. — Няма да ти сторя зло.

Алис поклати глава.

— Не — каза тя. — Знам това.

— Тогава от какво се боеше? — попита Хюго.

— От нея. — Алис кимна към тъмния отвор на пещерата. — Тя беше направила няколко кукли, каза, че щели да изпълняват волята й. Каза, че ако направела така, че куклите да се разболеят, щяла да разболее и хората, които те представляват.

Хюго кимна.

— Видях ги — каза. — Бяха ужасни.

— Ти ги видя, когато тя ги изтърси от торбата — каза Алис бързо, — когато тя остави торбата да се отвори и ги изтърси навън. Тя ми каза, че щяла да бъде господарка на замъка, че щяла да добие власт над баща ти, и над теб, и над мен, и над лейди Катрин. С куклите.

Хюго погледна Алис и тя видя по лицето му да преминава стар, суеверен страх.

— Това са глупости — каза той неуверено. — Но трябваше да ми кажеш.

Алис сви рамене.

— Как бих могла? Вече никога не те виждам насаме. Баща ти е твърде стар и болнав, за да го плаша с подобни мрачни опасения. А не бих искала да безпокоя лейди Катрин, не и сега.

Хюго кимна.

— Но какво правеше с нея? — попита той. — Когато се приближих?

— Беше се съгласила да престане с това — каза Алис. — Обеща да ги зарови в осветена земя, да премахне магията. Но не искаше да излезе сама. Принуди ме да дойда и аз. Не смееше да стои на осветената земя. Накара ме да изкопая дупката. Само аз можех да стъпя на осветената земя, защото тя беше черна магьосница — в съюз с дявола — а аз не съм.

Хюго кимна.

— Сигурно много си се страхувала — каза той. Протегна топлата си ръка и сключи пръсти около нейната, която стискаше лъка на седлото.

Алис погледна надолу към него, с лице, светнало от радост при докосването му.

— Сега не ме е страх от нищо — каза тя. — Имам силата си, моята бяла сила, добра сила, която съм посветила на теб и на службата към семейството ти. Използвах силата си за вас, за да опазя всички ви. Борех се с нейното зло — и никой от вас не знаеше.

Хюго пъхна крак в стремето и се метна на седлото зад Алис.

— Хайде — каза през рамо на мъжете. — Ще се приберем у дома. Трябва да говоря с негова светлост и с отец Стивън по този въпрос. Алан, ти препречи дупката с камъни, толкова големи, колкото можеш да носиш, и чакай тук с Питър, докато водата се надигне и я покрие. Кучетата може да останат при теб.

Младите мъже кимнаха.

Хюго се поколеба.

— Ако държите на мен… — поде той. — Нито дума за това на никого. Ако искате да ме последвате до Нюкасъл, по време на пътуванията ми, или до Лондон — нито дума. Ще кажем на всички, че жената е паднала в реката и се е удавила. Ясно ли е?

Мъжете кимнаха, със сериозни лица.

— Ако започнете да клюкарствате — каза Хюго предупредително, — ако се разбъбрите като глупави момичета, няма да знам кой от вас е разнасял тази история. — Той местеше поглед от един към друг. — Ще прогоня всички ви, така че никога повече няма да си намерите служба в знатен дом — каза той. — Ще се върнете при бащите си, моите сродници, а аз ще им кажа, че не сте достойни да живеете под моя покрив.

Мъжете кимнаха.

— Имате думата ми — казваха те, един по един, като клетва. — Имате думата ми.

Хюго кимна и цъкна с език на коня си. Младият ловец застана зад него. Отново поеха нагоре по пътеката в мочурището към Тинкърс Крос. Хюго обгърна Алис по-здраво с ръцете си.

— Липсваше ми — изрече той с внезапно учудване. — Подготвях онова пътуване толкова внимателно, и бях толкова зает с фермите, замъка и новата къща, както и с грижите си за Катрин, че бях забравил насладата от докосването ти, Алис.

Алис кимна. Тя се облегна на него, чувствайки топлината му, движението на тялото му в ритъм с крачките на едрия кон.

— Виждах те бледа и мълчалива, и не се разтревожих от това — каза Хюго, обзет от угризения. — Помислих си, че ми се цупиш заради онази нощ. И изпитвах гняв към теб, задето ми отказа втори път. — Той оброни глава напред и притисна буза към главата на Алис. — Съжалявам — каза простичко. — Не се грижих за теб така, както беше редно.

— Бях много нещастна — каза тихо Алис.

Хюго я прегърна плътно.

— Аз съм виновен — каза той. — Исках да бъда свободен от любовта ти, от обещанията, които ти бях дал. Всичко ми се струваше… — той млъкна, без да довърши. — О, не знам! Твърде сложно. От една страна Катрин, полуудавена и болна. От друга баща ми, който отпада, но все пак като че ли ще живее вечно. Не мога да забравя и новата си къща, която искам повече от всичко на света, а баща ми отказва да ми даде средствата! А после се появи ти, гледайки ме с големите си очи като някоя заблудена сърна. Аз съм себичен, Алис, това е истината. Не исках повече тревоги.

Алис обърна леко глава и му се усмихна.

— Аз не ти създавам тревоги — каза тя уверено. — Аз съм единствената, която може да ти помогне. Аз съм единствената, която държи на теб. Тази зима се поболях да наглеждам баща ти, да се грижа за съпругата ти, и да се боря с голямата злина на Морах, която Катрин настоя да въведе в семейството ви. Ако не бях аз и моята бяла сила, не знам какво щеше да направи Морах.

Хюго поклати глава.

— Иска ми се да вярвам, че не може да е така — каза той. — Но я видях. А после видях заека. Това е лоша работа, Алис.

— С добър край — заяви Алис твърдо. — Няма да мислим повече за това. Аз се борих срещу нея, а ти я уби, и работата е свършена.

Ръцете й върху лъка на седлото бяха побелели от напрежение, пръстите я боляха.

— Да, свършено е и ще си мълчим за това — каза Хюго. — Не искам да разстройвам Катрин, не и точно сега. А и баща ми ще се разтревожи. Ще съберем тези малки кукли и ще ги дадем на отец Стивън. Той ще знае какво да прави с тях. И няма да казваме нищо повече по този въпрос.

Алис кимна отново.

— Имаш късмет, че аз те намерих — каза Хюго. — Ако беше някой друг, щеше да се опита да залови две вещици, не само една.

Алис поклати глава.

— Аз се подложих на изпитание — каза тя студено. — Не съм черна магьосница. Посъветвах лейди Катрин да не взема Морах в замъка и я предупредих, че макар аз да съм само билкарка и лечителка, за Морах винаги се е говорело, че се занимава с нечестиви дела. Предупредих я, предупредих и теб. Никой не пожела да ме послуша.

Хюго кимна.

— Вярно е — призна той. Замълча за миг, докато конят му вървеше нагоре по пътеката към високите пусти земи. — Сигурно си имала странно детство, Алис, съвсем сама в пустошта с жена като Морах за твоя майка.

— Тя не ми беше майка — каза Алис. — Радвам се, че е така. — Тя помълча. — Майка ми, истинската ми майка, беше дама — каза тя. — Загина в пожар.

Хюго спря коня си и погледна надолу към земята.

Лопатата лежеше там, където я беше пуснала Алис, до малката дупка. Торбата беше на земята, разпрана от край до край. Но никъде не се виждаха малки восъчни кукли.

Вятърът раздвижи пирена около тях, а дъждът започна да пада на едри, тежки капки. Алис вдигна качулката на главата си и почувства как вятърът подръпва наметката й. Никъде по подгизналата земя нямаше кукли.

Хюго скочи от коня и зарита наоколо из туфите пирен.

— Не мога да ги видя — каза той. — Ей! Уилям! Ела и ми помогни да ги потърся.

— Да потърсите какво, милорд? — попита Уилям, като слезе и поведе коня си напред.

— Куклите, куклите, които старицата носеше в торбата си — каза Хюго нетърпеливо. — Видя ги.

Младият човек поклати глава:

— Нищо не видях, милорд — каза той. — Само видях старицата да хуква, а после хрътките подгониха един заек към пещерата.

Хюго примижа под дъжда, който бе станал проливен.

— Нищо ли не видя? — попита той.

— Не, милорд — каза Уилям: кръглото му лице беше мокро, косата му — прилепнала към главата.

Хюго се поколеба, без да знае какво да каже, после се изсмя и го тупна по гърба.

— Качвайте се на конете, ще си вървим у дома — каза той и сам се метна обратно на седлото. — Отведете и тези коне обратно в замъка.

— Няма ли да търсите куклите? — попита тихо Алис.

Хюго сви рамене и обърна коня си към вкъщи.

— Ако са били направени от луга или лой, ще се стопят доста бързо — каза той. — Може би са се натрошили под копитата на конете. Може би са били просто измама за окото като повечето дела на магьосниците. Намират се на осветена земя — ако това има някакво значение — да забравим за тях.

Алис се поколеба за миг, като хвърли поглед назад към храста зеленика. В корените му се мерна нещо бяло; тя се наведе напред да види. Хюго я хвана по-здраво през кръста.

— Не се тревожи — каза. — Хайде да се махаме, ще се изсипе порой.

Той обърна коня, но Алис не откъсваше очи от корените на зелениката. Видя миниатюрен бял корен, като червей, като малка восъчна ръка. Видя миниатюрна, безформена бяла ръка. Ръката й помаха.

— Да вървим! — възкликна тя с внезапно нетърпение.

Хюго обърна коня и той се устреми напред, препускайки през целия път през горния край на пустошта, докато най-сетне забави ход, за да прегази брода южно от замъка.

— Какво ще кажем на лейди Катрин и баща ти? — попита Алис: брулещият вятър отвя думите й.

— Че Морах е паднала в реката и се е удавила — каза Хюго. — А когато дойде време да се роди бебето, ти ще можеш да помогнеш, нали, Алис? Нали ще се грижиш за него и за Катрин?

— Да — каза Алис. — Присъствала съм на всяко раждане, на което е бабувала Морах, откакто бях на две години. И сама съм изродила няколко бебета. Не исках да се грижа за Катрин, докато ме мразеше, но сега мога да се справя достатъчно добре. Ще се грижа за него като за свое родно дете.

Хюго кимна и я прегърна по-плътно.

— Благодаря ти — каза той сериозно.

— Няма да те проваля — каза Алис. — Ще използвам всичките си сили, за да опазя здравето на Катрин. Вашето бебе ще се роди, и аз ще се грижа то да е добре. Заради теб, Хюго, и заради себе си. Защото твоето богатство и свободата ти зависят от него. А аз те обичам толкова много, че искам да бъдеш богат и свободен.

Хюго кимна и Алис долови, че той се усмихва. Тя се облегна назад в богатото, топло палто, почувства как топлината на тялото му я сгрява цялата и прониква в нея, а ръката му обгръща по-здраво талията й.

— Имам за теб новини, които пазех — каза тя. Поколеба се не повече от миг, преди да изрече лъжата. — Очаквам дете, Хюго — каза тя. — Ще родя твоето дете. Легнахме заедно само веднъж, но се оказа, че съм плодовита, а ти си страстен и силен с мен.

За миг Хюго замълча.

— Сигурна ли си? — попита слисано. — Много скоро е.

— Минаха почти два месеца — заяви Алис твърдо. — Той ще се роди на Коледа.

— Коледа! — възкликна Хюго. — И си сигурна, че е син?

— Да — каза Алис решително. — Сънят, който имах след коледното тържество миналата година, е бил истинско прозрение. Ти и аз ще имаме син и ще бъдем любовници, ще живеем като съпруг и съпруга.

— Катрин е моя съпруга — напомни й той. — И носи сина ми.

— Но аз нося друг син — каза Алис гордо. — И синът, който ти ми направи, ще бъде силен и красив. Вече го знам.

Хюго се изкиска.

— Разбира се — каза той успокояващо. — Моята умна Алис! Моето прекрасно момиче! Той ще бъде силен, красив и с блестящ ум. И ще го направя богат и влиятелен. Той и неговият полубрат могат да бъдат приятели. Ще ги отглеждаме заедно.

Хюго отпусна поводите и едрият кон тръгна по-бързо, полюшвайки ги в лек галоп.

— Баща ми ще се радва — каза Хюго, като повиши глас, за да надвика вятъра, който брулеше лицата им, и шума на дъжда. — Неговите държанки народиха куп синове — но собствената му съпруга, майка ми — само един.

— А коя го обичаше най-много, и коя обичаше той най-силно? — попита Алис предизвикателно.

Хюго присви широките си рамене.

— Това въобще няма значение — каза той пренебрежително. — Любовта не е за нас. Земя, наследници, състояние — това са нещата, които са важни за благородниците, Алис. Бедните могат да си имат своите любови и страсти. Ние се интересуваме от по-сериозни неща.

Алис се облегна назад и опря глава на рамото му.

— Един ден ще обичаш пламенно като селянин — каза тя меко. — Един ден ще бъдеш луд от любов. Ще бъдеш смирен до крайност заради любовта си.

Хюго се засмя.

— Съмнявам се — каза той. — Съмнявам се в това.

Известно време яздиха мълчаливо: Алис — преценяваща лъжата за бременността, която трябваше да осигури безопасността й, независимо какво би казал някой в замъка срещу нея или срещу Морах. Хюго не би допуснал да изгуби шанса за още един син, дори да го носеше жена, заклеймена като вещица. Докато вярваше, че тя носи детето му, щеше да е готов да умре, за да я защити. Но щом лъжата бъдеше разкрита…

Алис поклати глава: не можеше да планира повече от един ход напред, да прави кроежи и да се доверява на сънищата, в които се бе виждала в градината, облечена в розово-кремавата рокля на Катрин. Пръски дъжд, донесени от вятъра, я удариха в лицето, нисък гръмотевичен тътен се надигна зад хълмовете на запад и отекна по-наблизо.

Алис бе осенена от внезапно видение: как Морах се вслушва във воя на бурята в тъмната пещера, опряла глава в каменния таван, водата реве и се плиска около коленете й, а хрътките я чакат отвън. Примигна. За миг почувства твърдия, неподатлив камък със собствения си тил, докато се катереше упорито нагоре, по-далеч от водата. Водата около глезените й беше леденостудена, кипнала от подводни течения — надигащ се прилив, който скоро вече бушуваше около коленете й, леещ се неспирно, усукващ полата около бедрата й. В тялото й силно се удряха късове плавей, тя се препъна, падна във водата и изскочи отново, подгизнала и трепереща, тромава поради тежестта на водата, просмукала се в роклята й.

Сега вече водата сякаш я беше вкусила и искаше още. Голяма вълна се блъсна в пещерата, запрати я настрани, тя удари лицето си в скалната стена и почувства тежестта на земята над себе си. Почти не й оставаше време да изпълзи навън и да се изправи пред мъжете, които я чакаха, но ужасът от удавянето внезапно стана по-силен, отколкото страхът й от хрътките, и тя задращи по стената, опитвайки се да се измъкне обратно навън. Ръцете й, разранени и кървящи, се блъскаха в стената на пещерата, а после внезапно попаднаха във водна бездна — реката бурно си проправяше път навън. Тя протегна ръце като сляпа, блъскайки се в бързото течение, копнеейки за студеното докосване на въздуха. После пръстите й докоснаха тавана на прохода, който извеждаше от пещерата.

Бе чакала прекалено дълго. Тесният изход от пещерата вече бе изпълнен до тавана с бушуващите води на прииждащата река. Оставаше й само малкото въздух, запазил се под тавана на пещерата, и когато обърна лице нагоре, за да вдиша, в пещерата нахлу с рев нова вълна и водата, която бе стигала до кръста й, се покачи и стигна до раменете й. Роклята й беше натежала от вода, течението се вихреше около цялото й тяло. Блъскана и теглена от водите, тя изгуби опора и падна, в главата й отекна ревът на водата, нахлуваща в ушите, носа и устата й. Жаждата за живот я блъсна отново нагоре, към последното малко, кухо пространство с въздух под тавана на пещерата. Но когато стигна догоре, главата й се удари в тавана на пещерата и отворената й, давеща се уста усети само вкус на вода. Алис изстена.

— Какво става? — Гласът на Хюго я върна рязко към настоящето, към риска, който беше поела, към ръката му, успокояващо обвита около нея. — Каза ли нещо?

— Нищо! — възкликна бодро Алис.

Мощна буря бе разстлала тъмна завеса надолу по долината, притулвайки хълмовете навсякъде около тях.

— Реката е придошла — каза Хюго със задоволство. — Вещицата се е удавила. — Той бръсна водата от очите си, пришпори дорестия кон и каза: — А сега да побързаме към дома.

* * *

Слуховете около внезапното изчезване на Морах от замъка не можеха да бъдат предотвратени. Твърде много хора знаеха, че е излязла с Алис и бяха видели Алис да се връща сама с Хюго. Уилям не беше видял нищо, но останалите ловци бяха станали свидетели на онази прословута гледка — вещица, която се преобразява в заек — и нямаше да си мълчат вечно. Затова пък вестта можеше да бъде скрита поне от Катрин. Хюго повика жените в галерията, докато Катрин си почиваше преди вечеря, и им каза, че ако чуе дори една дума — само една дума — за случилото се с Морах в присъствието на Катрин, ще нареди да набият онази, която я е казала, и ще я изгони от замъка по долна риза.

Жените отвориха широко очи и зашушукаха.

— Тя се удави — каза Хюго дръзко. — Със собствените си очи я видях да пада в реката и да се дави. И онзи, който отрича това, ме нарича лъжец. — Ръката му леко докосна колана, където обикновено висеше мечът му. — За такова нещо бих убил мъж и бих наредил да накажат с бой жена. Не мога да ви спра да бъбрите помежду си — той ги обходи с тъмния си, обвинителен поглед, — никоя сила на земята не може да попречи на това. Но произнесете ли само една дума на подозрение или съмнение пред лейди Катрин, ще ви се иска да сте се родили неми.

Само Илайза намери смелост да се обади.

— Ами Алис? — попита тя.

— Алис остава при нас — каза Хюго. — Тя е добра приятелка на нашето семейство. Сега тя ще се грижи за лейди Катрин и за сина ми, когато той се роди. Ще бъде така, както беше, преди Морах да дойде в замъка. Можете да забравите Морах. Нея вече я няма.

Той изчака да види дали някой ще каже нещо, после се усмихна със суровата си усмивка на повелител и излезе от галерията да потърси баща си.

Алис бе отишла там преди него и седеше в здрачната стая на едно столче в краката на стария лорд, съобщавайки му новините още преди да дойде Хюго.

— Морах вече я няма — каза тя без предисловие.

Старият лорд я погледна изпитателно.

Алис кимна.

— С нея бяхме заедно във високата част на пустошта. Тя правеше някакви нередни неща с едни восъчни кукли и аз тръгнах с нея, за да я спра. Хюго беше излязъл с хрътките си, те я видяха и я подгониха в една пещера, и я оставиха там да се удави.

Старият лорд не казваше нищо: чакаше.

— Тя беше вещица — каза Алис сурово. — Добре, че е мъртва.

— А ти не си — каза старият лорд бавно.

Алис вдигна бледото си лице към него.

— Не, милорд — каза тя тихо. — Не умрях по време на суровото изпитание, на което лейди Катрин настоя да ме подложат, когато ме мразеше; не умрях и сега. Аз се помирих с лейди Катрин и съм нейна приятелка. Влюбена съм в сина ви, обичам и почитам вас. Кажете ми, че мога да остана във вашето домакинство, под ваша закрила. Свободна съм от Морах и съм свободна от миналото.

Старият лорд въздъхна и положи длан върху ръката й.

— А силата ти? — попита той. — Нали я изгуби, когато дойде Морах и когато Хюго не пожела да те обикне.

Алис вдигна към него светнал поглед.

— Върнах си я — каза тя. — Морах я беше откраднала от мен, беше откраднала и здравето ми. Знаеше, че ще застана между нея и вас. Знаеше, че ще закрилям вас и близките ви от магьосничеството й. Тя се постара да бъда болна и слаба, започваше да осъществява злокобните си кроежи срещу всички ви. Сега, когато е мъртва, си възвърнах силата и мога да ви пазя. Кажете ми, че мога да живея тук под ваша закрила, като ваша служителка.

Усмихнат, старият лорд сведе поглед към грейналото лице на Алис.

— Да — каза той меко. — Разбира се. Поисках да те имам до себе си от първия ден, в който те видях. Не създавай неприятности между Катрин и Хюго, искам законен наследник, а след този искам и друг. Вие с Хюго можете да бъдете каквото искате един за друг — но не разстройвайте снаха ми, докато носи моя внук.

Алис кимна покорно, взе ласкавата му ръка и я целуна.

— Имам новини за вас — каза тя. — Добри новини.

Старият лорд чакаше, повдигнал вежди.

— Чакам дете — каза Алис. — Детето на Хюго. Той легна с мен в нощта, когато се върна от Нюкасъл. Аз не съм като Катрин, не е трудно да ми се угоди, не зачевам трудно. Чакам дете от Хюго. Пропуснах два пъти месечното си кървене. Бебето ще се роди около Коледа.

Старият лорд грейна.

— Това е добре! — възкликна той. — Това наистина е добра новина. А мислиш ли, че ще бъде син, Алис? Можеш ли да кажеш дали ще бъде момче?

Алис кимна.

— Момче — каза тя. — Силно, красиво момче. Внук за вас, милорд. Ще бъда горда да съм негова майка.

Старият лорд кимна.

— Много добре, много добре — каза той бързо. — А това означава, че Хюго вероятно ще остане тук, докато се роди вашето дете. Благодарение на теб и Катрин, ще го задържа здраво у дома.

— Да — каза Алис енергично. — Катрин не можа да го задържи у дома, но той ще остане заради мен. Ще задържа Хюго у дома заради двама ни, милорд. Искам да замине за Лондон или на това свое плаване също толкова малко, колкото го искате и вие, милорд.

Старият лорд се изсмя с резкия си, лаещ смях.

— Омагьосай го тогава — каза той. — И го задръж край себе си. — Той замълча за миг и я погледна със съжаление. — Не се цели по-високо, отколкото ти се полага, Алис — каза тихо. — Никога няма да бъдеш негова съпруга. Винаги ще бъдеш дама на Катрин. Каквото и да става в двора — аз не говоря за тези неща — каквото и да става в двора, ние тук сме обикновени хора. Катрин е твоя господарка, ти й служиш добре. Хюго е твой любовник, а също и твой господар. Не отричам, че съм привързан към теб, Алис, но ако забравиш какво дължиш на господарите си, ще те изхвърля от замъка още утре. Служи на Катрин почтено и добре, позволявай на Хюго да си доставя удоволствие с теб, когато пожелае. Така задържах моите жени. Съпруга за наследниците и жена за удоволствие. Това е редно и разумно. Това е начинът, по който трябва да се постъпва.

Алис държеше главата си сведена, а негодуванието си — скрито.

— Да, милорд — каза тя покорно.

* * *

Дейвид я хвана за ръкава, докато тя минаваше край него по зле осветените стълби.

— Разбрах, че твоята сродница е мъртва — каза той меко.

— Да — отвърна Алис безизразно. Гласът й не потрепна, лицето й остана спокойно.

— Жестока смърт — да се удави в студената речна вода — каза Дейвид.

Алис се взря в него, докато го принуди да отклони поглед.

— Да — каза тя.

— И какво ще стане с теб сега? — упорито продължи Дейвид.

Алис се усмихна в лицето му.

— Ще се грижа за лейди Катрин — каза тя. — Ще служа и ще отдавам дължимото уважение на лорд Хю и на неговия син. Какво друго?

Дейвид я притегли малко по-близо, дръпна ръкава й, така че тя се наведе и устата му се доближи до ухото й:

— Помня те, когато беше странно малко създание, дошло от пустошта — каза той. — Видях те гола, как заменяше дрипите си с дрехата на блудницата. Чух, че си понесла изпитанието за магьосничество. Видях те да се поболяваш и да вехнеш по младия лорд. Сега те питам: какво следва?

Алис издърпа ръкава си от хватката му и се изправи.

— Нищо — каза тя меко. — Ще служа на лейди Катрин и ще й помогна по време на раждането. Ще се подчинявам на негова светлост лорд Хю и ще почитам сина му. Няма нищо повече.

Джуджето кимна. Усмихна й се и зъбите му проблеснаха в тъмнината.

— Питах се — каза той. — Наистина се чудех какво ще стане с теб. Мислех, че имаш силата да преобърнеш този замък надолу с главата. Когато доведе старицата, вещицата, с цялата й сила, помислих, че се готвиш да действаш. Наблюдавах те и се чудех кога ще предприемеш своя ход. Смятах, че ти ще бъдеш новата господарка на замъка. След като си толкова близка със стария лорд! Толкова силна в магьосничеството си, че да обуздаеш буйния нрав на Хюго! А ако имаш дете — както прозря във видението си — каква съпруга би била за него!

Алис си пое рязко дъх, но задържа неотклонно погледа си върху тъмното му, гневно, дребно лице.

— Какво се обърка? — попита джуджето любопитно. — Какво се обърка между теб и старата вещица? Бяхте на път да постигнете целта си, нали? Старата вещица се ползваше с доверието на Катрин, само вие двете с нея щяхте да присъствате на раждането. Какво щеше да стане? Детето щеше да се роди мъртво? Удушаване с пъпната връв? Бебето да тръгне със задника напред? Да тръгне да излиза на обратно и да се удави в кръвта? — Той се изсмя — остър, жесток смях. — Но ти се оказа прекалено припряна, нали? — продължи той. — Искаше Катрин да умре, да я махнеш от пътя си и Хюго да е само твой? Видях те как вехнеш, как слабееш и губиш красотата си. Омразата те разяждаше отвътре, сякаш утробата ти бе пълна с червеи, нали, малка Алис? Затова направи заклинание и накара Катрин да падне в реката, нали? Направи заклинание и я натика в дълбока вода, навлечена с дебелите кожи, та да се удави.

Алис беше побеляла като мляко, от което са избили маслото.

— Глупости — каза тя дръзко.

— А старата я измъкна — каза джуджето. — Знаеш ли, аз доста харесвах старицата, майка ти.

— Не ми беше майка — каза Алис. Усещаше цялото си лице неестествено вдървено. — Просто живеех с нея. Истинската ми майка загина в пожар.

— Пожар ли? — запита остро джуджето. — Никога преди не съм чувал това.

— Да — каза Алис. В гласа й се долавяше дълбоко отчаяние. — Майка ми, истинската ми майка, загина в пожар. За мен вече нищо не е такова, каквото трябва да бъде, откакто тя си отиде.

Джуджето наклони глава на една страна, разглеждайки я като някакъв странен екземпляр.

— Значи вече си изгубила една майка, погубена от огън, и една — от вода — каза той без съчувствие в гласа. — Та да те наричам ли вече „лейди Алис“? Ще последва ли Катрин твоите две майки? Със силата на огъня? На водата? Или на земята? А може би на въздуха? Ами ти? Какво ще избереш — замъка или някое скрито място в града, за да го превърнеш в публичен дом във всяко отношение, освен по име?

Алис направи гневно една крачка надолу по стълбата, а после се обърна и отново погледна нагоре. Лицето й беше озлобено.

— Ще ме наречеш „лейди Алис“ — каза тя пламенно. Джуджето се отдръпна пред внезапния й гняв. — Ще ме наречеш „лейди Алис“ — а пък аз ще ти кажа: „Сбогом!“ Защото ще бъда законна съпруга на Хюго. А ти ще бъдеш просяк пред портата ми.

Тя се обърна и затрополи надолу по стълбите, развявала полите на хубавата си рокля, без да погледне назад. Дейвид остана на стъпалото, вслушвайки се в стъпките й по витото каменно стълбище.

— Съмнявам се, че това ще се случи — каза той на студените каменни стени. — Наистина много се съмнявам.

* * *

Катрин беше сломена, когато научи за загубата на Морах. Тя заплака и се вкопчи в Алис, когато й съобщиха, а Алис обви ръце около нея и двете се прегърнаха като осиротели сестри.

— Сега трябва да останеш с мен — каза Катрин. Едва успяваше да говори от ридания. — Имаш нейните умения, тук си, за да ми помагаш, точно както и тя беше до мен, за да ми помогне, когато за малко не се удавих, когато едва не изгубих живота си. Ти си нейна дъщеря, обичах ви и двете. Но о, Алис! Тя ще ми липсва!

— Ще липсва и на мен — каза Алис. Сините й очи преливаха от непролети, привидно искрени сълзи. — Тя ме научи на всичко, което знаеше, предаде ми всичките си умения. Сякаш ми предаде грижите за вас, преди да ни остави.

Катрин вдигна доверчиво поглед:

— Мислиш ли, че е знаела? — попита тя. — Мислиш ли, че през цялото време е знаела в своята мъдрост, че ще ни остави?

Алис кимна.

— Каза ми, че е видяла тъмнина — каза тя. — Мисля, че е знаела. Мисля, че когато ви извади от реката, е знаела, че ще трябва да плати за това. И сега реката я взе.

Катрин нададе още по-силен вопъл.

— Тогава значи е умряла, за да ме спаси! — възкликна тя. — Дала е живота си за мен!

Алис погали лицемерно Катрин по косата и каза:

— Тя би искала така. И тя, и аз, правим с радост тази жертва. Аз изгубих майка си заради теб и не — гласът й потрепна леко, — няма да съжалявам за това.

Катрин ридаеше неудържимо.

— Моята приятелка, Алис! — възкликна тя. — Моята единствена приятелка.

Алис я залюля нежно, гледайки надолу към подпухналото, покрито с петна от сълзи лице.

— Бедната Катрин — каза тя. — В какво състояние си само!

Тя повиши глас и повика жените. Рут дойде веднага.

— Повикай Хюго — каза Алис. — Катрин има нужда от него.

Той дойде начаса и се отдръпна стреснато, когато Катрин, бъбрейки несвързано, протегна ръце към него със скръбен вопъл. Той падна на колене пред стола й и я прегърна.

— Тихо, тихо — прошепна нежно в косата й. Вдигна поглед към Алис, без да я вижда. — Не можеш ли да й дадеш нещо? — попита той. — Нещо, което да я успокои? Едва ли е добре за детето тя да се разстройва така.

— Тя има нужда да се успокои — каза Алис разсеяно.

Катрин изхълца и прегърна Хюго по-здраво.

— Знам — каза тя, като подсмърчаше. — Но тя ме разсмиваше. Представяше всичко като шега. Разказваше ми неща за живота си, които ме разсмиваха до сълзи. Не мога да повярвам, че няма да влезе сега и да се изсмее в лицата ни.

Алис стрелна с бърз поглед вратата. Гобленът се полюшна. За миг изглеждаше твърде вероятно Морах да влезе, оставяйки след себе си диря от вода и леденостудени речни водорасли, и да се изсмее в лицата им с широко отворена, посиняла уста на удавница.

— Не — каза Хюго бързо. — Това няма да стане, Катрин. Тя се удави. Опитай се да не се разстройваш така. — Той се обърна към Алис и каза: — Със сигурност можеш да й дадеш нещо, за да я успокоиш, нали?

— Мога да й дам извлек от блатно кокиче — отвърна Алис студено. Отиде в стаята си. В раклата за чаршафи бяха шишенцата, праховете и билките, които двете с Морах бяха събрали. На леглото беше бялата памучна нощна риза на Морах. На течението от отворената врата тя се раздвижи за миг и се надигна леко на леглото, сякаш щеше да стане и да тръгне към нея. Алис се втренчи упорито в ризата. Ръкавите се раздвижиха леко, сякаш искаха да посочат обвинително към нея. Алис се облегна на вратата и продължи да я гледа упорито, докато накрая като че ли я принуди да се отпусне отново и да застине неподвижно.

— Ето — каза тя, когато се върна в галерията.

Хюго взе чашата от нея, без да вдига поглед, и започна да дава на Катрин глътка след глътка, като наблюдаваше лицето й и й говореше с нисък, успокоителен глас. Когато тя спря да ридае, седна в леглото и избърса лице с кърпичката си, той погледна към Илайза и каза:

— Хайде! Пригответе леглото на нейна светлост! Тя трябва да спи сега.

Илайза се сниши в реверанс и отиде в стаята на Катрин.

— Имаш ли нещо, което да й помогне да заспи? — попита той Алис през рамо.

Тя се върна в стаята, която беше делила с Морах. Един пън се беше разместил в малкия огън, сенките подскачаха и танцуваха около леглото. За миг й се стори, че върху раклата до горния край на леглото седи някой, с лице, обърнато към вратата. Алис се облегна на вратата и притисна силно ръка към сърцето си. После взе отварата от счукано маково семе за лейди Катрин, за да може нейна светлост да спи добре в удобното си, голямо легло.

Хюго взе извлека, без да благодари, изведе от галерията Катрин, обвил с ръка наедрялата й талия, и я въведе в спалнята й.

Алис ги загледа как излизат, видя как главата на Катрин се отпуска на рамото на Хюго, чу жаловития й глас и неговите нежни уверения. Алис стисна устни, обуздавайки раздразнението си.

— Няма ли да те е страх да спиш сама тази нощ? — обърна се Илайза към Алис, когато вратата се затвори зад двамата.

— Не — каза Алис.

Илайза нададе лек писък.

— В леглото на мъртва жена! — възкликна тя. — Докато възглавницата още носи отпечатъка от главата й! След като се е удавила в същия този ден! Аз бих се страхувала, че ще дойде да се сбогува! Те така правят! Ще дойде да се сбогува, преди да намери покой, бедната старица.

Алис сви рамене.

— Тя беше една бедна старица, а сега е мъртва — каза тя. — Защо да не почива в мир?

Рут я погледна остро.

— Защото е във водата — каза тя. — Как ще се надигне в деня на Страшния съд, ако тялото й е цялото подпухнало и подгизнало?

Алис почувства как изтръпва от ужас.

— Това са глупости — каза тя. — Не искам да ги слушам. Лягам си.

— Да спиш? — попита мистрес Алингам, изненадана.

— Разбира се, за да спя — отвърна Алис. — Защо да не спя? Ще си облека нощната риза, ще завържа връзките на нощната си шапчица, и ще спя през цялата дълга нощ.

Тя излезе безшумно от стаята и затвори вратата след себе си. Съблече се — както бе казала, че ще стори — и завърза връзките на нощната си шапчица. Но после придърпа столчето си до огнището, хвърли нов пън в огъня и запали нова свещ, така че всички сенки в стаята бяха прогонени и стана светло като ден, и остана будна цяла нощ — та Морах да не дойде при нея, цялата студена и мокра. Та Морах да не дойде при нея, да положи ледена ръка на рамото й и да каже отново: „Вече не остава много време, Алис“.

* * *

На другия ден Алис повика една прислужница от кухнята и двете прочистиха от стаята всякакви следи от Морах. Кухненската прислужница се отзова с готовност — очаквайки да получи като подарък дрехи или бельо. За неин ужас, в акт на пълно прахосничество, Алис струпа всичко на купчина и го свали до огнището в кухнята.

— Нима ще изгорите вълнена рокля! — Готвачката пристъпи бързо напред, измервайки с поглед купчинката дрехи. — И хубава долна риза!

— Пълни са с въшки — каза Алис безизразно. — Искаш ли рокля, пълна с въшките на една мъртва старица? Държиш ли да ги прихванеш?

— Може да се изпере — каза готвачката, заставайки между огъня и Алис.

Сините очи на Алис не издаваха чувствата й.

— Тя ходеше сред болни хора — каза. — Нима мислиш, че може да се отмие чумата? Искаш ли да опиташ?

— О, изгори ги! Изгори ги! — възкликна готвачката с внезапно нетърпение. — Но трябва после да почистиш огнището ми. Не забравяй — приготвям тук храната на самия лорд.

— Имам някои билки — каза Алис. — Отстъпи назад.

Готвачката се оттегли бързо към огъня от другата страна на кухнята, където прислужникът от готварницата въртеше шиша, и продължи да наблюдава Алис, но отдалече. Алис тикна вързопа в червеното сърце на огъня.

Известно време той тлееше сърдито. Алис продължи да гледа, докато крайчецът на старата рокля на Морах се подпали, потрепна, а после избухна в пламъци. Алис измъкна малка бутилка от джоба си.

— Смирна — каза тя и капна по една капка във всеки ъгъл на плочата на огнището, а после три капки в сърцето на огъня. — Почивай в мир, Морах — прошепна тя достатъчно ниско, та да не я чуе някой. — Ти знаеш и аз знам какви сметки имаме да уреждаме помежду си. Ти знаеш, и аз знам кога ще се срещнем пак, и къде. Но остави ме дотогава да следвам собствения си път. Ти имаше своя живот и направи своите избори. Остави ме свободна да направя своите, Морах!

Тя отстъпи една крачка назад и загледа пламъците. Те потрепнаха в синьо и зелено, когато маслото се разгоря. От другата страна на кухнята готвачката си пое рязко дъх и направи знака за предпазване от магии. Алис не й обърна внимание.

— Ти се грижеше за мен като майка — каза тя на огъня. Пламъците запълзяха алчно около плата, вързопът се разпадна и запламтя ярко, после се сгърчи и се превърна в тъмни въглени. — Сега го признавам. Сега е твърде късно да ти благодаря или да ти се отплащам с някаква добрина — продължи Алис. — Ти се грижеше за мен като майка, а аз те предадох като враг. Сега призовавам обичта ти към мен, твоята майчина любов. Ти ми каза, че не ми остава много. Дай ми свобода през това кратко време. Остави ме да живея живота си, Морах. Не ме преследвай.

За миг тя замълча, наклонила глава встрани, сякаш се ослушваше за отговор. Тежкият, димен мирис на смирната изпълни кухнята. Прислужникът, който се стараеше да не гледа Алис, завъртя шиша по-бързо: скърцането на шиша зазвуча като скимтене. Алис чакаше. Не се случи нищо. Морах си беше отишла.

Алис се извърна от огъня с ясна усмивка, и кимна на готвачката.

— Всичко е свършено, дрехите са изгорени, а огнището е почистено — каза тя мило. — Какво приготвяш за вечеря на господаря?

Готвачката й показа дузината печени пилета, които чакаха да бъдат оваляни в специална паста от бадеми, ориз и мед, които вече бяха готови за смесване, сандаловото дърво, което трябваше да придаде розов цвят на сместа.

— Основното блюдо ще бъде пилешко в бял крем — каза тя. — И овнешки пържоли — имам няколко хубави парчета месо. И кълцано месо с ядки, сушени плодове, лук и подправки. Печено еленово месо. Има и риба, камбала, донесена от крайбрежието. Бихте ли искали да приготвя нещо специално за лейди Катрин? — попита тя угоднически.

Алис обмисли предложението.

— Питателни сладки десерти — каза тя. — Нейна светлост обожава сладки неща и има нужда от всичките си сили. Яйчени кремове, може би ломбардски млечен десерт с много сироп.

— Тя става все по-закръглена и хубава — каза готвачката с възхищение.

— Да — каза Алис със сладък гласец. — Става по-дебела с всеки ден. Едва ще има място за лорд Хюго в леглото й, ако стане още по-едра. Изпратете в покоите й чаша греяно подсладено вино с подправки, сладки пудинги и кейкове, тя огладнява много сега, когато е вече в петия месец.

Готвачката кимна.

— Да, Алис — каза тя.

Алис спря на път към вратата, повдигнала едната си вежда.

Готвачката се поколеба. Алис не помръдваше. Възцари се тежка тишина, готвачката срещна сините очи на Алис, после извърна поглед.

— Да, мистрес Алис — каза тя, удостоявайки неохотно Алис с това почетно обръщение. Алис се огледа бавно из кухнята, сякаш предизвикваше някой да възрази. Никой не проговори. Тя кимна на момчето от готварницата, а то припряно остави шиша, за да й отвори вратата към коридора. Тя излезе, без да благодари.

Спря за миг, когато вратата се затвори зад гърба й, и се заслуша, да не би готвачката да възроптае срещу нея, да започне да злослови за амбициите й или да заяви, че тя е вещица. Чу силна плесница, и как неочакваното наказание накара момчето от готварницата да извика.

— Хващай се за работа — каза ядосано готвачката. — Нямаме цял ден.

Алис се усмихна, тръгна по коридора и се качи по стълбите до галерията за жените.

Катрин си почиваше в стаята си преди обяд, а жените, събрали се около огнището в галерията, си открадваха един час безделие. Рут четеше памфлет за значението на литургията, Илайза се беше унесла в блянове, загледана в огъня. Мистрес Алингам дремеше, с килната настрани шапчица. Алис кимна безучастно на всички, подмина ги и влезе в собствената си стая.

Прислужницата беше измела тръстиките от пода, както й беше заповядано, и беше оставила метлата. Алис я взе и премете старателно всяко ъгълче, събирайки прахта и останките от слама в средата на стаята. Внимателно събра всичко и го хвърли в огъня. После взе парцал и избърса навсякъде, навсякъде, където можеше да се е докосвала ръката на Морах или да се е допирала главата й, всяко място, където можеше да се е докосвала полата й или да са стъпвали краката й. Алис обикаляше отново и отново из стаята като малък паяк, който тъче мрежата си. Обикаляше и обикаляше, докато накрая не остана място, което да не беше избърсала. После сгъна парцала отново и отново, сякаш за да скрие мириса на Морах в ленения плат — и го хвърли в сърцето на огъня.

Роптаейки, прислужницата беше донесла нови завивки и покривка за леглото, и Алис ги приглади над единствената възглавница. Изтърси завесите на леглото и ги завърза назад с големи панделки. После отстъпи назад и огледа стаята с лека усмивка.

Щедро бе да отделят такава стая за две лечителки, две акушерки, които трябваше да помагат при раждането на единствения син и наследник. Беше голяма колкото съседната стая, където спяха четирите жени, по две на сламеник. Но като стая за една жена, която спи сама, това беше направо стая за благородна дама. Беше голяма почти колкото стаята на лейди Катрин, леглото беше голямо колкото нейното, драпериите по стените — почти толкова фини. Беше по-студена от стаята на Катрин — със западно изложение и изглед към реката — но по-просторна и проветрива. Алис беше предпочела да не разпръсква по пода нови билки и слама, но стаята миришеше на чисто. Беше светла, тук нямаше следи от женски безпорядък, нямаше гърненца с пудра за лице, нито кремове, нито недоядени захаросани плодове като в стаята на Катрин. Роклите, пелерините, шапчиците и бельото на Алис бяха в едната ракла, всичките й билки, чукалото и хаванът, кристалът й инструментите на занаята й бяха прибрани в другата.

Имаше един стол, с облегалка, но без ръкохватки, и едно столче. Алис придърпа стола до огъня, подпря крака на столчето, и се вгледа в пламъците.

Вратата се отвори. Илайза Херинг надникна в стаята.

— Ето къде си била! — каза тя неловко.

Алис вдигна глава и погледна Илайза, но не каза нищо.

Илайза се озърна и каза, изненадана:

— Измела си.

Алис кимна.

— Няма ли да дойдеш да седнеш при нас? — попита Илайза. — Сигурно се отегчаваш сама тук.

— Не се отегчавам — каза Алис хладно.

Илайза се поразмърда смутено, пристъпи малко по-навътре в стаята, после отново отстъпи назад.

— Ще дойда да спя тук с теб, ако искаш — предложи тя. — Едва ли искаш да си сама. Можем да бъбрим и да се смеем вечер. Марджъри не би имала нищо против да се изнеса.

— Не — каза Алис меко.

— Наистина няма да има нищо против — каза Илайза. — Вече я питах, защото предположих, че ще искаш компания.

Алис поклати глава. Илайза се поколеба.

— Лошо е да скърбиш твърде много — каза тя мило. — Морах беше противна старица, но те обичаше — това беше ясно за всеки. Не бива да скърбиш за нея твърде дълго, Алис. Не е редно да седиш тук съвсем сама, скърбейки за нея.

— Не скърбя — каза Алис. — Не чувствам нищо. Не изпитвам никакви чувства към нея, към вас, жените, или пък към лейди Катрин. Не се тревожи излишно за мен, Илайза. Не чувствам нищо.

Илайза примигна.

— Това е от преживяния потрес — каза тя, опитвайки се да оправдае студенината на Алис. — Имаш нужда от компания.

— Не искам компания и не мога да те пусна да спиш тук — каза Алис. — Хюго ще иска много често да остава насаме с мен тук. Подготвила съм стаята за нас двамата.

Очите на Илайза се разшириха, устата й оформи едно безмълвно „О“.

— Ами нейна светлост? — запита тя, когато успя да проговори. — Тя може сега да не е добре, Алис, но има достатъчно сили, за да те изхвърли обратно на улицата. Хюго никога не би си позволил да я разгневи, докато тя носи неговото дете.

Алис изви устни в хладна усмивка.

— Ще свикне — каза тя. — Сега всичко ще бъде различно.

Илайза примигна.

— Само защото Морах се удави? — попита тя.

Алис поклати глава.

— Това няма нищо общо с Морах. Очаквам дете от Хюго. Ще бъде син. Нима искаш да ми кажеш, че той ще позволи на Катрин да ме командва, когато тя носи негов син, а аз — също?

Илайза ахна задавено.

— Но нейният е законен! — възрази тя.

Алис сви рамене.

— Какво от това? Винаги е добре да имаш повече синове, а Хюго няма друг. Мисля, че ще възпитават и двамата като наследници, докато се уверят, че наистина има сигурен наследник, ти не смяташ ли така?

Илайза задържа вратата и се озърна.

— Това гадателство ли е? — попита тя. — Пророкуване и гадателство?

Алис се засмя уверено.

— Това е познанието на една простосмъртна жена — каза тя. — Хюго спи с мен, откакто се върна от Нюкасъл. Сега, когато очаквам неговото дете, искам стая за себе си и може би някоя прислужница, която да ми помага. Защо би възразила Катрин? За нея това няма да промени нищо.

— Поставяла те е в доста лошо положение преди — каза предупредително Илайза.

Алис кимна.

— Да — каза тя. — Но през цялото време е отпаднала и уморена, а аз съм единствената, която може да успокои страховете й. Ще се вкопчва в мен, каквото и да правя. А аз ще се грижа достатъчно внимателно за нея.

Илайза кимна с неохотно възхищение.

— Дълъг път измина, Алис — каза тя.

— Сега ме наричат „мистрес Алис“ — каза Алис. — Би ли позвънила да донесат вана и ведра с гореща вода? Мисля да се изкъпя.

— Сама си позвъни! — възкликна Илайза, мигновено възмутена.

Алис се надигна рязко от стола и хвана Илайза за раменете, разтърси я и я задържа, приближавайки гневното си лице много плътно до нейното.

— Ще те предупредя само веднъж, Илайза — каза Алис през зъби. — Сега тук всичко е различно. Вече не съм Алис. Нося внука на лорд Хю, от неговия син, който е бил безплоден с всички жени, освен с мен и със съпругата си. Преди мен по важност е само съпругата му. Мога да те смятам за своя приятелка, а мога да те смятам и за свой враг. Но няма да останеш тук дълго, ако сме врагове.

Изведнъж желанието за борба напусна Илайза.

— Голяма си късметлийка — каза тя с вяло негодувание. — Дойде като нищожество, а сега ще те наричат „мистрес Алис“.

Алис поклати глава.

— Дойдох като начетена жена, като лечителка и писар на негова светлост — каза тя гордо. — Аз съм дъщеря на благородна дама. Достойна съм за това. Аз съм толкова достойна да бъда господарка тук, колкото е достойна Джейн Сиймор за короната. Сега позвъни за гореща вода. Ще си взема вана.

Илайза кимна, бавно.

— Да, мистрес Алис — каза тя.

* * *

Двама слуги качиха голямата бъчва по витите стълби, внесоха я в стаята на Алис и я оставиха близо до огъня. Една кухненска прислужница дойде с ленен чаршаф и го разстла по стените и дъното на бъчвата. Двама мъже зад нея носеха големи ведра с вряла вода. Изляха я вътре и се върнаха за още две. Алис ги изпрати за пета кофа, която да оставят отстрани до бъчвата с черпак, за да добавя още вода, ако иска. Тя затвори вратата след тях и отвори раклата, в която държеше билките. Имаше сушени орлови нокти и розови листенца в една ленена кесия, тя взе една шепа и ги разпръсна по водата. Имаше и малко шишенце с масло от лайка, и тя натри косата си с него. Седна в горещата вода, облегна се на стената на бъчвата, и разтри цялото си тяло, стривайки цветните листенца по кожата си. Ръцете й се плъзгаха по гърдите и около тях, докато зърната щръкнаха, втвърдени, и тя усети гъделичкане при допира им. Изтръска мократа си коса, остави я небрежно да се спусне като водопад отстрани на бъчвата и от нея закапа вода по пода.

Когато водата изстина, тя се надигна от ваната, уви се в топъл чаршаф и седна самотно и мълчаливо край огъня. Подуши кожата на ръката си над лакътя, чувствено като животинче. Миришеше на полски цветя от листенцата, а светлата й коса ухаеше на мед. Тялото й беше гъвкаво, стройно и прекрасно. Лицето й беше мрачно.

— Довечера — каза си тихо Алис. — Довечера, Хюго.