Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Wisewoman, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
egesihora (2015)
Корекция и форматиране
maskara (2016)

Издание:

Автор: Филипа Грегъри

Заглавие: Вещицата

Преводач: Деница Райкова

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: „Еднорог“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Боряна Джанабетска

Художник: Христо Хаджитанев

ISBN: 978-954-365-109-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1799

История

  1. — Добавяне

Глава 16

След вечеря старият лорд задържа Алис при себе си: беше получил по вестоносец писмо от братовчед си в Лондон. Човекът беше пътувал бавно, по суша, по Големия северен път, заедно с други хора, забавили ги бяха снежните преспи. Новините, които донесе, бяха отпреди една седмица. Но клюките и слуховете имат дълъг живот. Лейди Джейн Сиймор бе получила собствени покои в двореца Гринуич — великолепни като тези на кралицата. Рочфорд, братът на кралицата, нямаше да бъде удостоен с Ордена на Жартиерата. Тази чест бе оказана другиму. Кралят беше танцувал с лейди Джейн Сиймор цяла вечер. Кралят и кралицата щяха да присъстват заедно на турнир по случай майския празник, но в двора всички говорели за някаква кавга между кралицата и краля, по време на която тя разсъблякла невръстната принцеса Елизабет и я тикнала в лицето му, питайки настоятелно дали той може да открие недостатък, дори едничък недостатък, по набитото малко телце. Още едно съвършено дете щяло да последва първото, кълняла се тя. Но кралят й обърнал гръб.

Алис му прочете писмото, а после го изгори, когато той посочи с глава огъня. Имаше и писмо от Колежа по хералдика. Лорд Хю искаше да добави към щита си нова четвъртина в чест на новородения си внук. В семейството на Катрин имаше прецедент за подобна чест, и сега старият лорд и колежът се препираха доколко обосновано е искането, и каква цена ще трябва да се заплати, за да се добави този нов блясък към фамилното име. Той поклати глава, виждайки исканията им.

— Трябва да внимавам с амбициите си — каза. — Виж какво причинява амбицията на семейство Болейн, Алис. Най-безопасно е мястото ти да е някъде по средата на масата в голямата зала, не твърде близо до господарите.

От чифлика в Боус изпращаха един договор за наем, който той трябваше да прегледа. Един арендатор възразяваше срещу това удръжката от доходите му и случайните такси да бъдат заменени с твърд годишен наем. Искаше да плаща налозите си в натура, но замъкът имаше отчаяна нужда от пари в брой. Алис четеше бавно средновековния латински на договора за наем, запъвайки се на архаичните думи. Лорд Хю гледаше пламъците в огнището, кимайки първо, за да покаже, че слуша, после — от умора, и накрая очите му бавно се затвориха. Алис прочете още няколко изречения, а после остави тихо пергамента и го погледна. Той спеше дълбоко.

Тя се надигна тихо от стола си, отиде безшумно до тесния отвор в западната стена и погледна навън. Долу, в далечния край на речния бряг, видя лейди Катрин, която вървеше тромаво, загърната в кожи, опряла ръка върху ръката на Хюго. Той се беше навел към нея, за да може да я чува над шума на буйната вода. Дори на такова разстояние Алис можеше да види изпълнения с обожание поглед, който Катрин отправяше към Хюго, и усмивката й.

Старият лорд дремеше зад Алис, огънят пращеше зад решетката на огнището. Алис гледаше как Хюго се навежда към Катрин, как й помага да прекоси калните участъци от пътеката. Малко по-назад ги следваше Морах, с кошница в ръка, заедно с Илайза Херинг, която вървеше до нея. Другите дами сигурно бяха останали вътре. Зад тях имаше двама въоръжени слуги на коне. Хюго не искаше да излага на риск безопасността на съпругата си и на неродения си син.

Алис почувства болка в ръцете и погледна надолу. Беше ги стиснала в юмруци и ноктите й бяха вдълбали по четири дълбоки червени полумесеца във всяка длан.

— О, господи, тази ревност е моето разпятие — прошепна тя, но остана да гледа, неспособна да се отдръпне от прозореца.

Катрин се подхлъзна леко в калта и Хюго я задържа, обгръщайки с ръка талията й. Алис почти можеше да чуе смеха й, когато той я прегърна, после Катрин вдигна лице към него, той наведе тъмнокосата си глава и я целуна.

Алис почувства как бузите й горят. Отнякъде, от дъното на ума й, изплува споменът за куклата, която беше хвърлила в рова. Трите кукли бяха в кесията, провесени на връв под нужника, в очакване на времето, когато можеха да бъдат заровени. Алис беше отклонявала ума си от тях със същата упорита слепота, с която се възпираше да мисли за манастира, за майка си, за пожара.

Но когато видя Катрин да се подхлъзва толкова близо до онези дълбоки ледени води, тя си спомни пак за малката кукла, изобразяваща Катрин, която бе захвърлила надалече в зелените води на рова, която се беше залюляла и беше обърнала лице към нея, а сетне й се беше усмихнала и едва не я беше удавила със собствената си сила и злоба.

— О, но сега съм в безопасност — каза Алис на глас. — В безопасност съм тук вътре, докато ти си там навън.

Хвърли поглед назад в стаята. Старият лорд хъркаше, шапката му се беше килнала, главата му беше клюмнала на една страна. Топлото сияние на огъня хвърляше потрепващи червени отблясъци по каменните стени. Хрътката дремеше пред огъня, а лапите й потрепваха от време на време насън.

— Тук нищо не може да ме достигне — каза Алис. Погледна отново навън през прозореца. — Но ти… — прошепна тя на Катрин. — Ти си много близо до водата. А заклинанието върху куклите беше много властно. Толкова властно, че твоят съпруг отиваше при теб и те любеше страстно, че забрави напълно за мен. Моята сила в куклите беше онова, което го привлече към теб. Моята сила в куклите беше онова, което сложи бебето в утробата ти. А куклата, предназначена за теб, се давеше, Катрин. Твоята кукла се давеше.

Алис замълча за миг, омагьосващите й думи се отронваха, прошепнати, в тишината на стаята.

— Имах видение и в него ние с Хюго бяхме заедно — прошепна тя. — Може би това е означавало, че ще умреш, Катрин. Може би ще умреш. Може би ще се удавиш. Може би ще се удавиш сега.

Вървейки малко зад двамата, Морах спря за миг и наклони глава на една страна, сякаш се вслушваше в някакъв далечен шум.

— Може би ще се случи сега — прошепна Алис. Притискаше се към перваза на прозореца, облегнала се с цялото си тяло на студения камък, заставяйки волята си да проникне през самите стени на замъка.

— Може би сега, Катрин — каза тя. Започна да си тананика, много дълбоко и гърлено, завладяващ сънлив звук, като от рояк отровни пчели. — Може би сега — прошепна тя с копнеж. — Водата е много дълбока и много студена, Катрин. Камъните са много остри. Ако се подхлъзнеш и паднеш сега, течението ще те повлече надолу по реката и докато те измъкнат, дробовете и утробата ти ще са пълни с ледена вода. Ти за малко не ме удави. Зная какво е чувството. А скоро ще го познаеш и ти.

Морах стоеше нащрек като хрътка, която се ослушва да чуе ловджийския рог. После се обърна към замъка и се взря в него, обхождайки прозорчетата с втренчения си поглед, сякаш търсеше Алис, почти сякаш Алис беше я повикала с висок и ясен глас. Погледна право към тясното прозорче в голямата кула, където стоеше Алис. За момент двете жени се взираха една в друга и Алис разбра, че — въпреки разстоянието, въпреки теснотата на процепа и тъмнината на стаята — Морах я гледаше в очите и четеше мислите й. После Морах изкрещя нещо нечленоразделно, предупредително, и затича към Катрин.

При вика Хюго се обърна и ръката му посегна към меча. Катрин се извъртя и загуби опора върху калта по пътеката, отстъпи назад и с тромаво залитане, присъщо на бременните, се препъна на самия край на пътеката. Размаха ръце като безпомощно дете. Алис, наблюдаваща сцената с горящи очи, тананикаше все по-високо и по-високо, дълбоко и гърлено; и сякаш силата на звука притискаше надолу дребната фигура, здраво увита в обемисти кожи. Размахвайки безпомощно ръце във въздуха, с широко отворена в писък уста, Катрин падна бавно назад. После изчезна — стремглаво, право през камъните досами реката, в дълбокия вир и надолу в бързо течащите води.

Хюго сграбчи меча си и го хвърли настрани, изкрещя за помощ към войниците, прескочи камъните и скалните блокове досами реката и понечи да се хвърли във водата. Но Морах беше по-бърза. Тя в миг се гмурна отвъд скалите, дълбоко във вира, и се спусна под водата като видра, която търси плячка. Показа се отново на повърхността и пак се гмурна.

— Махни се, Морах — прошепна Алис през прозореца, разтреперана от тревога. — Ти си моя сродница, не нейна. Работиш за моите интереси, не за нейните. Остави я, Морах. Остави я!

Морах тръсна глава, сякаш за да пропъди някакъв глас, който звучеше в ушите й, и се гмурна отново. Мярна се нещо бяло, докато краката й ритаха във въздуха, а после — вихрушка от пъстри, подгизнали платове, когато тя се показа на повърхността с Катрин в ръце. Хюго нагази вътре, до кръста във водата, и пое Катрин. Алис видя, че тя беше отпусната, може би зашеметена. Знаеше, че жената не е мъртва. Би било рядък късмет, ако си беше счупила врата или си беше разбила главата в някой камък.

Хюго взе Катрин в обятията си, после протегна ръка към Морах. Един войник скочи долу и предаде двете жени на другаря си на брега. Алис видя всичко, със сухи очи и пребледняло лице. Гледаше как Хюго взе Катрин отново в обятията си и затича, препъвайки се, към конете. Видя как Катрин се вкопчва в лъка на седлото с едната си отпусната ръка, докато й помагаха да се качи на коня, а някой покачи Морах зад един от войниците. Малката кавалкада се изгуби от поглед зад извивката на кулата и Алис предположи, че ще побързат да се върнат в замъка през някоя от страничните врати. Вече всеки момент щеше да се вдигне тревога и хората щяха да се разтичат, всички щяха да се тревожат за Катрин и да хвалят Морах.

Алис се отблъсна сковано от прозореца и измъкна едно ниско столче, за да седне в краката на лорд Хю и да гледа пламъците на огъня. Потръпна леко, когато си спомни леденостудения зелен ров. После се наведе напред, подпря брадичка на ръцете си, втренчи се с безизразни, невиждащи очи в самото сърце на жаравата — и зачака да почнат шумът и виковете.

Не чака дълго. Лорд Хю се сепна и се събуди от крясъците в голямата зала, които отекваха горе в стаята му.

— Какво е това? Какво е това? — запита той. — Алис! Нападат ли ни? Какъв е този шум?

— Ще отида да видя, милорд — каза Алис спокойно.

Тя отиде до вратата, но когато я отвори, влезе Дейвид.

— Няма нищо тревожно, милорд — каза той бързо. — Лейди Катрин падна в реката, но лорд Хюго я доведе благополучно у дома. Прислужничките й я слагат да си легне. Знахарката казва, че според нея детето не е пострадало.

— Хвала на Господа! — възкликна старият лорд, като се прекръсти. — Кажете й, че ще дойда веднага. Алис! Чу ли това? Катрин е можела да се удави, и наследникът заедно с нея! За Бога! На косъм е било!

— Най-добре да отида при нея — каза Алис.

— Да, да. Иди, виж как е, и се върни право при мен. Ще дойда да я видя лично, когато ми позволи. И кажи на Хюго да дойде при мен веднага щом се убеди, че с жена му всичко е наред.

Алис се измъкна от стаята и затича надолу по стълбите към галерията на жените. Там цареше хаос. Слуги тичаха наоколо с кошове дърва, кофи с гореща вода, кани греяно вино с подправки и гореща медовина. Прислужничките на Катрин крещяха заповеди, а после ги отменяха, държаха Катрин за ръцете и ту ги целуваха, ту ги разтриваха. Хюго, който крепеше Катрин, им крещеше да сложат грейка в леглото й и да опразнят стаята, за да могат да я съблекат. Морах, без да обръща внимание на суматохата, се упъти към стаята на Алис, оставяйки след себе си мокра следа. Спря, когато видя Алис на вратата, и очите им се срещнаха.

— Плуваш като вещица — каза Алис, без да я е грижа кой я чува.

— А ти проклинаш като вещица — отвърна Морах с ненавист.

— Защо се месиш? — попита Алис, като сниши глас, така че думите й се изгубиха във виковете. — Долови силата ми, знаеш какво правех. Защо се месиш в работата ми?

Морах сви рамене.

— Това е смърт, каквато не бих пожелала никому — каза тя. Потръпна, сякаш бе смразена до дъното на душата си. — Ужасно ще е да умреш от вода — каза тя. — Не можех да стоя безучастно и да гледам как една жена умира, погубена от вода. Не и млада жена, не и млада жена, която очаква дете, не и жена, на която служа. Ти си по-сурова от мен, Алис, щом можа да стоиш безучастно и да я гледаш как се дави.

— Държах я под водата с цялата сила, която имам — каза Алис през зъби.

— А аз я измъкнах — каза Морах яростно. — Да умреш така е нещо, което не би трябвало да сполита никоя жена. Бих предпочела всяка друга смърт пред тази от удавяне. Бих предпочела всяка друга смърт на света пред това да потъна под водата и да стигна до ада, мъчейки се да си поема дъх.

Алис хвърли поглед наоколо. Илайза Херинг беше достатъчно близо, за да ги чуе, макар че крещеше нареждания на някакъв слуга.

— Слава Богу, че си била там — каза Алис високо.

Морах се усмихна сияйно под сплъстената си сива коса, от която капеше вода.

— Благодаря ти за благопожеланията.

Тя се промуши покрай Алис и влезе в малката им стая, като затръшна вратата.

Алис се обърна и плесна с ръце.

— Вие, мъжете! — възкликна тя, с глас, който се извиси над шума. — Вън! Всички до един! Не можем да сложим лейди Катрин да си легне, докато всички сте тук. Илайза! Оправи й леглото. Ей, момиче! — подвикна тя на минаваща прислужница. — Сложи тези грейки в леглото й. А ти — обърна се към друга — погрижи се да разпалят силно огньовете в стаята й и тук.

Стаята се опразни веднага.

— Изчезвайте! — ядосано нареди Алис на прислужничките и на дамите на Катрин, които още се тълпяха в стаята. Тя хвана другата ръка на Катрин, двамата с Хюго въведоха треперещата жена в стаята й и я сложиха да седне в един стол край огъня.

— Донеси кърпи и чаршафи — нареди Алис на Хюго, без да го поглежда. Тя смъкна подгизналата кожена наметка на Катрин и я пусна на пода. После смъкна шапчицата й, развърза връзките на роклята й, и я разсъблече с твърди и груби ръце, докато жената остана гола.

Хюго й подаде кърпите и двамата заразтриваха силно цялото тяло на Катрин, докато бялата й кожа засия в розово и настръхването премина. После Алис я уви плътно в топлите чаршафи, а Хюго я вдигна и я сложи в леглото. Алис натрупа завивки върху нея и извади грейките, за да ги напълни отново с топли въглени, докато Хюго й даваше да пие гореща медовина. Зъбите на Катрин тракаха жалостиво по чашата. Алис, до огнището, където гребеше въглени с лопатката, присви рамене.

— Студено ми е — каза Катрин.

Хюго стрелна Алис с отчаян поглед. В стаята беше горещо като във фурна. Лицето на Алис бе пламнало и поруменяло, челото й — влажно от пот. Калта по ботушите на Хюго беше изсъхнала, превръщайки се в прах, от мокрите му дрехи се вдигаше пара.

— Пийнете още малко медовина — каза Алис, без да се обръща. Шумно затвори нажежения капак на грейката, после я уви в кърпа и я пъхна в леглото под краката на Катрин.

— Толкова ми е студено, Алис — каза Катрин. Гласът й беше висок и тънък, като на дете. — Толкова ми е студено, Алис. Не можеш ли да ми дадеш нещо, което да ме стопли?

Алис се обърна към раклата и извади една от големите кожени пелерини на Катрин заедно с качулката.

— Поизправете се — каза тя. — Ще ви загърнем с това като с шал, качулката можете да сложите върху мократа си коса. Скоро ще се стоплите.

Заедно я повдигнаха в леглото. Алис извърна очи, когато робата й се разтвори и разкри издутия й корем. Прилича на буре с медовина — помисли си раздразнено Алис, — цялата в противни извивки. До закръглената гола жена самата Алис се чувстваше като сянка, като привидение, дошло от мрака. Тя подпъхна дебелите кожи около Катрин, а после отново дръпна нагоре завивките и попита:

— По-топло ли ви е?

Катрин кимна и се опита да се усмихне, но лицето й все още беше бледо. Хюго хвана студените й ръце в своите. Огледа ги: ноктите бяха посинели.

— Трябва ли да й пуснат кръв? — попита той Алис. — Трябва ли да повикаме лекар да й пусне кръв?

Алис поклати глава и каза:

— Тя има нужда от всичката си кръв, защото е холеричен тип[1]. Ще се стопли.

— А бебето? — попита той. Поизвърна се от леглото, за да може Алис да го чува, а Катрин — не. — Бебето е най-важно. Всичко наред ли е с бебето?

Алис кимна. Усещаше в устата си много кисел вкус. Не искаше да приближава лицето си твърде много към Хюго: мислеше си, че дъхът й ще мирише лошо.

— Съмнявам се, че това ще навреди на бебето — каза тя. — След няколко дни ще се смеете на случката. И двамата.

Хюго кимна, но лицето му бе потъмняло от тревога.

— Дай боже да е така — каза той.

Алис се извърна.

— Трябва да отида при баща ти — каза тя. — Той ме изпрати да науча новини за лейди Катрин. Да пратя ли някоя от другите жени да седи при нея?

Хюго поклати глава.

— Аз ще отида при него — каза той. — И ще се върна веднага. Ти остани тук и я наглеждай. Имам ти доверие, искам ти да се грижиш за нея, Алис. Знаеш колко много означава това дете за мен. Той ще бъде моето бъдеще — и моята свобода. Той ще ми донесе състояние тази есен, ако се роди благополучно и успеем да го положим в ръцете на дядо му.

Алис кимна.

— Знам — каза тя.

Хюго се обърна отново към леглото, където лежеше Катрин, обвила ръце около тялото си, треперейки в изгарящата топлина на спалнята.

— Ще кажа на баща ми, че си в безопасност и си добре — каза той. — Ще оставя Алис да се грижи за теб, и ще се върна след няколко мига.

Катрин кимна и се отпусна назад, стиснала челюст, за да възпре тракането на зъбите си. На фона на тъмните животински кожи собствената й кожа беше бяла като плътен велен. Вратата се затвори тихо зад Хюго, когато той излезе.

Двете жени бяха сами. В стаята беше тихо. В галерията пред вратата на спалнята другите дами на Катрин чакаха около огъня, крякайки като разтревожени патици. Катрин нямаше сили да ги повика, не можеше да протегне ръка към звънеца. Беше във властта на Алис до такава степен, сякаш Алис я държеше вързана и със запушена уста и бе опряла в гърлото й нож.

Алис се извърна от вратата и се приближи бавно до долния край на леглото. Бледокафявите очи на Катрин погледнаха към нея.

— Изпитах чувството, че някой ме бута — каза тя. Устната й потрепери, като на малко дете, понесло невъобразима грубост. — Стори ми се, че някой ме бута. Но там нямаше никой.

Алис погледна отново към нея, с безстрастно лице.

— Чух звук като от тананикане, някакво високо жужене — като от пчели, или сякаш някой тананикаше монотонно — а после почувствах някой да ме бута, да ме бута силно, да ме бута във водата — каза тя.

Прекрасното лице на Алис беше ясно и чисто, сините й очи — спокойни.

— Това са фантазии — каза тя с напевен глас, сладък като песен. — Преживяхте тежък шок. Бременните жени са податливи на страхове и внушения, милейди. Близо до вас не е имало никой, милейди. Къде е бил онзи, който е тананикал, че после да ви бутне в реката? — Тя се позасмя.

Катрин измъкна ръка от гнездото от кожи и я протегна към Алис.

— Ще хванеш ли ръката ми, Алис? — помоли тя жаловито. — Страхувам се. Толкова се страхувам.

Алис се приближи малко. Чуваше тананикането в главата си, подобно на жужене от сънлив кошер. Знаеше, че ако докосне дори само връхчето на някой от пръстите на бялата студена ръка на Катрин, ще се поддаде на изкушението, ще грабне възглавницата и ще я притисне върху изплашеното й лице. Тананикането беше твърде силно, за да му устои.

— Бях жестока към теб, Алис — каза Катрин със съвсем слаб глас. — Държах се с теб грубо и те измъчвах. Ревнувах.

Алис запази непроницаемо изражение, и продължи да слуша тананикането. Звукът се усилваше все повече и повече, докато Катрин й правеше знак да се приближи.

— Съжалявам — каза Катрин меко. — Моля те, прости ми, Алис. Хюго те гледаше с такова желание, че не можех да го понеса. Моля те, прости ми.

Тананикането удавяше мислите й. Катрин протягаше ръка към нея. Ръцете на Алис потрепериха от желание да се сключат около дебелия врат на Катрин и да стискат, да стискат, докато в това пълно, бяло, разглезено тяло не остане дъх.

— Моля те, Алис — каза Катрин жаловито. — Ти не знаеш какво е да чувстваш ревност, каквато аз чувствах към теб. Тя ме въведе в грях, накара ме да бъда груба към теб. Зная, че те дразнех и измъчвах. Страхувам се, че те превърнах в свой враг. Прости ми, Алис. Моля те, кажи, че ми прощаваш.

Алис пристъпи малко по-близо. Лицето на Катрин беше жалка гледка. Алис откри, че се усмихва, стоплена от радост заради това, което щеше да направи. Катрин протегна умоляващо ръце към убийцата си. Алис се приближи с още една крачка, протегна своите ръце…

— В името на Светата Дева — каза Катрин. — Хвани ръката ми, Алис, и кажи, че ми прощаваш.

При името на Света Богородица Алис се поколеба, затвори очи за миг и поклати глава. Пое си дълбоко дъх. Тананикането продължи да тлее гневно в главата й още миг, а после отмина с бавен, дълбок и мек тътен, сякаш някакъв тъмен рояк се беше върнал в пещера, да се скрие там, докато времето му настъпи отново.

Катрин посягаше към нея. Алис пристъпи напред и неохотно взе протегнатата й ръка.

— Ревнувах — продължи Катрин пламенно. — Ти беше толкова красива, когато най-напред дойде в замъка, Алис. А Хюго беше толкова студен към мен. Ти си толкова умна и толкова начетена, и старият лорд те харесваше — а мен никога не ме е харесвал истински. Боях се, че ти ми ги отнемаш, и двамата, съпруга ми и моя настойник. Страхувах се, че ще ми отнемеш и мястото. Тогава нямаше да имам нищо, Алис.

Тя дишаше много бързо, но по бузите й нямаше и следа от руменина. Беше бяла като восъчна кукла.

Алис, хванала ръката на Катрин, уповавайки се на собствената си сила, почувства тъмния рояк да минава отново през нея, през вените й, през главата й, навън през смъртоносните върхове на пръстите й.

Ръцете й станаха ледени, по-студени от тези на Катрин, по-студени от самата зимна река. Алис потръпна леко от вълнение и покри с другата си ръка вкопчилите се в нея пръсти на Катрин.

— Мисля, че умирам — каза Катрин задъхано. — Стаята е тъмна, толкова ужасно тъмна, Алис. Хвани ръката ми по-здраво, почти не те виждам.

Алис стисна ръката й по-здраво, както й беше наредено. Жестока, алчна усмивка се разля по лицето й. Можеше да почувства студа и тъмнината, които се изливаха от нея, изливаха се през ръцете й и се вливаха в Катрин.

— Студено ли ви е? — попита тя.

Катрин потръпна.

— Замръзвам, Алис! Замръзвам! — възкликна тя. — И всички свещи угаснаха! И огънят изгасна! Защо е толкова студено? Защо е толкова тъмно? Имам чувството, че тук няма абсолютно никой, който да ме обича или да държи на мен. Дръж ръката ми по-здраво, Алис! Говори ми! Страх ме е! Страх ме е!

Алис се засмя — студен, бълбукащ звук в ярко осветената, задимена стая.

— Тук съм, лейди Катрин — каза тя. — Не ме ли виждате? Огънят е разпален, ужасно горещо е. Нищо ли не можете да почувствате? И всички свещи са запалени — прекрасните свещи от пчелен восък. В стаята е светло като ден, светлината е така ярка, сякаш грее слънце. Съвсем тъмно ли е около вас? Нима най-сетне всичко е тъмно за вас?

— Алис! — изрече Катрин умолително. — Задръж ме, Алис, моля те! Прегърни ме! Имам чувството, че водите ме дърпат надолу. Давя се, Алис! Давя се в леглото си.

— Да! — изрече тържествуващо Алис: собственото й дишане беше забързано. — Ти ме хвана така миналия път, в рова. Повика ме при себе си, а после ме дръпна надолу! Но този път те давя аз! Не е нужно да стискам гърлото ти с ръце. Не е нужно да правя нещо повече от това, да хвана ръцете ти, както искаш, и ще потънеш, Катрин. Ще потънеш сама, ще се удавиш в леглото си.

— Алис! — изплака Катрин. Гласът й беше изтънял, а в края на думата тя се задави, сякаш вълна от зелена ледена вода беше плиснала в устата й.

Алис се засмя отново, лудо, безразсъдно.

— Давиш се, Катрин! — каза тя, удивена от собствената си сила. — Морах успя да те издърпа от реката, но нищо и никой не може да те спаси от удавяне! Потъваш, Катрин! Потъваш! Давиш се в леглото си!

Вратата щракна зад тях и Алис рязко се извъртя. Беше Хюго. Зад него бяха старият лорд и Дейвид. Хюго местеше поглед от едната жена към другата; лицето му беше озадачено.

— Какво има? — попита той.

Алис си пое дълбоко дъх. Ярко осветената гореща стая сякаш се завъртя вихрено около нея, като цветовете в люлеещ се кристал.

— Страхува се — каза тя. Гласът й долиташе сякаш от много далече. — И се е вкопчила в мен толкова здраво! Опитах се да повикам жените, но те не чуха. Усещам слабост.

Тя се олюля, докато говореше, и Хюго пристъпи бързо напред. Алис залитна към него; но сенешалът Дейвид беше този, който пристъпи напред и я улови, докато падаше.

Хюго дори не се обърна да я погледне. Беше взел Катрин в обятията си, а тя хълцаше на рамото му.

Бележки

[1] По онова време лечението често се основава на Хипократовата теория за четирите телесни течности, чието съотношение у човека определяло неговия темперамент — съответно лимфа — флегматик, жлъчка — холерик, кръв — сангвиник, и черна жлъчка — меланхолик. — Б.р.