Мегън Марч
Порочни удоволствия (18)

Глава осемнадесета
Крейтън

Седмица по-късно

Чувствах се странно, знаейки че след няколко часа няма да се върна в автобуса за турнето. Мога с ръка на сърцето да кажа, че преживяването беше страхотно. Десет дни, седем града и постоянното напомняне, че имам за съпруга жена с невероятен талант. Да наблюдавам Холи в средата й бе изживяване, което ми отвори очите. Тя имаше характер и мотивация и работеше по-здраво и от най-добрите ми изпълнителни директори.

Но колкото уверена и смела да беше на турнето, в мига, в който кацнахме в Ню Йорк тази сутрин, тя се затвори в себе си, обгръщайки се в облак несигурност. Трябваше да приключа сделката, да се справя с благотворителната гала вечер и след това щях да имам време да се заема с това да й помогна да свикне с тази част от живота си, с бъдещето. Трябваше да се чувства комфортно тук, защото, ако го направехме по моя начин, щяхме да разделяме времето си между Ню Йорк и където трябваше да бъде тя. Където избере да бъде.

Химикалът ми почука върху пунктираната линия за подпис на документа, който щеше да подсигури никой повече да не взима решения за кариерата на Холи, освен самата тя. Никой повече нямаше да има такава власт над нея.

Подписах се на линията и беше готово.

„Хоумгроун Рекърдс“ беше мой.

Точно изглаждахме последните детайли по сделката в деня, в който Холи ме напусна. Бях толкова зает с преговорите, че не отделих време да спра и да й се обадя. Тези преговори бяха критични, тясно свързани с нея и задълженията по договора й. Както и подсигуряването, че през тези седмици между подписването и финализирането на сделката хората от компанията да не могат да направят нищо, което да повлияе негативно на кариерата й. Оказа се, че съм скапан съпруг, имайки предвид, че за малко не изгубих повече от тази сделка.

Но в мига, в който онези двама шибаняци застанаха на масата за преговори, пробудиха една защитническа част от мен, за чието съществуване не знаех досега. С всеки фалшив коментар как са измъкнали Холи от мизерното й съществуване, за да й дадат шанс в тяхното шоу, аз ставах все повече и повече решен да получа оставките им в ръка.

Тя е била момиче, което не е познавало нищо по-добро, и което не е имало какво да губи, когато е подписала тежкия им обвързващ контракт. Сега, след като познаваха Холи, можеха да впишат каквото си искат в договора й и тя нямаше да възрази, за да има шанс да сбъдне мечтата си. Това, че продължаваха да я принуждават да се съгласява с тази ситуация с Джей Си, показваше колко са безскрупулни. По мое мнение заслужаваха да бъдат изхвърлени от индустрията.

— Надявам се, че знаеш какво вършиш, момче.

Погледнах към Морти, шкембестият изпълнителен директор, чиято кариера смятах да стъпча, започвайки още от днес. Заплахите му за това, което би могъл да причини на кариерата на Холи, ме накараха да искам да му изтръгна гръкляна по време на преговорите. Фактът, че се опитваше да се заяжда с мен, показваше какъв идиот е.

— Той няма никаква идея какви ги върши — каза Джим, дружката на Морти. — Единственото, което знае, е, че това е най-сигурният начин да притежава тази жена заключена, натъпкана и прибрана. Мислиш ли, че ще е доволна от това, което направи? Помни ми думите, тя ще поиска топките ти на сребърен поднос.

Приковах ги с поглед, който би накарал някой по-дребен да се разтрепери в каубойските си ботуши.

— Адски грешите за мотивите ми и ако ми дремеше за мнението ви, вероятно бих ви поправил. Но тъй като не ми пука, мисля, че е крайно време да си подадете оставките и да се разкарате от погледа ми.

Бутнах документа настани, без да ме е грижа за предсказанията им. Холи щеше да разбере, че това нямаше нищо общо с притежание или контрол, а само с желанието ми да я видя свободна от тези двама шибаняци, които се опитваха да съсипят живота й. А ако не го разбереше, тогава щях да й помогна да го направи.

Мъжете се изправиха, погледът на Морти мяташе ками към мен, докато Джим изглеждаше развеселен, но не ми пукаше. Не изгубих нито миг да мисля за тях, след като излязоха от офиса ми. Просто исках да се прибера у нас, да се настаня на дивана с жена ми в скута и с бира в ръка, но за жалост, това нямаше да се случи в най-скоро време благодарение на благотворителната галавечеря.

Щом адвокатите и бившите директори на компанията напуснаха стаята, Кенън и аз останахме сами. Той въобще не си губи времето:

— Е, Крей, мисля, че сключи страхотна сделка, но също така и че нямаш никаква идея какви ги вършиш. Ще ни се наложи да изучаваме тази индустрия от самото дъно, а само се докоснахме до повърхността по време на проучването.

Той бе подписал част от документите в ролята си на вицепрезидент на новата фирма, която бе създадена изцяло за нуждите ми. Тя не беше под чадъра на „Карас Интернешънъл“ като всички останали мои компании. В тази аз държах сто процента от акциите, тъй като никога и нищо за мен не е било толкова лично, колкото това.

— И се предполага, че това трябва да е голяма новина за мен?

— Просто казвам…

— Всичко, което си ми казвал и преди. И вече се изтърка. — Изправих се от коженото кресло начело на масата в конферентната зала и пъхнах химикала във вътрешния джоб на сакото си. — У дома имам красива жена, която ме очаква, и ако се прибера навреме, може да я заваря още да се разхожда из къщата само по бельо.

Кенън се ухили.

— Е, това вече е приказка.

— Прогони тази картина от шибания си ум.

Той вдигна ръце в защитен жест.

— Боже! Само се ебавам с теб, Крей. Точно както се майтапех с теб и с останалите ти жени.

Напрегнах се, когато осъзнах, че дори най-добрия ми приятел не разбира.

— Тя е различна. Всичко в нея е различно.

— Хайде де, дори не познаваше жената, когато пусна онази обява. Минаха само няколко седмици. Няма никакъв начин да знаеш, че е различна.

През годините е имало няколко случаи, в които с Кенън не сме били на едно мнение. Ако не можехме да решим проблема логически, тогава хващахме и се пребивахме един друг на боксовия ринг. Отворих уста да споря, но бързо я затворих.

Нямах нужда да му доказвам каквото и да било, нямах нужда от шибаната му подкрепа. Знаех какво получавам с Холи и това нямаше да се промени, дори мнението му да останеше същото.

Обърнах се и напуснах стаята, а неговото объркано „По дяволите, какво става, човече?“ ме последва в коридора.