Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Порочен милиардер (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dirty Pleasures, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 100 гласа)

Информация

Форматиране
ganinka (2016)

Издание:

Автор: Мегън Марч

Заглавие: Порочни удоволствия

Преводач: Ralna

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2016

Тип: Роман

Националност: Американска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2105

История

  1. — Добавяне

Глава седемнадесета
Холи

— Тя ти сритва задника, човече!

— Ти си в неговия отбор, което значи, че сритва и твоя задник!

Момчетата от бандата ми се забавляваха неимоверно, задето побеждавах Крейтън на хвърляне на подкови в любимия бар на Боун извън Билокси. Не можех да повярвам, че Крейтън ме попита дали искам да отидем, вместо да ми нареди, докато ме носеше към автобуса, точно както бе направил и миналата вечер след изпълнението ми на „Това момиче“ по време на изявата на Боун.

Тази вечер Крейтън ме чакаше зад сцената с бира и голяма усмивка. Бирата беше негова, тъй като все още бях на „адската диета за турнето“, но той така или иначе ми я подаде и ми каза, че Боун ни е поканил и оставя на мен да реша дали да отидем.

Честно казано, женските ми части имаха нужда от малко почивка след цялото това чукане, което правехме, а сексът след шоуто винаги беше доста енергичен. Затова казах „да“ от чувство за самосъхранение.

Сега се чудех дали съм направила правилния избор. Крейтън не показваше точно знаци, че иска да убие някой. Той просто отпиваше от бирата си и свиваше рамене при коментарите.

Най-накрая каза:

— След като задникът ми е неин, тя може да го рита колкото си иска.

Тъй като думите му бяха изречени точно когато хвърлях, подковата полетя в грешната посока към коленете на Боун.

Той подскочи, бягайки от летящата подкова, а бирата му се разплиска навсякъде по бара.

— Мамка му, жено. Гледай накъде хвърляш!

Но аз не обръщах внимание на Боун. Не можеше да ме е грижа по-малко за него, за коленете или за бирата му. Гледах към Крейтън, опитвайки да осъзная какво бе казал току-що. „Задникът ми е неин.“

Нима за него всичко това бе толкова реално? Имам предвид, той постоянно казва, че съм негова, но аз никога не бях гледала на това като на собственическите чувства, които човек изпитва, когато бракът му е „истински“. Или това, че живеем по време на турне и най-после намерихме своя ритъм, беше размътило напълно ума му?

Единственото, което знаех, бе, че се боях да се надявам, че това между нас може да се получи. Надеждата беше опасно нещо, а щом Крейтън беше замесен, се ужасявах да заложа всичко. Този мъж имаше властта да ме пречупи.

Дори докато мислите се въртяха в мозъка ми, аз посегнах към нова подкова, знаейки, че съм тотално прецакана. Вече беше твърде късно. Бях направила залога си и сега сърцето ми беше в опасност.