Мегън Марч
Порочни удоволствия (11)

Глава единадесета
Крейтън

Холи се завъртя към мен, придържайки роклята към гърдите си.

— Да не си луд? Трябва да се подготвям.

— Все още имаме остатъка от десетте минути. Какъв мъж ще съм, ако ги пропилея?

Тя не помръдна, докато скъсявах разстоянието помежду ни.

— Свали роклята, Холи!

Обожавах да гледам как кожата й настръхва и тя потръпва леко под погледа ми. О, да, моето порочно момиче.

Тя отвори уста, за да проговори.

— Единствената дума, която искам да излезе през красивата ти уста, е „да“.

Роклята се смъкна надолу щом Холи отпусна хватката си. Помогнах й да прекрачи дрехата и да я метне на облегалката на стола. След това огледах с нови очи стаята, докато погледът ми не падна на масата с огледалото, пред което я гримираха.

— Може да се сдържа да не ти съсипя косата и грима, но възнамерявам да гледам прекрасните ти очи, докато те чукам.

Гърдите на Холи се повдигнаха, докато си поемаше тежко дъх и се обръщаше, за да пристъпи към масата с огледалото. Тя спря, сякаш чакаше инструкциите ми.

Шибано. Съвършенство.

— Подпри ръце на масата.

Тя се подчини, а огромните й кафяви очи се насочиха към моите, отразени в огледалото.

— Разтвори крака.

Единият бос крак се плъзна няколко сантиметра на дясно.

— Още.

Другият й крак се плъзна на ляво. Застанах между бедрата й, притиснах ръка в долната част на гърба й и раздалечих още повече бедрата й.

Тя все още бе обута с миниатюрни прашки, затова не се поколебах да хвана горния им ластик и да ги скъсам. През цялото това време нито за миг не откъснах поглед от нейния. Разкопчах копчето на дънките си и смъкнах ципа, освобождавайки пениса си. Вече бях твърд като скала и умирах да се потопя в нея.

Обгърнах с ръка члена си и казах:

— Бъди тиха или ще се наложи да ти запуша устата. Разбра ли ме? — не носех нищо, с което да й запуша устата, но бях сигурен, че щях да намеря нещо и тук.

— Мога да бъда тиха — прошепна тя.

— Сигурна ли си?

— Да. Моля те. Имам нужда от теб.

Усмивката, която разтегна лицето ми, се отрази отново към мен в огледалото, докато гледах очите й.

— Най-добре се дръж, скъпа, и бъди тиха. Защото ще направя всичко по силите си, за да те накарам да изкрещиш името ми.

Позиционирах се пред входа й и се забих силно във влажната й вагина. Стоновете ни проехтяха в малката стая, преди и двамата да успеем да ги спрем. Хващайки я с две ръце, аз се отдръпнах и се тласнах отново и отново в най-тясната, най-сладката вагина, която бях имал удоволствието да чукам.

И тя бе изцяло моя. Моя. Дори не осъзнах, че съм казал думата на глас, докато не видях в огледалото как очите на Холи блясват, преди да изрече: „твоя“.

Тъй като исках да я подлудя от удоволствие, започнах да тласкам по-силно. Щом открих с пръст клитора й, не ми отне много време да я избутам до ръба на силен безмълвен оргазъм. Последвах я също толкова безмълвно и намразих това, че не мога да изкрещя името й, докато се изпразвах в нея.

Тя се отпусна на масата пред огледалото, когато се отдръпнах от нея. Използвах съдраните прашки, за да уловя спермата си, докато излизах от тялото й. Отново срещнах погледа й в огледалото. Очите й блестяха трескаво и ми се прииска да я обърна и да я чукам отново. В същия момент тя каза:

— Никога преди не съм искала да пропусна срещата с феновете. Никога. Но точно сега… по дяволите. Не мога.

— Няма проблем. Имаш ли друго бельо? — Тя поклати глава, а аз изругах.

— И си мислиш, че ще ти позволя да излезеш пред тълпа хора без никакво бельо под роклята? Мамка му, няма начин.

Смехът й бе нисък и дрезгав, а членът ми отново се надигна при звука му.

— Знаеш, че се шегувам, нали? Имам клин, който слагам под роклята. Не е секси, но със сигурност е наложително.

Отворих уста, за да кажа нещо друго, но на вратата се чу силно почукване, придружено от разтърсване на дръжката. Хвърляйки прашките й в боклука, отидох да отворя, докато тя обуваше клина си.

Жената отвън изглеждаше изумена, че вратата е била заключена, и се изуми още повече, когато не й позволих да влезе.

— Дайте ни една минута.

Жената настръхна.

— Тя ще закъснее, ако не побърза.

— Две шибани минути. И това не е молба.

— Добре. Но по-бързо.

Затворих вратата в лицето й, едва сдържайки се да не я затръшна силно. Тази жена не ми харесваше. Ама никак. Наложи ми се да си напомня, че само си върши работата, а тя бе да помага на Холи. Точно затова нямаше да направя това, което ми се искаше — да накарам да я уволнят.

Отново се обърнах. Холи бе с гръб към мен, чакайки да й помогна с ципа. Плъзнах го нагоре, а очите ми потъмняха, проследявайки изчезването на гладката кожа, която до преди минути бе под дланите ми. Тя направи едно секси малко завъртане, преди да приглади роклята и да посегне към ботушите си. Докато се обуваше, се обърна към мен, а светлорозовите й устни се извиха в свенлива усмивка.

Срамежливостта й бе малко не на място, имайки предвид какво правихме допреди миг.

— Как изглеждам?

Огледах я от глава до пети. Тъмните къдрици се спускаха до кръста й. Блестящите й кафяви очи бяха обградени от гъсти черни мигли. Щеше ми се да видя пухкавите й розови устни обвити около члена ми. Малкото сребристо подобие на рокля едва покриваше извивките, които биха могли да направят задръствания по пътищата. Бедрата й бяха перфектно изваяни, а аз исках да провра глава между тях. Каубойските й ботуши бяха с цвета на тюркоаз, с бродирани върху тях черно-сиви ангелски крила, на които вероятно напълно бих се насладил, ако минат по цялото ми тяло.

Господи, тази жена беше като никоя друга, беше пълно противоречие. Невинно секс котенце. Талантлива изкусителка. Всяка моя фантазия, събрана в този малък пакет, по-опасен и от запален динамит.

— Изглеждаш адски красива. Ако не ми дремеше за кариерата ти, щях да те награбя и да те завлека в някой харем, където мъжете все още гледат на жените като на своя собственост. — Поклатих глава. — Трябва да се изнесеш от тази стая, докато все още съм способен да те пусна.

Очите й, все още блестящи от оргазъма, премигнаха два пъти срещу мен, докато тя преглъщаше и се насочваше към вратата.

Последвах я в коридора, където опушено сивите стени бяха засенчени от трима охранители с размерите на Алпите. Те ме изгледаха подозрително, а аз им отвърнах със същото. Не ми допадаше да я защитават хора, на които не плащам аз. Това трябваше да се промени. Холи беше прекалено ценна, че да я излагам на риск.

Оказа се, че наистина имах причина да се тревожа, тъй като те не бяха тук да защитават нея, а да формират стена около Боун Трашър.

Две жени бяха извлечени надолу по коридора, докато крещяха: „Боун! Обичам те!“.

В едната си ръка той стискаше червен сутиен, а в другата черни прашки, които подаде на един от охранителите. Мъжът не изглеждаше особено очарован да държи това, което до скоро е покривало циците на една жена и задника на друга.

— Направи… какво искаш с тези боклуци — изръмжа Боун.

Гримасата му се превърна в широка усмивка, когато забеляза Холи.

— Хей, захарче. Готова ли си да сритаме малко задници тази вечер? Радвам се, че на път за насам не си забърсала Джон Денвър, тъй като знам, че ще го издухаш. — Пристъпи напред и я прегърна.

Макар да знаех, че той има връзка със собствена кънтри певица, едва се сдържах да не счупя шибаните му ръце. Въобще не се ебавах, когато казах, че искам да я завлека далеч, където да бъде само моя.

Охраната му огледа внимателно мен и пропускът, висящ на врата ми, когато се приближих към тях. Холи се отдръпна от Трашър и пъхна дълъг кичур коса зад ухото си.

Боун най-после ме забеляза и се ухили. Трябва да съм изглеждал дяволски по-собственически настроен, отколкото осъзнавах, защото той каза:

— Нямам намерение да крада новата ти булка, мъжки. Мерси, че не ме фрасна в гърлото. Имам нужда от гласните си струни на сцената.

Той протегна ръка и аз я разтърсих, внимавайки да не смачкам пръстите му в хватката си. Вероятно имаше нужда от пръстите си, за да дрънка на шибаното си банджо.

— Трашър.

— Карас. Грижиш ли се добре за това момиче?

Холи се намеси.

— Видя ли новия ми автобус? Мисля, че е по-хубав от твоя.

Трашър поклати глава няколко пъти.

— Да. Шибаното чудо засенчи всички ни. Но няма значение. Харесва ми да гледам как харчиш парите си за това момиче. Тя го заслужава. Добра жена е. — Изражението му се изостри. — Само гледай да ти е ясно, че тя не е от момичетата, които можеш да купиш.

Холи отпусна ръка на моята, миглите й запърхаха към мен, а гласът й бе по-дълбок от всякога.

— Крейтън никога дори не би си помислил, че съм от момичетата, които може да купи. Цени прекалено много „оборудването си“, че да го рискува. — Тя наведе глава, а изражението й стана пакостливо. — Макар че вероятно го е застраховал. Мъжът ми се гордее с това, което се крие под колана му.

Трашър погледна към мен, потупвайки брадичката си.

— Това въобще не е лоша идея. Пенисът ми струва теглото си в злато, в това няма съмнение. А това е мнооого злато.

И сега вече знаех, че селяндурът има голяма пишка.

Жената от съблекалнята на Холи ни прекъсна:

— Извинявай, Боун, но трябва да заведем Холи за срещата с феновете. Те вече я чакат.

— Не можем да караме почитателите ти да чакат. Тръгвай, момиче. По-късно ще се видим на сцената за дуета „Това момиче“.

— Със сигурност ще се видим.

Трашър изчезна по коридора, половината от охранителите му вървяха пред него, а другите бяха плътно зад него.

— Къде е твоята охрана? — попитах Холи, докато вървяхме след жената.

— Ами, аз нямам лична охрана. Обикновено един от мъжете на Боун се появява в конферентната зала, за да държи нещата под контрол, ако не се появи някой местен охранител. Ако се наложи да мина през тълпата, или един от мъжете му ме покрива, или идва някой от местните власти да ми помогне в случаи, че хората на Боун не могат да го направят.

Стиснах здраво зъби.

— От утре това ще се промени. Ще имаш някой, който да те придружава и докато си зад сцената, и докато си навън, ако не съм с теб.

— Това наистина не е нужно.

Спряхме пред вратата на това, което вероятно беше конферентната зала, и аз обхванах с ръце лицето й, повдигайки го към моето.

— Абсолютно наложително е. И не само заради кариерата ти, но и заради мен. Може да те набележат за мишена, а аз няма да позволя да ти се случи нещо. — Не бях особено сигурен, но в този миг на лицето й май се появи шокирано изражение.

— Холи, да тръгваме — извика жената, влизайки в стаята. Тая наистина започваше да ми лази по нервите.

— Ще говорим за това след шоуто — отвърна Холи, преди да я последва.

Тръгнах след нея, подготвяйки се да остана заврян в ъгъла през следващия час, докато стотина човека чакаха реда си да се срещнат с Холи, да се снимат с нея и да си вземат автограф. Бях изненадан от това какви хора имаше на опашката. Не просто шумни, а някои дори ревящи тийнейджърки и футболни майки. Имаше също така и млади момчета, които гледаха да се притиснат до Холи, както и по-възрастни мъже, които я прегръщаха прекалено силно. Искаше ми се да нахраня жените с „Ксанакс“ и да откъсна ръцете и пишките на мъжете.

След около петнадесет минути мъж, облечен с черни „кльощави“ джинси, толкова тесни, че показваха прекалено много от пакета му, с черни каубойски ботуши и черна риза с избродирани бели коне застана пред мен и ми подаде бутилка бира.

— Изглеждаш така, сякаш имаш нужда от едно питие.

Когато приех бутилката, му благодарих и разтърсих протегнатата му ръка.

— Аз съм Чанс, мениджърът на Холи.

— Крейтън Карас.

— Знам — каза той, а акцентът му стана по-силен като на доброто старо момче от запада. — Ти си новият съпруг на Холи. За кратко поне.

Погледът ми се присви към опушените му лешникови очи.

— Това твое предположение ли е, или е клюка?

Той отпи от бирата си и бях леко изненадан, че пие алкохол по време на работа. Предполагах, че музикалната индустрия е малко по-различна от корпоративна Америка.

— И двете — отвърна той. — Зарадвах се да видя гърба на Джей Си. Той не правеше нищо за нея, а тя затъваше в драмата му все повече и повече.

Усетих посоката, в която вървеше разговора, и макар да не бях сигурен, че искам да я чуя, майната му, отпих от бирата и попитах:

— А аз?

— Смятам да не си правя заключения, докато не видя дали ще издържиш до последния ден на турнето. Това не е твоят милиардерски начин на живот. Тук всичко е яко бачкане нонстоп и няма да ти е от никаква полза.

Имайки предвид, че се влачих като домашно кученце след Холи през целия ден, мисля, че започвах да осъзнавам какво има предвид. Жена ми си скъсваше задника от работа и изглежда никога не си взимаше почивка. Нищо чудно, че изчезна от пентахуса ми в първия миг, в който можа.

Повечето жени в обкръжението ми щяха да прекарат часове в разглеждане на дизайнерските дрехи, които бях поръчал, но не и Холи. И имайки предвид как бе прекарала сутринта, драскайки в тетрадката си, не трябваше да съм гений, за да се досетя, че няма да има нищо, което да й попречи да работи върху песните си… дори ако й се наложи да се бие с Голиат. Зачудих се колко ли песни е написала след сватбата ни, и дори повече — дали би посветила някоя от тях на мен.

Реших да не отговарям на въпроса на Чанс, а аз да му задам един.

— Кога излиза следващият й албум?

Той изглеждаше изненадан от въпроса ми.

— Ще излезе в началото на пролетта. Има почивка след турнето, а после отива в Нашвил да записва в студиото. Имаме среща с текстописец за утре, който да й помогне с песните, тъй като разбрах, че трябва да направи повече, отколкото очакваше. Когато бяхме на път преди почивката, писането хич не й вървеше. През повечето време гледаше в празното пространство и гризеше края на молива си.

— Днес цял ден не спря да пише, същото беше и когато бяхме в Ню Йорк за няколко дни, затова предполагам, че държи ситуацията под контрол.

Мъжът срещу мен повдигна вежди.

— Без майтап? Е, значи поне в едно нещо те бива, Милиар.

Милиар? Какво, по дяволите?

Чанс явно разчете объркването ми, докато отпиваше от бирата си.

— Милиардер. Милиар. Аз измислям прякори. Този е твоя.

Отворих уста, смятайки да му кажа да се шиба, когато чух Холи да издава звуци на тревога. Вниманието ми се насочи към нея и бях преминал през половината стая, преди дори да успея да разбера, какво, по дяволите, не е наред.

Там имаше един мъж на около двадесет и пет, беше се привел над нея и бе притиснал устни към нейните.

Мамка. Му. Нямаше. Начин.

Откъснах мъжа от нея, а Холи залитна назад, препъвайки се. Забих юмрука си в лицето на нахалника, а след това и един ъперкът в корема. Той се срина на пода, а хората ни наобиколиха. Въобще не забелязах светкавиците, които проблясваха около нас.

Къде, по дяволите, беше шибаната охрана?

Погледнах назад, намирайки Холи зад планина от мускули. Мамка му, крайно време беше. Той се отмести настрани и видях пребледнялото й лице и размазаното й червило.

Обърнах се, за да намеря шибаняка и да го пречукам, но същата планина от мускули вече го влачеше навън. Късметлийски шибаняк. Ако не го бяха извели, щеше да му се наложи да прекара нощта в болницата.

Чанс започна да разчиства залата, но Холи проговори:

— Не. Добре съм. Мога да довърша. Досега са чакали.

Пристъпих по-близо и обгърнах с ръце лицето й, а палецът ми помилва червените следи по устните и бузата й.

— Не е нужно да го правиш.

— Това са феновете ми. Те са причината да имам кариера и единствената причина да продължавам да имам такава. Не е голяма работа. Не за пръв път някой мъж решава, че иска да ме целуне.

Мозъкът ми закипя.

— Охраната, която споменах? Ще имаш двама охранители до себе си през цялото време. Това повече никога няма да се повтори.

— Не е нужно — възрази тя.

Наведох към нея и промърморих.

— Абсолютно нужно е. И ако не искаш да те нацелувам точно тук и точно сега, в опит да изтрия вкуса на онзи задник от устните ти, тогава го кажи, и то веднага.

— Но феновете…

— Нека гледат. Ти си моя. Не ме е грижа кой ще го види.

Устните й оформиха малко „О!“, но тя не изрече на глас никакъв протест.

Приех това за зелена светлина и наведох устните си към нейните, но не агресивно като онзи шибаняк. Целунах я леко. Нежно. По-леко и по-нежно, отколкото я бях целувал някога преди. И в този миг се зачудих защо досега не съм си давал време да й се насладя.

Устните й бяха меки, тя отвори уста и езикът ми се плъзна в нея, вкусвайки и галейки. Освободих я бавно. Затворените й очи трепнаха и се отвориха, а погледът й беше нежен и топъл.

Тя преглътна и се отдръпна от мен.

— Благодаря ти. Не осъзнавах, че имам нужда от това.

— И аз не осъзнавах, че имам нужда да го направя, докато не го сторих.

Пуснах лицето й и отстъпих назад.

— Тогава те оставям обратно на феновете ти.

Командаджийката от по-рано пристъпи напред с отворена бутилка вода, огледало и червило.

— Пийни вода и ще те оправим. Но трябва да побързаме. Времето ни изтича.

Погледът на Холи остана прикован към моя, когато пое водата и отпи. Отстъпих назад и се върнах в ъгъла си.

Чанс вече се беше погрижил някой да почисти стъклата и остатъците от бирата, която бях изпуснал, като хукнах да пребия шибаняка, който целуваше Холи. Мъжът ми подаде нова бира, когато се върнах на мястото си. Взех я и отпих голяма глътка, а той ме удари по рамото.

— Може би ще се справиш, Милиар. Може би в крайна сметка ще се справиш.