Мегън Марч
Порочни удоволствия (14)

Глава четиринадесета
Крейтън

След като приключих с интервюто на петнадесетия мъж, най-после бях открил двама професионални охранители, които да назнача да пазят Холи. Собственикът на охранителната фирма не възрази да интервюирам мъжете, но имаше против да доведа някой, който не е от екипа му.

— Не сме в състояние да упражняваме контрол върху външен човек и ако нещо се обърка, не можем да поемем отговорността за това.

— Аз ще го наблюдавам — казах, поглеждайки през рамо към грамадния мъж, който не ми позволи да вляза зад сцената в Сан Антонио.

Беше лесно да получа името му, а проверката, която направих, показа, че е ветеран от три бойни мисии и бивш член на първа пехотна дивизия.

Мъжът се доказа като надежден, когато отказа парите ми, но дори и за миг не бих се замислил да го допусна близо до Холи без подробна проверка на миналото му и лично интервю. Беше закъснял с пристигането си от Сан Антонио и сега аз се бавех за срещата си за обяд с Холи.

Поглед към часовника ми показа, че наистина адски много закъснявам. Ако успеех да се добра за десет минути до автобуса, щях да пристигна навреме да тръгнем за радиошоуто.

Поглеждайки към двамата си нови подчинени, махнах с ръка към ескалейда.

— Качвайте се. Новата ви работа започва от сега.

Когато пристигнахме в автобуса, той беше празен. Чаз, шофьорът, пушеше цигара и си говореше с останалите мъже. По думите му Холи бе тръгнала само преди няколко минути.

Натоварихме се отново на ескалейда и се насочихме към магистралата, която се оказа затворена. Заради шибаното посещение на президента.

— По дяволите! — Блъснах с юмрук по таблото.

— Съжалявам, че го казвам, шефе, но няма да стигнем навреме. Това не е моя район и не знам никакви черни пътища така, както ги знам в северните щати.

По-рано бях дал ключовете на Маркъс, планината от мускули от Сан Антонио. По ирония на съдбата не беше обучаван в рискови маневри при шофиране като другия мъж, който наех, но след като беше заобикалял бомби в Хумви, се чувствах доста комфортно с него зад волана. Трябваше да реша кой ще кара Холи, когато не съм с нея.

Прокарах ръка по лицето си.

— Да. Знам. Мамка му. Но докато трафикът отмине, тя вероятно ще се връща обратно към автобуса. — Погледнах към Маркъс и към другия мъж на задната седалка на СУВ-а. — Да се връщаме, първо ще ви представя на останалите, а после и на Холи. Тя може да се дърпа, но без значение какво казва, вие се придържайте към плана. Докладвате пред мен, не пред нея.

От мъжа на задната седалка получих безмълвно кимване.

Но от седалката на шофьора, отговорът беше много по-различен.

— Ще ти трие ли сол на главата, задето закъсня, шефе?

Замислих се за начина, по който се разделихме с Холи.

„Тогава ме целуни. Маркирай ме. Дай му да разбере, че съм напълно и абсолютно извън обхвата му, тъй като принадлежа на теб.“

Не бях сигурен, че някога ще забравя тези думи. Те ехтяха в мозъка ми и си ги припомнях постоянно, откакто ги изрече.

Когато погледнех назад към пътя, който изминахме, никога дори не си бях представял подобно развитие на нещата. И нямам предвид факта, че бях в Ескалейда с двама бодигарда, движейки се по страничните улички на Далас. Имам предвид факта, че бях привързан към тази жена по начин, който не мога да сравня с нищо друго. Всичко може да бе започнало напълно физически, но бях удивен от мълниеносния начин, по който нещата се промениха.

Да я оставя сама с Вал беше в разрез с всички мои собственически инстинкти, но осъзнах, че й се доверявам, което бе нещо напълно ново за мен. Последният ми брак, колкото и кратък да беше, ме накара да нямам доверие на жените.

Срещнах Шоу, когато купих верига от луксозни курорти на един търг. Курортите бяха създадени от баба й и съсипани от баща й, преди да успее да поеме контрол над тях. Тя беше амбициозна, целеустремена и напълно разярена, задето наследството й е изтекло в канала.

Бях опитал да я уволня, но тя отказваше да си тръгне, като заяви, че ще работи, ако трябва и за без пари, стига да й позволя да остане. Склоних, и то не само защото страстта й към бизнеса бе заразителна. Шоу беше изключителен лидер. Харизматична и напълно прекрасна.

Заех се лично с ролята да я надзиравам и едното доведе до другото. Когато ставаше въпрос за бизнеса, бяхме страхотен екип и напълно несъвместими във всичко останало. Имаше смисъл, или поне така изглеждаше, когато Шоу ми представи идеята като умелата бизнес дама, каквато беше. Венчахме се шест месеца след срещата си и в момент на щедрост се съгласих с предбрачния договор, в който бе записано, че ако нещата между нас не се получат, тя ще задържи курортите.

Три месеца след сватбата осъзнах, че те са всичко, което бе искала от сделката. Това беше първият и последен път, в който срещах човек, който преговаря толкова добре, колкото и аз.

През цялото време е била влюбена в друг и ме беше виждала като най-бързия и най-лесен начин да си върне фамилното наследство. Единственото, което ме накара да не полудея от гняв заради начина, по който нещата приключиха толкова студено, бе заради онази кучка, кармата.

Шоу не получи всичко, което искаше, защото загуби човека, когото обичаше истински. Очевидно той не е бил от типа мъже, които лесно преглъщат факта, че любимата му се е омъжила за друг. Не можех да го виня. А Шоу се превърна в ледена бизнес дама, веселието и игривостта, които бях забелязвал от време на време в нея изчезнаха напълно, и доколкото знаех, повече не са се появявали.

Скоро след раздялата ни осъзнах, че да дадеш на една жена верига курорти след развода води до опашка от жени, желаещи да станат следващата госпожа Крейтън Карас.        Тълпата постоянно нарастваше и вече не можех да се доверя на нежния пол.

Бракът ми с Холи беше перфектният начин да спра настъплението на златотърсачките, които отчаяно опитваха да привлекат вниманието ми. Не се гордея с мотивацията си, но няма да се извинявам за нищо, което ме доведе до това място, точно с нея.

— Шефе? — повика ме Маркъс, връщайки ме в настоящето. — Ще имаме ли проблеми?

— Честно казано, не съм сигурен. Все още я опознавам.

Нещо средно между сумтене и смях дойде от другия мъж в колата, Орин Стийл, бивш тюлен, който бе изгубил подвижността на левия си палец и му се наложило да напусне екипа си заради това. Зарязал изцяло военноморския флот, тъй като отказал да седи зад бюро.

— Ще я опознавате през целия си живот. Жените са мистерия, която е най-добре да остане неразгадана — добави той.

Маркъс избухна в смях, а аз все още се опитвах да реша дали Холи ще ми е ядосана. Обзе ме непознато чувство на тревога, когато си спомних бележката от две думи, която ми беше оставила, след като напусна апартамента ми в Ню Йорк.

— Най-добре карай по-бързо — казах аз.

* * *

Холи влезе в автобуса по-малко от час, след като се върнах, но облекчението, което почувствах, щом я видях, се изпари, когато забелях приведените рамене и пребледнялото й лице.

Затръшнах лаптопа и скочих на крака.

— Какво не е наред?

Тя ме заобиколи и потъна в стола.

— Просто денят беше дълъг — заяви тя с пораженчески тон.

— Холи — казах само името й, но тонът ми беше показателен. Знаех, че нещо не е наред, а тя знаеше, че аз знам, че нещо не е наред.

— Какво ще кажеш за ден за среща с родителите?

Въпросът й ме свари неподготвен, особено имайки предвид, че шансът й да се запознае с родителите ми се бе изпарил преди много години, когато майка ми и баща ми бяха убити в едно африканско село, докато вършили работата си на мисионери. История, която всячески се опитвах да скрия от таблоидите.

— Моля? — попитах аз.

Тя погледна иззад гъстите си мигли.

— Майка ми може да ни посети.

От това, което ми бе казала за майка си, разкритието й ме изуми.

— Наистина ли?

— Да, но само защото не можех да измисля достатъчно бързо отговор, с който да й откажа.

— Е, поне си откровена.

— Обаждането от затвора ме свари неподготвена.

— Моля? — попитах отново.

— Ако преди не си бил сигурен, че си се оженил за боклук, вече може да се успокоиш, защото ще имаш неопровержимо доказателство. Майка ми е била арестувана, понеже е влязла с взлом в дома на баба ми. Очевидно шерифът не е имал номера ми, защото, когато се обадих в участъка, ми обясниха всичко.

Гласът на Холи беше изтощен, когато срещна погледа ми.

— Въобще нямаше да я арестуват, ако преди това майка ми не бе разбила брака на шерифа, след като пияна обяви публично, че е спала с него. Жена му се разбесня и не пожела да повярва на думите му, че това не е вярно. Тя го напусна, а шерифът никога не прости на майка ми. Той, както и всички в града знаят, че баба остави всичко на мен, включително и къщата. Майка ми няма право да влиза в нея.

— И това какво общо има с посещението й?

— Наложи се да й платя гаранцията, за да я пуснат, а тя няма къде да отиде… затова е влязла в къщата на баба. Когато ме помоли да дойде тук, не успях да изрека думата „не“ достатъчно бързо. Не се тревожи, ще издържи само ден или два, преди да се забие с някой…

Холи пое дълбоко дъх и продължи с разтреперан глас.

— И след това няма да я видя повече, докато не изхарчи парите, които е откраднала от мен и от всеки, който не внимава къде държи портфейла си. Това се случи, когато ме издири в началото на турнето. — Думите й се прекършиха при последните думи.

Прекосих малката дневна в автобуса и я прегърнах силно. Настаних я в скута си, след като първите сълзи започнаха да се плъзгат по бузите й. Бях толкова шокиран от промяната й в наранено малко момиче, че нямах никаква идея какво друго да направя, за да я утеша.

Тя се вкопчи за миг в раменете ми, преди да се отдръпне и да слезе от скута ми. Холи потърка очи, размазвайки спиралата си, преди да започне да крачи напред-назад.

— Мамка му. Няма да плача заради нея. Плакала съм за нея прекалено много пъти. Тя не заслужава сълзите ми. Нито една от тях.

— Съгласен съм. Никой не заслужава сълзите ти — „нито дори аз“, добавих на ум.

— И ето те и теб — каза тя.

— Аз? — попитах я.

Нека поспрем за миг и да признаем факта, че това е може би най-шибаният тъп въпрос, който един мъж може да зададе на жена си точно в този момент, и все пак, той се изплъзна от устата ми, преди да успея да го спра.

— Сериозно? Върза ми тенекия. Отново. А майка ми, златотърсачката, идва на гости и ще се наложи да я търпя да ми обяснява как никога няма да те задържа, освен ако не се науча да правя нещо уникално, като да си украся задника или женствеността с лъскави камъчета, но дори и тогава вероятно няма да съм достатъчно жена, че да запазя мъж като теб.

Мамка му. Майката на Холи наистина я скапваше, но жената щеше да осъзнае, че номерата й вече няма да минават. Нямаше никакъв начин да й позволя да се доближи до Холи. Не ми дремеше коя е.

— Не очаквах да отнеме толкова време.

Тя скръсти ръце и познавах достатъчно добре езика на тялото й, за да знам, че в момента е затворена за всякакъв вид разумна комуникация.

— И къде, по дяволите, беше? — поиска да узнае. Когато отворих уста да отговоря, тя вдигна ръка и аз млъкнах. — Няма значение, не е нужно да ми казваш. Така или иначе, бракът ни не е от онзи вид.

Жлъчта в тона й ме обърка. Знаех, че е ядосана и емоционална, но да говори така за това, което бяхме започнали да изграждаме, ме ядоса.

— И точно какъв вид е бракът ни, Холи? — попитах аз.

— И двамата знаем, че няма да продължи дълго. Аз съм само едно бегло увлечение за теб. И в случай че се чудиш, нямам намерение да скъсвам задника си от работа, за да те задържа на кукичката.

Странното й и леко изкривено чувство за хумор направиха невъзможното. Ядосаното ми настроение се изпари. Станах от стола и тръгнах към нея, хищническите ми инстинкти взеха превес.

Притиснах я към хладилника и изръмжах.

— Дори ако помоля мило и обещая да чукам стегнатото ти задниче, за да свършиш толкова много пъти, че да взривя от удоволствие всичките ти рецептори?

Тя вдигна поглед към моя и измънка.

— Знам, че не трябваше да казвам това.

Отместих косата от лицето й и снижих устни към ухото й.

— Никога не се страхувай да ми казваш каквото и да е било.

Когато тя не отговори, аз се отдръпнах и я погледнах.

— Холи? Погледни ме! — Изчаках я да се подчини. — Ако наистина вярваш в това, което каза, че бракът ни няма да просъществува, значи имаме сериозен проблем.

Тя прехапа долната си устна и се поколеба за миг, преди да попита:

— Защо?

Подсилих думите си със стомана, защото не исках да има объркване за това какво й казвам.

— Защото няма сила на света, която да ме накара да те пусна да си отидеш.

Огромните й кафяви очи примигнаха два пъти, а устата й остана отворена. Искрите между нас, които бяха изчезнали за миг, отново се разгоряха.

— Кой си ти, по дяволите, и какво направи с моя „ще те чакам в хотелския апартамент с предбрачен договор и годежен пръстен“ съпруг?

Обгърнах с ръце лицето й, имах нужда да осъществя контакт с нея.

— Нещата се променят, Холи. И всичко за мен се промени заради теб. Ако все още не си го осъзнала, то ще се наложи да ти го покажа.

— Не те разбирам — прошепна тя.

Опрях чело в нейното и вдишах.

— Точно тук грешиш. Разбираш ме по-добре, отколкото си мислиш.

Тя извъртя главата си, прекъсвайки контакта. Отпуснах ръце около тялото си и вълна от съмнение премина през мен, карайки ме да изпитвам напълно чуждо за мен чувство… несигурност.

Обмислих дали да не я целуна така, че да забрави всички мисли и да не усеща нищо друго, освен мен, но също така знаех кога е полезно да отстъпя и да изчакам, докато дойде време да тържествувам по-късно. С новината за ареста на майка й и предстоящото й пристигане, да не споменаваме и стреса по време на турнето, подозирах, че Холи вече е на предела на силите си, и последното нещо, което исках да направя, е да я бутна от ръба.

Тук не ставаше въпрос за мен, а за нея.

Решавайки да сменя темата, аз отстъпих назад и кимнах към вратата.

— Искаш ли да се срещнеш с новите си охранители? — попитах я.

— Нови охранители?

— Това върших днес. Направих няколко лични интервюта и порових малко в досиетата им. Трябваше да се убедя, че мога да им се доверя, преди да им позволя да се доближат до теб. Ако имаш проблем с някой от мъжете, кажи ми и веднага ще го заменя. Но по мое мнение и двамата са добър избор. — Срещнах погледа й. — Възнамерявам да им се доверя за безопасността ти, а повярвай ми, това не е нещо, което бих могъл да сторя спокойно. Никак даже.

Изражението й се успокои за миг, но отново се напрегна, когато попита:

— А мислиш ли, че биха могли да държат и майка ми далеч от мен?

— Не се тревожи за нея. Аз ще се справя с този проблем.