Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Порочен милиардер (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dirty Pleasures, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 100 гласа)

Информация

Форматиране
ganinka (2016)

Издание:

Автор: Мегън Марч

Заглавие: Порочни удоволствия

Преводач: Ralna

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2016

Тип: Роман

Националност: Американска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2105

История

  1. — Добавяне

Глава десета
Холи

Винаги съм предполагал, че да имаш съпруга бе едно удобство, и когато се събудих тази сутрин с член между устните на жена ми, мамка му, беше адски удобно.

Но сега? Сега започвах да осъзнавам, че не е никак комфортно да бъда женен за Холи Уикман Карас, и все пак нямаше сила на земята, която да ме откъсне от нея. Не можеше да го стори дори и фактът, че чичо ми създаваше проблеми и вилнее из „Уол Стрийт“. Ако имаше обстоятелства, при които бе наложително да съм на руля и да показвам на света, че компанията, която създадох от нулата, е центърът на моя свят, то моментът бе именно сега.

Но не бях на бюрото си, а в Далас, все още живеейки в света на Холи, и се опитвах да разбера как едно невинно момиче от провинцията беше успяло да превземе вселената ми.

Всичко, което изпитвах към нея, беше объркващо и точно сега не бях готов да мисля за всичко това. Затова реших да се фокусирам върху настоящето и да оставя сложните малки шибаняци, наречени емоции, за друг ден.

Жена ми беше като работен кон… и го казвам като комплимент. И определено не беше съпруга трофей. Тя надяна чифт слушалки в мига, в който се качихме на самолета тази сутрин, и измъкна тетрадката си. Още преди да излетим, вече драскаше нещо в нея. Отказа закуската, едва вдигна поглед, докато кацахме, а аз седях до нея и й държах ръката. Никога не съм прекарвал много време около хора на изкуството… всичките ми познати бяха като мен… така че това беше нещо ново.

Докато пътувахме от летището, буквално ми се наложи да тъпча храна в устата й, а тя продължаваше да клати глава, да сумти и да драска в тетрадката. Не излезе от писателския си транс, докато не спряхме пред офиса на радиото, където изскочи от колата и ми се наложи да ускоря крачка, за да я настигна.

След интервюто и дузина автографи, снимки и куп въпроси, тя скочи отново в колата. Започвах да се чувствам като неин шофьор, когато смъкна слушалките си и каза:

— Тръгваме за срещата, нали? — Тя не изчака отговора ми, а отново вдигна молива и започна да пише.

Не успях да привлека вниманието й, докато не стигнахме до крайната точка на пътуването си. Е, ако трябва да сме честни, не аз привлякох вниманието й, а огромния луксозен автобус, който бях уредил да доставят. И не точно й привлече вниманието, а просто аз тръгнах към него, влачейки я за ръка с мен.

— Този е твоят.

Тя застана пред блестящия черно-сив автобус, мигайки с очи.

— Мамка му, няма начин.

Усмихнах се на откровените й думи.

— Мамка му, има начин.

Моята представа за освещаване на автобуса със стил беше издухана, когато останалите от бандата й слязоха от автобуса си и тя отново се потопи в работа. Бях любопитен да чуя репетицията им, но спешен конферентен разговор ме накара да се кача в новия автобус на Холи и да отворя лаптопа си. Сам. А си мислех, че този брак ще бъде удобен.

Докато свърших с работата, Холи все още не се беше върнала. Погледнах часовника си и видях, че е почти шест.

Мамка му.

Пропуснах ли го?

По дяволите.

Затворих лаптопа си и изхвърчах от автобуса, грабвайки пропуска, който един кльощав пич ми донесе преди три часа. Нещо, което ми даваше пълен достъп. Поне този път нямаше да ми се налага да опитвам да подкупя някаква грамадна горила, за да се вмъкна зад сцената. А това си беше огромно подобрение.

Намерих една жена, която изглеждаше така, сякаш знае какво, по дяволите, се случва наоколо, и след като очите й станаха огромни като понички в мига, в който разбра кой съм, тя ме насочи към съблекалнята на Холи.

Почуках на вратата и след като чух едно просто „влез“, отворих широко вратата.

Холи беше заобиколена от трима души… единият работеше по лицето й с разни четки и гъбички, нанасяйки грим, втори се занимаваше с косата й, а една жена се движеше около нея, разнасяйки дрехи и закачайки ги на стената.

Те не спряха, когато влязох, затова си намерих един стол и седнах, за да отговоря на имейлите, които постоянно пристигаха на телефона ми. Още няколко човека постоянно влизаха и излизаха от стаята, носейки информация, която не успя да привлече особено вниманието ми. Потънах в собствения си малък свят, в ъгълчето на този на Холи, докато тя не се изправи и не започна да разкопчава копчетата на ризата си.

Изправих се — спокойно — и пресякох стаята, заставайки пред стола й.

— Може ли две думи? — Отново спокойно. И се насочих обратно към ъгъла на стаята зад паравана.

Тя беше свила объркано вежди.

— Какво не е наред? — попита, поглеждайки зад паравана, преди да насочи поглед към мен.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — изръмжах през стиснати зъби.

— Преобличам се — бавният й премерен отговор намекваше, че съм тъп.

— Не и в стая, пълна с хора.

Махнах с ръка към вратата, която дори сега се отваряше и затваряше в синхрон с натоварения трафик към стаята.

Отмятайки вече къдравата си коса, Холи подмина загрижеността ми и притисна ръка към гърдите ми, опитвайки се да ме избута от пътя си и да се измъкне иззад паравана.

Когато не се помръднах, тя каза:

— Крейтън, всички в тази стая са ме виждали напълно гола поне дузина пъти.

Това запали огън в мозъка ми, но аз успях да го потуша бързо. Не беше точно сега момента да се чудя дали някоя от компаниите ми не е изобретила технология, караща хората да губят паметта си. Ако тя беше някоя друга жена, нямаше да ме е грижа, дори целият свят да я бе виждал гола.

Но тази жена? За нея ме беше грижа. И то много. Защо? О, нищо, просто тя е шибаната ми съпруга.

Един неандерталец нямаше нужда да размишлява върху факта, че иска да завлече жена си обратно в пещерата, където другите примитивни задници няма да видят шибаното й перфектно тяло. Това беше физиологична реакция, родена преди хиляди години, върху която нямах никакъв контрол. Осъзнаването на това направи лудото ми чувство на притежание по-лесно за преглъщане.

— Не ме е грижа, ако целият шибан свят е виждал задника ти гол преди. Но сега ти си госпожа Крейтън Карас. И правилата се промениха.

Думата „правила“ я накара да се изчерви и се зачудих дали не си мисли за миналата нощ, когато я попитах дали си спомня правилото за това да ме остави да я водя.

Оказа се, че греша.

Ръцете, подпрени на ризата ми, се отдръпнаха и тя ме бутна с длани по гърдите. Неподготвен за това, залитнах назад, опирайки се на паравана, който изскърца, драскайки пода.

— Холи, по дяволите, какво правиш?

— Ти си такъв задник! — бясно ми изхриптя тя, но цялата стая потъна в тишина.

Подадох глава иззад паравана и наредих.

— Всички вън.

Жената извъртя очи и изглеждаше готова да спори, но най-накрая обяви:

— Само десет минути. А след това тя трябва да се преоблече. Имаме доста работа.

Вземайки предвид, че и в най-добрите си дни мразех някой да ми казва какво да правя, нареждането й хич не ми допадна. Отчитайки, че нямах власт над тазвечерния списък със задачи… още едно нещо, което ме вбесяваше… аз кимнах и стаята се изпразни.

Холи излезе иззад паравана и започна да се съблича и да крещи едновременно. Аз я последвах на безопасно разстояние.

— Ако още веднъж се обърнеш към мен с госпожа Крейтън Карас, използвайки същия тон, кълна се, ще напиша песен за чудото на това да ти откъсна топките.

Едната ми ръка инстинктивно се насочи в защитен жест към тестисите ми. Тя метна ризата си на стола и посегна за дънките си.

Изведнъж бях толкова запленен от перфектния й задник, че не успях да формулирам интелигентен отговор. Понякога да си мъж имаше своите недостатъци, но точно сега отказвах да мисля за това. Оказа се, че няма нужда да казвам каквото и да е било, тъй като Холи имаше много за споделяне.

— Помислих си, че може би, само може би, след като ти обясних всичко миналата нощ, ти ще го схванеш. Но ти не го разбра. Просто не го схвана. Вече веднъж те напуснах и ако не искаш да те зарежа пак и да отпътувам с лъскавия нов автобус, който ми достави днес, то се налага да си изясним някои неща.

Очите ми се присвиха, а тонът ми стана опасен.

— Продължавай! С радост ще изслушам какво има да изясняваме.

Очите й блеснаха, също толкова опасни, колкото моите.

— Единственият начин, по който това между нас ще се получи, е, като разбереш, че моята кариера за мен е толкова важна, колкото и твоята. Може да не вадя милиони, но това… — тя размаха ръце около себе си — … това е мечтата ми. Пожертвах всичко за този шанс и няма да го пропилея.

Тя говореше така, сякаш не бях чул нито дума от това, което ми каза миналата нощ в хотела.

— Мислиш ли, че бих останал в тази дупка, наподобяваща стая, и бих работил на телефона си, ако не смятах, че това, което искаш, е важно? Преди дори не пресичах улицата, за да стигна до жената, с която съм. Те всички бяха внимателно селектирани да пасват на живота ми и да бъдат удобни, но ти не си.

Спрях, за да вдигна брадичката й, така че да я погледна директно в очите.

Ти си напълно неудобна. И все пак, ето ме тук. Защото те искам винаги около себе си и смятам, че вече бях пределно ясен по този въпрос.

Мускулите на челюстта й се раздвижиха, когато прошепна:

— Не искам да мислиш за мен като за последната си придобивка.

— Ти не си придобивка. Милостиви боже, Холи. Когато ме погледнеш така, ти се превръщаш в единствената ми мисъл.

Пуснах брадичката й и тя се разтопи в прегръдките ми, а напрежението се изпари. Наведох се да я целуна, но непокорното й поведение отново се надигна.

— Значи ще се успокоиш що се отнася до това да се преобличам в собствената си скапана съблекалня?

Упоритостта й отново събуди за живот егото ми на неандерталец.

— Никак даже. Ти си ми съпруга, което значи, че единственият, който ще вижда страхотния ти задник и прелестните ти цици, ще съм аз — замислих се за миг — и дипломиран медицински персонал.

— Стилистите ми ще могат да ме видят по бельо. И не подлежи на преговори.

Наведох глава и заговорих направо до ухото й.

— Докато всичките ти стилисти имат вагини, или са мъже с крещяща хомосексуалност, ще го преживея. В противен случай ще имаш проблем. — Леко захапах със зъби ухото й. — И той ще се състои в това, че така ще ти напляскам задника и ще стане толкова червен, че няма да може да седнеш цяла седмица.

Зачаках тя да избухне отново, но вместо това Холи прошепна.

— Ако си искал да прозвучи като заплаха, не ти се получи особено.

Пенисът ми подскочи срещу ципа на панталоните и отворих уста да отговоря, но Холи само ми се усмихна с порочната си усмивка на секс котенце и се отскубна от ръцете ми.

— Не съм свършил с теб, жено. — Тръгнах след нея през стаята.

Тя взе една рокля от гардероба, плъзна надолу ципа и започна да я облича.

— Добре е да го знам, но имам краен срок. Нямам време да спирам, за да се ебаваме точно сега.

Споменавал ли съм колко обичах това, че казваше нещата, които са й на ум? Ако не съм, значи сега се поправям.

Тя се завъртя с гръб към мен.

— Ще ми помогнеш ли с ципа?

— Не.

Пресякох стаята и заключих вратата.

— Сваляй роклята.