Мегън Марч
Порочни удоволствия (16)

Глава шестнадесета
Крейтън

От станалото за мен вече обичайното място за наблюдение до колоните вляво на сцената гледах как Холи разбива публиката в Билокси. Беше очевидно, че залите се пълнеха все повече и повече с всеки концерт, който изнасяха, почти в синхрон с жуженето на медиите, които не спираха да говорят за Холи. Сега историите се фокусираха най-вече върху нея и кариерата й, както и трябва да бъде. Хората идваха от любопитство, но дори аз можех да кажа, че по лицата им личеше как се превръщат в нейни фенове.

Точно сега Холи бе привлякла вниманието на всеки върху себе си. Публиката беше на крака и пееше с нея всека дума от песента. Както и в нощите преди това, продължавах да се изумявам от таланта й. Жена ми беше шибана рок звезда. Е, кънтри звезда може би бе по-точното определение.

Дълбок глас зад мен издаде присъствието на Боун Трашър.

— Ако продължиш да я зяпаш така, скоро ще се наложи да поставиш в ръцете й важните си чаркове, защото тази жена ще знае, че те притежава.

— Какво правиш навън от малкото си кралство, преди да излезеш на сцената? — попитах, поглеждайки го само за миг, тъй като не исках да пропусна нито секунда от изпълнението на Холи.

— Ако си мислиш, че си единственият, който знае, че тя има страхотен талант, значи грешиш. Обикновено от време на време идвам тук, за да послушам някоя от песните й, но тази вечер дойдох, за да се убедя с очите си, че наистина седиш тук като наказано хлапе. Хората говорят, нали знаеш?

Откъснах поглед от Холи, за да погледна надолу към Боун.

— И на теб защо ти пука за това?

— Само казвам, че кучката знае, че те е сграбчила за топките, и нямаш никакво преимущество. А предполагам, че мъж като теб цени много това да има преднина.

— Какво намекваш, Трашър?

— Нищо не намеквам. Просто ти давам съвет. И моята жена е вкопчила яко нокти в мен, но не й давам да го разбере.

— Доколкото си спомням, ми каза да се отнасям добре с нея, ако не искам да се разправям с теб? — спомних си бегло заканата му от деня, в който се запознахме преди три дълги дни.

Той изпука кокалчетата на татуираната си ръка.

— Мамка му, така е. Но това не значи, че трябва да показваш всичките си козове, мъжки. Все пак тази игра е стратегия.

Засмях се, тъй като имах чувството, че аз трябва да съм този, който да му даде съвет.

— Бил ли си женен преди?

Той се изхили, но звука на барабаните и китарата подсигуриха, че само аз ще го чуя.

— Не. Точно затова ти давам съвета, Ричи Рич. От това, което чух, вече си се провалил на този фронт. Смятам да мина през тази простотия брака само веднъж. Макар че, като се замисля, може да си бил домашно кутре и преследвач на котенца и преди, и затова да си прецакал всичко. Жените искат да знаят, че техният мъж е само техен, но не искат някой да търчи след тях като мекотело.

— Мерси за съвета, но мисля, че съм си добре. Грижи се за себе си и остави аз да се тревожа за Холи.

Трашър сви рамене, но не остави темата.

— Не познаваш момичетата като нея, Карас. Тя не е от твоя тип. Никога няма да свикне с парите или обкръжението ти. Дори и да пие шампанско от платинени каубойски ботуши, тя пак ще си остане момиче от провинцията. Сигурен ли си, че това те устройва? Защото ако не е така, ще бъда достатъчно добър да й го кажа, преди да се е влюбила в теб.

Можех да му отговоря по толкова различни начини, но не го направих, защото бях шокиран от последните му думи. „Преди да се е влюбила в теб.“ Защото тя все още не беше.

Това беше шамарът на грозната реалност. Бях решил, че това между нас е истинско, а Холи… нямах никаква шибана идея какво мисли тя. Единственото място, където ми отстъпваше, бе в спалнята… или където и да се случи да ми се отдаде възможност да й доставя удоволствие. Знаех как да прелъстя жена си, но как да срина стените около нея? Как да я накарам да ми се довери?

— О, мамка му! — изкрещя Трашър, когато един от феновете се метна на сцената на няколко метра от мястото, където стоеше Холи. Скочих напред, но Трашър ме сграбчи за ръката. — Не, мъжки, този път няма да се биеш.

Охраната сграбчи мъжа, преди той дори да успее да докосне върховете на ботушите й, и го завлече навън от залата.

Холи замълча само за миг, преди да довърши последните стихове от песента, докато бандата навакса с музиката. Щом песента свърши, тя заговори в микрофона.

— Е, изглежда той наистина харесва тази песен, не мислите ли?

Тълпата започна да вика още по-силно, тя им се усмихна сияйно и подхвана последната песен от репертоара си тази вечер.

Откъснах ръката си от Боун.

— Никога повече не заставай между мен и Холи. Ясен ли съм, Трашър? Нито тук, нито където и да е било. — Гласът ми преливаше от насилие, докато гневът ми продължаваше да пулсира на повърхността. — Тя е моята жена. Дяволски способен съм да я защитя от всичко и всички.

Боун поклати глава.

— Имаш да учиш много мъжки, особено за нея. Тя е силна жена. Не се нуждае да я спасяваш. По дяволите, тя ще намери начин да те използва, за да се спаси. Никога не я подценявай, защото това ще е най-голямата грешка в живота ти. В това може да си сигурен. Кънтри момичетата могат да пламват така, както дори не може да си представиш.

— Мислиш ли, че не знам, че е дяволски специална? — Махнах към сцената. — Тя е шибана богиня там и трябва да съм сляп, че да не го видя.

Трашър кимна.

— Добре и, мамка му, не го забравяй! — Той се обърна и тръгна по коридора обратно към съблекалнята си, но се спря за миг. — Трябва да дойдете довечера с нас. Ще се забием в един от любимите ми барове. Ще похвърляме малко подкови. Нека видим дали може да се справиш с кънтри момчетата.

Последното нещо, което исках, бе да излизам с този тъпак, който си мислеше, че познава Холи по-добре от мен, но нещо ми попречи да кажа „не“. Вместо това кимнах.

— Ще оставя Холи да реши.

— Вагинолизец такъв.

Трашър хвърли думите през рамо, а аз се облегнах отново на колоната. Не харесвах копелето, обаче не го и мразех. Той се грижеше за Холи и заради това имаше уважението ми.

Но подкови? Наистина ли?